На Йордановден в Дорково
На този Йордановден слънцето се смили над смелчаците, които бяха решили да се хвърлят в ледените води на река Мътница в Дорково. Макар предната вечер снежна стихия и ветрове да беснееха по селските улици, заранта бе слънчева, а снегът - пухкаво бял. Традиционното мятане на кръста бе оповестено за 12 ч., някои от локалните мърмореха, че е късно, само че нямат избор - един духовник дава отговор за две села и се пробва да съвместява обичаите и в двете обитаеми места.
Малко преди 11 ч. сме на уреченото място край един от мостовете на реката. А там забавата към този момент е почнала. Изпод дебели зимни якета се подават краища на носии, младежи с гугли разсмиват момите, чува се смях и " За доста години ". Няма по какъв начин да объркате пътя до мястото - отдалеко се чува национална музика, веят се български трибагреници… Може да се движите и по уханието на печени мръвки. Още няма обяд, а под една шатра локален юноша се " труди " над преди малко опечено прасенце, зад него на чевермето се върти и агне... На масата са подредени бутилки с вино и ракия, а в огромна тенджера в профил се подгрява греяно вино - с ябълки, дюли и канела... Мирише вкусно. Опашка няма. Колко коства, запитвам, ровейки в портфейла. " Тук да не ти е София, тук всичко е гратис ", смъмрят ме къде афектирано, къде с подигравка локалните. И до момента в който аз още одухотворявам това гостолюбие, преглъщайки от прасенцето, отнякъде се чува гайда. Всъщност не една - 15 каба гайди стартират своята ария. Млади и остарели хукват към хорото. Всички обаче бутат напред момчетата, които по-късно ще се мятат в реката за кръста. Всички те са издокарани с хубави носии, въпреки краката на множеството да са в фешън маратонки. Няколко хорца по-късно гайдите и момците изчезват - отиват към храма " Свети Илия ", откъдето ще " заберат " попа. Ей, да не изядете всичко, че след това ще ни снимат от малкия екран, смее се един от последните в групата. Опасност да бъде изядено всичко няма, а и всички мислят " да има след това за момчетата "...
В храма отецът е отслужил литургия, благословил е и момците в носиите, а впечатляващата гала от центъра до реката събира десетки дорковци. В 12 ч. край моста навалицата към този момент е голяма - селото е живо, а Йордановден си е същински празник. Каба гайдите доближават, само че преди тях са неженени дорковци с носии, носещи красиви хоругви и икона. Отчето крачи при започване на церемонията, едвам по-късно са гайдите и идващите още и още зяпачи.
Реката е ледена, някои от момчетата разбутват замръзналите край брега парчета. Топло ли е, питат от моста. Жега е, дават отговор те през смях. Ново църковно песнопение, благословия от свещеника и момчетата към този момент са във водата... Настава обаче някаква блъсканица, един от тях преджапва към брега, а другите викат към едно от девойките в носии да се приближи, с цел да му " умие очите ". И до момента в който аз се чудя каква е тази нова традиция, Спас Санкев е на коляно в ледената вода и протяга пръстен към обичаната Боряна. Взеха се! " Горчиво ", разцепва въздуха и всички пляскат за щастливата двойка.
Минути по-късно и сребърният кръст е във водата. Личи си, че " спасителите му " са си другари, борбата е почтена, въпреки и яростна. Марио Манолов е най-бърз и най-късметлия. Видимо е разочарованието от неуспеха у някои, само че за секунди то към този момент е на назад във времето, момчетата целуват кръста, а Марио е вдигнат във въздуха от " конкуренцията ". И дорковци са усвоили ритуала с мъжкото хоро в ледените води, завъртат едно в Мътница под съпровода на каба гайдите. И в случай че мислите, че с това Йордановден и традициите му в Дорково са завършили, надълбоко се лъжете...
Късметлията, извадил кръста, към този момент е с икона, с подготвеност го подава на всеки, искащ да го уважи. Тържествено шествие потегля към центъра, а младежите от реката получават малко време да сменят мокрите облекла, преди да са хванали лед. В Дорково кръстът не се изплаща, миряните оставят кой колкото желае на една табла. Пред черквата още веднъж има хоро, само че и това не е краят...
През целия ден, та чак до късна доба неженени дорковци ще обикалят селото. Кръстът, менче със светена вода и група младежи би трябвало да влязат във всяка къща и да благословят всеки дом. При нас пристигнаха късно по здрач - измръзнали, само че ведри и " въоръжени " с положителни думи и пожелания.
Питам бойни " пенсионирани " тогавашни бойци за кръста какво се прави със събраните на таблата пари. Малка част от тях остават за почерпка на мръзналите във водата, по-голямата част са за щедрост. През годините момчетата са помагали на хора в потребност или на църквата. Тези пари са за положително, за почерпка са " откупите ", узнавам. Оказа се, че този път е пропуснат бит... Всеки може да отиде при момците, които ще влизат в реката, и да даде да вземем за пример 5 лв. да " изкъпят " посочен от него зяпач. Жертвите незабавно схващат какво им се написа и постоянно се пробват да надцакат поръчителя си - дават повече, с цел да трансферират топката, или в тази ситуация топенето в ледената вода на различен. Във водата са " летели " не един и двама, уви, падали са жертва мобилни телефони и документи. Затова и " старите кучета " настояват, че къпането би трябвало да става с договаряния и деликатно. Ако се дадеш без пердах, може и единствено да ти измият лицето с ледена вода, в случай че се опъваш обаче, може да стане огромен " суплес ", споделя ми през смях умел " къпач ".
И аз бях там, в ледените води не се топих, само че руйно вино пих и се веселих. Който не е бил в Дорково, би трябвало да иде, да го усети и вкуси. Струва си!
Малко преди 11 ч. сме на уреченото място край един от мостовете на реката. А там забавата към този момент е почнала. Изпод дебели зимни якета се подават краища на носии, младежи с гугли разсмиват момите, чува се смях и " За доста години ". Няма по какъв начин да объркате пътя до мястото - отдалеко се чува национална музика, веят се български трибагреници… Може да се движите и по уханието на печени мръвки. Още няма обяд, а под една шатра локален юноша се " труди " над преди малко опечено прасенце, зад него на чевермето се върти и агне... На масата са подредени бутилки с вино и ракия, а в огромна тенджера в профил се подгрява греяно вино - с ябълки, дюли и канела... Мирише вкусно. Опашка няма. Колко коства, запитвам, ровейки в портфейла. " Тук да не ти е София, тук всичко е гратис ", смъмрят ме къде афектирано, къде с подигравка локалните. И до момента в който аз още одухотворявам това гостолюбие, преглъщайки от прасенцето, отнякъде се чува гайда. Всъщност не една - 15 каба гайди стартират своята ария. Млади и остарели хукват към хорото. Всички обаче бутат напред момчетата, които по-късно ще се мятат в реката за кръста. Всички те са издокарани с хубави носии, въпреки краката на множеството да са в фешън маратонки. Няколко хорца по-късно гайдите и момците изчезват - отиват към храма " Свети Илия ", откъдето ще " заберат " попа. Ей, да не изядете всичко, че след това ще ни снимат от малкия екран, смее се един от последните в групата. Опасност да бъде изядено всичко няма, а и всички мислят " да има след това за момчетата "...
В храма отецът е отслужил литургия, благословил е и момците в носиите, а впечатляващата гала от центъра до реката събира десетки дорковци. В 12 ч. край моста навалицата към този момент е голяма - селото е живо, а Йордановден си е същински празник. Каба гайдите доближават, само че преди тях са неженени дорковци с носии, носещи красиви хоругви и икона. Отчето крачи при започване на церемонията, едвам по-късно са гайдите и идващите още и още зяпачи.
Реката е ледена, някои от момчетата разбутват замръзналите край брега парчета. Топло ли е, питат от моста. Жега е, дават отговор те през смях. Ново църковно песнопение, благословия от свещеника и момчетата към този момент са във водата... Настава обаче някаква блъсканица, един от тях преджапва към брега, а другите викат към едно от девойките в носии да се приближи, с цел да му " умие очите ". И до момента в който аз се чудя каква е тази нова традиция, Спас Санкев е на коляно в ледената вода и протяга пръстен към обичаната Боряна. Взеха се! " Горчиво ", разцепва въздуха и всички пляскат за щастливата двойка.
Минути по-късно и сребърният кръст е във водата. Личи си, че " спасителите му " са си другари, борбата е почтена, въпреки и яростна. Марио Манолов е най-бърз и най-късметлия. Видимо е разочарованието от неуспеха у някои, само че за секунди то към този момент е на назад във времето, момчетата целуват кръста, а Марио е вдигнат във въздуха от " конкуренцията ". И дорковци са усвоили ритуала с мъжкото хоро в ледените води, завъртат едно в Мътница под съпровода на каба гайдите. И в случай че мислите, че с това Йордановден и традициите му в Дорково са завършили, надълбоко се лъжете...
Късметлията, извадил кръста, към този момент е с икона, с подготвеност го подава на всеки, искащ да го уважи. Тържествено шествие потегля към центъра, а младежите от реката получават малко време да сменят мокрите облекла, преди да са хванали лед. В Дорково кръстът не се изплаща, миряните оставят кой колкото желае на една табла. Пред черквата още веднъж има хоро, само че и това не е краят...
През целия ден, та чак до късна доба неженени дорковци ще обикалят селото. Кръстът, менче със светена вода и група младежи би трябвало да влязат във всяка къща и да благословят всеки дом. При нас пристигнаха късно по здрач - измръзнали, само че ведри и " въоръжени " с положителни думи и пожелания.
Питам бойни " пенсионирани " тогавашни бойци за кръста какво се прави със събраните на таблата пари. Малка част от тях остават за почерпка на мръзналите във водата, по-голямата част са за щедрост. През годините момчетата са помагали на хора в потребност или на църквата. Тези пари са за положително, за почерпка са " откупите ", узнавам. Оказа се, че този път е пропуснат бит... Всеки може да отиде при момците, които ще влизат в реката, и да даде да вземем за пример 5 лв. да " изкъпят " посочен от него зяпач. Жертвите незабавно схващат какво им се написа и постоянно се пробват да надцакат поръчителя си - дават повече, с цел да трансферират топката, или в тази ситуация топенето в ледената вода на различен. Във водата са " летели " не един и двама, уви, падали са жертва мобилни телефони и документи. Затова и " старите кучета " настояват, че къпането би трябвало да става с договаряния и деликатно. Ако се дадеш без пердах, може и единствено да ти измият лицето с ледена вода, в случай че се опъваш обаче, може да стане огромен " суплес ", споделя ми през смях умел " къпач ".
И аз бях там, в ледените води не се топих, само че руйно вино пих и се веселих. Който не е бил в Дорково, би трябвало да иде, да го усети и вкуси. Струва си!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ