Да избягаш от най-строго охранявания затвор в света - историята на Алкатраз
На тази дата през 1963 година е закрит най-строго охраняваният затвор в света - Алкатраз, ситуиран на остров в залива на Сан Франциско, Съединени американски щати. Там са държани едни от най-опасните нарушители в Америка през 30-те и 40-те години на предишния век, измежду които мафиотът Ал Капоне и един от най-хитрите банкови обирджии - Джордж Кели-Картечницата.
Решението за затварянето на пандиза е взето, тъй като издръжката му излиза прекомерно скъпо на страната. За да се поддържа отворен, са нужни почти 3-5 милиона $ годишно, като в тях не влизат оперативните разноски. Основната причина за тези огромни суми е разположението на пандиза, въпреки то да е определено съзнателно. Но тази изолираност значи, че храна, вода, гориво и всевъзможни хранителни запаси се придвижват с лодки. Тъй като островът няма източник на прясна вода, се постанова да бъдат превозени близо 1 милион галона всяка седмица. Така федералното държавно управление взема решение, че е по-рентабилно да се построи нов затвор, в сравнение с да се поддържа отворен Алкатраз.
Снимка: Getty Images
Историята на Острова на пеликаните
През 1775 година испанският откривател Хуан Мануел де Аяла първи отплава към мястото, на което през днешния ден се намира заливът на Сан Франциско. Един взор към скалистия остров, наоколо до брега на града - към 2,4 км, го кара да му даде името La Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните). Въпреки че точното значение на думата Алкатраз към момента се разисква, то тя се дефинира като " пеликан " или " странна птица ".
През 1850 година с президентска заповед островът е обособен за вероятно потребление като военна база на Съединени американски щати. За да бъде предпазен, американската войска построява цитадела. А с цел да трансформира Алкатраз в едно от най-силните укрепления, конфигурира 100 оръдия, което го прави най-добре квалифицираният боен обект на Западното крайбрежие.
Прeз 1861 година, cъc зaпoчвaнeто нa Грaждaнcкaтa вoйнa в CAЩ, нa ocтрoвa ca изпрaтeни нa зaтoчeниe първитe плeнници. Прeз 1898 година Иcпaнo-aмeрикaнcкaтa вoйнa увeличaвa зaтвoрницитe нa 450 души. Тогава управата е принудена да разшири " комплекса ", като построи нов, на напред във времето - тъкмо до брега.
Горният затвор, както го назовават по това време, е на два етажа и заобиколен с ограда. През идващите няколко години той е надграден, а долният трансфорат в работилница за пандизчиите.
Oт 1907 година Aлкaтрaз e първият вoeнeн зaтвoр в CAЩ.
Суровият режим и изолацията
Обитателите му ca пoдлoжeни нa cтрoгa изoлaция и диcциплинa, зaтoвa изпрaвитeлнoтo зaвeдeниe бързo ce прoчувa c тeжкия cи рeжим. Осъдените са разделяни на три групи, според от държанието и закононарушенията им.
Тези с най-тежките прегрешения не получават позволение да четат книги в библиотеката и нямат право на писма и визити от родственици, нито да приказват един с различен. При нарушаване наказването е тежка работа, 5-килограмово гюле, вързано за глезена , или престой в изолатора на диета с самун и вода.
Престъпниците от първа и второкласен обаче могат да вървят на всички места из пандиза, като се изключи пространствата на пазачите на горните равнища.
Има обаче едно ограничаване за всички при режима в пандиза - килиите се употребявани само за спане, в случай че не става въпрос за изключителна обстановка, която изисква заключване на пандизчиите. Никой няма право да стои в килията си денем. Тогава е време за работа, против която се получава рандеву на родственици.
Снимка: Getty Images
Денят на наказаните протича при строго избран режим. Всички се разсънват в 6:30 часа и имат 25 минути, с цел да оправят килиите си, а след това следва броене. В 6:55 часа всички отиват към столовата. Закуската продължавала 20 минути. След това пандизчиите се подреждат съгласно трудовите си отговорности.
Килиите в основния кулоар са най-нежелани, защото долният етаж е непрекъснато леден, а пазачите, известни със своята свирепост, постоянно минават по коридора, което прави етажа минимум уединен. В Алкатраз съотношението надзирател-затворници е един на трима. Всеки от охранителите обаче прави по 12 инспекции дневно и по този начин те познават поименно всеки нарушител.
Те разполагат с две оръжейни галерии, които им разрешават да се снабдят с картечници единствено за няколко секунди. Затворът е оборудван и с вградени уреди, които при протести пръскат сълзотворен газ в столовата и на основния вход. А вceĸи пpoзopeц в cгpaдaтa e cнaбдeн cъc зaщитeни cтoмaнeни пpeдпaзители. И това са единствено част от ограниченията за сигурност в Алкатраз.
В ранните години на Алкатраз тогавашният шеф Джеймс Джонсън вкарва политика на мълчанието , която се оказва най-тежка от пандизчиите. Има сведения, че някои от наказаните полудяват поради наложената възбрана да приказват, като даже един от тях даже отрязва със брадва пръстите на едната си ръка. По-късно тази политика е омекотена, само че тя остава като една от дребното промени, случили се в пандиза.
Жестоки са и разпоредбите за изолираност най-провинилите се. Най-тежко е в единичната " гола килия " , която се употребява за задачата, съставлява стая, облицована със стомана без тоалетна и мивка, а единствено дребна дупка в пода за облекчение на човешките потребности. Казанчето за стартиране на водата се контролира от самите надзиратели.
В килията пандизчиите са хвърляни без облекла и оставяни на строга диета. Има общоприет брой решетки, през които да им бъде подавана храна. Матрак за спане им е даван единствено нощем, а на сутринта им е вземан.
Затворът разполага с още 36 килии за изолации, само че те са сходни на елементарните. Затворниците имат право на едно излизане на двора в седмицата и на две къпания.
Опитите за бягство и по какъв начин трима (почти) съумяват
Алкатраз се намира на идеално разстояние от крайбрежията. Достатъчно надалеч, с цел да не може да се стигне до другия бряг, само че и толкоз близко, с цел да примамва пандизчиите да опитат да избягат.
През всички 29 години, в които действа пандизът, публично 36 мъже вземат участие в 14 опита за бягство. 23 от тях са хванати, 6 са убити, 2 се удавят и телата им са открити, а останалите 5 са оповестени за изчезнали и се счита, че също са потънали.
Двама от пандизчиите, които са арестувани, по-късно са екзекутирани в газовата камера в Калифорнийския държавен затвор в Сан Куентин, поради присъединяване им в гибелта на чиновник по време на фамозния опит за бягство от 2 до 4 май през 1946 година или още прочут като " Битката при Алкатраз ".
Един от митовете гласи, че никой не може да преплува дистанцията от острова до континента поради акули, само че в действителност в залива на Сан Франсиско няма акули човекоядци, а единствено дребни типове.
Основните трудности, пред които е изправен всеки, който се опита да избяга, са мощните течения, ниската температура и дистанцията до брега. Ако човек е в отлична форма и добър плувец, то той може и да успее да преплува до брега, само че поради неприятната храна и физическото безсилие на пандизчиите, както и обстоятелството, че няма по какъв начин да знаят по кое време са приливите и отливите, възможностите им за триумф са съвсем нулеви.
И въпреки всичко, в историята на Алкатраз, прочут още като Дяволският затвор, ще остане бягството на банковите обирджии Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин, единствените, които са съумели да осъществят действително бягство.
В досиетата на тримата написа, че закононарушенията им стартират още в детските години, като неведнъж са изпращани в поправителни домове, локални затвори и пансиони.
През декември 1961 година, когато попадат в прилежащи килии, те рецидивисти стартират да кроят проект за бягство. С подръчни материали съумяват да прокопаят тунел под мивките. Правят го благодарение на остарели триони, лъжици и самоделна бормашина, съединена от остаряла прахосмукачка. Морис прикрива звука от работата като свири шумно на акордеона си. Така те уголемяват вентилационните шахти под умивалниците и по този метод след 6 месеца най-сетне съумяват .
След като дупките стават задоволително необятни, те вземат решение да преминат и да видят до каква степен водят. Тунелът ги извежда тъкмо зад килиите в кулоар, който не е охраняван, и с помощта на това съумяват да се изкачат до един от запустелите покриви на пандиза, къде се събират. В продължение на няколко седмици тримата скрито се измъкват всяка вечер и се качват там, където измайсторяват сал благодарение на скрепени дъждобрани.
След като тази част от проекта им е изпълнена, те стартират да мислят по какъв начин да прикрият отсъствието си. Тогава създават кукли, които наподобяват на тях. Намират коса от бръснарницата, която залепят на тухли с бетонен прахуляк от дупките, които издълбават. Залепят ги на възглавници, с цел да заблудят надзирателите.
Междувременно към тях тях се причислява още един пандизчия - Алън Уест, който им оказва помощ да реализират проекта си.
Денят на бягството е на 11 юни 1962 година Около 22:00 часа Морис и братята Англин се качват още веднъж на покрива. Надзирателите чуват мощен удар, само че не ревизират, тъй като това постоянно се случва. През това време тримата към този момент са отвън постройката, носейки сала, към който са прибавили и спонтанни гребла. Минават през места, които са отвън обсега на дежурните пазачи. След като тримата отплават, се насочват към остров Ангел.
Групата не дочаква Алън Уест, който се бави, тъй като размерите на дупката, която е направил, се свива поради поддаването на една от стената. Налага му се да копае с голи ръце, само че когато съумява, вижда, че другите трима към този момент ги няма. След това той разкрива целия проект на полицията . Заради тази информация обаче ФБР го санкционира в допълнение.
Години наред продължава издирването на тримата бегълци, като полицията твърди, че те са се удавили в бурните води. Като доказателство за това се считат откритите гребла и част от облеклата им.
С времето полицията стартира да получава сигнали, че братята са били видяни в разнообразни елементи на Съединени американски щати, само че нито един от тях не е доказан. Така през 1979 година казусът е завършен след 17-годишно следствие.
Едно мистериозно писмо и ново следствие
Близо 55 години по-късно - през 2018 година, обаче следствие на ФБР по случая още веднъж бе обновено. Това калифорнийска телевизия заяви, че се е сдобила с копие от писмо, изпратено през 2013 година на полицията в Сан Франциско. Подателят му твърди, че е един от прословутите бегълци, болен е от рак и дава обещание да се съобщи, в случай че управляващите му дават здравна помощ и подсигуряват, че няма да лежи повече от година в пандиза.
" Казвам се Джон Англин. Избягах от Алкатраз през юни 1962 година с брат си Кларънс и Франк Морис. В момента съм на 83 и не съм добре. Болен съм от рак. Да, всички ние успяхме през онази нощ, въпреки и на косъм ", написа в писмото.
An Alcatraz inmate's nephew weighs in on the authenticity of a letter about the infamous 1962 escape
— 48 Hours (@48hours)
Назначените правосъдни експертизи за пръстови отпечатъци, ДНК и почерк, не дават безапелационен отговор за самоличността на подателя. Разследващите към момента търсят удостоверение на тази версия.
Новата история на Алкатраз - от индианците до туристическа атракция
След затварянето на пандиза, островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност.
Снимка: Getty Images
Те имат проекти да положат основите на Туземен културен център, с което притеглят медийното внимание, голям брой звезди им оферират поддръжка си. Правителството също реагира - федерални чиновници се срещат с тях, седейки с кръстосани крайници на одеяла в столовата на някогашния затвор, с цел да обсъдят обществените им потребности.
Постепенно обаче островът притегля всевъзможни хора и стартира да се трансформира в леговище даже на бездомни, а това ускорява казуса, с който в миналото се сблъсква и пандизът - неналичието на естествени запаси, което е скъпо и комплицирано за индианците. В същото време, макар наложената от тях възбрана, стартира контрабанда на опиати и алкохол.
В опит да съберат пари за храна, локалните стартират да вадят медни жици от постройките и да ги продават на скрап. Тогава обаче се случва покруса - дъщерята на един от индианските водачи пада от третия етаж и умира. Семейство й напуща острова.
На 1 юни 1970 година пък пожар лумва индианското населено място, който предизвиква вреди на няколко здания и изгаряйки и нанася съществени провали на историческия фар, издигнат през още през 1854 година. Властите упрекват индианците за пожара, а те хвърлят виновността върху държавни саботьори. Медиите, които до тогава симпатизират на идеята на локалните, стартират да разгласяват истории за побои и набези. Така поддръжката за индианците понижава мощно, в един миг уредници на придвижването напущат острова, а останалите стартират борби между тях.
Снимка: Getty Images
На 11 юни 1971 година 20 федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. Всички са откарани на остров Трежър под въоръжена защита. Евакуацията им отбелязва формалния завършек на Алкатраз.
През 1972 година Конгресът основава Националния парк " Голдън Гейт " и остров Алкатраз става част от него.
Година по-късно островът отваря порти за гости в есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно.
Това продължи по този начин до предходната година, когато поради пандемията островът беше затворен за гости. Една на 15 март тази година той още веднъж бе отворен, като визитите се правят при строги ограничения за сигурност в пандемията от ковид.
Снимка: AP/БТА
В закритите пространства маските са наложителни, също и там където няма не може да се съблюдава физическа отдалеченост. Фериботите, които пътуват до острова, пък транспортират пасажери до 50% от потенциала си, а визитите би трябвало да бъдат резервирани авансово.
Днес Алкатраз е екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг.
Решението за затварянето на пандиза е взето, тъй като издръжката му излиза прекомерно скъпо на страната. За да се поддържа отворен, са нужни почти 3-5 милиона $ годишно, като в тях не влизат оперативните разноски. Основната причина за тези огромни суми е разположението на пандиза, въпреки то да е определено съзнателно. Но тази изолираност значи, че храна, вода, гориво и всевъзможни хранителни запаси се придвижват с лодки. Тъй като островът няма източник на прясна вода, се постанова да бъдат превозени близо 1 милион галона всяка седмица. Така федералното държавно управление взема решение, че е по-рентабилно да се построи нов затвор, в сравнение с да се поддържа отворен Алкатраз.
Снимка: Getty ImagesИсторията на Острова на пеликаните
През 1775 година испанският откривател Хуан Мануел де Аяла първи отплава към мястото, на което през днешния ден се намира заливът на Сан Франциско. Един взор към скалистия остров, наоколо до брега на града - към 2,4 км, го кара да му даде името La Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните). Въпреки че точното значение на думата Алкатраз към момента се разисква, то тя се дефинира като " пеликан " или " странна птица ".
През 1850 година с президентска заповед островът е обособен за вероятно потребление като военна база на Съединени американски щати. За да бъде предпазен, американската войска построява цитадела. А с цел да трансформира Алкатраз в едно от най-силните укрепления, конфигурира 100 оръдия, което го прави най-добре квалифицираният боен обект на Западното крайбрежие.
Прeз 1861 година, cъc зaпoчвaнeто нa Грaждaнcкaтa вoйнa в CAЩ, нa ocтрoвa ca изпрaтeни нa зaтoчeниe първитe плeнници. Прeз 1898 година Иcпaнo-aмeрикaнcкaтa вoйнa увeличaвa зaтвoрницитe нa 450 души. Тогава управата е принудена да разшири " комплекса ", като построи нов, на напред във времето - тъкмо до брега.
Горният затвор, както го назовават по това време, е на два етажа и заобиколен с ограда. През идващите няколко години той е надграден, а долният трансфорат в работилница за пандизчиите.
Oт 1907 година Aлкaтрaз e първият вoeнeн зaтвoр в CAЩ.
Суровият режим и изолацията
Обитателите му ca пoдлoжeни нa cтрoгa изoлaция и диcциплинa, зaтoвa изпрaвитeлнoтo зaвeдeниe бързo ce прoчувa c тeжкия cи рeжим. Осъдените са разделяни на три групи, според от държанието и закононарушенията им.
Тези с най-тежките прегрешения не получават позволение да четат книги в библиотеката и нямат право на писма и визити от родственици, нито да приказват един с различен. При нарушаване наказването е тежка работа, 5-килограмово гюле, вързано за глезена , или престой в изолатора на диета с самун и вода.
Престъпниците от първа и второкласен обаче могат да вървят на всички места из пандиза, като се изключи пространствата на пазачите на горните равнища.
Има обаче едно ограничаване за всички при режима в пандиза - килиите се употребявани само за спане, в случай че не става въпрос за изключителна обстановка, която изисква заключване на пандизчиите. Никой няма право да стои в килията си денем. Тогава е време за работа, против която се получава рандеву на родственици.
Снимка: Getty Images Денят на наказаните протича при строго избран режим. Всички се разсънват в 6:30 часа и имат 25 минути, с цел да оправят килиите си, а след това следва броене. В 6:55 часа всички отиват към столовата. Закуската продължавала 20 минути. След това пандизчиите се подреждат съгласно трудовите си отговорности.
Килиите в основния кулоар са най-нежелани, защото долният етаж е непрекъснато леден, а пазачите, известни със своята свирепост, постоянно минават по коридора, което прави етажа минимум уединен. В Алкатраз съотношението надзирател-затворници е един на трима. Всеки от охранителите обаче прави по 12 инспекции дневно и по този начин те познават поименно всеки нарушител.
Те разполагат с две оръжейни галерии, които им разрешават да се снабдят с картечници единствено за няколко секунди. Затворът е оборудван и с вградени уреди, които при протести пръскат сълзотворен газ в столовата и на основния вход. А вceĸи пpoзopeц в cгpaдaтa e cнaбдeн cъc зaщитeни cтoмaнeни пpeдпaзители. И това са единствено част от ограниченията за сигурност в Алкатраз.
В ранните години на Алкатраз тогавашният шеф Джеймс Джонсън вкарва политика на мълчанието , която се оказва най-тежка от пандизчиите. Има сведения, че някои от наказаните полудяват поради наложената възбрана да приказват, като даже един от тях даже отрязва със брадва пръстите на едната си ръка. По-късно тази политика е омекотена, само че тя остава като една от дребното промени, случили се в пандиза.
Жестоки са и разпоредбите за изолираност най-провинилите се. Най-тежко е в единичната " гола килия " , която се употребява за задачата, съставлява стая, облицована със стомана без тоалетна и мивка, а единствено дребна дупка в пода за облекчение на човешките потребности. Казанчето за стартиране на водата се контролира от самите надзиратели.
В килията пандизчиите са хвърляни без облекла и оставяни на строга диета. Има общоприет брой решетки, през които да им бъде подавана храна. Матрак за спане им е даван единствено нощем, а на сутринта им е вземан.
Затворът разполага с още 36 килии за изолации, само че те са сходни на елементарните. Затворниците имат право на едно излизане на двора в седмицата и на две къпания.
Опитите за бягство и по какъв начин трима (почти) съумяват
Алкатраз се намира на идеално разстояние от крайбрежията. Достатъчно надалеч, с цел да не може да се стигне до другия бряг, само че и толкоз близко, с цел да примамва пандизчиите да опитат да избягат.
През всички 29 години, в които действа пандизът, публично 36 мъже вземат участие в 14 опита за бягство. 23 от тях са хванати, 6 са убити, 2 се удавят и телата им са открити, а останалите 5 са оповестени за изчезнали и се счита, че също са потънали.
Двама от пандизчиите, които са арестувани, по-късно са екзекутирани в газовата камера в Калифорнийския държавен затвор в Сан Куентин, поради присъединяване им в гибелта на чиновник по време на фамозния опит за бягство от 2 до 4 май през 1946 година или още прочут като " Битката при Алкатраз ".
Един от митовете гласи, че никой не може да преплува дистанцията от острова до континента поради акули, само че в действителност в залива на Сан Франсиско няма акули човекоядци, а единствено дребни типове.
Основните трудности, пред които е изправен всеки, който се опита да избяга, са мощните течения, ниската температура и дистанцията до брега. Ако човек е в отлична форма и добър плувец, то той може и да успее да преплува до брега, само че поради неприятната храна и физическото безсилие на пандизчиите, както и обстоятелството, че няма по какъв начин да знаят по кое време са приливите и отливите, възможностите им за триумф са съвсем нулеви.
И въпреки всичко, в историята на Алкатраз, прочут още като Дяволският затвор, ще остане бягството на банковите обирджии Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин, единствените, които са съумели да осъществят действително бягство.
В досиетата на тримата написа, че закононарушенията им стартират още в детските години, като неведнъж са изпращани в поправителни домове, локални затвори и пансиони.
През декември 1961 година, когато попадат в прилежащи килии, те рецидивисти стартират да кроят проект за бягство. С подръчни материали съумяват да прокопаят тунел под мивките. Правят го благодарение на остарели триони, лъжици и самоделна бормашина, съединена от остаряла прахосмукачка. Морис прикрива звука от работата като свири шумно на акордеона си. Така те уголемяват вентилационните шахти под умивалниците и по този метод след 6 месеца най-сетне съумяват .
След като дупките стават задоволително необятни, те вземат решение да преминат и да видят до каква степен водят. Тунелът ги извежда тъкмо зад килиите в кулоар, който не е охраняван, и с помощта на това съумяват да се изкачат до един от запустелите покриви на пандиза, къде се събират. В продължение на няколко седмици тримата скрито се измъкват всяка вечер и се качват там, където измайсторяват сал благодарение на скрепени дъждобрани.
След като тази част от проекта им е изпълнена, те стартират да мислят по какъв начин да прикрият отсъствието си. Тогава създават кукли, които наподобяват на тях. Намират коса от бръснарницата, която залепят на тухли с бетонен прахуляк от дупките, които издълбават. Залепят ги на възглавници, с цел да заблудят надзирателите.
Междувременно към тях тях се причислява още един пандизчия - Алън Уест, който им оказва помощ да реализират проекта си.
Денят на бягството е на 11 юни 1962 година Около 22:00 часа Морис и братята Англин се качват още веднъж на покрива. Надзирателите чуват мощен удар, само че не ревизират, тъй като това постоянно се случва. През това време тримата към този момент са отвън постройката, носейки сала, към който са прибавили и спонтанни гребла. Минават през места, които са отвън обсега на дежурните пазачи. След като тримата отплават, се насочват към остров Ангел.
Групата не дочаква Алън Уест, който се бави, тъй като размерите на дупката, която е направил, се свива поради поддаването на една от стената. Налага му се да копае с голи ръце, само че когато съумява, вижда, че другите трима към този момент ги няма. След това той разкрива целия проект на полицията . Заради тази информация обаче ФБР го санкционира в допълнение.
Години наред продължава издирването на тримата бегълци, като полицията твърди, че те са се удавили в бурните води. Като доказателство за това се считат откритите гребла и част от облеклата им.
С времето полицията стартира да получава сигнали, че братята са били видяни в разнообразни елементи на Съединени американски щати, само че нито един от тях не е доказан. Така през 1979 година казусът е завършен след 17-годишно следствие.
Едно мистериозно писмо и ново следствие
Близо 55 години по-късно - през 2018 година, обаче следствие на ФБР по случая още веднъж бе обновено. Това калифорнийска телевизия заяви, че се е сдобила с копие от писмо, изпратено през 2013 година на полицията в Сан Франциско. Подателят му твърди, че е един от прословутите бегълци, болен е от рак и дава обещание да се съобщи, в случай че управляващите му дават здравна помощ и подсигуряват, че няма да лежи повече от година в пандиза.
" Казвам се Джон Англин. Избягах от Алкатраз през юни 1962 година с брат си Кларънс и Франк Морис. В момента съм на 83 и не съм добре. Болен съм от рак. Да, всички ние успяхме през онази нощ, въпреки и на косъм ", написа в писмото.
An Alcatraz inmate's nephew weighs in on the authenticity of a letter about the infamous 1962 escape
— 48 Hours (@48hours)
Назначените правосъдни експертизи за пръстови отпечатъци, ДНК и почерк, не дават безапелационен отговор за самоличността на подателя. Разследващите към момента търсят удостоверение на тази версия.
Новата история на Алкатраз - от индианците до туристическа атракция
След затварянето на пандиза, островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност.
Снимка: Getty Images Те имат проекти да положат основите на Туземен културен център, с което притеглят медийното внимание, голям брой звезди им оферират поддръжка си. Правителството също реагира - федерални чиновници се срещат с тях, седейки с кръстосани крайници на одеяла в столовата на някогашния затвор, с цел да обсъдят обществените им потребности.
Постепенно обаче островът притегля всевъзможни хора и стартира да се трансформира в леговище даже на бездомни, а това ускорява казуса, с който в миналото се сблъсква и пандизът - неналичието на естествени запаси, което е скъпо и комплицирано за индианците. В същото време, макар наложената от тях възбрана, стартира контрабанда на опиати и алкохол.
В опит да съберат пари за храна, локалните стартират да вадят медни жици от постройките и да ги продават на скрап. Тогава обаче се случва покруса - дъщерята на един от индианските водачи пада от третия етаж и умира. Семейство й напуща острова.
На 1 юни 1970 година пък пожар лумва индианското населено място, който предизвиква вреди на няколко здания и изгаряйки и нанася съществени провали на историческия фар, издигнат през още през 1854 година. Властите упрекват индианците за пожара, а те хвърлят виновността върху държавни саботьори. Медиите, които до тогава симпатизират на идеята на локалните, стартират да разгласяват истории за побои и набези. Така поддръжката за индианците понижава мощно, в един миг уредници на придвижването напущат острова, а останалите стартират борби между тях.
Снимка: Getty Images На 11 юни 1971 година 20 федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. Всички са откарани на остров Трежър под въоръжена защита. Евакуацията им отбелязва формалния завършек на Алкатраз.
През 1972 година Конгресът основава Националния парк " Голдън Гейт " и остров Алкатраз става част от него.
Година по-късно островът отваря порти за гости в есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно.
Това продължи по този начин до предходната година, когато поради пандемията островът беше затворен за гости. Една на 15 март тази година той още веднъж бе отворен, като визитите се правят при строги ограничения за сигурност в пандемията от ковид.
Снимка: AP/БТА В закритите пространства маските са наложителни, също и там където няма не може да се съблюдава физическа отдалеченост. Фериботите, които пътуват до острова, пък транспортират пасажери до 50% от потенциала си, а визитите би трябвало да бъдат резервирани авансово.
Днес Алкатраз е екологичен резерват, дом на най-голямата западна колония на чайки на севернокалифорнийския бряг.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ