Денят 1 февруари в българската история
На тази дата през 1902 година четата на Яне Сандански получава поискания откуп от 104 кг злато (14 500 златни турски лири) по отношение на аферата “Мис Стоун ”. През 1902 година турското държавно управление дава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация 14 500 златни турски лири, с цел да откупи свободата на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка. Отвличането им от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая цели да изнуди властта за пари, с които да закупят оръжие. В началото на февруари заложничките са освободени, а по-късно изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на четата.
1991 година
Цените на главните артикули са освободени от надзор и образуването им минава на пазарен механизъм. Това довежда внезапен скок. По мотив на повишаването, министър председателят Димитър Попов произнася фразата: " За Бога, братя, не купувайте! ".
1968 година
Състои се премиерата на комедията " Шведските крале " на режисьора Людмил Кирков. Комедията е по едноименната повест на Николай Никифоров. Участват Кирил Господинов, Цветана Манева, Хиндо Касимов, Константин Коцев и други
1957 година
Министерството на пощите, телеграфите и телефоните е обединено с Министерството на превоза и се основава Министерство на превоза и известията. С Указ № 59 се основава Министерство на просветата и културата, сплотяващо министерството на националната култура и министерството на културата.
1957 година
Открива се Постоянният цирк в София.
1950 година
Народното заседание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет - Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.
Вълко Червенков е политически и държавен деятел. Член е на Българска комунистическа партия. Взема присъединяване в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година През 1924 година е определен в състава на Централен комитет на Български комунистически младежки съюз. През 1925 година емигрира в Съюз на съветските социалистически републики, където приключва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 година е учител, а по-късно завеждащ българския бранш и шеф на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1938 година е шеф на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и основен редактор на радиостанция " Христо Ботев ". След 9 септември 1944 година се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Председател на Министерски съвет (3 февруари 1950 г.–18 април 1956 г.), зам.-председател на Министерски съвет (18 април 1956–9 декември 1961 г.) и министър на просветата и културата (15 януари–9 юни 1958 г.). В края на 1961 година е изваден от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на Министерски съвет, след това е изключен и от партията. През 1969 година е оправдан.
1947 година
По силата на изтърпяната присъда, произнесена от така наречен Народен съд, са възобновени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов.
1947 година
Започва провеждането на Първа национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Приет е устав за вътрешния ред. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Изпълнени са смъртните присъди против наказаните от висшите сформира на така наречен Народния съд. Той има 4 висши и 64 регионални състава, заседаващи от декември 1944 година до април 1945 година Образувани са 135 процеса с сбор на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекъснати. По дело № 1 наказаните на гибел са 2730 души и измежду тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и други На всички наказани са наложени санкции, конфискации на имуществото и отнемане от избрани права. През 26 август 1996 година Върховният съд анулира присъдата, по която са наказани на гибел царските регенти, министри и съветници.
1941 година
Подписана е спогодбата Нойбахер. Спогодбата е сред хитлеристкото и българското държавно управление за финансиране и доставяне на немските войски в България. Наречена е на името на немския представител, който я подписва. Предвижда Българската национална банка да даде средства за покриване потребностите на хитлеристките войски в България против финансовите отговорности на страната към Третия райх, а в случай че такива няма, покриването на тези разноски да се реализира посредством удостоверяване на клиринговата сметка на Българска народна банка при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата планува още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се прави от Германия, а покупките на тези продукти в България да става единствено в границите на избраните квоти. Клаузите на спогодбата не се съблюдават от хитлеристка Германия. Вместо плануваните 500 млн. лева до септември 1944 година тя изтегля от Българска народна банка 7,039 милиарда лева А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лева вместо 9,43 лева.) ощетява България с още 5,9 милиарда лева Нарушава се и клаузата за снабдяването на немските войски с хранителни артикули, като вместо от Германия то се прави от България. Не е спазено и условието да не се изнасят артикули от България. Спогодбата престава да работи след прекратяване на формалните връзки сред двете страни през септември 1944 година
1940 година
Към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се образува предупредителна рота за подготовка на фрагменти, с което се слага началото на Въздушно-предупредителната работа.
1922 година
В София стартира да излиза в. " Победа ", ежедневен пладнешки вестник. Орган е на Българския аграрни национален съюз. Просъществува до 8 юни 1923 година Главен редактор е: Г. Ив. Костов. Сътрудници са П. Д. Петков, К. Тодоров, Тр. Кунев (Ланчелото), С. Румянцев, Ст. Омарчевски и други
1912 година
Обнародван е първият Закон за Българска академия на науките. Българската академия на науките е учредена през 1869 година в Браила (Румъния) като Българско книжовно сдружение. След Освобождението се реалокира в София, а през 1911 година е преименувана на Българска академия на науките. Състои се от независими научни институти, лаборатории и други звена. В нея съществуват три клона: " Природоматематически и инженерни науки ", " Биологически, медицински и земеделски науки " и " Обществени, филантропични науки и изкуства ". Българска академия на науките се управлява от: Общо заседание, Управителен съвет и ръководител. Печатен орган е " Списание на Българска академия на науките ", излизащо от 1911 година до 1945 година, през 1950 година, 1951 година и от 1957 година Други нейни издания са " Летопис на Българска академия на науките " и " Сборник на Българска академия на науките ". През 1947 година се приема нов правилник на Българска академия на науките, който и придава нови функционалности съгласно новата политическа система в страната. До 1946 година ръководители са: М. Дринов (1869-1882 г.; 1884-1894 г.), В. Д. Стоянов (1882-1884 г.), В. Друмев (1898 г.), Ив. Евстр. Гешов (1898-1924 г.), Л. Милетич (1926-1937 г.), Б. Филов (1937-1944 г.), Д. Михалчев (1944-1947 г.), Т. Павлов (1947-1962 г.; почетен ръководител до май 1977 г.), Л. Кръстанов (1962-1968 г.), А. Балевски (1968-1988 г.; след което е почетен председател), Бл. Сендов (1988-1991 г.), Й. Малиновски (1991-1996 г.); Ив. Юхновски (от 1996 г.).Издателската активност на Българска академия на науките се осъществя от Академичното издателство " Проф. М. Дринов ".
1911 година
Излиза първи брой на първия утрешен всекидневник в. " Утро ". Вестникът просъществува до 1944 година Основан е от Ст. Дамянов, основен редактор е Ст. Танев. Изданието разгласява районни и интернационалните вести, престъпни истории, реклами и други
1907 година
Завършва общата железничарска стачка, в която вземат участие към 4000 души. Тя е ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.), БСДС " Пролетарий " и Радикалдемократическата партия. Стачката приключва с частична победа на служащите. Същият ден е учреден Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)
1907 година
В София е учреден Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)
1903 година
Членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са задържани и интернирани, откакто под натиска на Русия българското държавното управление разтуря комитетите.
1902 година
Откуп от 104 кг. злато е изплатен на Яне Сандански. На 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските управляващи да открият четата приключват без триумф. Междувременно аферата придобива все по-голяма популярност и под натиска на интернационалната и изключително на американската общност турското държавно управление дава 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на независимост, те изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на ВМОРО.
1896 година
Направена е смяна в Закона за печата известна като " Папанчева добавка ". За виновните редактори се изисква непрекъснато местопребиваване и приключено приблизително обучение.
1892 година
Франция възвръща дипломатическите си връзки с България, прекратени във връзка експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е задържан и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 година В последвалия дипломатически скандал Българското държавно управление се постанова с поддръжката на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически връзки с нашата страна.
1878 година
Четите на Панайот Хитов и Жельо Войвода водят пердах с башибозушки групи край с. Садово, Сливенско.
1869 година
В Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник " Тъпан ". Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов организатор до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия измежду българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно - остро написани сатирични публикации, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и разговори, стихотворения, дописки, информации, телеграми, вести, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, доста карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов.
1868 година
Васил Левски написа на Найден Геров в Пловдив, обръщайки се към него с молба за помощ. " Макар [за] 25 дни да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо. " Мнозина откриватели възприемат писмото на В. Левски до Н. Геров като доказателство за настъпващата смяна във възгледите на Апостола, който последователно възприема концепцията за независимо българско въстание.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Михо Димитров Михов - български военачалник от авиацията (1991 г.), авиатор водач “първи клас ”. Завършва ВВВУ в Д. Митрополия, компетентност “Летец водач ” и Военната академия “Г. С. Раковски ” в София, компетентност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка ” (1980 г.); през 1988 година - Генщабната академия в Москва. Инструктор авиатор (1972-1974 г.); зам.-командир (1974-1978 г.) и пълководец на ескадрила (1980-1981 г.); зам.-командир (1981-1982 г.) и пълководец на авиационен полк (1982-1986 г.). Служи в Генерален щаб на Българската войска (1986-1988 г.); зам.-командир на разбъркан авиационен корпус (1988-1990 г.); пълководец на дивизия (1990-1992 г.). Началник на Гл. щаб и командващ Военновъздушни сили (1992-1997 г.); шеф на Генерален щаб на Българската войска от 1997 до 2002 година
С декрет на президента от 2002 година ген. Михо Михов е освободен от длъжността шеф на Генерален щаб на БА и е назначен на длъжността консултант на висшия главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 година ген. Михов получава медал " Стара планина " първа степен с мечове. С президентски декрет ген. Михо Михов е назначен за дипломат на Република България в Македония през 2005 година Женен, има две деца.
1892 година
Роден е Гаврил Димитров Генов (псевд. Цонев) - деятел на българското и интернационално работническо и комунистическо придвижване. По време на Септемврийския селски протест управлява въоръжените дейности във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на протеста се отдръпва в Югославия. През 1925-1926 година е член на Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т. с.). От 1927 година е в Съюз на съветските социалистически републики, където работи в Селския интернационал и в българската секция на ИККИ. Завършва интернационалната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език. Умира 20 януари 1934 година в Москва.
1882 година
Роден е Владимир Димитров–Майстора - изтъкнат български живописец и график. Завършва Рисувалното учебно заведение в София. Посещава съвсем всички европейски галерии и Ню Йорк. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава облици на девойки, най-вече от Кюстендилско. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си образува самобитен национален-декоративен жанр. Рисува десетки автопортрети, цикъл " Сватба ", " Белят платно ", " Циганка ", " Кози ", автопортрет, " Жътва ", пейзажи от Рим, Цариград, голям брой рисунки. Владимир Димитров умира през 1960 година
1867 година
Роден е Христо Димитров Максимов (псевд. Мирчо) - български публицист, преподавател и публицист. Учителства от 18-годишна възраст. След като е уволнен, се отдава на журналистическа активност - издава сп. “Целина ” (1892-1896 г.), вестник “Учител ” (1893 г.), сп. “Просвета ” (1901 г.). Радетел за необятна национална. култура. Съставител и редактор на “Училищен сборник ” (год. I, 1900 г.). Автор е на книги с “очерци и разкази из националния живот ” “Тъмен свят ” (1895 г.); на известния “Учителски марш ”. Умира на 13 април 1902 година в София.
1834 година
Роден е Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски литератор, фолклорист. Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално обучение получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 година дружно с него открива частно учебно заведение. Работи като преподавател по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 година, 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 година, 1882 г.), след което се открива в Солун. През 1884 година е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови арбитър във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на вестник “Македония ”, “Право ”, на сп. “Читалище ” и други периодически издания. Вещ ценител на предишното, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 година се дами за най-голямата му щерка. Най-значителният му труд е алманах “Български национални умотворения ” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на национални традиции и дрехи. За потребностите на просветното дело издава няколко образователни пособия. Автор на скъпи материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар ” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца … ” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев ” (1884 г.), “Русалки ” (1884 г.), “Сборник от национални старини ” (1885 г.) и други Умира на 18 март 1909 година София.
На тази дата умират:
1998 година
Умира режисьорът Захари Жандов (1911 - 1998), един от основателите на българското кино. Роден е на 1 октомври 1911 година в Русе. Творческата му активност стартира през `40-те години като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални кино лентата: " Един ден в София ", " Хора измежду облаците " и други В игралното кино дебютира с кино лентата " Тревога " (1951), станал една от знаковите произведения на киното на `50-те години. След него слага " Септемврийци ". Значително достижение е филмът му " Земя " по повестта на Елин Пелин. Други произведения: " Отвъд хоризонта " (1960), " Шибил " (1968), " Птици дохвърчат " (1971), " Боянският занаятчия " (1981).
1945 година
Умира Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски) - български княз, втори наследник на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. Наследник на престола от 3.10.1918 година до 16.06.1937 година Роден е на 5 ноември 1895 година в София. Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие като офицер в Балканската (1912-1913 г.) и I международна война (1915-1918 г.); ген.-лейтенант (1938 г.), контрольор на пехотата (1935 г.). След абдикацията на цар Фердинанд I отпътува с него в Германия и приключва агрономство в гр. Хале. Завръща се в България през 1926 година и служи като офицер от българската войска. На 9 септември 1943 година ХХV Общински народен съвет го избира за регент на България (заедно с Б. Филов и ген. Н. Михов, до 8.09.1944 г.). Осъден на гибел от I висш състав на така наречен Народен съд и разстрелян в региона на Софийски централни гробища. Присъдата му е анулирана през 1996 година
1945 година
Умира Иван Киров Вазов - правист, боен и държавен деятел. Роден в Севлиево през 1892 година. Завършва Военното учебно заведение в София. Участва във войните 1912–1913 година и 1915–1918 година и доближава до чин майор. След края на Първата международна война напуща по лично предпочитание военната работа и приключва право в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като юрист. Депутат е в ХХV Общински народен съвет (1940–1944 г.). Министър на търговията, индустрията и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, наказан на гибел и разстрелян.
1945 година
Умира Иван Иванов Багрянов - български държавник и политик. Роден е на 27 ноември 1891 година в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 година -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните парцели в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за обществено обезпечаване на селяните-земеделци. Външният напън на Съветския съюз и вътрешните безредици, предизвикани от комунистическата партия, не разрешават на държавното управление му да предприеме радикални дейности за избавяне на България. Осъден на гибел от така наречен Народен съд и разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година
1945 година
Умира Тодор Павлов Кожухаров - български публицист и журналист, прочут повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин. Роден е на 23 юли 1891 година в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното учебно заведение в София (1917 г.) и взе участие във войните като артилерийски офицер. От 1926 година е шеф на вестник “Слово ”; министър на известията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се срещу основаването на Отечествения фронт и партизанското придвижване в България. Осъден на гибел от така наречен Народен съд. През 1996 година Върховният съд го признава за почтен.
1945 година
Умира Първан Драганов - боен и държавен деятел, посланик. Роден в Лом през 1890 година Завършва Военното учебно заведение в София, а по-късно и Военна академия в Германия. След края на Първата международна война е назначен на работа в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 година минава на дипломатическа работа. Назначен е за боен аташе в Берлин, а от 1935 година е консултант в българската легация в Париж. През 1936-1937 година е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 година заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората международна война като съдружник на страните от хитлеристката ос. От 1942 година до 1 юни 1944 година е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 година е арестуван, наказан на гибел от Народния съд и разстрелян.
1945 година
Умира Добри Божилов - политически и държавен деятел, финансист. Роден в Котел през 1884 година След довеждане докрай на главно обучение в родния си град продължава да учи в комерсиалната гимназия в Свищов. От 1902 година в продължение на 20 година работи като банков чиновник. През 1922 година е назначен за член на Управителния съвет на Българската национална банка, а от 1935 година до 1938 година е неин шеф. Междувременно е притеглен и за учител по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и международно стопанство). От ноември 1938 година до 14 септември 1943 година е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 година Като началник на българското държавно управление организира политика на засилен гнет срещу съпротивителното придвижване в страната. Външната му политика е ориентирана към по-нататъшно обвързване на България с страните от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 година е наказан от Народния съд на гибел и е разстрелян.
1945 година
Умира Иван Русев - боен, политически и държавен деятел, ген.-майор. Роден е в Шумен през 1872 година Първоначално учи във Военното учебно заведение в София, а по-късно отпътува за Русия и приключва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема присъединяване в Балканските войни и в Първата международна война. След това минава в запаса. Включва се интензивно в активността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от основните уредници на държавния прелом на 9 юни 1923 година. В държавното управление на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и националното здраве. Като подобен носи огромна отговорност за проведения бял гнет в страната. Дълги години е депутат – от 1923 до 1934 година и през 1940–1941 година След държавния прелом на 19 май 1934 година с част от деветоюнците образува крило, което поддържа ръководещите среди. След 9 септември 1944 година е наказан на гибел от Народния съд.
1945 година
Умира Иван Бешков - публичен и държавен деятел. Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 година Брат е на националния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и икономически науки в Лайпциг, Германия. След Първата международна война записва право в СУ " Св. Климент Охридски ", само че се отхвърля и продължава образованието си по финансови и икономически науки в Лайпциг. След завръщането си в България е преподавател в родното си село (1922–1924 г.) и шеф на локалната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от създателите на кооперация " Българска захар " и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен шеф на Общия съюз на българските аграрни кооперации (1938–1943 г.), админ на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на Български земеделски народен съюз от 1923 година Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV Общински народен съвет (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните парцели (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, наказан на гибел и разстрелян в София.
1945 година
Умира Александър Станишев - държавен деятел, лекар-хирург, професор. Роден е в Кукуш през 1886 година Завършва Солунската българската мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Следва една година естествена история в СУ " Св. Климент Охридски ", след което приключва медицина в Мюнхен. Известно време работи в разнообразни лечебни заведения в Германия. През 1912 година се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата международна война е хирург във военните лечебни заведения. След войните отпътува още веднъж за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 година е постоянен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, началник на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Декан на факултета (1930–1931 година, 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв началник на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 година подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на концепцията за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в държавното управление на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и публикации, по-важни от които са: " Пластично възобновяване на анкилозирана коленна става ", " Пластично възобновяване на горна джука посредством трансплантация от долната ", " Волево придвижване на изкуствената ръка, Зауербахова интервенция, лична метода и техника на протезата " и други След 9 септември 1944 година е наказан на гибел от Народния съд.
1945 година
Умира Богдан Димитров Филов - български историк, политик, регент (9.09.1943 година - 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 година - 9.09.1943 г.), министър на националното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.). Роден е на 28 март 1883 година в Стара Загора. Председател е на Българска академия на науките (1937-1944 г.; през 1992 година Общото заседание на Българска академия на науките посмъртно възвръща участието му). Син е на Д. Филов. Учи класическа лингвистика и относително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия ” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа лингвистика в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен експерт по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни сдружения в Европа. Филов се оказва отпред на българската страна в сложните години на II международна война. Правителството му афишира война на Съединени американски щати и Англия (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 година - 8.09.1944 г.). Осъден е на гибел, 5 млн. лева санкция и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик ” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година Трудове: “Антични монументи в Народния музей ”, “Археологически паралели ”, “Софийска черква, Св. София ”, “Старобългарско изкуство ”, “Римско господство в България ”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра ” и други
1865 година
В Цариград умира митрополит Авксентий Велешки (1798 - 1865). Роден е през 1798 година в Самоков. Активен участник в битките за църковна самостоятелност от `50-те години на ХІХ век. След Великденската акция от 1860 година се отхвърля от Вселенската гръцка патриаршия, поради което е лишен от църковен ранг на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен дружно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия. През 1964 година се завръща в Цариград. Преди гибелта му пратеници на патриарха му оферират да се покае, с цел да бъде вдигнато от него низвержението, и по този начин да може да бъде заровен с всички почести на архиерей. Авксентий отхвърля предлагането и в наследството си отбелязва, че умира, правилен на своя народ и хладнокръвен в убежденията си за българската черква. Погребан е в двора на българската черква " Свети Стефан " в Истанбул.
За правенето на историческата информация на Агенция „ Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
1991 година
Цените на главните артикули са освободени от надзор и образуването им минава на пазарен механизъм. Това довежда внезапен скок. По мотив на повишаването, министър председателят Димитър Попов произнася фразата: " За Бога, братя, не купувайте! ".
1968 година
Състои се премиерата на комедията " Шведските крале " на режисьора Людмил Кирков. Комедията е по едноименната повест на Николай Никифоров. Участват Кирил Господинов, Цветана Манева, Хиндо Касимов, Константин Коцев и други
1957 година
Министерството на пощите, телеграфите и телефоните е обединено с Министерството на превоза и се основава Министерство на превоза и известията. С Указ № 59 се основава Министерство на просветата и културата, сплотяващо министерството на националната култура и министерството на културата.
1957 година
Открива се Постоянният цирк в София.
1950 година
Народното заседание избира Вълко Червенков за министър-председател, кабинетът остава в същия състав. Преизбрани са и тримата подпредседатели на Министерския съвет - Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.
Вълко Червенков е политически и държавен деятел. Член е на Българска комунистическа партия. Взема присъединяване в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година През 1924 година е определен в състава на Централен комитет на Български комунистически младежки съюз. През 1925 година емигрира в Съюз на съветските социалистически републики, където приключва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 година е учител, а по-късно завеждащ българския бранш и шеф на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. От 1938 година е шеф на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и основен редактор на радиостанция " Христо Ботев ". След 9 септември 1944 година се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Председател на Министерски съвет (3 февруари 1950 г.–18 април 1956 г.), зам.-председател на Министерски съвет (18 април 1956–9 декември 1961 г.) и министър на просветата и културата (15 януари–9 юни 1958 г.). В края на 1961 година е изваден от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на Министерски съвет, след това е изключен и от партията. През 1969 година е оправдан.
1947 година
По силата на изтърпяната присъда, произнесена от така наречен Народен съд, са възобновени гражданските и политическите права на Димитър Гичев, Атанас Буров и Никола Мушанов.
1947 година
Започва провеждането на Първа национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Приет е устав за вътрешния ред. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Изпълнени са смъртните присъди против наказаните от висшите сформира на така наречен Народния съд. Той има 4 висши и 64 регионални състава, заседаващи от декември 1944 година до април 1945 година Образувани са 135 процеса с сбор на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516, 451 делата са спрени или прекъснати. По дело № 1 наказаните на гибел са 2730 души и измежду тях са тримата регенти, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 депутати, 47 генерали и полковници и други На всички наказани са наложени санкции, конфискации на имуществото и отнемане от избрани права. През 26 август 1996 година Върховният съд анулира присъдата, по която са наказани на гибел царските регенти, министри и съветници.
1941 година
Подписана е спогодбата Нойбахер. Спогодбата е сред хитлеристкото и българското държавно управление за финансиране и доставяне на немските войски в България. Наречена е на името на немския представител, който я подписва. Предвижда Българската национална банка да даде средства за покриване потребностите на хитлеристките войски в България против финансовите отговорности на страната към Третия райх, а в случай че такива няма, покриването на тези разноски да се реализира посредством удостоверяване на клиринговата сметка на Българска народна банка при Дойче Феррехнуунгскассе. Спогодбата планува още снабдяването на хитлеристките войски с храни и фуражи да се прави от Германия, а покупките на тези продукти в България да става единствено в границите на избраните квоти. Клаузите на спогодбата не се съблюдават от хитлеристка Германия. Вместо плануваните 500 млн. лева до септември 1944 година тя изтегля от Българска народна банка 7,039 милиарда лева А от изкуствено поддържания висок курс на марката (32,50 лева вместо 9,43 лева.) ощетява България с още 5,9 милиарда лева Нарушава се и клаузата за снабдяването на немските войски с хранителни артикули, като вместо от Германия то се прави от България. Не е спазено и условието да не се изнасят артикули от България. Спогодбата престава да работи след прекратяване на формалните връзки сред двете страни през септември 1944 година
1940 година
Към 5-ти бомбардировъчен отряд в Пловдив се образува предупредителна рота за подготовка на фрагменти, с което се слага началото на Въздушно-предупредителната работа.
1922 година
В София стартира да излиза в. " Победа ", ежедневен пладнешки вестник. Орган е на Българския аграрни национален съюз. Просъществува до 8 юни 1923 година Главен редактор е: Г. Ив. Костов. Сътрудници са П. Д. Петков, К. Тодоров, Тр. Кунев (Ланчелото), С. Румянцев, Ст. Омарчевски и други
1912 година
Обнародван е първият Закон за Българска академия на науките. Българската академия на науките е учредена през 1869 година в Браила (Румъния) като Българско книжовно сдружение. След Освобождението се реалокира в София, а през 1911 година е преименувана на Българска академия на науките. Състои се от независими научни институти, лаборатории и други звена. В нея съществуват три клона: " Природоматематически и инженерни науки ", " Биологически, медицински и земеделски науки " и " Обществени, филантропични науки и изкуства ". Българска академия на науките се управлява от: Общо заседание, Управителен съвет и ръководител. Печатен орган е " Списание на Българска академия на науките ", излизащо от 1911 година до 1945 година, през 1950 година, 1951 година и от 1957 година Други нейни издания са " Летопис на Българска академия на науките " и " Сборник на Българска академия на науките ". През 1947 година се приема нов правилник на Българска академия на науките, който и придава нови функционалности съгласно новата политическа система в страната. До 1946 година ръководители са: М. Дринов (1869-1882 г.; 1884-1894 г.), В. Д. Стоянов (1882-1884 г.), В. Друмев (1898 г.), Ив. Евстр. Гешов (1898-1924 г.), Л. Милетич (1926-1937 г.), Б. Филов (1937-1944 г.), Д. Михалчев (1944-1947 г.), Т. Павлов (1947-1962 г.; почетен ръководител до май 1977 г.), Л. Кръстанов (1962-1968 г.), А. Балевски (1968-1988 г.; след което е почетен председател), Бл. Сендов (1988-1991 г.), Й. Малиновски (1991-1996 г.); Ив. Юхновски (от 1996 г.).Издателската активност на Българска академия на науките се осъществя от Академичното издателство " Проф. М. Дринов ".
1911 година
Излиза първи брой на първия утрешен всекидневник в. " Утро ". Вестникът просъществува до 1944 година Основан е от Ст. Дамянов, основен редактор е Ст. Танев. Изданието разгласява районни и интернационалните вести, престъпни истории, реклами и други
1907 година
Завършва общата железничарска стачка, в която вземат участие към 4000 души. Тя е ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.), БСДС " Пролетарий " и Радикалдемократическата партия. Стачката приключва с частична победа на служащите. Същият ден е учреден Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)
1907 година
В София е учреден Българският железничарски съюз под контрола на БРСДП (ш. с.)
1903 година
Членовете на двата Върховни македоно-одрински комитета са задържани и интернирани, откакто под натиска на Русия българското държавното управление разтуря комитетите.
1902 година
Откуп от 104 кг. злато е изплатен на Яне Сандански. На 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО. Опитът на турските управляващи да открият четата приключват без триумф. Междувременно аферата придобива все по-голяма популярност и под натиска на интернационалната и изключително на американската общност турското държавно управление дава 14 500 златни турски лири. Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на независимост, те изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на ВМОРО.
1896 година
Направена е смяна в Закона за печата известна като " Папанчева добавка ". За виновните редактори се изисква непрекъснато местопребиваване и приключено приблизително обучение.
1892 година
Франция възвръща дипломатическите си връзки с България, прекратени във връзка експулсирането на журналиста Гастон Шадурн. Шадурн е задържан и експулсиран в Сърбия на 8 ноември 1891 година В последвалия дипломатически скандал Българското държавно управление се постанова с поддръжката на Англия и на Турция. В резултат Франция къса дипломатически връзки с нашата страна.
1878 година
Четите на Панайот Хитов и Жельо Войвода водят пердах с башибозушки групи край с. Садово, Сливенско.
1869 година
В Букурещ е отпечатан първият брой на сатирично-хумористичния вестник " Тъпан ". Редактор на вестника е Иван Мънзов, негов организатор до брой 8 е Киряк Цанков, с материалните въпроси се занимава Димитър Ценович, отговорник за вестника е Бр. Велешки, а карикатурите са дело на Хенрих Дембицки. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия измежду българската емиграция в Румъния. Съдържанието му е разнообразно - остро написани сатирични публикации, фейлетони, прегледи, хумористични сценки и разговори, стихотворения, дописки, информации, телеграми, вести, бележки, гатанки, пословици, поговорки, съновник, доста карикатури. На вестника сътрудничат Христо Ботев, Иван Кършовски, Тодор Икономов, Д. Великсин, Иван Касабов, Пантелей Кисимов.
1868 година
Васил Левски написа на Найден Геров в Пловдив, обръщайки се към него с молба за помощ. " Макар [за] 25 дни да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо. " Мнозина откриватели възприемат писмото на В. Левски до Н. Геров като доказателство за настъпващата смяна във възгледите на Апостола, който последователно възприема концепцията за независимо българско въстание.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Михо Димитров Михов - български военачалник от авиацията (1991 г.), авиатор водач “първи клас ”. Завършва ВВВУ в Д. Митрополия, компетентност “Летец водач ” и Военната академия “Г. С. Раковски ” в София, компетентност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка ” (1980 г.); през 1988 година - Генщабната академия в Москва. Инструктор авиатор (1972-1974 г.); зам.-командир (1974-1978 г.) и пълководец на ескадрила (1980-1981 г.); зам.-командир (1981-1982 г.) и пълководец на авиационен полк (1982-1986 г.). Служи в Генерален щаб на Българската войска (1986-1988 г.); зам.-командир на разбъркан авиационен корпус (1988-1990 г.); пълководец на дивизия (1990-1992 г.). Началник на Гл. щаб и командващ Военновъздушни сили (1992-1997 г.); шеф на Генерален щаб на Българската войска от 1997 до 2002 година
С декрет на президента от 2002 година ген. Михо Михов е освободен от длъжността шеф на Генерален щаб на БА и е назначен на длъжността консултант на висшия главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. На 11 юни 2002 година ген. Михов получава медал " Стара планина " първа степен с мечове. С президентски декрет ген. Михо Михов е назначен за дипломат на Република България в Македония през 2005 година Женен, има две деца.
1892 година
Роден е Гаврил Димитров Генов (псевд. Цонев) - деятел на българското и интернационално работническо и комунистическо придвижване. По време на Септемврийския селски протест управлява въоръжените дейности във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на протеста се отдръпва в Югославия. През 1925-1926 година е член на Задграничното бюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т. с.). От 1927 година е в Съюз на съветските социалистически републики, където работи в Селския интернационал и в българската секция на ИККИ. Завършва интернационалната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език. Умира 20 януари 1934 година в Москва.
1882 година
Роден е Владимир Димитров–Майстора - изтъкнат български живописец и график. Завършва Рисувалното учебно заведение в София. Посещава съвсем всички европейски галерии и Ню Йорк. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава облици на девойки, най-вече от Кюстендилско. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си образува самобитен национален-декоративен жанр. Рисува десетки автопортрети, цикъл " Сватба ", " Белят платно ", " Циганка ", " Кози ", автопортрет, " Жътва ", пейзажи от Рим, Цариград, голям брой рисунки. Владимир Димитров умира през 1960 година
1867 година
Роден е Христо Димитров Максимов (псевд. Мирчо) - български публицист, преподавател и публицист. Учителства от 18-годишна възраст. След като е уволнен, се отдава на журналистическа активност - издава сп. “Целина ” (1892-1896 г.), вестник “Учител ” (1893 г.), сп. “Просвета ” (1901 г.). Радетел за необятна национална. култура. Съставител и редактор на “Училищен сборник ” (год. I, 1900 г.). Автор е на книги с “очерци и разкази из националния живот ” “Тъмен свят ” (1895 г.); на известния “Учителски марш ”. Умира на 13 април 1902 година в София.
1834 година
Роден е Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски литератор, фолклорист. Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално обучение получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 година дружно с него открива частно учебно заведение. Работи като преподавател по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 година, 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 година, 1882 г.), след което се открива в Солун. През 1884 година е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови арбитър във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на вестник “Македония ”, “Право ”, на сп. “Читалище ” и други периодически издания. Вещ ценител на предишното, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов - през 1863 година се дами за най-голямата му щерка. Най-значителният му труд е алманах “Български национални умотворения ” (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на национални традиции и дрехи. За потребностите на просветното дело издава няколко образователни пособия. Автор на скъпи материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: “Българский буквар ” (1866 г.), “Кратко землеописание за малички детца … ” (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев ” (1884 г.), “Русалки ” (1884 г.), “Сборник от национални старини ” (1885 г.) и други Умира на 18 март 1909 година София.
На тази дата умират:
1998 година
Умира режисьорът Захари Жандов (1911 - 1998), един от основателите на българското кино. Роден е на 1 октомври 1911 година в Русе. Творческата му активност стартира през `40-те години като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални кино лентата: " Един ден в София ", " Хора измежду облаците " и други В игралното кино дебютира с кино лентата " Тревога " (1951), станал една от знаковите произведения на киното на `50-те години. След него слага " Септемврийци ". Значително достижение е филмът му " Земя " по повестта на Елин Пелин. Други произведения: " Отвъд хоризонта " (1960), " Шибил " (1968), " Птици дохвърчат " (1971), " Боянският занаятчия " (1981).
1945 година
Умира Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски) - български княз, втори наследник на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. Наследник на престола от 3.10.1918 година до 16.06.1937 година Роден е на 5 ноември 1895 година в София. Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие като офицер в Балканската (1912-1913 г.) и I международна война (1915-1918 г.); ген.-лейтенант (1938 г.), контрольор на пехотата (1935 г.). След абдикацията на цар Фердинанд I отпътува с него в Германия и приключва агрономство в гр. Хале. Завръща се в България през 1926 година и служи като офицер от българската войска. На 9 септември 1943 година ХХV Общински народен съвет го избира за регент на България (заедно с Б. Филов и ген. Н. Михов, до 8.09.1944 г.). Осъден на гибел от I висш състав на така наречен Народен съд и разстрелян в региона на Софийски централни гробища. Присъдата му е анулирана през 1996 година
1945 година
Умира Иван Киров Вазов - правист, боен и държавен деятел. Роден в Севлиево през 1892 година. Завършва Военното учебно заведение в София. Участва във войните 1912–1913 година и 1915–1918 година и доближава до чин майор. След края на Първата международна война напуща по лично предпочитание военната работа и приключва право в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия. Работи като юрист. Депутат е в ХХV Общински народен съвет (1940–1944 г.). Министър на търговията, индустрията и труда (14 април 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, наказан на гибел и разстрелян.
1945 година
Умира Иван Иванов Багрянов - български държавник и политик. Роден е на 27 ноември 1891 година в с. Воден, Разградско. Адютант на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Като министър-председател (1.06.1944 година -2.09.1944 г.) и министър на земеделието и държавните парцели в кабинетите на Г. Кьосеиванов и Б. Филов (1938-1941 г.) прокарва закон за обществено обезпечаване на селяните-земеделци. Външният напън на Съветския съюз и вътрешните безредици, предизвикани от комунистическата партия, не разрешават на държавното управление му да предприеме радикални дейности за избавяне на България. Осъден на гибел от така наречен Народен съд и разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година
1945 година
Умира Тодор Павлов Кожухаров - български публицист и журналист, прочут повече с псевдонима си Федя Чорни и щабскапитан Копейкин. Роден е на 23 юли 1891 година в Станимака, дн. Асеновград. Завършва Военното учебно заведение в София (1917 г.) и взе участие във войните като артилерийски офицер. От 1926 година е шеф на вестник “Слово ”; министър на известията в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.). Обявява се срещу основаването на Отечествения фронт и партизанското придвижване в България. Осъден на гибел от така наречен Народен съд. През 1996 година Върховният съд го признава за почтен.
1945 година
Умира Първан Драганов - боен и държавен деятел, посланик. Роден в Лом през 1890 година Завършва Военното учебно заведение в София, а по-късно и Военна академия в Германия. След края на Първата международна война е назначен на работа в двореца като офицер от свитата на цар Борис III. От 1932 година минава на дипломатическа работа. Назначен е за боен аташе в Берлин, а от 1935 година е консултант в българската легация в Париж. През 1936-1937 година е пълномощен министър във Виена, а от 1938 до 1942 година заема същия пост в Берлин. Допринася за въвличането на България във Втората международна война като съдружник на страните от хитлеристката ос. От 1942 година до 1 юни 1944 година е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Ал. Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година. След 9 септември 1944 година е арестуван, наказан на гибел от Народния съд и разстрелян.
1945 година
Умира Добри Божилов - политически и държавен деятел, финансист. Роден в Котел през 1884 година След довеждане докрай на главно обучение в родния си град продължава да учи в комерсиалната гимназия в Свищов. От 1902 година в продължение на 20 година работи като банков чиновник. През 1922 година е назначен за член на Управителния съвет на Българската национална банка, а от 1935 година до 1938 година е неин шеф. Междувременно е притеглен и за учител по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днешен Университет за национално и международно стопанство). От ноември 1938 година до 14 септември 1943 година е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 година Като началник на българското държавно управление организира политика на засилен гнет срещу съпротивителното придвижване в страната. Външната му политика е ориентирана към по-нататъшно обвързване на България с страните от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 година е наказан от Народния съд на гибел и е разстрелян.
1945 година
Умира Иван Русев - боен, политически и държавен деятел, ген.-майор. Роден е в Шумен през 1872 година Първоначално учи във Военното учебно заведение в София, а по-късно отпътува за Русия и приключва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завръща се в България и взема присъединяване в Балканските войни и в Първата международна война. След това минава в запаса. Включва се интензивно в активността на Военния съюз и Народния сговор. Русев е един от основните уредници на държавния прелом на 9 юни 1923 година. В държавното управление на Ал. Цанков (9 юни 1923–4 януари 1926 г.) е министър на вътрешните работи и националното здраве. Като подобен носи огромна отговорност за проведения бял гнет в страната. Дълги години е депутат – от 1923 до 1934 година и през 1940–1941 година След държавния прелом на 19 май 1934 година с част от деветоюнците образува крило, което поддържа ръководещите среди. След 9 септември 1944 година е наказан на гибел от Народния съд.
1945 година
Умира Иван Бешков - публичен и държавен деятел. Роден е в с. Долни Дъбник през 1896 година Брат е на националния художник Ил. Бешков. Завършва Търговска гимназия в Свищов и следва финансови и икономически науки в Лайпциг, Германия. След Първата международна война записва право в СУ " Св. Климент Охридски ", само че се отхвърля и продължава образованието си по финансови и икономически науки в Лайпциг. След завръщането си в България е преподавател в родното си село (1922–1924 г.) и шеф на локалната земеделска кооперация (1924–1926 г.). Един от създателите на кооперация " Българска захар " и член на управителния й съвет (1926–1936 г.). Главен шеф на Общия съюз на българските аграрни кооперации (1938–1943 г.), админ на Българската земеделска и кооперативна банка (1934–1938 г.). Член на Български земеделски народен съюз от 1923 година Депутат в ХХII (1927–1931 г.), ХХIII (1931–1934 г.) и ХХV Общински народен съвет (1940–1944 г.). Министър на земеделието и държавните парцели (14 септември 1943 – 1 юни 1944 г.). Съден от Народния съд, наказан на гибел и разстрелян в София.
1945 година
Умира Александър Станишев - държавен деятел, лекар-хирург, професор. Роден е в Кукуш през 1886 година Завършва Солунската българската мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Следва една година естествена история в СУ " Св. Климент Охридски ", след което приключва медицина в Мюнхен. Известно време работи в разнообразни лечебни заведения в Германия. През 1912 година се завръща в България и по време на Балканските войни и Първата международна война е хирург във военните лечебни заведения. След войните отпътува още веднъж за Германия, специализира в Мюнхен и Хайделберг. От 1920 година е постоянен доцент, а по-късно (1927–1944 г.) – професор, началник на катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Декан на факултета (1930–1931 година, 1937–1938 г.) и ректор на университета (1938–1939 г.). Създател и пръв началник на Хирургическата клиника. Станишев е член, а през 1938 година подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Привърженик на концепцията за по-тясно културно и политическо обвързване на България с Германия. Отстоява тази позиция като министър на вътрешните работи в държавното управление на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.). Публикува над 50 научни труда и публикации, по-важни от които са: " Пластично възобновяване на анкилозирана коленна става ", " Пластично възобновяване на горна джука посредством трансплантация от долната ", " Волево придвижване на изкуствената ръка, Зауербахова интервенция, лична метода и техника на протезата " и други След 9 септември 1944 година е наказан на гибел от Народния съд.
1945 година
Умира Богдан Димитров Филов - български историк, политик, регент (9.09.1943 година - 9.09.1944 г.), министър-председател (16.02.1940 година - 9.09.1943 г.), министър на националното просвещение (1938-1942 г.), министър на външните работи и изповеданията (1942-1943 г.). Роден е на 28 март 1883 година в Стара Загора. Председател е на Българска академия на науките (1937-1944 г.; през 1992 година Общото заседание на Българска академия на науките посмъртно възвръща участието му). Син е на Д. Филов. Учи класическа лингвистика и относително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.), в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.); докторска дисертация “Легионите в провинция Мизия ” (1906 г.). Професор по археология в СУ (1920-1944 г.). Декан на Историко-филологически факултет (1924-1925 г.). Ректор на СУ (1931-1932 г.). През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа лингвистика в Бон, Париж и Рим. Професор по археология в СУ. Директор на Български археологически институт с музей (1920-1944 г.). Известен експерт по средновековна история и археология. Чл. на мн. научни сдружения в Европа. Филов се оказва отпред на българската страна в сложните години на II международна война. Правителството му афишира война на Съединени американски щати и Англия (дек. 1941 г.). Член е на Регентството (9.09.1943 година - 8.09.1944 г.). Осъден е на гибел, 5 млн. лева санкция и конфискация на имуществото, отнето му е званието “академик ” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е анулирана през 1996 година Трудове: “Антични монументи в Народния музей ”, “Археологически паралели ”, “Софийска черква, Св. София ”, “Старобългарско изкуство ”, “Римско господство в България ”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра ” и други
1865 година
В Цариград умира митрополит Авксентий Велешки (1798 - 1865). Роден е през 1798 година в Самоков. Активен участник в битките за църковна самостоятелност от `50-те години на ХІХ век. След Великденската акция от 1860 година се отхвърля от Вселенската гръцка патриаршия, поради което е лишен от църковен ранг на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен дружно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия. През 1964 година се завръща в Цариград. Преди гибелта му пратеници на патриарха му оферират да се покае, с цел да бъде вдигнато от него низвержението, и по този начин да може да бъде заровен с всички почести на архиерей. Авксентий отхвърля предлагането и в наследството си отбелязва, че умира, правилен на своя народ и хладнокръвен в убежденията си за българската черква. Погребан е в двора на българската черква " Свети Стефан " в Истанбул.
За правенето на историческата информация на Агенция „ Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ