На тази дата преди 106 години се ражда истински музикален

На тази дата преди 106 години се ражда същински музикален феномен. Някои я назовават „ дамата с гардениите “, други - „ кръстница на гражданските права в Съединени американски щати “ . За всички нас тя е искрящата звезда на джаза Били Холидей. 

Родителите ѝ са били към момента младежи, когато Елианора Фейгън се ражда през 1915-а в във Филаделфия. В детството ѝ има доста бягства от час, полово принуждение, престой в католическо поправително учебно заведение, премествания. Напуска учебно заведение, когато е на 11, а с цел да изкарва прехраната си проституира, работи като чистачка, също и в ресторант. Неведнъж попада и в пандиза. След едно излизане от там, когато е на 14 години стартира да пее в харлемските нощни клубове. От самото начало на музикалната си кариера приема псевдонима Били Холидей - от първото име на актрисата Били Доув и разновидност на семейството на татко ѝ. Постепенно си основава име и пее на известни места. 

За огромната сцена я открива Джон Хамънд през 1933 година. Дебютните ѝ два записа са с кларинетиста Бени Гудман, тогава е на 18. Riffin` the Scotch става шлагер. Били стартира постоянно да се изявява на нюйоркската джаз сцена. До 1959-а, годината на гибелта ѝ, когато е едвам на 44, към този момент е работила с едни от най-хубавите, измежду които и Луис Армстронг, който е измежду детските ѝ вдъхновители. Печели фенове както измежду интелектуалците и сътрудниците, по този начин и измежду по този начин наречените „ елементарни хора “. 

„ Песните, които извършвам, би трябвало да имат нещо общо с мен и живота ми, с живота на приятелите ми. Трябва да имат смисъл “ , споделя Били Холидей в изявление приживе.

И в действителност смисълът е водещ. Ключ към триумфа ѝ е Strange Fruit. Всъщност странният плод е тялото на линчуван негър, което виси от дърво. По това време да възпееш непримиримостта си към жестокостта и расизма, е меко казано рядко събитие. Били прави дебюта на Strange Fruit в първия разбъркан нощен клуб на Ню Йорк „ Кафе Съсайъти “ през 1939-а. Песента Били извършва до гибелта си, постоянно прочувствена, постоянно със смисъл.

Холидей пее и за изневярата, за несподелената обич, за раните, които душата не съумява да излекува и някак би трябвало да търпи до дъно . Най-тежка за нея е злоупотребата с опиати и алкохол. Именно зависимостта я убива на 17 юли 1959-а. Диагнозата е цироза на черния дроб, само че доста преди фактическия край душата и гласът ѝ страдат. 

Емблема на джаза и суинга освен поради вродения гений, само че и поради импровизационните умения, Били си остава неподражаема на сцената, уви - и в живота .

Заради проблемите с дрогата през годините е преследвана от Федералното бюро за битка с опиатите. Стига се до съд. Делото - „ Съединените американски щати против Били Холидей ”. Певицата отива в пандиза и губи опцията да се изявява тук-там, където се продава алкохол. Усеща непрекъснат напън върху себе си и някак заглъхва до степен, че след кончината ѝ, нейна другарка споделя: 

„ Изглеждаше като жестоко изстъргана от живота ”.

Лейди Дей, както за първи път я назовава музикантът и неин сътрудник Лестър Йънг, има своите в действителност светли мигове. Например няколко доста сполучливи концерта в „ Карнеги Хол ”. Един обаче е изключително незабравим. Случва се 10 дни след следващ престой в пандиза. Всъщност, откакто излежава присъдата след прословутото дело, билетите са разпродадени за часове, даже броят на закупените бележи връх - 2700 авансово продадени билета. Хиляди без заветния пропуск чакат пред залата с вярата да се доберат до място. А всички вътре към този момент са в възторг. В антракта обожател ѝ подарява кошница с гардении. Те са ѝ обичани. Поставя няколко бели цветя в косата си, нейната запазена марка, и продължава да пее. Изведнъж лицето ѝ се облива в кръв, тъй като в гардениите има игла, с цел да бъдат аранжирани. Без да усети, Били се е наранила. На концерта извършва 32 песни, а кръвта не стопира да тече. След третия бис припада .

Казват, Били Холидей била жена с темперамент. Знае какво може и желае да изпее. Жена, която упорства за обективна отплата и положителни условия на труд в бендовете, в които взе участие. Една от първите чернокожи дами, работила в оркестри с напълно бели музиканти. Уви, подлагана неведнъж и на сегрегация, и на расистко отношение и намеци. Те обаче не я стопират . През 40-те печели по хиляда $ на седмица от клубните си изяви, само че харчи съвсем всичко за хероин. През 46-а се захваща даже с филм. 1947-а е годината на безспорен комерсиален триумф - със заработени 250 хиляди $ за миналите три години. Тогава стартира и делото против нея. След като местата, на които може да пее, биват лимитирани, последователно губи положителните си приходи. Заради репутацията, която има в края на живота си, песните ѝ рядко се чуват по радиото . 

Точно като в този роман, в живота на Били Холидей се редуват възходи и падения. Медийният интерес тя счита за подобаващ, само че знае от млада - той не заплаща наема. И въпреки че умира със заработената популярност на неподражаема джаз дива, при все проблемите със здравето и гласа, при гибелта ѝ в банковата ѝ сметка има седемдесет цента. Но благосъстоянието ѝ сигурно е друго. Да, тя пее, че ще заключи сърцето си, само че в никакъв случай не го прави.

Били Холидей има 23 номинации и четири награди „ Грами ”, които ѝ дават посмъртно . 

Животът ѝ става мотив и за книги, в това число и автобиографична, телевизионни и киноинтерпретации, документални филми и постановки.

Песента, определяна като нейната най-популярна и най-пята - God Bless the Child, когато излиза, се продава в над милион копия.  „ Бог да благослови детето ” се ражда след спор сред Били и майка ѝ Сейди. Майката не помогнала, когато дъщерята имала потребност от пари, при все това Били я е подкрепяла дълго време. Недоволството си Били изпява по този начин, както възпява всяка друга своя тъга, тъй като музиката в действителност би трябвало да има смисъл .