Българите са разделени политически на три части. Кои са те?
на фотографията: проф. Ивайло Дичев
Съжалявам политиците, които четвърти път за година и нещо би трябвало да измислят какво да приказват, с какви гласоподаватели да се ръкуват и кого да черпят от наслада или тъга. Не е правилно, че жителите са се уморили от избори: възцарила се е в действителност скука от едно зрелище, в което същите настоящи лица повтарят същите послания. И най-много – резултатът наподобява няма да се разграничава доста от предните три.
Разбира се, уповавам се на някакъв неочакван изблик на здрав разсъдък у сънародниците ни, пък и социологическите сондажи (волно или неволно) постоянно бъркат. И въпреки всичко чувството ми е, че продължава да е в действие теорията ми за трите сравними елементи, на които нормално се разделя публичното мнение в България.
Трите елементи, на които са разграничени българите
Една трета са на позицията „ преди беше по-добре “. Тях ги тегли към ГЕРБ и Движение за права и свободи, които управляваха, когато нямаше война, световна инфлация и липса на газ. По-рано една такава трета живееше с носталгията по комунистическата младост с почивните станции и новогодишната стратегия, само че тя май слезе от политическата сцена. Сега щастливото минало е борисовият застой. Всичко си беше доста добре, до момента в който не пристигнаха тия новите с техните промени и объркаха всичко – по този начин си мислят тези хора, уплашени да не изгубят мястото в обществото, до което са се добрали през тези 12 години.
Девизът на другата трета е „ може да стане по-добре “. Тук се групират последователите на „ Продължаваме промяната “ (ПП), „ Демократична България “ (ДБ) и Българска социалистическа партия – на пръв взор доста разнообразни обединения, стимулирани обаче от този прогресистки взор напред: да реформираме, да модернизираме България. Тук ще се окажат хора, които са били пропускани в раздаването през последното десетилетие – едни са още млади, други идват от частния бизнес без връзки с страната, трети просто са чакали дълго реда си на една или друга опашка. Разбира се, най-видими ще са младите, за които бъдещето е най-важно. Те може да запротестират още веднъж, може обаче и да си стегнат куфарите за задграничните университети, обезверени от локалния идиотизъм.
В третата група се подреждат другите типове протестен избор – хора, които не наблюдават детайлно политиката, само че са афектирани на живота и желаят да си отмъстят, като разрушат страната си. Последен образец за обръщение към в тази категория беше концепцията за президентска република на Има Такъв Народ – партия, която на няколко пъти унищожи ръководството на страната, а в този момент реши да нападна самата конституция. Тук е, несъмнено, „ Възраждане “, които желаят да унищожават всичко, което сме изстрадали за тези сложни три десетилетия и да ни върнат в изходно състояние. Кандидат за български Орбан е мълчалият до момента Стефан Янев: в няколко следващи изявленията той взе да се заканва да реформира Европейски Съюз, в случай че не и самата глобализация. Как тъкмо ще го направи дребна България – към този момент не разбираме, само че позата се харесва на унижените и оскърбените. Вярно, че тези партии за момента не стигат до една трета от вота, само че в случай че прибавим категорията „ други “ и „ не поддържам никого “, започваме да се доближаваме.
Трудно е да се реши ролята на служебното държавно управление, което се нахвърли по невиждан метод върху Политическа партия и Българска социалистическа партия – сменя по лист фрагменти до равнището на горския, вади ежедневно по един министър, който се жалва от „ тежкото завещание “, лъже за бюджетни проблеми и целеустремено саботира оставената му газова политика в интерес на Кремъл. Никой не схваща какво тъкмо желае президентът Радев – дали оказва помощ на носталгичната третина ГЕРБ-ДПС, дали работи за собствен личен проруски политически план, дали е афектиран от нещо. Възможно е обаче скандалната предизборна пропаганда на служебното държавно управление да обърне публичното мнение в непредвидена за господин Радев посока – кой знае, хората не са чак толкоз елементарни.
Другият миг е пропагандата. Основната ѝ цел, несъмнено, e да сътвори потрес и смут в главите на гласоподавателите, тъй че съответният кандидат да се изобрази като единствен избавител на обречените. За малко пробваха да поиграят с мигрантския напън, само че този сюжет май поомръзна, пък и стана ясно, че тези нещастни хора нищо не желаят от нас, с изключение на да пребягат колкото може по-бързо през територията. От време на време чуваме подвикване на тематика „ Македонияяяя “, само че и това не работи. Така че до изборите май ще се занимаваме с газ и всичките ужаси, които могат да се извлекат от него: мрачно, студено, безработно. Дали Петков е направил каквото би трябвало, с цел да обезпечи суровината, а служебното е провалило всичко? Или назад – Петков е трябвало да свърши цялата работа, а служебното да си кара рахатлъка?
Темата връща на дневен ред остарялата разграничителна линия сред евроатлантици и русофили, чийто кръстник май през днешния ден е натовският военачалник Радев. Интересно развиване в хода на акцията ще бъде отговорът на „ Газпром износ “, към които се обърна за обновяване на доставките неразбираемо кой от страна на България. Какво въздействие върху изборите ще има един възможен отговор? Да, пращаме ви на ниска цена газ – празненство на путинистите, проценти от горната страна за „ Възраждане “, Манолова, „ Български напредък “, Българска социалистическа партия и така нататък А в случай че стане противоположното, както ми се коства доста по-вероятно – в случай че получим едно мощно съветско „ нет “? Засега „ Газпром “ мълчат в традицията на източните владетели, които карат пратеника да чака с дни пред юртата. Най-вероятно ще мълчат до 2 октомври, а по този начин ще усилят тоталната неустановеност, с която влизаме в тези избори. Колко безценен е съветският газ? Наша ли беше виновността, че ни го стопираха? В безпорядък и съсипия ли сме или назад? И въобще: тотална рецесия или невъобразим стопански подем? Мафия вън или мафия вътре? Който следи медиите, е тотално комплициран. Който здравословно отхвърля да го прави, ще гласоподава за претендента, който танцува или пее по-добре, който ругае най-яко и лъже най-художествено.
Успехът на Политическа партия на последните избори се криеше в оптимизма им. На фона на злобните, обезверени нападки на съперниците им (но и на фона на много профилираното занятие със правосъдна промяна на сътрудниците им от ДБ), те накараха жителите да помечтаят. За топ вложения като електрически коли. За оползотворяване на естествени запаси като геотермалната сила. За привличане на влиятелни университети. За пътища, тунели, свръхбързи влакове. Дали ще съумеят още веднъж да заразят гласоподавателите с вяра? Твърде малко управляваха и ще е елементарно да им се споделя, че не са постигнали доста. От друга страна кой, в случай че не могат да играят на този терен?
В хода на акцията могат да се случат доста други неща. Внезапно да свърши войната в Украйна или назад – да се ожесточи. Да се спука китайският заможен балон и да повлече света към още по-тежка криза. Да излязат разкрития за един или различен наш политик. Манипулирани социологически сондажи да убедят гласоподавателя, че няма смисъл да гласоподава за една или друга дребна партия. Забелязваме, че даже напълно неполитически събития като огромна злополука или съдбовна лекарска неточност раздрусват публичното мнение. Както споделих, на хората им е надълбоко скучно и всичко може да засенчи значимите политически алтернативи, пред които е изправено обществото ни. Остеритет или увеличение на дълга? Подкрепа за младите или за пенсионерите? Строителство на пътища при леко заобикаляне на закона или съблюдаване на закона и заледяване на строителството?
Възможните сюжети и какво би трябвало да знае гласоподавателят
Важно ми се коства гласоподавателят авансово да е наясно, че в полза на всички ни е страната въпреки всичко да се ръководи. В момента има три партии, подготвени да създадат нужните взаимни отстъпки, които изисква сходна работа в един съразмерно излъчен парламент: Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Партия ГЕРБ, която към този момент излиза отпред в сондажите, декларира, че няма да ръководи дружно с Движение за права и свободи, десните пък не я желаят. Това, което могат да създадат, е един малцинствен кабинет, подкрепян от искащи. Но по какъв начин ще се съберат там „ Възраждане “ и Движение за права и свободи – мъчно е да си го представим. Тоест, вотът за ГЕРБ ще е отново протестен, ориентиран срещу трите новаторски партии, за момента без забележима градивна вероятност. Останалите обединения или отхвърлят всякакво съдействие („ Възраждане “), или не споделят с кого могат и с кого не могат („ Български напредък “), или са се компрометирали с деструктивното си държание и никой не ги желае („ ИТН “).
Нека вляза в обичания на политолозите род на сюжетите. Възможно е, първо, да стане знамение, партиите на смяната да завоюват болшинство и да вървим напред. Второ, при очертаващия се блокаж Политическа партия и Демократична България да се извърнат към ГЕРБ или Движение за права и свободи (или назад – вторите да се извърнат към първите) и да търсят компромисно ръководство, което се бори с рецесиите, а корупцията да остане на по-заден проект. Трето, никой да не изиска да рискува имиджа си, надлежно да останем с програмно държавно управление за примерно година без присъединяване на политически водачи. Последното сега ми се вижда най-вероятно. Без да изключваме и, четвърто, прогнозата на Бабикян-Хаджигенов и да се готвим за нови избори през февруари, скандирайки по площадите против ботуша на Газпром. Дано акцията ме опровергае.
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Съжалявам политиците, които четвърти път за година и нещо би трябвало да измислят какво да приказват, с какви гласоподаватели да се ръкуват и кого да черпят от наслада или тъга. Не е правилно, че жителите са се уморили от избори: възцарила се е в действителност скука от едно зрелище, в което същите настоящи лица повтарят същите послания. И най-много – резултатът наподобява няма да се разграничава доста от предните три.
Разбира се, уповавам се на някакъв неочакван изблик на здрав разсъдък у сънародниците ни, пък и социологическите сондажи (волно или неволно) постоянно бъркат. И въпреки всичко чувството ми е, че продължава да е в действие теорията ми за трите сравними елементи, на които нормално се разделя публичното мнение в България.
Трите елементи, на които са разграничени българите
Една трета са на позицията „ преди беше по-добре “. Тях ги тегли към ГЕРБ и Движение за права и свободи, които управляваха, когато нямаше война, световна инфлация и липса на газ. По-рано една такава трета живееше с носталгията по комунистическата младост с почивните станции и новогодишната стратегия, само че тя май слезе от политическата сцена. Сега щастливото минало е борисовият застой. Всичко си беше доста добре, до момента в който не пристигнаха тия новите с техните промени и объркаха всичко – по този начин си мислят тези хора, уплашени да не изгубят мястото в обществото, до което са се добрали през тези 12 години.
Девизът на другата трета е „ може да стане по-добре “. Тук се групират последователите на „ Продължаваме промяната “ (ПП), „ Демократична България “ (ДБ) и Българска социалистическа партия – на пръв взор доста разнообразни обединения, стимулирани обаче от този прогресистки взор напред: да реформираме, да модернизираме България. Тук ще се окажат хора, които са били пропускани в раздаването през последното десетилетие – едни са още млади, други идват от частния бизнес без връзки с страната, трети просто са чакали дълго реда си на една или друга опашка. Разбира се, най-видими ще са младите, за които бъдещето е най-важно. Те може да запротестират още веднъж, може обаче и да си стегнат куфарите за задграничните университети, обезверени от локалния идиотизъм.
В третата група се подреждат другите типове протестен избор – хора, които не наблюдават детайлно политиката, само че са афектирани на живота и желаят да си отмъстят, като разрушат страната си. Последен образец за обръщение към в тази категория беше концепцията за президентска република на Има Такъв Народ – партия, която на няколко пъти унищожи ръководството на страната, а в този момент реши да нападна самата конституция. Тук е, несъмнено, „ Възраждане “, които желаят да унищожават всичко, което сме изстрадали за тези сложни три десетилетия и да ни върнат в изходно състояние. Кандидат за български Орбан е мълчалият до момента Стефан Янев: в няколко следващи изявленията той взе да се заканва да реформира Европейски Съюз, в случай че не и самата глобализация. Как тъкмо ще го направи дребна България – към този момент не разбираме, само че позата се харесва на унижените и оскърбените. Вярно, че тези партии за момента не стигат до една трета от вота, само че в случай че прибавим категорията „ други “ и „ не поддържам никого “, започваме да се доближаваме.
Трудно е да се реши ролята на служебното държавно управление, което се нахвърли по невиждан метод върху Политическа партия и Българска социалистическа партия – сменя по лист фрагменти до равнището на горския, вади ежедневно по един министър, който се жалва от „ тежкото завещание “, лъже за бюджетни проблеми и целеустремено саботира оставената му газова политика в интерес на Кремъл. Никой не схваща какво тъкмо желае президентът Радев – дали оказва помощ на носталгичната третина ГЕРБ-ДПС, дали работи за собствен личен проруски политически план, дали е афектиран от нещо. Възможно е обаче скандалната предизборна пропаганда на служебното държавно управление да обърне публичното мнение в непредвидена за господин Радев посока – кой знае, хората не са чак толкоз елементарни.
Другият миг е пропагандата. Основната ѝ цел, несъмнено, e да сътвори потрес и смут в главите на гласоподавателите, тъй че съответният кандидат да се изобрази като единствен избавител на обречените. За малко пробваха да поиграят с мигрантския напън, само че този сюжет май поомръзна, пък и стана ясно, че тези нещастни хора нищо не желаят от нас, с изключение на да пребягат колкото може по-бързо през територията. От време на време чуваме подвикване на тематика „ Македонияяяя “, само че и това не работи. Така че до изборите май ще се занимаваме с газ и всичките ужаси, които могат да се извлекат от него: мрачно, студено, безработно. Дали Петков е направил каквото би трябвало, с цел да обезпечи суровината, а служебното е провалило всичко? Или назад – Петков е трябвало да свърши цялата работа, а служебното да си кара рахатлъка?
Темата връща на дневен ред остарялата разграничителна линия сред евроатлантици и русофили, чийто кръстник май през днешния ден е натовският военачалник Радев. Интересно развиване в хода на акцията ще бъде отговорът на „ Газпром износ “, към които се обърна за обновяване на доставките неразбираемо кой от страна на България. Какво въздействие върху изборите ще има един възможен отговор? Да, пращаме ви на ниска цена газ – празненство на путинистите, проценти от горната страна за „ Възраждане “, Манолова, „ Български напредък “, Българска социалистическа партия и така нататък А в случай че стане противоположното, както ми се коства доста по-вероятно – в случай че получим едно мощно съветско „ нет “? Засега „ Газпром “ мълчат в традицията на източните владетели, които карат пратеника да чака с дни пред юртата. Най-вероятно ще мълчат до 2 октомври, а по този начин ще усилят тоталната неустановеност, с която влизаме в тези избори. Колко безценен е съветският газ? Наша ли беше виновността, че ни го стопираха? В безпорядък и съсипия ли сме или назад? И въобще: тотална рецесия или невъобразим стопански подем? Мафия вън или мафия вътре? Който следи медиите, е тотално комплициран. Който здравословно отхвърля да го прави, ще гласоподава за претендента, който танцува или пее по-добре, който ругае най-яко и лъже най-художествено.
Успехът на Политическа партия на последните избори се криеше в оптимизма им. На фона на злобните, обезверени нападки на съперниците им (но и на фона на много профилираното занятие със правосъдна промяна на сътрудниците им от ДБ), те накараха жителите да помечтаят. За топ вложения като електрически коли. За оползотворяване на естествени запаси като геотермалната сила. За привличане на влиятелни университети. За пътища, тунели, свръхбързи влакове. Дали ще съумеят още веднъж да заразят гласоподавателите с вяра? Твърде малко управляваха и ще е елементарно да им се споделя, че не са постигнали доста. От друга страна кой, в случай че не могат да играят на този терен?
В хода на акцията могат да се случат доста други неща. Внезапно да свърши войната в Украйна или назад – да се ожесточи. Да се спука китайският заможен балон и да повлече света към още по-тежка криза. Да излязат разкрития за един или различен наш политик. Манипулирани социологически сондажи да убедят гласоподавателя, че няма смисъл да гласоподава за една или друга дребна партия. Забелязваме, че даже напълно неполитически събития като огромна злополука или съдбовна лекарска неточност раздрусват публичното мнение. Както споделих, на хората им е надълбоко скучно и всичко може да засенчи значимите политически алтернативи, пред които е изправено обществото ни. Остеритет или увеличение на дълга? Подкрепа за младите или за пенсионерите? Строителство на пътища при леко заобикаляне на закона или съблюдаване на закона и заледяване на строителството?
Възможните сюжети и какво би трябвало да знае гласоподавателят
Важно ми се коства гласоподавателят авансово да е наясно, че в полза на всички ни е страната въпреки всичко да се ръководи. В момента има три партии, подготвени да създадат нужните взаимни отстъпки, които изисква сходна работа в един съразмерно излъчен парламент: Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Партия ГЕРБ, която към този момент излиза отпред в сондажите, декларира, че няма да ръководи дружно с Движение за права и свободи, десните пък не я желаят. Това, което могат да създадат, е един малцинствен кабинет, подкрепян от искащи. Но по какъв начин ще се съберат там „ Възраждане “ и Движение за права и свободи – мъчно е да си го представим. Тоест, вотът за ГЕРБ ще е отново протестен, ориентиран срещу трите новаторски партии, за момента без забележима градивна вероятност. Останалите обединения или отхвърлят всякакво съдействие („ Възраждане “), или не споделят с кого могат и с кого не могат („ Български напредък “), или са се компрометирали с деструктивното си държание и никой не ги желае („ ИТН “).
Нека вляза в обичания на политолозите род на сюжетите. Възможно е, първо, да стане знамение, партиите на смяната да завоюват болшинство и да вървим напред. Второ, при очертаващия се блокаж Политическа партия и Демократична България да се извърнат към ГЕРБ или Движение за права и свободи (или назад – вторите да се извърнат към първите) и да търсят компромисно ръководство, което се бори с рецесиите, а корупцията да остане на по-заден проект. Трето, никой да не изиска да рискува имиджа си, надлежно да останем с програмно държавно управление за примерно година без присъединяване на политически водачи. Последното сега ми се вижда най-вероятно. Без да изключваме и, четвърто, прогнозата на Бабикян-Хаджигенов и да се готвим за нови избори през февруари, скандирайки по площадите против ботуша на Газпром. Дано акцията ме опровергае.
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ