Що е президентска република? Отговор на едно бързо, необмислено и ненавременно предложение
На фотографията: проф. Антоний Тодоров
Не бих и помислил за подобен текст, в случай че не беше предлагането на Има Такъв Народ за референдум по въпроса. Предложението беше направено небрежно, т.е. без никакъв значителен вътрешнополитически спор. Вероятно се разчита, че една предизборна акция за привикване на Велико народно събрание (единственото съгласно конституцията, което може да трансформира формата на държавно управление), всекидневно 30 дни, ще е задоволителна за това. Предложението беше направено също по този начин безогледно, тъй като под президентска република могат да се схващат разнообразни неща, а публиката не е наясно, защо в действителност става дума. И най-накрая – предлагането е несвоевременно, като че ли дотам парламентарната република се е изчерпала, като че ли обществото само и единствено желае да промени формата на държавно ръководство, като че ли това е точно в този момент най-важният и най-належащият въпрос.
Ако попитате разнообразни жители, по какъв начин си показват те една президентска република, ще ви дадат разнообразни образци: най-често Турция или Русия, по-рядко Франция и евентуално на последно място Съединени американски щати. Във всеки случай множеството хора, допускам, си показват политическо ръководство, в което президентът е някак си всесилен. От другата страна някои политици искрено плашат гласоподавателите с заплахата от „ полупрезидентска република “, като под това се схваща безконтролна власт за настоящия президент Радев. Иди разбери, защо точно става дума.
Президентският политически режим
е този, при който президентът е директно избиран от жителите и е началник на държавното управление. Той/тя е по едно и също време държавен глава и министър председател. В този режим не съществува министър-председател, президентът самичък назначава своите министри. Но в този политически режим Народното събрание, всекидневно двукамерен, е действителна контратежест на президента и неговото държавно управление. А представителите на „ партията на президента “ не постоянно поддържат неговите и на държавното управление му оферти. Такъв вид президентска република има в Съединени американски щати и страните в Латинска Америка и това съществува към този момент повече от 200 години там. В този режим Народното събрание не може да смъкна държавното управление с избор на съмнение, а процедурата, наричана в Съединени американски щати импийчмънт значи безусловно „ обвиняване “, „ дискредитиране “. При тази процедура, която може да бъде инициирана от Народното събрание, е зает Върховният съд, а в последна сметка се произнася сенатът. Така става въпрос повече за правосъдно обвиняване, в сравнение с за избор на съмнение.
Понятието „ полупрезидентски режим “
е въведено през 1960-те години от френския политолог Морис Дюверже. Така той посочва политическия режим на Петата република във Франция, открита с конституцията от 1958 година и трансформирана с органичния закон от 1962 година, въвел директния избор на президента. В този режим има министър-председател, който управлява държавното управление. По създание това е парламентарно ръководство, Народното събрание избира и може да смъкна държавното управление с избор на съмнение, като в тази ситуация не е нужна намесата на висш или парламентарен съд. Тази интервенция е нужна единствено при процедура за премахване на настоящия президент.
Парламентарният режим концентрира цялата власт в Народното събрание, той-избира и може да смъкна премиера, само че Народното събрание, всекидневно в цялостния си състав (двете камари, в случай че има такива) или допълнен от други национални избраници (например кметове на огромни градове) избира и президента. Така е в Германия и Италия. В този случай президентът има най-много алегорична власт, въпреки публично да е държавен глава и главнокомандващ. Също както и в полупрезидентския режим, където президентът е директно избиран.
България в този смисъл е полупрезидентски режим, както това е във Франция, Русия, Полша, Румъния, Чехия. Разбира се, има разлики: в Русия президентът е всъщност всевластен; във Франция президентът управлява съвещанията на държавното управление, само че когато съответстват парламентарното и президентското политическо мнозинство; в Чехия президентът има по-скоро единствено церемониални функционалности. Някои директно определени президенти като българският и португалският, да вземем за пример, вземат участие в така наречен „ група Арайолош “ на президентите от парламентарните републики, които всекидневно не вземат участие в Европейския съвет (където по предписание са държавните и държавните ръководители). Но от време на време това не е тъкмо по този начин и президентът на България може да взе участие в Европейския съвет вместо премиера (особено при служебни правителства).
И по този начин, какво оферират от Има Такъв Народ с референдума за конституционна смяна към президентска република?
Да променим институциите си като в Съединени американски щати или като в Турция? Разликата е, че в Съединени американски щати има двукамарен парламент (Конгрес и Сенат), до момента в който в Турция е еднокамарен, както и в България. Или като в Русия, което всъщност би означавало да се разширят оптимално пълномощията на президента и да се отстранен рестриктивните мерки в мандатите му. И значи ли това, че предлагането е просто да се усили президентската власт? Ако е по този начин, какво по-точно? Дали да се даде на президента правото на законодателна самодейност? Дали да се даде на президента правото да разпуска Народното събрание по свое убеждение (и при известни ограничавания, както е във Франция)? Или нещо друго? Но какво по-точно?
Нищо не е ясно в това предложение, по тази причина е по едно и също време преждевременно, безогледно и несвоевременно. Подобно на плана на ГЕРБ за нова конституция от 2021 година, където най-същественото изобретение беше, че главата за правата и отговорностите на жителите от втора беше подредена като девета. Но, както е известно, този план нямаше за цел конституционна смяна (институциите оставаха същите, пълномощията им същите), а единственото което реализира е предотвратяването на предварителни избори през 2021, което желаеха множеството протестиращи тогава. Предложението за референдум в този момент цели да активизира тези гласоподаватели на Има Такъв Народ, които евентуално още не са решили да отдръпват доверието си от Слави Трифонов.
Разбира се, доста способени адвокати към този момент неведнъж са изказвали мнението, че Конституцията може да бъде изменена, изключително в частта за правосъдната власт, великото национално заседание или служебното държавно управление. Но никой не си показва, че това е допустимо с едно просто допитване до публиката, без задълбочено публично разискване. Да не приказваме, че по тази материя, допускам, не всеки може да се усеща еднообразно способен.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Не бих и помислил за подобен текст, в случай че не беше предлагането на Има Такъв Народ за референдум по въпроса. Предложението беше направено небрежно, т.е. без никакъв значителен вътрешнополитически спор. Вероятно се разчита, че една предизборна акция за привикване на Велико народно събрание (единственото съгласно конституцията, което може да трансформира формата на държавно управление), всекидневно 30 дни, ще е задоволителна за това. Предложението беше направено също по този начин безогледно, тъй като под президентска република могат да се схващат разнообразни неща, а публиката не е наясно, защо в действителност става дума. И най-накрая – предлагането е несвоевременно, като че ли дотам парламентарната република се е изчерпала, като че ли обществото само и единствено желае да промени формата на държавно ръководство, като че ли това е точно в този момент най-важният и най-належащият въпрос.
Ако попитате разнообразни жители, по какъв начин си показват те една президентска република, ще ви дадат разнообразни образци: най-често Турция или Русия, по-рядко Франция и евентуално на последно място Съединени американски щати. Във всеки случай множеството хора, допускам, си показват политическо ръководство, в което президентът е някак си всесилен. От другата страна някои политици искрено плашат гласоподавателите с заплахата от „ полупрезидентска република “, като под това се схваща безконтролна власт за настоящия президент Радев. Иди разбери, защо точно става дума.
Президентският политически режим
е този, при който президентът е директно избиран от жителите и е началник на държавното управление. Той/тя е по едно и също време държавен глава и министър председател. В този режим не съществува министър-председател, президентът самичък назначава своите министри. Но в този политически режим Народното събрание, всекидневно двукамерен, е действителна контратежест на президента и неговото държавно управление. А представителите на „ партията на президента “ не постоянно поддържат неговите и на държавното управление му оферти. Такъв вид президентска република има в Съединени американски щати и страните в Латинска Америка и това съществува към този момент повече от 200 години там. В този режим Народното събрание не може да смъкна държавното управление с избор на съмнение, а процедурата, наричана в Съединени американски щати импийчмънт значи безусловно „ обвиняване “, „ дискредитиране “. При тази процедура, която може да бъде инициирана от Народното събрание, е зает Върховният съд, а в последна сметка се произнася сенатът. Така става въпрос повече за правосъдно обвиняване, в сравнение с за избор на съмнение.
Понятието „ полупрезидентски режим “
е въведено през 1960-те години от френския политолог Морис Дюверже. Така той посочва политическия режим на Петата република във Франция, открита с конституцията от 1958 година и трансформирана с органичния закон от 1962 година, въвел директния избор на президента. В този режим има министър-председател, който управлява държавното управление. По създание това е парламентарно ръководство, Народното събрание избира и може да смъкна държавното управление с избор на съмнение, като в тази ситуация не е нужна намесата на висш или парламентарен съд. Тази интервенция е нужна единствено при процедура за премахване на настоящия президент.
Парламентарният режим концентрира цялата власт в Народното събрание, той-избира и може да смъкна премиера, само че Народното събрание, всекидневно в цялостния си състав (двете камари, в случай че има такива) или допълнен от други национални избраници (например кметове на огромни градове) избира и президента. Така е в Германия и Италия. В този случай президентът има най-много алегорична власт, въпреки публично да е държавен глава и главнокомандващ. Също както и в полупрезидентския режим, където президентът е директно избиран.
България в този смисъл е полупрезидентски режим, както това е във Франция, Русия, Полша, Румъния, Чехия. Разбира се, има разлики: в Русия президентът е всъщност всевластен; във Франция президентът управлява съвещанията на държавното управление, само че когато съответстват парламентарното и президентското политическо мнозинство; в Чехия президентът има по-скоро единствено церемониални функционалности. Някои директно определени президенти като българският и португалският, да вземем за пример, вземат участие в така наречен „ група Арайолош “ на президентите от парламентарните републики, които всекидневно не вземат участие в Европейския съвет (където по предписание са държавните и държавните ръководители). Но от време на време това не е тъкмо по този начин и президентът на България може да взе участие в Европейския съвет вместо премиера (особено при служебни правителства).
И по този начин, какво оферират от Има Такъв Народ с референдума за конституционна смяна към президентска република?
Да променим институциите си като в Съединени американски щати или като в Турция? Разликата е, че в Съединени американски щати има двукамарен парламент (Конгрес и Сенат), до момента в който в Турция е еднокамарен, както и в България. Или като в Русия, което всъщност би означавало да се разширят оптимално пълномощията на президента и да се отстранен рестриктивните мерки в мандатите му. И значи ли това, че предлагането е просто да се усили президентската власт? Ако е по този начин, какво по-точно? Дали да се даде на президента правото на законодателна самодейност? Дали да се даде на президента правото да разпуска Народното събрание по свое убеждение (и при известни ограничавания, както е във Франция)? Или нещо друго? Но какво по-точно?
Нищо не е ясно в това предложение, по тази причина е по едно и също време преждевременно, безогледно и несвоевременно. Подобно на плана на ГЕРБ за нова конституция от 2021 година, където най-същественото изобретение беше, че главата за правата и отговорностите на жителите от втора беше подредена като девета. Но, както е известно, този план нямаше за цел конституционна смяна (институциите оставаха същите, пълномощията им същите), а единственото което реализира е предотвратяването на предварителни избори през 2021, което желаеха множеството протестиращи тогава. Предложението за референдум в този момент цели да активизира тези гласоподаватели на Има Такъв Народ, които евентуално още не са решили да отдръпват доверието си от Слави Трифонов.
Разбира се, доста способени адвокати към този момент неведнъж са изказвали мнението, че Конституцията може да бъде изменена, изключително в частта за правосъдната власт, великото национално заседание или служебното държавно управление. Но никой не си показва, че това е допустимо с едно просто допитване до публиката, без задълбочено публично разискване. Да не приказваме, че по тази материя, допускам, не всеки може да се усеща еднообразно способен.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ