Мартин Димитров за ДЕБАТИ: Трябва да може да контролираме „Лукойл“ в България
На фотографията: Мартин ДимитровМартин Димитров е роден на 13 април 1977 година в София. Завършил УНСС със компетентност „ Международни стопански връзки “. От 2000 година работи в Института за пазарна стопанска система като икономист. През 2005 година Димитров е определен за депутат в 40-тото Народно заседание от листата на обединението Обединени демократични сили и до 2007 година е секретар на парламентарната група. След присъединението на България към Европейския съюз е евродепутат. Като водач на Съюз на демократичните сили, при започване на 2009 година, Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото управление на дясното обединяване Нова Република от януари 2017 година депутат от „ Реформаторски блок “ в 43-тия Парламент. Народен представител от гражданската квота на коалиция „ Демократична България “ е в 45-тото, 46-тото, 47-мото и 48-мото Народно заседание. Председател на Комисията по икономическа политика и нововъведения в сегашния парламент.
„ Демократична България “ внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, в това число „ Лукойл “. Какво е записано в него и какво се цели?
Текстовете касаят целия бранш петрол и нефтопреработка. Не визират единствено една компания. Това е стратегически бранш, на който са наложени европейски наказания по повод съветския нефт. Това е бранш в изключително състояние сега.
Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура от този бранш, по някаква причина каже, че не желае да работи за прочут интервал от време, българската страна няма инструмент, с който да реагира.
„ Демократична България “ сме най-големите последователи на пазарната стопанска система. В законите ни обаче би трябвало да плануват хипотези, тъй че в изключителни обстановки да има какво да се направи.
В момента в случай че някоя компания от нефтения бранш каже, че не желае да работи, българската страна не може да направи нищо, с изключение на да я помоли. Европейските страни обаче се уредили в краен случай, в случай че се стигне до такава обстановка – което рядко се случва, да има опция за назначение на необикновен търговски представител.
Понеже не желаеме това решение да се взима еднолично от който и да е било – едноличните решения не са положителни, сме предложили консултативният съвет към министъра на стопанската система – който се ръководи от министъра на стопанската система, само че в него влизат разнообразни министерства, дирекции, организации, да предлага на министъра нуждата от назначение на необикновен търговски шеф. Предвижда се това мнение да отива и до президента, като съвместен надзор сред институциите.
Идеята е министърът на стопанската система да взима решението за назначение на необикновен търговски шеф, а това да се случва за 6 месеца, с опция за удължение с още 6 месеца. Тоест става дума за стеснен интервал от време.
Ако се наложи назначение на необикновен търговски шеф, това значи, че има последна нужда, че нищо друго не е сработило, че има проблем с националната сигурност.
Какви са хипотезите, в които може да се наложи назначение на необикновен търговски представител?
Би се наложило, в случай че компания от бранш петрол и нефтопродукти нарушава за дълго време глобите или нарушава българското законодателство, или в случай че има трайна корист с монополно състояние. Това са хипотези на трайно нарушение или на интернационално, или на българско законодателство.
Ако измененията в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, предлагани от „ Демократична България “ бъдат признати, какво би могло да се предотврати?
Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура, реши да спре да работи, това може да има доста тежки отблясъци върху цялата стопанска система, тъй като няма бърз и елементарен прийом тя да бъде сменена от други компании. Това може да блокира бранша за петрол и артикули от нефтен генезис.
Има браншове, в които има огромна конкуренция, в които даже и някоя компания да спре, ние няма да разберем. Няма и потребност да разбираме – пазарът го взема решение. Ако обаче в бранш като петрол и нефтопродукти, компания, която ръководи сериозна инфраструктура, спре да работи, в къси периоди тя не може да бъде сменена от пазара. Затова се постанова и този прийом.
Видяхме, че страни като Германия и Италия се принудиха и взеха ограничения в тази посока. Пак споделям – това са крайни ограничения и те се постановат тогава, когато всички рационални начини не са дали резултат.
Според Вас ще има ли политическа воля измененията да се одобряват? Видяхме, че бяха в комисия на първо четене, като чухме и претенции за редакции сред първо и второ четене.
В Комисията по икономическа политика и нововъведения, която е водеща, законопроектът беше подсилен със доста болшинство. В случая благодаря на сътрудниците от „ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “, които поддържаха. Това е едно съществено болшинство.
Това е ново законодателство за България. Съвсем обикновено е сред първо и второ четене да има оферти. Самите ние – нашите адвокати, много време работихме по тематиката преди да внесем законопроекта. Съвсем обикновено е да има хрумвания и оферти. Министърът на стопанска система, който присъстваше в комисия, се съгласи, че е хубаво да имаме такова законодателство, като Министерството на стопанската система също ще даде своите рекомендации към текстовете.
По време на полемиката в комисия, един сътрудник сподели: „ Защо да одобряваме това в този момент? Ако се наложи, за два дни ще приемем законодателство “. Въпросът му е доста значим.
Отговорът е следният: първо, за два дни такова законодателство не може да бъде признато. Второ, както постоянно е тръгнало да има парламентарни избори, бих попитал всички – посредством вашата медия, в случай че се случи компания, която ръководи сериозна инфраструктура в бранша с петрол и нефтопродукти, да спре да работи, до момента в който няма парламент, по какъв начин тъкмо ще одобряват това законодателство за два дни?
Очаквам, несъмнено, допълнения от всеки, които желае да усъвършенства това законодателство. Ние ще сме склонни да ги възприемем. Въвеждаме нещо ново и е обикновено да има спор и нови оферти.
Казвате, че законопроектът не е ориентиран към съответна компания, само че в тази ситуация рафинерията на „ Лукойл “ в Бургас попада в обектите на измененията в закона, които оферирате. Това задоволителна регулация на „ Лукойл “ ли ще е, която в последна сметка има сериозен дял от пазара на горива в България?
Тези текстове и този законопроект вземат решение съответен вероятен проблем. Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура в бранш петрол и нефтропродукти откаже, спре да работи, или пък трайно нарушава интернационален санкционен режим или българското законодателство, тогава се назначава необикновен търговски представител. Това се случва, откакто всички други законови начини са изчерпани и не са дали резултат.
Това никога няма рекламация да взема решение всички проблеми в бранш „ Енергетика “. Законопроектът е значим, само че той взема решение един съответен въпрос.
Може ли да служи обаче заложеното в него за отделяне от съветската енергийна взаимозависимост?
Да, потребен е в смисъл, че всички, които оперират в бранш петрол и нефтопродукти, би трябвало да знаят, че има и подобен прийом и че би трябвало доста прецизно да съблюдават българското законодателство и интернационалните наказания. Това е сигнал към всички.
„ Демократична България “ внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, в това число „ Лукойл “. Какво е записано в него и какво се цели?
Текстовете касаят целия бранш петрол и нефтопреработка. Не визират единствено една компания. Това е стратегически бранш, на който са наложени европейски наказания по повод съветския нефт. Това е бранш в изключително състояние сега.
Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура от този бранш, по някаква причина каже, че не желае да работи за прочут интервал от време, българската страна няма инструмент, с който да реагира.
„ Демократична България “ сме най-големите последователи на пазарната стопанска система. В законите ни обаче би трябвало да плануват хипотези, тъй че в изключителни обстановки да има какво да се направи.
В момента в случай че някоя компания от нефтения бранш каже, че не желае да работи, българската страна не може да направи нищо, с изключение на да я помоли. Европейските страни обаче се уредили в краен случай, в случай че се стигне до такава обстановка – което рядко се случва, да има опция за назначение на необикновен търговски представител.
Понеже не желаеме това решение да се взима еднолично от който и да е било – едноличните решения не са положителни, сме предложили консултативният съвет към министъра на стопанската система – който се ръководи от министъра на стопанската система, само че в него влизат разнообразни министерства, дирекции, организации, да предлага на министъра нуждата от назначение на необикновен търговски шеф. Предвижда се това мнение да отива и до президента, като съвместен надзор сред институциите.
Идеята е министърът на стопанската система да взима решението за назначение на необикновен търговски шеф, а това да се случва за 6 месеца, с опция за удължение с още 6 месеца. Тоест става дума за стеснен интервал от време.
Ако се наложи назначение на необикновен търговски шеф, това значи, че има последна нужда, че нищо друго не е сработило, че има проблем с националната сигурност.
Какви са хипотезите, в които може да се наложи назначение на необикновен търговски представител?
Би се наложило, в случай че компания от бранш петрол и нефтопродукти нарушава за дълго време глобите или нарушава българското законодателство, или в случай че има трайна корист с монополно състояние. Това са хипотези на трайно нарушение или на интернационално, или на българско законодателство.
Ако измененията в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, предлагани от „ Демократична България “ бъдат признати, какво би могло да се предотврати?
Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура, реши да спре да работи, това може да има доста тежки отблясъци върху цялата стопанска система, тъй като няма бърз и елементарен прийом тя да бъде сменена от други компании. Това може да блокира бранша за петрол и артикули от нефтен генезис.
Има браншове, в които има огромна конкуренция, в които даже и някоя компания да спре, ние няма да разберем. Няма и потребност да разбираме – пазарът го взема решение. Ако обаче в бранш като петрол и нефтопродукти, компания, която ръководи сериозна инфраструктура, спре да работи, в къси периоди тя не може да бъде сменена от пазара. Затова се постанова и този прийом.
Видяхме, че страни като Германия и Италия се принудиха и взеха ограничения в тази посока. Пак споделям – това са крайни ограничения и те се постановат тогава, когато всички рационални начини не са дали резултат.
Според Вас ще има ли политическа воля измененията да се одобряват? Видяхме, че бяха в комисия на първо четене, като чухме и претенции за редакции сред първо и второ четене.
В Комисията по икономическа политика и нововъведения, която е водеща, законопроектът беше подсилен със доста болшинство. В случая благодаря на сътрудниците от „ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “, които поддържаха. Това е едно съществено болшинство.
Това е ново законодателство за България. Съвсем обикновено е сред първо и второ четене да има оферти. Самите ние – нашите адвокати, много време работихме по тематиката преди да внесем законопроекта. Съвсем обикновено е да има хрумвания и оферти. Министърът на стопанска система, който присъстваше в комисия, се съгласи, че е хубаво да имаме такова законодателство, като Министерството на стопанската система също ще даде своите рекомендации към текстовете.
По време на полемиката в комисия, един сътрудник сподели: „ Защо да одобряваме това в този момент? Ако се наложи, за два дни ще приемем законодателство “. Въпросът му е доста значим.
Отговорът е следният: първо, за два дни такова законодателство не може да бъде признато. Второ, както постоянно е тръгнало да има парламентарни избори, бих попитал всички – посредством вашата медия, в случай че се случи компания, която ръководи сериозна инфраструктура в бранша с петрол и нефтопродукти, да спре да работи, до момента в който няма парламент, по какъв начин тъкмо ще одобряват това законодателство за два дни?
Очаквам, несъмнено, допълнения от всеки, които желае да усъвършенства това законодателство. Ние ще сме склонни да ги възприемем. Въвеждаме нещо ново и е обикновено да има спор и нови оферти.
Казвате, че законопроектът не е ориентиран към съответна компания, само че в тази ситуация рафинерията на „ Лукойл “ в Бургас попада в обектите на измененията в закона, които оферирате. Това задоволителна регулация на „ Лукойл “ ли ще е, която в последна сметка има сериозен дял от пазара на горива в България?
Тези текстове и този законопроект вземат решение съответен вероятен проблем. Ако компания, която ръководи сериозна инфраструктура в бранш петрол и нефтропродукти откаже, спре да работи, или пък трайно нарушава интернационален санкционен режим или българското законодателство, тогава се назначава необикновен търговски представител. Това се случва, откакто всички други законови начини са изчерпани и не са дали резултат.
Това никога няма рекламация да взема решение всички проблеми в бранш „ Енергетика “. Законопроектът е значим, само че той взема решение един съответен въпрос.
Може ли да служи обаче заложеното в него за отделяне от съветската енергийна взаимозависимост?
Да, потребен е в смисъл, че всички, които оперират в бранш петрол и нефтопродукти, би трябвало да знаят, че има и подобен прийом и че би трябвало доста прецизно да съблюдават българското законодателство и интернационалните наказания. Това е сигнал към всички.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ