Има ли бъдеще за пилотирания космически кораб Старлайнър?
На фотографията: галактическият транспортен съд “Старлайнър ”, намиращ се върху ракетата “Атлас 5 ”. Photo credit: Boeing/John Grant
. Вчера, по време на конференция на НАСА, програмният управител на организацията за подкрепяне на комерсиалната пилотирана космонавтика Стийв Стич удостовери, че се планува галактическият транспортен съд на Боинг “Старлайнър ” да бъде изстрелван на всичките си задачи чрез ракети “Атлас 5 ”. Но тази констатация повдига доста забавен въпрос. Ракетите “Атлас 5 ” са пред пенсиониране, защото компанията-производител Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) е престанала да купува за тях двигатели “РД-180 ” от Русия. Какво ще стане с кораба, откакто ракетите за него свършат и ще има ли по-нататъшно бъдеще за него?
Новината, че към този момент се планува “Старлайнър ” да лети единствено с “Атлас 5 ”, бе обявена в Туитър от журналиста Ерик Бъргър, работещ в Арс Текника.
Към днешна дата ЮЛА разполага с остатъчен набор от мотори “РД-180 ” за полетите единствено на още 28 ракети. Но от тях едвам осем са заделени за “Старлайнър ”. Една от тях ще се употребява за безпилотен полет до МКС (вторият за “Старлайнър ”), който би трябвало да потвърди годността на кораба да транспортира астронавти. Друга ще е нужна за изпитателен пилотиран галактически полет. Остават шест ракети “Атлас 5 ” за изпращане на постоянни екипажи до станцията.
На доктрина (според документите на Боинг в този PDF файл) корабът “Старлайнър ” е агностичен във връзка с ракетата-носител. Тоест, би следвало да може да се изстрелва с всяка ракета от класа на “Атлас 5 ”. Но единствената сходна модерна ракета в Съединени американски щати, която е годна за транспорт на астронавти, е ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9 ”. Би било същинска подигравка Боинг да се навие да изстрелва кораба си с ракета на конкурентна компания (макар че това към този момент се случва – кораби “Карго Драгън ” транспортират издигнатите от Боинг слънчеви акумулатори до МКС, а военната галактическа совалка “X-37 ” към този момент е била изстрелвана с “Фалкън 9 ”).
Понастоящем ЮЛА създава ракети, които следва да заменят “Атлас 5 ” – ракетите “Вулкан ”. Първата от тези ракети е към този момент издигната и се употребява за изпитателни зареждания с гориво. За страдание обаче компанията Блу Ориджин към момента се бави с производството на ракетните мотори “BE-4 ”. Не е ясно по кое време “Вулкан ” ще полетят за пръв път (макар че се чака да имаме неподвижен огневи тест до края на годината). Но фактът, НАСА към момента не е почнала договаряния с ЮЛА за узаконяването на ракетите за пилотирани полети, е задоволително стеснителен.
Принципно един транспортен съд може да лети с разнообразни ракети – и това към този момент се е случвало с корабите на Орбитал “Сигнус ” (днес компанията е добита от Нортроп Груман). След като ракета “Антарес ” аварира през 2014 година, идващите задачи бяха трансферирани на “Атлас 5 ”. Но казусът със “Сигнус ” е друг – корабът елементарно можеше да бъде трансфериран, защото сервизният му модул е основан на класическа сателитна платформа и той може да бъде капсулован под обтекател. Не такова е ситуацията със “Старлайнър ”, който не е под обтекател и също така диаметърът му е значително по-голям от този на “Атлас 5 ”. Разликата в диаметъра е наложило да се проектира специфичен адаптер, който да издържи на по-голямото аеродинамично натоварване. В случай че е належащо “Старлайнър ” да бъде трансфериран на притежател от вида на “Фалкън 9 ” никой не може да каже какви хардуерни модификации са нужни. При “Вулкан ” подобен проблем не би следвало да съществува – ракетата е с по-голям диаметър от този на “Атлас 5 ” (5.4 метра по отношение на 3.81 метра).
На процедура ситуацията е такова, че Боинг към момента не могат да кажат по кое време “Старлайнър ” най-накрая ще полети. Корабът трябваше да извърши безпилотна задача през август, само че в самия ден преди старта беше открито, че клапаните на горивната му система не работят. Тъй като от компанията към момента не знаят повода за повредата, а това е належащо, с цел да може да се насрочи нова дата, стартът ще е през 2022 година. Но през коя част от годината остава неразбираемо – хипотетични дати има през май и даже презесента на 2022-ра, съгласно слуховете, които е дочул Бъргър.
Ако “Старлайнър ” излети чак през есента на 2022-ра на безпилотна задача, това ще е истински срам – компанията Боинг е усвоила два пъти повече пари от СпейсЕкс, а нейният транспортен съд още не е подготвен. За съпоставяне корабът на Мъск “Крю Драгън ” към този момент извършва освен постоянни пилотирани задачи до МКС, а транспортира и туристи. Но дано да оставим това встрани.
Представете си, че “Старлайнър ” извърши безпилотния си полет през есента на 2022-ра. Ще изминат няколко месеца до една година, до момента в който НАСА проучва резултатите от задачата и утвърди пилотиран старт. Да приемем, че този дебютен пилотиран старт е при започване на 2023-та година. Следващите шест задачи могат да бъдат изпълнени до 2026 година – и с това ще се изчерпи запасът от ракети “Атлас 5 ”. Така Боинг ще извърши и контракта си по отношение на НАСА за превоз на астронавти към МКС.
През 2026 година ще са останали едвам четири години до пенсионирането на станцията и нейното потопяване в океана. Изобщо ще има ли НАСА предпочитание да продължи да употребява “Старлайнър ”, изключително на фона на “Крю Драгън ” и очертаващия се нов транспортен съд на СпейсЕкс “Старшип ”? Друга конкурентна компания на име Сиера Невада създава личен галактически транспортен съд – совалката “Дрийм Чейсър ”, която през цялото време е предопределена да лети с “Вулкан ”.
Нещо повече – целият смисъл на подпомагането на частниците с държавни средства, което прави НАСА, е да се даде подтик, с цел да могат комерсиалните кораби да се употребяват за необятен кръг от задачи, освен държавни. Засега само СпейсЕкс демонстрира капацитет и извършва замисъла на американската организация – през септември компанията за пръв път изстреля туристи в орбита. Но до момента в който Мъск желае да доближи до Марс, желанията на Боинг остават неразбираеми. Напълно допустимо е желанието на управлението на компанията да се ограничи единствено до осъществяването на контракта на НАСА, след което всичко ще завърши.
Истината е, че към момента никой не знае какво ще се случи със закъсалия “Старлайнър ”…
