Ивайло Калфин за ДЕБАТИ: Аргументите против България в Шенген не бяха убедителни
На фотографията: Ивайло КалфинИвайло Калфин е български политик. Заместник министър-председател и министър на външните работи в държавното управление на Сергей Станишев от 2005 до 2009 година. От 2009 до 2014 е евродепутат от Българска социалистическа партия. Вицепремиер и министър на труда и обществената политика във второто държавно управление на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 година.
Съветът по правораздаване и вътрешни работи към Европейския съвет присъединението на България към Шенгенското пространство. Защо не бяхме позволени, какви бяха причините на Нидерландия и Австрия, които постановиха несъгласие?
Не чух безапелационни причини нито от Австрия, нито от Нидерландия. Очевидно е, че причините не са безапелационни нито на България, нито за Европейската комисия, нито за Европейския парламент, нито за 25 от страните-членки на Европейския съюз. Очевидно, че това са причини за вътрешна приложимост.
Казвате вътрешна приложимост – за какво, какво може да се цели с тях?
В Австрия фактически има проблем с бежанците. Явно австрийското държавно управление няма доста хрумвания какво да прави с този проблем, по тази причина стопира България и Румъния, като че ли това ще реши нещо.
Бежанците в Австрия минават в огромната си част не през България и Румъния, а от другаде. Ветото по никакъв метод няма да реши никакъв проблем. Австрия обаче демонстрира на вътрешната аудитория, че подхваща доста мощни ограничения. Използването на несъгласие е доста мощен механизъм в Европейския съюз. Отделен въпрос е каква работа ще им свърши.
Какво се трансформира за нас, откакто участието ни беше отказано и трансформира ли се нещо за самото Шенгенското пространство – издания като „ Политико “ да вземем за пример, че може да има стопански последици след отхвърли?
България и Румъния са подготвени за Шенген от 11 години. Винаги преди тези две страни, участието в Шенген е било въпрос на механически условия. Изпълнили сме тези условия доста от дълго време. Политическите условия се появиха през последните години единствено с цел да отсрочват този проблем.
За процедура нищо за нас няма да се промени. Същото важи и за Шенгенското пространство.
В Шенген е реалност, че има доста проблеми. Факт е, че България – като външна граница на Европейския съюз, прави всичко допустимо, с цел да способства Шенген да работи добре. Ние фактически пазим тази граница. Знаем, че мигрантите не идват, с цел да останат в България, а търсят път през България. България прави всичко допустимо да затвори този път на незаконната миграция – и това е в полза на Шенген.
Смятате ли, че можем да приказваме за генерално съмнение към България – казвате, че аргументите да не бъдем позволени са по-скоро политически, в сравнение с по техническите условия?
Към България имаше генерално съмнение още когато влязохме в Европейския съюз, тъй като дружно с Румъния влязохме по Механизма за правораздаване и вътрешни работи. Европейската комисия пишеше отчети за нас първо на шест месеца, по-късно на една година. Накрая 2019 година се отхвърли да написа тези отчети.
В България има проблеми, ние самите ги виждаме. Тези проблеми са със правосъдната система и ефикасното правораздаване. Не бих споделил обаче, че ние сме единствената страна в Европейския съюз с проблеми. Всяка страна има своите национални проблеми и те не са мотив някой да бъде държан отвън интеграционните общности.
Можем ли да кажем, че Румъния пострада около България, защото позицията Австрия против румънците се появи в последния миг, даже изглеждаше, че се появява, с цел да не сме единствените недопуснати в Шенген?
Румъния явно се беше договорила с Нидерландия да получили нейното единодушие за участие. Действително румънците бяха блокирани от австрийското несъгласие.
В случая обаче няма значение дали една, или две страни го вършат. Факт е, че Румъния е останала в същата позиция – както и ние, в която бяхме и преди този момент. При това – без ясни причини.
Използването на инструмента на ветото в Европейския съюз по този метод – без причини, е доста неприятен образец. После Европейски Съюз се чуди за какво някой като унгарския министър председател злоупотребяват с него – знаем, че Унгария сега е блокирала помощта за Украйна и решението за най-малък корпоративен налог, като се пробва по най-грубия метод да го изтъргува против пари от Европейски Съюз.
Смятате ли, че решението на Нидерландия и Австрия да наложат несъгласие е форма на политическо двуличие, откакто знаем, че у нас има милиардни бизнеси на компании от двете страни, които работят сполучливо, а страните споделят, че не имат вяра на нашите охранителни системи?
Има двуличие, доколкото причините не са годни. Ако те бяха годни, щяха да бъдат споделени от Европейската комисия, от другите страни членки. Комисията от доста близко прегледа какво се случва в България. През ноември тя провежда задача в България на страните членки, които да видят по какъв начин работят българските механизми. Нидерландия отхвърли да взе участие в тази задача. Австрия направи лична оценка посредством посолството си. Тя също беше позитивна.
След като причините, които се сервират, не са безапелационни за никого и тези две страни отхвърлят да създадат старания, с цел да кажат нещо по-конретно, явно, че има двуличие.
В последна сметка един ден ще влезем в Шенгенското пространство. Не считам, че би трябвало да вършим голяма покруса от това. За нас нищо няма да се промени. Обиден е обаче методът, по който някои от страните злоупотребяват с един мощен инструмент, какъвто е правото на несъгласие. Това е обидно освен за България и Румъния, а за всяка европейска страна.
Съветът по правораздаване и вътрешни работи към Европейския съвет присъединението на България към Шенгенското пространство. Защо не бяхме позволени, какви бяха причините на Нидерландия и Австрия, които постановиха несъгласие?
Не чух безапелационни причини нито от Австрия, нито от Нидерландия. Очевидно е, че причините не са безапелационни нито на България, нито за Европейската комисия, нито за Европейския парламент, нито за 25 от страните-членки на Европейския съюз. Очевидно, че това са причини за вътрешна приложимост.
Казвате вътрешна приложимост – за какво, какво може да се цели с тях?
В Австрия фактически има проблем с бежанците. Явно австрийското държавно управление няма доста хрумвания какво да прави с този проблем, по тази причина стопира България и Румъния, като че ли това ще реши нещо.
Бежанците в Австрия минават в огромната си част не през България и Румъния, а от другаде. Ветото по никакъв метод няма да реши никакъв проблем. Австрия обаче демонстрира на вътрешната аудитория, че подхваща доста мощни ограничения. Използването на несъгласие е доста мощен механизъм в Европейския съюз. Отделен въпрос е каква работа ще им свърши.
Какво се трансформира за нас, откакто участието ни беше отказано и трансформира ли се нещо за самото Шенгенското пространство – издания като „ Политико “ да вземем за пример, че може да има стопански последици след отхвърли?
България и Румъния са подготвени за Шенген от 11 години. Винаги преди тези две страни, участието в Шенген е било въпрос на механически условия. Изпълнили сме тези условия доста от дълго време. Политическите условия се появиха през последните години единствено с цел да отсрочват този проблем.
За процедура нищо за нас няма да се промени. Същото важи и за Шенгенското пространство.
В Шенген е реалност, че има доста проблеми. Факт е, че България – като външна граница на Европейския съюз, прави всичко допустимо, с цел да способства Шенген да работи добре. Ние фактически пазим тази граница. Знаем, че мигрантите не идват, с цел да останат в България, а търсят път през България. България прави всичко допустимо да затвори този път на незаконната миграция – и това е в полза на Шенген.
Смятате ли, че можем да приказваме за генерално съмнение към България – казвате, че аргументите да не бъдем позволени са по-скоро политически, в сравнение с по техническите условия?
Към България имаше генерално съмнение още когато влязохме в Европейския съюз, тъй като дружно с Румъния влязохме по Механизма за правораздаване и вътрешни работи. Европейската комисия пишеше отчети за нас първо на шест месеца, по-късно на една година. Накрая 2019 година се отхвърли да написа тези отчети.
В България има проблеми, ние самите ги виждаме. Тези проблеми са със правосъдната система и ефикасното правораздаване. Не бих споделил обаче, че ние сме единствената страна в Европейския съюз с проблеми. Всяка страна има своите национални проблеми и те не са мотив някой да бъде държан отвън интеграционните общности.
Можем ли да кажем, че Румъния пострада около България, защото позицията Австрия против румънците се появи в последния миг, даже изглеждаше, че се появява, с цел да не сме единствените недопуснати в Шенген?
Румъния явно се беше договорила с Нидерландия да получили нейното единодушие за участие. Действително румънците бяха блокирани от австрийското несъгласие.
В случая обаче няма значение дали една, или две страни го вършат. Факт е, че Румъния е останала в същата позиция – както и ние, в която бяхме и преди този момент. При това – без ясни причини.
Използването на инструмента на ветото в Европейския съюз по този метод – без причини, е доста неприятен образец. После Европейски Съюз се чуди за какво някой като унгарския министър председател злоупотребяват с него – знаем, че Унгария сега е блокирала помощта за Украйна и решението за най-малък корпоративен налог, като се пробва по най-грубия метод да го изтъргува против пари от Европейски Съюз.
Смятате ли, че решението на Нидерландия и Австрия да наложат несъгласие е форма на политическо двуличие, откакто знаем, че у нас има милиардни бизнеси на компании от двете страни, които работят сполучливо, а страните споделят, че не имат вяра на нашите охранителни системи?
Има двуличие, доколкото причините не са годни. Ако те бяха годни, щяха да бъдат споделени от Европейската комисия, от другите страни членки. Комисията от доста близко прегледа какво се случва в България. През ноември тя провежда задача в България на страните членки, които да видят по какъв начин работят българските механизми. Нидерландия отхвърли да взе участие в тази задача. Австрия направи лична оценка посредством посолството си. Тя също беше позитивна.
След като причините, които се сервират, не са безапелационни за никого и тези две страни отхвърлят да създадат старания, с цел да кажат нещо по-конретно, явно, че има двуличие.
В последна сметка един ден ще влезем в Шенгенското пространство. Не считам, че би трябвало да вършим голяма покруса от това. За нас нищо няма да се промени. Обиден е обаче методът, по който някои от страните злоупотребяват с един мощен инструмент, какъвто е правото на несъгласие. Това е обидно освен за България и Румъния, а за всяка европейска страна.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ