На снимката: Чл.-кор. Евелина Славчева, председател на Общото събрание на

На фотографията: Чл.-кор. Евелина Славчева, ръководител на Общото заседание на Българска академия на науките, откривател, ИЕЕС-БАН, началник, Централен комитет „ Хитмобил “ Имаме  „ Водородна пътна карта “; в ход е план за атомна долина; имаме водороден електромобил; пред стартиране е атомна зарядна станция; въведен е стандарт, само че в нормативната база на значими институции липсва думичката „ водород “. Това е един от куриозите, с който се сблъсква екипът на ИЕЕС-БАН, изграждайки първата атомна зарядна станция у нас. „ Когато става въпрос за сигурност при работа с водород, от Пожарната и Държавната организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН) употребяват текстове, отнасящи се за „ горими газове “ и съпоставят водорода с метан или въглеводороди, тъй като било най-близкото “. Това описа пред Dir.bg ръководителят на план „ ХИТМОБИЛ “ чл.-кор. Евелина Славчева, ръководител на Общото заседание на Българска академия на науките и досегашен шеф на Института по електрохомия и енергийни системи (ИЕЕС-БАН). Друг куриоз е, че с помощта на европейското финансиране, в Българска академия на науките към този момент разполагат с съвременна инсталация, мечтана от генерации учени, а нямат претенденти за разкриваните позиции. „ Трудно я оживяваме “, показа за новата изследователска инфраструктура чл.-кор. Славчева и уточни кой е най-сериозният и най-подценяван, съгласно нея, проблем: “Губим теоретичен потенциал от към фрагменти “. Правейки съпоставяне с други страни, където също зеленият преход е приоритет, тя изясни къде у нас се къса връзката просвета – бизнес и за какво за конкурентоспособността на българската стопанска система се разчита най-много на външно финансиране. За неизпълними периоди и самоцелни условия сигнализира още чл.-кор. Славчева. Тя изрази неразбиране за какво българският бизнес и страната не залагат повече на вложения, за които имаме лични запаси и ноу-хау. Чл.-кор. Славчева, приближаваме ли зелените жалони? В региона, в която работя - водородните технологии, България е една от последните страни в Европейски Съюз, приели своя атомна тактика. Документът при нас се назовава „ атомна пътна карта “ и въобще нямаше да е реалност, в случай че в продължение на най-малко 10 години в ИЕЕС-БАН не се работеше настойчиво за това водородните технологии да се развиват и разпространяват благодарение на разнообразни планове. Но от приемането на пътната карта до момента, макар, че имаме един извоюван народен план за атомна котловина, което единствено по себе си е огромен триумф, страната няма кой знае какъв прогрес във въвеждането на тези технологии. Водородната зарядна станция, която направихме в Центъра по подготвеност „ Хитмобил “ е първа, а трябваше към този момент да имаме няколко такива, т.е. бавим се. Показателен е и един куриоз, на който се натъкнахме, изграждайки зарядната станция – оказа се, че в нормативна база има луфтове, без значение, че е въведен стандарт за такива обекти. Когато става въпрос за сигурност при работа с водород, от Пожарната и Държавната организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН) употребяват текстове, отнасящи се за „ горими газове “ и водорода го съпоставят с метан или въглеводороди, тъй като било най-близкото. Кога ще проработи първата станция? Наложи се да създадем спомагателен план, с цел да се вкара в употреба зарядната станция и чакаме довършителните работи, които включват построяването на няколко метра път, тъй че колите да влизат и излизат по разнообразни трасета.  Още през месец май ще е конфигурирана станцията на площадката, подготвена за проявление, само че с цялостната функционалност ще е, допускам, есента. Много се надяваме по-скоро да можем да заредим и нашия  водороден електрически автомобил, който се поизчерпва към този момент, колкото и спестовно да го употребяваме. Споделяте ли мнението, че не малко периоди за зелените цели са неизпълними, да вземем за пример за създаване до края на 2030 година на атомна зарядна инфраструктура? Европа хубаво прави стратегически документи, в които залага избрани цели, само че тези цели неведнъж не са реалистични. По-скоро са въпрос на предпочитание, в сравнение с действителна преценка на опциите. Въпреки че има демо-проекти на водородни станции в Западна Европа, не мисля, че този политически възторг ще се оправдае на процедура в заложените периоди. Да, зелена е посоката, само че изключително в този момент, когато се вършат проекти за обособяване на запаси за други цели и когато бизнесът е усложнен от хаоса с доставките и нови и нови проблеми, няма да е добър резултатът, в случай че гоненето на периоди се трансформира в самоцел. Науката пленник на политическите сметки ли се оказва? Все повече. Защото, от една страна, политическите решения дефинират тематиките по които работим, от друга – извънредно обвързана е нашата активност с стратегиите, които финансират научните проучвания и несъмнено, връзката с бюджета е доста директна, тъй като там е основата на устойчивостта на нашия теоретичен състав. Получаваме опция да аплайваме за разнообразни планове и стратегии, което е отлично, само че би трябвало да имаме постоянен теоретичен състав и младежи, а тях не можеш да привлечеш с обещания за в допълнение финансиране по планове - те желаят предвидимост за бъдещото си развиване. Така че в действителност сме много подвластни от политическите решения, въпреки по дух да сме самостоятелни и надалеч от политиката.   Впрочем, от време на време сме в незнание. Покрай присъединението на страната, посредством Българска организация за вложения към Европейския алианс за акумулатори, което стана предходната пролет по време на огромно събитие в Технопарка в София с присъединяване на политиците, ни бяха вдъхнати очаквания, че получаваме достъп до милиардни фондове, че България ще се трансформира в обучителен център по батериите…. Въпреки, че тогава представителите на Алианса ни посетиха и останаха доста впечатлени и удовлетворени от нашите достижения, до момента с нас контакт не е сбъднат. Доколко за конкурентоспособността се залага на науката - какво демонстрира бюджетът? Не е задоволително финансирането. Ако наблюдавате процентите, които са заложени за обучение и за просвета, изключително за просвета – ние сега сме с по-нисък % и в  него влизат освен парите, които са директно от страната, само че и европейските. Изобщо заложеното в Стратегията за развиване на научните проучвания не се съблюдава. В тази тактика е заложено към 1.8% от Брутният вътрешен продукт да се отделят за просвета, а сега този индикатор е 0.4 %, дружно с идващите средства за научни проучвания по линия на европейски стратегии и от наши компании, а бюджетното финансиране, доколкото помня за бюджет 2024 е 0.11%. Така че в това отношение тактиката трайно не се извършва.  Не е учудващо, че България е в дъното на Европейски Съюз по разноски за научноизследователска и развойна активност. Да, за Българска академия на науките се отпуснаха малко повече пари за главните заплати, които изоставаха фрапантно – едни 20 милиона и след това още 10 млн. лева в идващия бюджет, само че това беше единствено за учените – хората на университетски длъжности, а при нас има експерти със приблизително и висше обучение, които обслужват комплицирани апаратури и те са на минимална работна заплата съвсем. Дори в този момент, с нарастването на минималната работна заплата (МРЗ), хората от помощния личен състав, който нормално е от пенсионери с дълъг стаж на МРЗ, с % за прослужено време получават повече от експертите, които обслужват апаратурата. Като ръководител на Общото заседание на Българска академия на науките, имам взор върху разпределянето на бюджета на Академията и мога да кажа, че е доста тежко ситуацията - губим скъпи фрагменти. В Съединени американски щати имаше серия законодателни начинания, които подтикват нововъведенията, вкарват се данъчни облекчения за бизнеса и потребителите за внедряване или прилагане на нови технологии и „ зелени “ артикули.., тук главно на европейското финансиране ли се разчита? Определено европейското финансиране е това, което ни избавя, тъй като бюджетната дотация покрива заплащането на труда и само фонд „ Научни проучвания “ дава пари за планова активност, само че там средствата са извънредно незадоволително. Скоро имах проблем да обясня на едни одитиращи наш план европейци – по какъв начин по този начин няма часови ставки за възнаграждение на труда ни по плановете, финансирани от Фонда. Напоследък Фондът вкара такива „ тайм шийтове “, само че това е безсмислено, тъй като средствата, които се отделят за възнаграждение на труда на хората са стотинки на час. И това нищожно финансиране е единственото у нас държавно финансиране на фундаментални научни проучвания. А в случай че нямаме фундаментални научни проучвания и развиване на фундаменталната просвета, в един миг и приложната просвета ще зацикли. В това отношение нещата у нас по никакъв начин не са добре. Европейските стратегии ни спасяваха в сложните времена, когато заплатите бяха унизително ниски. Не че в този момент са почтени, само че въпреки всичко имаше повишение в последния половин бюджет за 2023 година и с него заплатата на един професор в Българска академия на науките е 2200 лв., сътрудниците с висше обучение са на 1100, а с техническо - на 900 лева Сега, доколкото виждам с новото нарастване на нашия бюджет с 11. 5 млн. лева, още веднъж няма да можем да увеличим заплатите на неакадемичния състав – техните ще се изравнят с минималната работна заплата, тъй като от тези 11.5 млн. лева, към 8 млн. лева са единствено с цел да компенсират увеличението на МРЗ, а тя е обвързана с възнагражденията за присъединяване в журита за другите степени и други разноски по правилник и по закон. Ние не можем да задържим техници и експерти с висше обучение, администрация  - тези хора са безусловно на доизживяване. Винаги сме правили просвета „ на мускули “, а с помощта на европейското финансиране, към този момент мога да кажа че имаме обичайно равнище на изследователска инфраструктура. При нас, в Института да вземем за пример, се закупи прелестна инсталация и мен ме боли сърцето като виждам, че мъчно я оживяваме - няма фрагменти. Разкъсват се хората в Института, с цел да работят и на спомагателни контракти – претрупани са, а искащи за свободните позиции няма. От страна на бизнеса забелязвате ли нараснал интерес към новите технологии? Моето персонално усещане, може би не е доста ласкателно за българския бизнес. Малко са бизнесите, които са подготвени да рискуват лична инвестиция в просвета. Обикновено те ни търсят, когато има обществено финансиране, за което аплайват и са им нужни учени, поради изискванията на стратегиите –  примерно теоретичен институт, който да подсигурява научно развиване. Просто в България не е основана такава организация, каквато съществува и в Германия, и в Щатите, посредством която сродни бизнеси влагат лични средства, с цел да се финансират научни проучвания по избрани от тях тематики – нещо, от което те имат потребност и се организират състезания, с цел да изберат екипите, които биха им подсигурили най-голяма успеваемост. Такива организации са съществени източници за финансиране на науката и в Германия, и в Съединени американски щати. Те са много авторитетни, мощни, влагат огромни суми и по тази причина, може би и тъй като пазарът на научни фрагменти е доста по-голям, едно на 10 такива финансирания в случай че е сполучливо, е триумф най-много за бизнеса. Тук и учените са малко - България изостава и по брой учени на глава от популацията в Европейски Съюз и в случай че би трябвало да се работи по избрана тема, има два, най-много 3 научни екипа, които могат да се конкурират, което въпреки всичко е добре, само че бизнесът не дава личните си цели, по които да изисква създаване на теоретичен артикул. Очаква се ние да предложим артикул, само че с цел да го създадем би трябвало да знаем, че има пазар за него, тъй като, с цел да го развием до степен, в която да го предложим на бизнеса, са нужни много вложения. Фундаменталните проучвания потвърждават някаква концепция, разкриват някакво събитие, изясняват го,  по-късно превръщането му в приложна задача може да се покрие с някои планове по линия на Европейска комисия да речем или Иновационния фонд, само че с цел да представиш артикул, подготвен да притегли интереса на бизнеса, трябват съществени вложения и тъкмо тук се губи връзката - където опираме до това лабораторният артикул да стане технология. И освен това състояние ни приканват - създавайте „ спиноф “ компании (спиноф е компания, която трансформира откритие от лабораторията в действителен артикул, с цел да не остане единствено експеримент), създавайте стартъпи… Добре, само че малко самоцелно се получава, тъй като още веднъж стигаме до същия проблем – потребността от вложения. Създадохме в Центъра по подготвеност такава компания - отчетохме изпълнен и този знак, само че с цел да можем във въпросната компания, която е с присъединяване на създателите на изделието и Института, да развием продукта, още веднъж ни трябват съществени финанси и някой, който е заинтригуван от него. Иначе е безсмислено начинание. Бихме могли да се включим в някои планове, които се финансират по „ Хоризонт Европа “, в случай че ядрото на подобен план реши, че има потребност от присъединяване на екип от България, който да покрие някоя от дилемите. Досега, обаче, съвсем няма в нашата област финансиран план, в който български екип да бъде координатор, той да е водещ, тъй като постоянно се изисква присъединяване на една сериозна компания, а такива нормално вземат участие с % съфинансиране в плана и там е разковничето. Вероятно и за бизнеса не е елементарно, само че по този начин стоят нещата. Кой проблем, съгласно Вас, е най-подценяван? За мен най-сериозният проблем е, че губим теоретичен потенциал откъм фрагменти. Трябва да се влага в човешкия капацитет и да се влага реалистично. Сегашната политическа обстановка ще отмине, ще минат десетина години, ще се възвърне стопанската система, обаче построяването на един академик от студентската пейка до защитаването на докторска дисертация, е дълъг развой, в който би трябвало по-възрастното потомство да влага доста старания и наложително изискване е да има искащи, към които тези старания да са ориентирани. Преди време, в този институт е имало по десетина докторанта, а сега са 5, единият от които е на свободна докторантура. Няма интерес у младежите, макар, че се увеличи заплащането, има и юношески стратегии, по които може да се кандидатства за в допълнение финансиране. Изпуснат е моментът. Имаше един интервал, в който всичко беше замразено като финансиране, младежите изгубиха интерес към науката и към този момент е доста мъчно да се възвърне. Ето в този момент да вземем за пример, има една чудесна, като план, стратегия за „ планови докторантури “ на стойност към 58 млн., която ще бъде финансирана от оперативните стратегии за просвета. Обаче, тя също ми се коства недобре премислена, тъй като в случай, че ние нямаме претенденти за постоянни докторанти,  внезапно да се чака, че такива докторантури, които са взаимно с бизнеса ще дадат подтик на връзката просвета – бизнес, не ми наподобява реалистично. Освен това, замислените планови докторантури са със скъсен период, а за една сериозна докторантура в региона на инженерно-техническите науки едвам стигат постоянните 3 години. Дори да има искащи за планови докторантури, откакто срокът за кандидатстване е април месец тази година, те в случай че съумеят да започват в края на годината, ще имат 2 години до отбраната на дисертациите. В същото време в София, общежитията, които са за докторанти са в плачевно положение и не се влага въобще в това, а за един младеж напълно не е без значение средата, в която живее. Бихте ли показали български разработки с капацитет за реализация? Много са, само че би трябвало инвеститорски интерес за прехвърлянето им. Само в хода на построяването на Централен комитет „ Хитмобил “, който обеднява лаборатории за другите типове енергийни системи и нови технологии, бяха основани редица потребни модели и разработки, които се патентоват, в това число в Европейски Съюз. Сред тях са модел на електрохимичен компресор на водород, метал-хидрид-въздух батерия, мембрана за горивни клетки… В нашия институт, да вземем за пример, работим по два вида акумулатори, които, съгласно мен, би трябвало да провокират интерес, тъй като са основани на  запаси, с каквито България разполага и при интерес от бизнеса, би могло да се стигне до добър пазарен артикул. Това са батерията цинк -въздух, която  тук исторически е развивана през годините и е създавана във вид с механично презареждаеми плочи, а в този момент интензивно се работи освен при нас, само че и при нас, за това да се сътвори подобен електрод, че да може да се презарежда, както при оловните акумулатори. Българя разполага със находища на цинк и има капацитет. Имаме добра промишленост за оловни акумулатори - с десетилетна история и нашите производители са на европейско и международно равнище, рационално е, по мое виждане, да се заложи на подобен вид батерия. Другата батерия, по която работим и считам че е доста перспективна, е цинк – никел. Тези акумулатори имат своето място в системите за предпазване на сила, във фотоволтаичните паркове, в домакинските дребни енергийни централи, само че някак си модата сякаш е за литиеви акумулатори – „ дайте да търсим вложители да строим и в България подобен цех “. Винаги съм казвала, че литиевите акумулатори доближиха някакъв връх в софтуерното развиване и доста се залага на тях, само че мъчно Европа би могла да се конкурира с Китай, а още по-малко България да развива такова произвеждане. А за какво нашият бизнес благодарение на страната, да не направи инвестиция за батериите, за които имаме личен запас? България има и ноу-хау - институтът ни е основан тъкмо за да подкрепя софтуерно развиването на батерийната промишленост още през 70-те години на предишния век. Това ноу хау още го има и се развива, само че то не се употребява. Можете ли да се похвалите и с осъществени артикули? Например, Институтът създаде една добавка за оловни акумулатори, която продадохме на американска компания и оттова нататък те аплайват за патент, а нашите сътрудници, като съавтори на патента и Института получиха надлежно възнаграждение. Това е другата опция за реализация на нашите артикули. В съответния случай става въпрос за нова безвредна добавка, която усъвършенства работата на батериите и е доста ефикасна. Регистрацията на подобен патент в Америка изисква средства, с каквито ние не разполагаме, също така нямаше гаранция, че някой ще внедри незабавно продукта в произвеждане, с цел да стартираме да получаваме приходи и да поддържаме патента, тъй че продажбата на правата е не неприятен вид. Разбира се, в тази ситуация, изгодите от продукта няма да са за българската стопанска система. Как би могло да се усъвършенства ситуацията с фрагментите? Едва ли аз бих имала отговор, който де е общовалиден, само че мога да споделя какво ние се опитваме да вършим и мисля, че работи – започнахме да организираме семинари, взаимно с университетите. При нас има доста мощна връзка с Химико-технологичния и металургичен университет и там вършим серии от лекции. Поканили сме ги да употребяват лабораториите за техните студенти, тъй като тук могат да видят новата инсталация, да поработят с нея, да пипнат нещата, тъй като, това съгласно мен, ще ги предизвика.  Включихме се и в една европейска мрежа за научни инфраструктури и като асоцииран сътрудник ще получаваме финансиране за студенти и докторанти, които желаят да проведат при нас серия проучвания, като ще им бъде обезпечен престоя, а ние ще получим средства за прехрана на проучванията и надлежно за консултирането. Правим и детски ателиета за дребните, което също е разпространение. Особено огромен интерес у младежите провокира последната „ Нощ на учените “, в която показахме водородния автомобил. Преди Нова година, пък, имахме специфична самодейност за възпитаници - показахме сравнение  на двата електрическия автомобил – батерийният по какъв начин работи и водородният по какъв начин работи. Това за мен е по-ефективното. А нужните промени в просветителната система са нещо, което не бих желала да разясня. Пропуски и неточности: За българските електрически москвич и трабанти, батериите, ВЕИ и водорода