Гръмпи
На скулптора Галин Малакчиев татко му Христо не споделяше „ Аз съм кавалерийски офицер “; той споделяше „ Аз съм боец “. А когато споделяше на децата си “Снежина, Георги! ”, това значеше, че ще им се кара. Той водел Галин на манежа още дребен да се научи да язди като античните българчета; конят се подплашил, крачето на Галин се заклещило в стремето, счупило се и костиците на стъпалото зараснали изкривено, само че Галин не страдаше от това, в противен случай, фукаше се: „ Скивайте балетен падьом, копелета! “
За нас, съучениците му от махалата той не беше нито Георги, нито Галин, а Гръмпи.
Ако не знаете кой е Гръмпи, вие сте от поколенията след нас, които сякаш знаят повече от предходното потомство. Но е таман противоположното: всяко потомство е по-невежо от предходното. Ако ни пита човек какъв брой е 8 по 7, ние ще кажем незабавно, тъй като знаем наизуст таблицата за умножение, а вие ще погледнете калкулатора на джаджата, по която си пишете, щото сте словесни инвалиди и се нуждаете от патерицата смарт телефон.
Ние от нашето потомство знаем приказките за Пинокио, Рапунцел и Пепеляшка, а вие даже приказката за Снежанка не я знаете. Ние гледахме 25 пъти анимационния филм на „ Уолт Дисни “, наизустихме репликите в кино " Влайкова ", като театрални суфльори хорово изръмжавахме „ йеп-бът-нo-o-у-п! “ (да, но не!) преди Гръмпи да изръмжи „ нo-o-у-п! “ от екрана.
Гръмпи не идва от гръм. Гръмпи е едно от седемте джуджета в анимационния филм на „ Уолт Дисни “. Седемте се именуват съгласно характерите си. Слийпи (Сънливко) все се прозява, Башфул (Срамежливко) все се изчервява; Снийзи киха, Гръмпи (Сърдитко-Мърморко) ругае всичко и всички. Понеже бяхме неразделни, Галин ругаеше най-вече мен. Но аз бях муден и провиснал като Слийпи, мързеше ме да се наскърбявам от хиперактивния бързак Галин; заради това двамата останахме другари, когато той напъди всички просташки връстници.
Галин беше по-нисък от нас, мешаше се с махленските маляци, които ритаха парцалена топка на “поленцето ” под моя прозорец. Аз не ритах; футболът не ми се удаваше и Галин ми викаше Дебелото кюфте. На един маскен бал сподели на две майки, че на дъщерите им отива да са маскирани, тъй като не проличава, че са грозни. Той беше остроезичен, злоезичен, малък като джудже и кьосе (голобрад), когато връстниците му към този момент имахме набол мъх по бузите и под носа. Върна се от казармата изменен: с брада, хрипкаво-дебел глас и 20 см по-висок, само че както досега злоезичен. Най-големия комплимент, който получих от него, си остана от времето, когато той беше кьосето джудже Гръмпи: “Джимо, популярен си безсрамник! Имаш заложба да вбесяваш хората. Ти и ангелът на търпението ще го накараш да псува на майка. “
Това стана по този начин:
Аз учех във Френския лицей, където нямаше СНМ (Съюз на националната юноша, след това преименуван ДСНМ (Димитровски съюз на националната младеж), след това преименуван Комсомол (Комунистически юношески съюз – ДКМС, Димитровски комунистически юношески съюз). Закриха колежите – американските, френските, италианското учебно заведение и Дойче шуле – и аз влязох в учебното заведение на софийската улица “Стара планина ”, където учехме на смени Първа и Пета мъжка гимназия. Там спуснаха “директива от горната страна “ да се прочисти младежката организация от синовете на националните врагове. Галин беше наследник на национален зложелател, тъй като татко му Христо е бил “царски офицер ” от кавалерията с присъединяване във “фашистката ” Олимпиада в Берлин през 1936 година Аз също бях наследник на национален зложелател, тъй като татко ми Коста бил “национализиран индустриалец ”.
Изключването от СНМ беше пищен обред, като разжалването в едновремешните армии, когато на плаца на гарнизона под барабанен пердах на разжалвания офицер му откъсвали пагоните пред строя. Нашето изключване се състоя в гимнастическия салон, тъй като там се побираха всички гимназисти.
Изключваните момчета си оставяха членските карти със сълзи на очи; хлипаха като девойки. Изключен означаваше “вълчи билет ” в живота – не си и помисляй, че ще те пуснат в университета.
– Напълниха гащите – рече Галин пренебрежително.
Той самият не изпълни гащите; Галин не носеше гащи. Сериозно. Двамата тренирахме плуване в “Чавдар ” ( “АС-23 ”), шиехме си плувки (слипове за плуване) от на ниска цена наследник дочен плат на шевната машина “Сингер ” (с помощта на майка му Милка). Галин обясняваше:
– Недай-си-Боже, акцидент, изнасят те на носилка, събличат те за интервенция, само че ти си по плувки, не по конфузни бели гащи.
Галин пренебрежително хвърли членската си карта на СНМ и излезе от гимнастическия салон с парадна войнишка стъпка. Пък аз по какъв начин да си хвърля картата, като нямам карта. Когато пристигна моят ред и ми извикаха името, споделих:
– Не можете да ме изключите от СНМ, тъй като не членувам в СНМ; във френския лицей нямаше СНМ… Преди да ме изключите би трябвало да ме приемете.
СНМ-активистите споделиха:
– Не можем да те приемем, тъй като си наследник на национален зложелател. - Разправията се проточи. Избихме го на метафизика, когато аз заобяснявах, че на човек не могат да му лишават това, което няма. От трибуната разногласието се придвижи в салона и аз можех да се изнижа умерено в олелията, без да тичам, а негласно, с повърхностно достолепие, само че останах от дебелоглав и ханаетлък, с опрощение за турцизмите. Пълномощникът на градския комитет се ядоса, викна, че диспутирам като йезуит; аз замълчах и той се ядоса още повече. И още повече, когато го запитах какъв йезуит, тъй като в пловдивския френски лицей учителите бяха йезуити-доминиканци, а в софийския френски лицей йезуити-францисканци. Има разнообразни йезуитски ордени, а йезуит идва от Jesus, Джошуа на еврейски и Ийсус в българските библии, с цел да е с пет букви като магическата пентаграма на гьотевия Фауст, като бялата американска петолъчка, алената червеноармейска. Пълномощникът изслуша моето поучение; пребледня, почервеня, само че не получи апоплектичен удар. Само изхриптя:
– Вън!
Навън слухтеше и ме чакаше Галин; назова ме огромен безсрамник и ме зауспокоява:
– Виж в този момент! Няма ужасно. Наш’те ще ги изселят. И ваш‘те. В балабановата къща (Семейство Малакчиеви живееха в една къща с професор Александър Балабанов на улица “Цибра ”) има таван със стъклена капандура. Ще си стъкмим мансарда като “Мансардата на бляновете ”, романа на Ремарк, дето го прочетохме, и там ще си живеем. Няма да студуваме; в мазето има едно ламаринено кюмбе от ония, дето им викат циганска обич, тъй като бързо се нагряват и бързо изстиват, а пък на две крачки в Борисовата колкото щеш съчки за огрев; ще ги събираме с чувал.
“Мансардата на бляновете ” си остана идеал. Но изселването се сбъдна: Малакчиеви ги изселиха и те отидоха да си вършат къща край рекичката в село Батулия (батулийската вада е приток на Искъра малко преди Своге).
На нашата врата на улица “Плиска ” 9 се позвъни и аз отворих. Влязоха трима; единият елементарен полицай, другият с майорски пагони и един граждански. Поискаха ми персоналната карта, която тогава се наричаше паспорт, само че аз имах единствено ученическа карта заради ненавършени години за паспорт. Казах, че заради тази причина не мога да подпиша заповедта за изселване, само че този път йезуитският ми номер не мина и майорът ме накара да подпиша; той също се подписа като връчил заповедта, цивилният се подписа за очевидец.
Баща ми го бяха пращали на лагер два пъти – преди и след девети 1944 година Преди – тъй като бил казвал, че Хитлер няма първични материали и ще си счупи главата в Русия; след девети като национализиран фабрикант. Колегите му лагерници от първия лагер, към този момент авторитетни комунисти, стопираха изселването на моето семейство. Галин и татко му, олимпийският играч по конен спорт, караха остаряло 3-тонно камионче ЗИС и по този начин се прехранваше фамилията им. После Галин стана бачкатор, през деня бачкаше на строящата се Народна библиотека, нощуваше в мазето на Художествената академия, след това Светлин Русев му издейства за ателие едно пустеещо магазинче на софийската улица „ Оборище “. Галиновите работи се разпиляха, само че не напълно. Зърнах неговата “Йорданка Чанкова ” покрай “Дух и материя ” на Андрей Николов в художествената изложба против Телефонната палата; пред НДК стои неговата “Азбука ” (преплетени знаци на глаголицата); други негови работи са в парка на Външното министерство; у дома се мъдри правоъгълен пътен знак, взет от бунище (ръждясала тенекиена кутия, намацана с катран и разтопено олово).
DI copyright
" Сега " пожелава жизнен дух на Джимо, който начена 91-ата си година в първия ден на 2022 година
За нас, съучениците му от махалата той не беше нито Георги, нито Галин, а Гръмпи.
Ако не знаете кой е Гръмпи, вие сте от поколенията след нас, които сякаш знаят повече от предходното потомство. Но е таман противоположното: всяко потомство е по-невежо от предходното. Ако ни пита човек какъв брой е 8 по 7, ние ще кажем незабавно, тъй като знаем наизуст таблицата за умножение, а вие ще погледнете калкулатора на джаджата, по която си пишете, щото сте словесни инвалиди и се нуждаете от патерицата смарт телефон.
Ние от нашето потомство знаем приказките за Пинокио, Рапунцел и Пепеляшка, а вие даже приказката за Снежанка не я знаете. Ние гледахме 25 пъти анимационния филм на „ Уолт Дисни “, наизустихме репликите в кино " Влайкова ", като театрални суфльори хорово изръмжавахме „ йеп-бът-нo-o-у-п! “ (да, но не!) преди Гръмпи да изръмжи „ нo-o-у-п! “ от екрана.
Гръмпи не идва от гръм. Гръмпи е едно от седемте джуджета в анимационния филм на „ Уолт Дисни “. Седемте се именуват съгласно характерите си. Слийпи (Сънливко) все се прозява, Башфул (Срамежливко) все се изчервява; Снийзи киха, Гръмпи (Сърдитко-Мърморко) ругае всичко и всички. Понеже бяхме неразделни, Галин ругаеше най-вече мен. Но аз бях муден и провиснал като Слийпи, мързеше ме да се наскърбявам от хиперактивния бързак Галин; заради това двамата останахме другари, когато той напъди всички просташки връстници.
Галин беше по-нисък от нас, мешаше се с махленските маляци, които ритаха парцалена топка на “поленцето ” под моя прозорец. Аз не ритах; футболът не ми се удаваше и Галин ми викаше Дебелото кюфте. На един маскен бал сподели на две майки, че на дъщерите им отива да са маскирани, тъй като не проличава, че са грозни. Той беше остроезичен, злоезичен, малък като джудже и кьосе (голобрад), когато връстниците му към този момент имахме набол мъх по бузите и под носа. Върна се от казармата изменен: с брада, хрипкаво-дебел глас и 20 см по-висок, само че както досега злоезичен. Най-големия комплимент, който получих от него, си остана от времето, когато той беше кьосето джудже Гръмпи: “Джимо, популярен си безсрамник! Имаш заложба да вбесяваш хората. Ти и ангелът на търпението ще го накараш да псува на майка. “
Това стана по този начин:
Аз учех във Френския лицей, където нямаше СНМ (Съюз на националната юноша, след това преименуван ДСНМ (Димитровски съюз на националната младеж), след това преименуван Комсомол (Комунистически юношески съюз – ДКМС, Димитровски комунистически юношески съюз). Закриха колежите – американските, френските, италианското учебно заведение и Дойче шуле – и аз влязох в учебното заведение на софийската улица “Стара планина ”, където учехме на смени Първа и Пета мъжка гимназия. Там спуснаха “директива от горната страна “ да се прочисти младежката организация от синовете на националните врагове. Галин беше наследник на национален зложелател, тъй като татко му Христо е бил “царски офицер ” от кавалерията с присъединяване във “фашистката ” Олимпиада в Берлин през 1936 година Аз също бях наследник на национален зложелател, тъй като татко ми Коста бил “национализиран индустриалец ”.
Изключването от СНМ беше пищен обред, като разжалването в едновремешните армии, когато на плаца на гарнизона под барабанен пердах на разжалвания офицер му откъсвали пагоните пред строя. Нашето изключване се състоя в гимнастическия салон, тъй като там се побираха всички гимназисти.
Изключваните момчета си оставяха членските карти със сълзи на очи; хлипаха като девойки. Изключен означаваше “вълчи билет ” в живота – не си и помисляй, че ще те пуснат в университета.
– Напълниха гащите – рече Галин пренебрежително.
Той самият не изпълни гащите; Галин не носеше гащи. Сериозно. Двамата тренирахме плуване в “Чавдар ” ( “АС-23 ”), шиехме си плувки (слипове за плуване) от на ниска цена наследник дочен плат на шевната машина “Сингер ” (с помощта на майка му Милка). Галин обясняваше:
– Недай-си-Боже, акцидент, изнасят те на носилка, събличат те за интервенция, само че ти си по плувки, не по конфузни бели гащи.
Галин пренебрежително хвърли членската си карта на СНМ и излезе от гимнастическия салон с парадна войнишка стъпка. Пък аз по какъв начин да си хвърля картата, като нямам карта. Когато пристигна моят ред и ми извикаха името, споделих:
– Не можете да ме изключите от СНМ, тъй като не членувам в СНМ; във френския лицей нямаше СНМ… Преди да ме изключите би трябвало да ме приемете.
СНМ-активистите споделиха:
– Не можем да те приемем, тъй като си наследник на национален зложелател. - Разправията се проточи. Избихме го на метафизика, когато аз заобяснявах, че на човек не могат да му лишават това, което няма. От трибуната разногласието се придвижи в салона и аз можех да се изнижа умерено в олелията, без да тичам, а негласно, с повърхностно достолепие, само че останах от дебелоглав и ханаетлък, с опрощение за турцизмите. Пълномощникът на градския комитет се ядоса, викна, че диспутирам като йезуит; аз замълчах и той се ядоса още повече. И още повече, когато го запитах какъв йезуит, тъй като в пловдивския френски лицей учителите бяха йезуити-доминиканци, а в софийския френски лицей йезуити-францисканци. Има разнообразни йезуитски ордени, а йезуит идва от Jesus, Джошуа на еврейски и Ийсус в българските библии, с цел да е с пет букви като магическата пентаграма на гьотевия Фауст, като бялата американска петолъчка, алената червеноармейска. Пълномощникът изслуша моето поучение; пребледня, почервеня, само че не получи апоплектичен удар. Само изхриптя:
– Вън!
Навън слухтеше и ме чакаше Галин; назова ме огромен безсрамник и ме зауспокоява:
– Виж в този момент! Няма ужасно. Наш’те ще ги изселят. И ваш‘те. В балабановата къща (Семейство Малакчиеви живееха в една къща с професор Александър Балабанов на улица “Цибра ”) има таван със стъклена капандура. Ще си стъкмим мансарда като “Мансардата на бляновете ”, романа на Ремарк, дето го прочетохме, и там ще си живеем. Няма да студуваме; в мазето има едно ламаринено кюмбе от ония, дето им викат циганска обич, тъй като бързо се нагряват и бързо изстиват, а пък на две крачки в Борисовата колкото щеш съчки за огрев; ще ги събираме с чувал.
“Мансардата на бляновете ” си остана идеал. Но изселването се сбъдна: Малакчиеви ги изселиха и те отидоха да си вършат къща край рекичката в село Батулия (батулийската вада е приток на Искъра малко преди Своге).
На нашата врата на улица “Плиска ” 9 се позвъни и аз отворих. Влязоха трима; единият елементарен полицай, другият с майорски пагони и един граждански. Поискаха ми персоналната карта, която тогава се наричаше паспорт, само че аз имах единствено ученическа карта заради ненавършени години за паспорт. Казах, че заради тази причина не мога да подпиша заповедта за изселване, само че този път йезуитският ми номер не мина и майорът ме накара да подпиша; той също се подписа като връчил заповедта, цивилният се подписа за очевидец.
Баща ми го бяха пращали на лагер два пъти – преди и след девети 1944 година Преди – тъй като бил казвал, че Хитлер няма първични материали и ще си счупи главата в Русия; след девети като национализиран фабрикант. Колегите му лагерници от първия лагер, към този момент авторитетни комунисти, стопираха изселването на моето семейство. Галин и татко му, олимпийският играч по конен спорт, караха остаряло 3-тонно камионче ЗИС и по този начин се прехранваше фамилията им. После Галин стана бачкатор, през деня бачкаше на строящата се Народна библиотека, нощуваше в мазето на Художествената академия, след това Светлин Русев му издейства за ателие едно пустеещо магазинче на софийската улица „ Оборище “. Галиновите работи се разпиляха, само че не напълно. Зърнах неговата “Йорданка Чанкова ” покрай “Дух и материя ” на Андрей Николов в художествената изложба против Телефонната палата; пред НДК стои неговата “Азбука ” (преплетени знаци на глаголицата); други негови работи са в парка на Външното министерство; у дома се мъдри правоъгълен пътен знак, взет от бунище (ръждясала тенекиена кутия, намацана с катран и разтопено олово).
DI copyright
" Сега " пожелава жизнен дух на Джимо, който начена 91-ата си година в първия ден на 2022 година
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ