Защо китайците не искат повече деца
На фамилиите в Китай към този момент ще е позволено да имат до три деца. " Оптимизирането на контрола над ражданията " има за цел да усъвършенства демографската конструкция в страната, се споделя в решението на Политбюро на Комунистическата партия на Китай, представено от организация Синхуа.
То бе взето единствено три седмици откакто бяха оповестени резултатите от последното броене на популацията. От него излиза наяве, че единствено след няколко години популацията на най-многочислената страна в света може да стартира да се топи.
Да имаш дете в Китай - много скъпо наслаждение
Китайките раждат приблизително по 1,3 деца - това равнище в действителност е особено и за застаряващи индустриални народи като Япония или Италия. Онези двойки в Китай, които в този момент стават родители, съвсем без изключение нямат братя и сестри. А таман те се намират в изключително сложна обстановка на демографски " сандвич ": длъжни са да се грижат за своите родители, само че и за личните си деца.
През 1979 година Китай вкара непоколебим надзор над раждаемостта, станал прочут като " политика на едно дете ". През 2015 страната позволи на двойките по две деца, само че до упования взрив от раждания по този начин и не се стигна. Оказа се, че популацията все пак не нараства. Ето, че в този момент към този момент са позволени и даже желателни по три деца.
Увеличаването на раждаемостта се проваля основно заради един решителен фактор: неналичието на пари. Раждането е гратис, само че развъждането на деца в Китай по никакъв начин не е на ниска цена. Огромният скандал с отровно мляко на прахуляк за бебета, избухнал преди години, накърни доверието на родителите и ги накара да търсят и купуват единствено западни артикули, които са доста по-скъпи. Освен това наемите в огромните китайски градове, предлагащи добра инфраструктура и непосредственост до учебни заведения, в това време скочиха неимоверно. А тези, които желаят да обезпечават на децата си спомагателни уроци или занимания по музика и спорт, се нуждаят от много пари.
С помощта на големи финансови средства Китай сега се готви да усъвършенства своите социалноосигурителни системи. В доста случаи обаче държавните принадлежности за подкрепяне са с стеснен обсег, заради които фамилиите въпреки всичко са тези, които се оказват под напън. А дейните членове на обществото, които работят и заплащат отчисления за обществено обезпечаване, са двойно натоварени - да се обезпечават обществено, а към този момент и да отглеждат още повече деца.
Има и други аргументи за стагниращата раждаемост. Конфуцианството преглежда фамилията като общественост от няколко генерации, които живеят дружно под един покрив. В сегашен Китай обаче в това време се появи самоуверена междинна класа, която от ден на ден споделя индивидуалистичните концепции за живот. Тя се стреми към повече персонална независимост, свободно време и живот без огромни ограничавания. А родителските отговорности се явяват спънка за реализирането на тези показа за персонално развиване.
Бейби-бум няма да има
За да противодейства на тези трендове, в този момент Пекин приема цялостен пакет с ограничения: планувани са данъчни облекчения за фамилиите, по-добра отбрана на майките в професионалната сфера, тъй че отпуските по майчинство да не се трансформират в преграда за кариерно развиване. Предвидено е и равнене на просветителните стандарти и благоприятни условия за децата от селото и града. Така Китай се надява да подтиква раждаемостта и да подсигури своето бъдеще.
А по какъв начин се финансира големият финансов пакет? Тук Политбюро се губи в общи приказки и препраща към отговорността на локалните органи на властта. Комуналната политика в Китай обаче е мощно задлъжняла, по тази причина може да се окаже, че новите ограничения не са нищо друго с изключение на празна символика. А в леглата на китайците надали ще настъпи някаква основна смяна.
Автор: Юан Данг
То бе взето единствено три седмици откакто бяха оповестени резултатите от последното броене на популацията. От него излиза наяве, че единствено след няколко години популацията на най-многочислената страна в света може да стартира да се топи.
Да имаш дете в Китай - много скъпо наслаждение
Китайките раждат приблизително по 1,3 деца - това равнище в действителност е особено и за застаряващи индустриални народи като Япония или Италия. Онези двойки в Китай, които в този момент стават родители, съвсем без изключение нямат братя и сестри. А таман те се намират в изключително сложна обстановка на демографски " сандвич ": длъжни са да се грижат за своите родители, само че и за личните си деца.
През 1979 година Китай вкара непоколебим надзор над раждаемостта, станал прочут като " политика на едно дете ". През 2015 страната позволи на двойките по две деца, само че до упования взрив от раждания по този начин и не се стигна. Оказа се, че популацията все пак не нараства. Ето, че в този момент към този момент са позволени и даже желателни по три деца.
Увеличаването на раждаемостта се проваля основно заради един решителен фактор: неналичието на пари. Раждането е гратис, само че развъждането на деца в Китай по никакъв начин не е на ниска цена. Огромният скандал с отровно мляко на прахуляк за бебета, избухнал преди години, накърни доверието на родителите и ги накара да търсят и купуват единствено западни артикули, които са доста по-скъпи. Освен това наемите в огромните китайски градове, предлагащи добра инфраструктура и непосредственост до учебни заведения, в това време скочиха неимоверно. А тези, които желаят да обезпечават на децата си спомагателни уроци или занимания по музика и спорт, се нуждаят от много пари.
С помощта на големи финансови средства Китай сега се готви да усъвършенства своите социалноосигурителни системи. В доста случаи обаче държавните принадлежности за подкрепяне са с стеснен обсег, заради които фамилиите въпреки всичко са тези, които се оказват под напън. А дейните членове на обществото, които работят и заплащат отчисления за обществено обезпечаване, са двойно натоварени - да се обезпечават обществено, а към този момент и да отглеждат още повече деца.
Има и други аргументи за стагниращата раждаемост. Конфуцианството преглежда фамилията като общественост от няколко генерации, които живеят дружно под един покрив. В сегашен Китай обаче в това време се появи самоуверена междинна класа, която от ден на ден споделя индивидуалистичните концепции за живот. Тя се стреми към повече персонална независимост, свободно време и живот без огромни ограничавания. А родителските отговорности се явяват спънка за реализирането на тези показа за персонално развиване.
Бейби-бум няма да има
За да противодейства на тези трендове, в този момент Пекин приема цялостен пакет с ограничения: планувани са данъчни облекчения за фамилиите, по-добра отбрана на майките в професионалната сфера, тъй че отпуските по майчинство да не се трансформират в преграда за кариерно развиване. Предвидено е и равнене на просветителните стандарти и благоприятни условия за децата от селото и града. Така Китай се надява да подтиква раждаемостта и да подсигури своето бъдеще.
А по какъв начин се финансира големият финансов пакет? Тук Политбюро се губи в общи приказки и препраща към отговорността на локалните органи на властта. Комуналната политика в Китай обаче е мощно задлъжняла, по тази причина може да се окаже, че новите ограничения не са нищо друго с изключение на празна символика. А в леглата на китайците надали ще настъпи някаква основна смяна.
Автор: Юан Данг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ