За кърпенето и успеха
На съвсем 40 години съм и всичките ми спестявания отидоха през последните три години. Сега имам заеми и кредитни карти, които не съм плащала от няколко месеца. Гонят ме кредитори – една блага жена, представител на тези заеми, които ги дават незабавно, а след това идват в дома ти, в случай че не им плащаш в точния момент. Дъщеря ми счита, че й давам пари постоянно, тъй като е бедна и има потребност. За миг даже се изкуших да се съглася с тази легенда. Напуснах мъжа си, от който имам две дребни деца, тъй като бях уверена, че и той и аз не сме щастливи дружно, а от този момент съумях да се влюбя вечно към този момент два пъти. Въпреки това пребивавам сама с децата си чартърен. Децата ми живеят с облекла от другари – доста хубави, непокътнати, което до неотдавна беше мой избор, тъй като в никакъв случай не ми e допадала консуматорската псевдо-култура. В момента се трансформира в потребност и липса на избор. Картинката наподобява мрачна. Особено когато се изправям пред избора дали да купя череши или чорапи и когато клиновете на щерка ми ги закърпвам по няколко пъти.
Как тогава съумявам да изпитвам наслада и задоволство в живота си и да се усещам съумяла с специалността и фамилното и финансово състояние, които произтичат от изборите и критериите ми?
Какво е триумфът?
Успехът от една страна е обвързван със социално-интелектуалните достижения, които са обозрими и измерими – служба, заплата, квадратни метри на благосъстоятелност, художествени творби и интелектуални артикули, както и техните производни власт и въздействие. От друга страна, триумфът е обвързван с личността, в която израстваме и житейския път, по който избираме да вървим. Успехът е също по този начин и непроменяемо обвързван с качеството на взаимоотношения, които реализираме, поддръжката, грижата и любовта, които обменяме и които се трансформират в главен мотор за израстване, като се изключи че носят възприятие на празненство и наслада. Колкото е по-индивидуален салдото сред тези три съставния елемент, без да е подбуден от външни вярвания, толкоз е по-голяма опцията за персонално задоволство.
Бях в Лондон неотдавна да се видя с няколко доста близки приятелки, с които сме живели във Вашингтон преди повече от 10 години към този момент, когато даже и аз работех в банка, а рецесия беше неясно разбиране.„ Аз съм роден. Дали ще стана героят на личния си живот или тази роля ще дам да я играе някой различен. “Наблюдението ми е следното: нито една не е разведена; даже и тази, която е бременна с трето дете, продължава да работи в банка на висока позиция с висока заплата; всички имат къщи в Лондон, жилища и други екстри. При мен се получи по-различно – отхвърлих се от кариера в банка по света, с цел да хукна по обич в България, отхвърлих се от „ естествена “ работа, с цел да последвам сърцето си (т.е. да пиша, да снимам, да изучавам психотерапия и да разполагам с доста по-малко пари), както и изнесох двете си дребни деца от техния дом.
Съзерцавайки моите приятелки, прехвърлям едно от децата през глава, до момента в който то се киска и съзнавам, че критериите са всичко – и то не какви са критериите, а на кого са. Критериите, съгласно които пребивавам, са мои. „ Аз съм роден. Дали ще стана героят на личния си живот или тази роля ще дам да я играе някой различен. “ (първо изречение, първа глава – „ Дейвид Копърфийлд “, Чарлз Дикенс)
Наистина забележимите достижения като резултати, заплата, служба, деца и други точки в автобиографията наподобяват еднопосочни и споделят на света: аз съм сполучлив. Но е належащо да ценим житейския си опит, а освен резултатите от нашите старания, с цел да можем да се радваме на живота пълноценно и с моменти на задоволство. Смелостта и опцията да виждаме в проблемите и неуспеха нови благоприятни условия основава платформа за израстване като персона, което съгласно мъдреците е същинското мерило за триумф на тази земя.
Днес съумявам да се веселя на децата си, на секс, на каране на кайт и пътешествия, усещам се сполучлива, когато оказа помощ на клиент и работя нещо свястно и съм неизразимо задоволена, когато давам обич, внимание и грижа.„ Понякога печелиш, от време на време учиш “ В мир съм със себе си, че съм избрала специалност, която към момента не ми носи финансова непоклатимост, само че ми разрешава повече свободно от работа време, което обричам на дела и деца. Успехът измервам по щастието на децата си и моментите на наслада, които предизвиквам и които изпитвам.
Въпросът, който Бенджамин Барбър (политолог, теоретик) предлага да си задаваме, е не дали сме сполучливи или провалени, а дали сме учещи или неучещи се хора. Философията „ от време на време печелиш, от време на време губиш “ води до непрекъснато напрежение и незадоволство, до момента в който отношението „ от време на време печелиш, от време на време учиш “ е отношението на сполучливия човек.
И тъй като съм прихванала много от американците, ето моите 5 ключа да се чувствате съумели:
Поемете отговорност:(А) Огледайте се, вижте какво не харесвате, какво ви мъчи, какво ви предизвиква стеснение, позор или страх;(Б) Върнете се обратно във времето да наблюдавате какви ваши решения са довели до горните елементи и въз основата на какви вярвания и полезности сте взели тези решения; (В) Болезнените елементи не са ли цената, която плащате за нещо, без което не можете, нещо, което ви е по-важно и ви кара да се чувствате сполучлив съгласно вашите персонални критерии.Бъдете признателни: най-малко един път дневно изразете благодарността си за нещо, на някого, включително на себе си.Отделяйте време да се радвате: създайте си табиет да забелязвате нещата, които могат да ви зарадват и се отдавайте въображаемо, а по-добре споделено, на възприятието.Споделяйте и общувайте (това включва и секс).Движете се (това също може да включва и секс, в случай че желаете, само че аз персонално съм съвсем срещу безразборния, а тази пета точка върви съответно към всички Toп Файв списъци).
...
Лилия София Попганчева за себе си
Вълнуват ме взаимоотношенията сред хората и се въодушевявам от опцията да им оказвам помощ. Профилът ми е многолик и е низ от списъци… Включва осем години живеене и учене в Съединени американски щати, две деца, едно завършило фамилно общуване, боготворене на изкуството във всичките му форми, писане за разнообразни български списания, снимка, обществена работа, пътешествия. Колекционер съм на образования, които не постоянно приключвам – моите сътрудници биха ме определили като компулсивен нарцистичен невротик с парализиращ боязън от гибелта. Имам тапия от Виенски университет „ З.Фройд “ за колективен аналитик, съвсем съм приключила магистратура Артистични психо-социални практики, Нов български университет, при доктор Давид Йерохам и доктор Цветелина Йосифова и имам на половина приключена магистратура в Джорджтаун университет за публични политики. Освен това имам голям брой образования в диапазона енергийна логика на психиката и обществено предприемачество и даже съм била изпълнителен продуцент на филми на сестра ми. Преживяла съм аборти, смъртоносни заболявания, интервенции, раздели, гибел на близки и меланхолия. И какво от това? Не знам. Търся смисъл в тези описи всеки ден и от време на време ми се получава – изключително (и ето следващия списък), когато работя нещо свястно или в помощ на други, играя с децата, хиля се с другари, върша секс или разпарям въздуха с красивия ми кайт.
----------- Профил и други публикации на Лилия София Попганчева
Как тогава съумявам да изпитвам наслада и задоволство в живота си и да се усещам съумяла с специалността и фамилното и финансово състояние, които произтичат от изборите и критериите ми?
Какво е триумфът?
Успехът от една страна е обвързван със социално-интелектуалните достижения, които са обозрими и измерими – служба, заплата, квадратни метри на благосъстоятелност, художествени творби и интелектуални артикули, както и техните производни власт и въздействие. От друга страна, триумфът е обвързван с личността, в която израстваме и житейския път, по който избираме да вървим. Успехът е също по този начин и непроменяемо обвързван с качеството на взаимоотношения, които реализираме, поддръжката, грижата и любовта, които обменяме и които се трансформират в главен мотор за израстване, като се изключи че носят възприятие на празненство и наслада. Колкото е по-индивидуален салдото сред тези три съставния елемент, без да е подбуден от външни вярвания, толкоз е по-голяма опцията за персонално задоволство.
Бях в Лондон неотдавна да се видя с няколко доста близки приятелки, с които сме живели във Вашингтон преди повече от 10 години към този момент, когато даже и аз работех в банка, а рецесия беше неясно разбиране.„ Аз съм роден. Дали ще стана героят на личния си живот или тази роля ще дам да я играе някой различен. “Наблюдението ми е следното: нито една не е разведена; даже и тази, която е бременна с трето дете, продължава да работи в банка на висока позиция с висока заплата; всички имат къщи в Лондон, жилища и други екстри. При мен се получи по-различно – отхвърлих се от кариера в банка по света, с цел да хукна по обич в България, отхвърлих се от „ естествена “ работа, с цел да последвам сърцето си (т.е. да пиша, да снимам, да изучавам психотерапия и да разполагам с доста по-малко пари), както и изнесох двете си дребни деца от техния дом.
Съзерцавайки моите приятелки, прехвърлям едно от децата през глава, до момента в който то се киска и съзнавам, че критериите са всичко – и то не какви са критериите, а на кого са. Критериите, съгласно които пребивавам, са мои. „ Аз съм роден. Дали ще стана героят на личния си живот или тази роля ще дам да я играе някой различен. “ (първо изречение, първа глава – „ Дейвид Копърфийлд “, Чарлз Дикенс)
Наистина забележимите достижения като резултати, заплата, служба, деца и други точки в автобиографията наподобяват еднопосочни и споделят на света: аз съм сполучлив. Но е належащо да ценим житейския си опит, а освен резултатите от нашите старания, с цел да можем да се радваме на живота пълноценно и с моменти на задоволство. Смелостта и опцията да виждаме в проблемите и неуспеха нови благоприятни условия основава платформа за израстване като персона, което съгласно мъдреците е същинското мерило за триумф на тази земя.
Днес съумявам да се веселя на децата си, на секс, на каране на кайт и пътешествия, усещам се сполучлива, когато оказа помощ на клиент и работя нещо свястно и съм неизразимо задоволена, когато давам обич, внимание и грижа.„ Понякога печелиш, от време на време учиш “ В мир съм със себе си, че съм избрала специалност, която към момента не ми носи финансова непоклатимост, само че ми разрешава повече свободно от работа време, което обричам на дела и деца. Успехът измервам по щастието на децата си и моментите на наслада, които предизвиквам и които изпитвам.
Въпросът, който Бенджамин Барбър (политолог, теоретик) предлага да си задаваме, е не дали сме сполучливи или провалени, а дали сме учещи или неучещи се хора. Философията „ от време на време печелиш, от време на време губиш “ води до непрекъснато напрежение и незадоволство, до момента в който отношението „ от време на време печелиш, от време на време учиш “ е отношението на сполучливия човек.
И тъй като съм прихванала много от американците, ето моите 5 ключа да се чувствате съумели:
Поемете отговорност:(А) Огледайте се, вижте какво не харесвате, какво ви мъчи, какво ви предизвиква стеснение, позор или страх;(Б) Върнете се обратно във времето да наблюдавате какви ваши решения са довели до горните елементи и въз основата на какви вярвания и полезности сте взели тези решения; (В) Болезнените елементи не са ли цената, която плащате за нещо, без което не можете, нещо, което ви е по-важно и ви кара да се чувствате сполучлив съгласно вашите персонални критерии.Бъдете признателни: най-малко един път дневно изразете благодарността си за нещо, на някого, включително на себе си.Отделяйте време да се радвате: създайте си табиет да забелязвате нещата, които могат да ви зарадват и се отдавайте въображаемо, а по-добре споделено, на възприятието.Споделяйте и общувайте (това включва и секс).Движете се (това също може да включва и секс, в случай че желаете, само че аз персонално съм съвсем срещу безразборния, а тази пета точка върви съответно към всички Toп Файв списъци).
...
Лилия София Попганчева за себе си
Вълнуват ме взаимоотношенията сред хората и се въодушевявам от опцията да им оказвам помощ. Профилът ми е многолик и е низ от списъци… Включва осем години живеене и учене в Съединени американски щати, две деца, едно завършило фамилно общуване, боготворене на изкуството във всичките му форми, писане за разнообразни български списания, снимка, обществена работа, пътешествия. Колекционер съм на образования, които не постоянно приключвам – моите сътрудници биха ме определили като компулсивен нарцистичен невротик с парализиращ боязън от гибелта. Имам тапия от Виенски университет „ З.Фройд “ за колективен аналитик, съвсем съм приключила магистратура Артистични психо-социални практики, Нов български университет, при доктор Давид Йерохам и доктор Цветелина Йосифова и имам на половина приключена магистратура в Джорджтаун университет за публични политики. Освен това имам голям брой образования в диапазона енергийна логика на психиката и обществено предприемачество и даже съм била изпълнителен продуцент на филми на сестра ми. Преживяла съм аборти, смъртоносни заболявания, интервенции, раздели, гибел на близки и меланхолия. И какво от това? Не знам. Търся смисъл в тези описи всеки ден и от време на време ми се получава – изключително (и ето следващия списък), когато работя нещо свястно или в помощ на други, играя с децата, хиля се с другари, върша секс или разпарям въздуха с красивия ми кайт.
----------- Профил и други публикации на Лилия София Попганчева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ