4 култови места, които формираха истинския градски човек на София
„ На Пилоните “, „ на Аптека “, „ на Лодките “, „ на Попа “, „ на Синьото “, „ на Жълтото “, „ на Паметника “...
Замисляли ли сте се какъв брой доста значат всичките тези места за града ни и какъв брой доста означаваха за нас, за образуването ни като свободно мислещи хора. Някои от тях въобще не са единствено насочна точка за следващия ваучър, а субкултурни средища – там се образуваха цели субкултурни прослойки (за страдание една такава се роди и пред Магурата). Но това са местата на нашето персонално узряване за свободата, преди демокрацията да бъде решена на пленума на Партията. Нашето място, където виждахме разнообразни хора и ги приемахме каквито са, даже се влюбвахме в тях. Нашият си напредък, който беше сменен и пропуснат, както постоянно става в историята ни, която ни зашлеви и „ даде времето на другите “, които след това се появиха отнякъде.
Днес тези места ги помним малко като индианците . Предаваме легендите за тях, мемоари какво беше, когато се събираха хора на „ стената на Джон на гърба на Нотариата “. И какъв брой е сляпа общината на града ни за тези места. Ако София беше Берлин, тези места щяха да бъдат увековечени и обяснени на минувачите с надпис, плоча или екран – щяха да са точка на туристическата карта. Щяха да са параграф в урок по история.
Сред всички тях подбрах четири от най-големите митове, припомнете си ги.
Попа
Това място няма потребност да споделям къде е, тъй като в случай че не знаете къде е, не заслужавате този град. Ако не сте изтъркали най-малко един чифт стоманени обувки, крачейки напред-назад „ на Попа “ , чакайки за среща, не сте минали закалката на търпението. Отдавна е изгубило своето субкултурно значение, само че пък е толкоз заредено от предишното, че имам възприятието, че до ден сегашен там са по-различни хората. Изобщо не разбирам за какво няма точка на Попа, където човек да спре и да научи повече за историята и смисъла му. Защото, в случай че има място с основно „ М “ в София - то това е Попа.
В края на 70-те тук се върти локалната хипария, знак на която е Роберт Леви. Друг знак на Попа е Сиси Графинята и няколко други столични наркомани като Гизенката – все хора, полежали по лагери и затвори, тъй като са имали неспокойни и непримирими към действителността души. Но мястото не е единствено тяхно – множеството възпитаници от поколението Х, навършили 15 – 16 години, са се появявали в някакъв миг и „ на Попа “ с техните сини униформи и престилки с якички, с цел да чуят и научат освен това от това, на което ги учи Партията.
Най-знаковият ден за Попа е 8 декември 1980 година – денят, в който е погубен Джон Ленън. Тогава се събират хора със свещи, а мястото остава вечно обвързвано с хипитата и изконна територия на бунтовните им свободни сърца.
Снимка: arh-viktor.com
Замисляли ли сте се какъв брой доста значат всичките тези места за града ни и какъв брой доста означаваха за нас, за образуването ни като свободно мислещи хора. Някои от тях въобще не са единствено насочна точка за следващия ваучър, а субкултурни средища – там се образуваха цели субкултурни прослойки (за страдание една такава се роди и пред Магурата). Но това са местата на нашето персонално узряване за свободата, преди демокрацията да бъде решена на пленума на Партията. Нашето място, където виждахме разнообразни хора и ги приемахме каквито са, даже се влюбвахме в тях. Нашият си напредък, който беше сменен и пропуснат, както постоянно става в историята ни, която ни зашлеви и „ даде времето на другите “, които след това се появиха отнякъде.
Днес тези места ги помним малко като индианците . Предаваме легендите за тях, мемоари какво беше, когато се събираха хора на „ стената на Джон на гърба на Нотариата “. И какъв брой е сляпа общината на града ни за тези места. Ако София беше Берлин, тези места щяха да бъдат увековечени и обяснени на минувачите с надпис, плоча или екран – щяха да са точка на туристическата карта. Щяха да са параграф в урок по история.
Сред всички тях подбрах четири от най-големите митове, припомнете си ги.
Попа
Това място няма потребност да споделям къде е, тъй като в случай че не знаете къде е, не заслужавате този град. Ако не сте изтъркали най-малко един чифт стоманени обувки, крачейки напред-назад „ на Попа “ , чакайки за среща, не сте минали закалката на търпението. Отдавна е изгубило своето субкултурно значение, само че пък е толкоз заредено от предишното, че имам възприятието, че до ден сегашен там са по-различни хората. Изобщо не разбирам за какво няма точка на Попа, където човек да спре и да научи повече за историята и смисъла му. Защото, в случай че има място с основно „ М “ в София - то това е Попа.
В края на 70-те тук се върти локалната хипария, знак на която е Роберт Леви. Друг знак на Попа е Сиси Графинята и няколко други столични наркомани като Гизенката – все хора, полежали по лагери и затвори, тъй като са имали неспокойни и непримирими към действителността души. Но мястото не е единствено тяхно – множеството възпитаници от поколението Х, навършили 15 – 16 години, са се появявали в някакъв миг и „ на Попа “ с техните сини униформи и престилки с якички, с цел да чуят и научат освен това от това, на което ги учи Партията.
Най-знаковият ден за Попа е 8 декември 1980 година – денят, в който е погубен Джон Ленън. Тогава се събират хора със свещи, а мястото остава вечно обвързвано с хипитата и изконна територия на бунтовните им свободни сърца.
Снимка: arh-viktor.com Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ