На пасхалното бдение в базилика Свети Петър“, папа Франциск призовава

На пасхалното бдение в базилика „ Свети Петър “, папа Франциск приканва да не се оставяме да бъдем затворени в гробовете на страховете и горчивините, и да създадем по този начин, че страданията и „ копнежите за мир, разрушени от жестокостта на омразата “, да не затварят пътя към насладата. По време на литургията бяха кръстени осем катехумени.

Това е Христовото Възкресение, това е силата на Бог: успеха на живота над гибелта, триумфът на светлината над мрака, възраждането на вярата измежду руините на неуспеха. Това е Господ, Богът на невъзможното, който вечно отмести камъка и стартира да отваря сърцата ни, тъй че вярата да няма край. Тогава и ние би трябвало да вдигнем взор към Него.

В нощта на Пасхалното бдение, думите на папа Франциск, съобщаващи за възкресението на Исус, нарушават тишината на Велика събота и вдъхват наслада, „ нечуваната наслада на Пасхата “. Папата произнася проповедта си след обреда с благославянето на пасхалната свещ и празничната молитва Exultet, която прогласява успеха на светлината над тъмнината - и дългата литургия на Словото, която наблюдава историята на спасението и предизвиква да вдигнем взор нагоре, както са създали дамите, отишли на гроба на Христос, с цел да помажат тялото Му на разсъмване на третия ден след Неговата гибел.
Страховете ни впримчват
Със сърце, към момента „ в подножието на кръста “, с очи, „ замъглени от сълзите “, „ сковани от болката, затворени в чувството, че към този момент всичко е свършено “, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков и Саломия, са обезпокоени за камъка, комплициран върху гроба на Исус и се питат кой е съумял да го отмести. Франциск изяснява, че „ този камък, непреодолима спънка, е бил признакът на това, което дамите са носели в сърцата си, крайната точка на тяхната вяра: и всичко се беше разрушило в него “. Понякога усещаме, че надгробен камък е подложен тежко на входа на нашето сърце, като потиска живота, угасява доверието, затваря ни в гроба на страховете и горчивините, блокира пътя към насладата и вярата. Това са „ камъните на гибелта “ и ние ги срещаме по пътя, във всички тези прекарвания и обстановки, които ни лишават ентусиазма и силата да продължаваме напред.
Безкраен проблясък на светлина за всеки един от нас
Папата цитира „ тези прекарвания и обстановки “, които помрачават душата, те са „ страданията, които ни засягат “, „ гибелта на близки, които оставят у нас непоправими празноти “, неуспехите и страховете, които ни пречат да вършим положителното, което е в сърцето ни, „ затварянията, които стопират нашите прояви на благотворителност и не ни разрешават да се отворим за любовта “, „ гумените стени на егоизма и безразличието, които отхвърлят уговорката за създаване на градове и по-справедливи и човешки общества “ и „ копнежът за мир, пречупен от жестокостта на омразата и свирепостта на войната “. Да вдигнем взор към Исус: Той, откакто одобри нашето човешко естество, слезе в бездната на гибелта и мина през нея със силата на своя възвишен живот, отваряйки безконечен проблясък на светлина за всеки един от нас. Възкресен от Отца в неговата, в нашата плът със силата на Светия Дух, той отвори нова страница за човешкия жанр.
С Исус „ никое прекарване на неуспех “
С Исус „ никое прекарване на неуспех и болежка, колкото и да ни наранява, не може да има последната дума за смисъла и ориста на нашия живот “, споделя Франциск, и „ никое проваляне, нито страдалчество, нито гибел няма да могат да спрат нашия път към пълнотата на живота ". Благодарение на Възкръсналия, историята има „ смисъл, който обгръща всичко “, разяснява папата, като цитира Карл Ранер и неговите размисли за Възкресение: „ тъй като гробът му е празен и Той, който беше мъртъв, се появи жив “. Исус е нашето Възкресение, Той е Този, Който ни кара да преминем от мрака към светлината, Който е обвързван с нас вечно и ни избавя от бездните на прегрешението и гибелта, привличайки ни в светлия ентусиазъм на прошката и безконечния живот. Братя и сестри, дано вдигнем погледа си към Него, дано приемем Исус, Бог на живота, в нашия живот, дано подновим своето „ да “ към Него през днешния ден и нито един камък няма да може да потисне сърцето ни, нито един гроб няма да може да затвори насладата от живота, никакъв неуспех няма да може да ни докара до обезсърчение.
Папата кръсти осем катехумени
Заедно с над двеста съслужители, измежду които кардинали, епископи и свещеници, папа Франциск продължава церемонията с кръщелната литургия и кръщава осем катехумени, четирима от Италия, един от Албания, един от Япония и двама от Република Корея. В молитвите на вярващите Бог е свикан да управлява „ дейностите на ръководещите в интерес на общото богатство и мир “, да пази „ всички нации на земята от войната, от омразата и пристрастяването към злото “, да поддържа „ преследваните поради тяхната религия във Възкръсналия “, да съживи „ вярата за заслужен живот, цялостен с благословия за бедните, болните и маргинализираните “. Кардинал Леонардо Сандри, заместник-декан на Колегията на кардиналите, прави жестовете на евхаристийната литургия, дружно с кардиналите Джовани Батиста Ре, доайен на кардиналите и Пиетро Паролин, държавен секретар. Църковният хора Schola cantorum запява „ Христос воскресе " и стартира причастието, което кръстените получават за първи път от ръцете на папа Франциск. Накрая, папата закрива бдението с последната благословия от празничната „ Алелуя “, която популяризира възкръсналия Христос.