На първи май традиционно голяма част от света отбелязва Деня

На първи май обичайно огромна част от света отбелязва Деня на труда и интернационалната работническа взаимност. На тази дата доста страни празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване.

За първи път в историята на празника той ще бъде маркиран под международна карантина поради пандемията от ковид. И за първи път от доста години Денят на труда вместо наслада, за някои ще носи горест на фона на стотиците хиляди, а в международен мащаб и милиони хора, които изгубиха работата си в рецесията, разяснява БГНЕС.

У нас обичайно Денят се отбелязва като Ден на труда, работническата взаимност и празник на вестник „ Дума “ и левия щемпел. Ако нямаше карантина и скупчването на хора беше позволено, щеше да се организира обичайното шествие на левицата в Борисовата градина. Тази година, обаче, управлението на Българска социалистическа партия прикани хората да си останат у дома, като провежда акцията „ Работа и приходи “. Тя ще се организира в цялата страна, взаимно с Младежкото обединяване в Българска социалистическа партия, и ще протече в интернет и обществените мрежи. В акцията ще се включат Националният съвет на Българска социалистическа партия, народните представители, всички структури на Българска социалистическа партия от цялата страна и всеки, който смята, че 1 май е ден за празник, само че и ден за митинг. С качване на своя фотография или фотография от първомайско шествие и обръщение всеки ще изрази позиция в отбрана на сигурни приходи, взаимност и обществена правдивост, или пък митинг против нарушаването на човешките и трудовите права, приканват от левицата.

Първи май е един от формалните празници в България и формален почивен ден.

За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското сдружение. През 1939 година Първи май е разгласен за формален празник, а от 1945 година комунистическата власт стартира да празнува празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви, както по времето на социализма.

Историята на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през XIX век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права. Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.

През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир.” Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е “задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за работниците”.

Традиционният празник не минава без арести в някои страни по света: на първи май предходната година истанбулската полиция задържа 127 души, които са се пробвали да стигнат до митинга на служащите на площад „ Таксим “ – обичайната точка на митинги в града. Традиционните празнувания на празника 1 май са неразрешени от 1977 година насам, когато при конфликти с полицията са починали 34 души.

Сблъсъци на този ден са присъщи се единствено на Балканите – предходната година празникът във Франция приключи със стотици задържани. Първият ден на май е празник на момината сълза в цяла Франция, националистите празнуват Жана д’Арк, а синдикатите означават деня на труда. Към тях нормално се причисляват и протестиращите „ жълти жилетки “. Тази година, обаче, няма да има празнувания или каквито и да било демонстрации.