Как се разпределят гласовете от чужбина и защо може да се окажат ключови
На парламентарните избори през 2021 година се чака рекордно висока изборна интензивност измежду българите в чужбина, която може да окаже съществено въздействие върху крайните резултати от гласуването. Дълги опашки от гласоподаватели се струпаха пред секциите в Лондон, Париж, Берлин, Мадрид и други огромни градове в Европа и света, като тази година зад граница са разкрити рекордните 465 секции.
Над 87 хиляди българи в чужбина подадоха заявки за гласоподаване на изборите на 4 април, само че се чака повече да упражнят правото си на глас. На изборите през 2017 година гласоподаваха съвсем 118 хиляди български жители отвън страната, като действителните гласове бяха над 112 хиляди. Тази година достижението може да бъде усъвършенствано.
Гласовете от чужбина играят значима роля в установяване на 4-процентовата преграда, която партиите и обединенията би трябвало да преминат, с цел да влязат в Народното събрание.
Освен това вотът на гласоподавателите зад граница взе участие във образуването на по този начин наречената „ квота на Хеър “ - способ, при който се дефинира броят мандати, получени от всяка партия.
Независимо от високата изборна интензивност измежду българските емигранти, „ Чужбина “ не е изцяло равнопоставен на останалите 31 МИР на територията на страната.
![Първан Симеонов: Вотът от чужбина ще става все по-голям фактор]( "Първан Симеонов: Вотът от чужбина ще става все по-голям фактор")
Първан Симеонов: Вотът от чужбина ще става все по-голям фактор
" С повдигането на интензивността се повишава и интригата. Активността работи друго за партиите и електоратите ". Това съобщи пред Нова...
Всеки от тези 31 изборни региони в България излъчва сред 4 и 16 депутати за Народното събрание, според от броя на популацията си. Въпреки че зад граница на предишните избори са дали своят вот над 100 хиляди души, а в области като Видин и Враца да вземем за пример правото си на глас са упражнили доста по-малко хора, „ Чужбина “ не може да избере свои представители по обособена листа.
Гласовете от българите зад граница обаче се разпределят на национално равнище.
Броят им се прибавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса - какъв брой партии влизат в Народното събрание и с какъв брой депутати ще разполагат.
На изборите през 2017 година у нас и зад граница са регистрирани над 3,42 млн. действителни гласове (гласовете без „ Не поддържам никого “). Това число се умножава по 4 % и се получава бариерата за влизане в Народното събрание (136820.96).
За да бъде парламентарно показана, всяка листа е трябвало да събере не по-малко от този брой действителни гласове.
![Над 21 000 изселници в Турция са подали онлайн декларация за гласоподаване]( "Над 21 000 изселници в Турция са подали онлайн декларация за гласоподаване")
Над 21 000 изселници в Турция са подали онлайн декларация за гласоподаване
Над 21 000 изселници в Турция с български паспорти са подали онлайн декларация за гласоподаване, съгласно описите на Министерството на външ...
Бюлетините от чужбина имат значение, с цел да се откри какъв брой партии или обединения ще имат свои народни представители.
През 2017 година бариерата беше премината от пет партии/коалиции – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Оперативна програма и „ Воля “. Подкрепата за тях от чужбина се взема поради и в идната стъпка - определянето на точния брой на мандатите на всяка група в Народното събрание.
Общата сума на действителните гласове (както от България, по този начин и от чужбина) за тях е била 2 882 908 гласа. Тук идва преразпределението по метода на Хеър - цифрата се разделя на 240 (мандатите в НС), с цел да се получи така наречен „ квота на Хеър “. Броят на гласовете за всяка от парламентарно показаните листи се разделя на квотата, с цел да се дефинира съответният брой мандати за всяка от тях.
През 2017 година българите в чужбина гласоподаваха преди всичко за ГЕРБ с 24,55%, а на второ място се подреди обединението към преди малко основаната към това време партия на Лютви Местан " ДОСТ " (17,27%), изпреварваща " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи.
Подредбата на тези избори може да бъде по-различна както поради консолидацията на вота на " Демократична България " (чиито съществени партии се явиха настрана през 2017) и отпадането на ДОСТ от конкуренцията с Движение за права и свободи, по този начин и поради появяването на нови политически сили като " ИТН " на Слави Трифонов и " Републиканци за България " на Цветан Цветанов.
Над 87 хиляди българи в чужбина подадоха заявки за гласоподаване на изборите на 4 април, само че се чака повече да упражнят правото си на глас. На изборите през 2017 година гласоподаваха съвсем 118 хиляди български жители отвън страната, като действителните гласове бяха над 112 хиляди. Тази година достижението може да бъде усъвършенствано.
Гласовете от чужбина играят значима роля в установяване на 4-процентовата преграда, която партиите и обединенията би трябвало да преминат, с цел да влязат в Народното събрание.
Освен това вотът на гласоподавателите зад граница взе участие във образуването на по този начин наречената „ квота на Хеър “ - способ, при който се дефинира броят мандати, получени от всяка партия.
Независимо от високата изборна интензивност измежду българските емигранти, „ Чужбина “ не е изцяло равнопоставен на останалите 31 МИР на територията на страната.
" С повдигането на интензивността се повишава и интригата. Активността работи друго за партиите и електоратите ". Това съобщи пред Нова...
Всеки от тези 31 изборни региони в България излъчва сред 4 и 16 депутати за Народното събрание, според от броя на популацията си. Въпреки че зад граница на предишните избори са дали своят вот над 100 хиляди души, а в области като Видин и Враца да вземем за пример правото си на глас са упражнили доста по-малко хора, „ Чужбина “ не може да избере свои представители по обособена листа.
Гласовете от българите зад граница обаче се разпределят на национално равнище.
Броят им се прибавя към общата сума за цялата страна и има значение за двата най-важни въпроса - какъв брой партии влизат в Народното събрание и с какъв брой депутати ще разполагат.
На изборите през 2017 година у нас и зад граница са регистрирани над 3,42 млн. действителни гласове (гласовете без „ Не поддържам никого “). Това число се умножава по 4 % и се получава бариерата за влизане в Народното събрание (136820.96).
За да бъде парламентарно показана, всяка листа е трябвало да събере не по-малко от този брой действителни гласове.
Над 21 000 изселници в Турция с български паспорти са подали онлайн декларация за гласоподаване, съгласно описите на Министерството на външ...
Бюлетините от чужбина имат значение, с цел да се откри какъв брой партии или обединения ще имат свои народни представители.
През 2017 година бариерата беше премината от пет партии/коалиции – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Оперативна програма и „ Воля “. Подкрепата за тях от чужбина се взема поради и в идната стъпка - определянето на точния брой на мандатите на всяка група в Народното събрание.
Общата сума на действителните гласове (както от България, по този начин и от чужбина) за тях е била 2 882 908 гласа. Тук идва преразпределението по метода на Хеър - цифрата се разделя на 240 (мандатите в НС), с цел да се получи така наречен „ квота на Хеър “. Броят на гласовете за всяка от парламентарно показаните листи се разделя на квотата, с цел да се дефинира съответният брой мандати за всяка от тях.
През 2017 година българите в чужбина гласоподаваха преди всичко за ГЕРБ с 24,55%, а на второ място се подреди обединението към преди малко основаната към това време партия на Лютви Местан " ДОСТ " (17,27%), изпреварваща " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи.
Подредбата на тези избори може да бъде по-различна както поради консолидацията на вота на " Демократична България " (чиито съществени партии се явиха настрана през 2017) и отпадането на ДОСТ от конкуренцията с Движение за права и свободи, по този начин и поради появяването на нови политически сили като " ИТН " на Слави Трифонов и " Републиканци за България " на Цветан Цветанов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ