„Форин афеърс“: Устойчивостта на политиката на великите сили
На Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2022 година, единствено няколко дни преди съветската инвазия в Украйна, Аналена Бербок, новоизлюпеният външен министър на Германия, съобщи, че Европа е изправена пред недопечен избор сред " Хелзинки или Ялта ". От едната страна беше конференцията във Финландия през 1975 година, където 35 страни подписаха съглашение, което признаваше границите на Европа след Втората международна война за дефинитивни и призоваваше за поощряване на интернационалното съдействие и правата на индивида. От другата страна беше срещата на върха в Крим през 1945 година, където западните водачи предадоха страните от Източна Европа, като предоставиха на Сталин свободна власт в района. Според Бербок изборът е " сред система на споделена отговорност за сигурността и мира " или " система на съревнование на силите и сфери на въздействие ". През март Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, декларира, че Западът е взел вярното решение, като е отказал да разисква въпросите за разширението на НАТО или за украинския неутралитет. " Путин се пробва да върне часовника към друга ера - ера на брутално потребление на мощ, на политика на власт, на сфери на въздействие и на вътрешни репресии ", твърди тя. " Убедена съм, че няма да успее. "
Една година след началото на войната този мироглед - че сферите на въздействие са нещо от предишното - е по-широко публикуван от всеки път. Първата огромна война на европейска земя след Втората международна война се възприема от доста американски и европейски външнополитически елити, парадоксално. Не като знак, че действителностите на съперничеството и интернационалната политика на силата са се завърнали, а по-скоро, че западните полезности и съдействието в региона на сигурността могат да побеждават над тях. За доста коментатори в Съединените щати отговорът на президента на Съединени американски щати Джо Байдън на войната е най-големият му външнополитически успех и явен знак, че външната политика на Съединени американски щати е на прав път. Всъщност Стратегията за национална сигурност, която Белият дом разгласява през октомври, съвсем направи победна обиколка, като означи: " Ние водим обединен, кардинален и съдбоносен отговор на съветското навлизане и обединихме света, с цел да подкрепим украинския народ, който самоуверено пази страната си. "
Ако се отдръпнем от триумфалността обаче, картината не е толкоз ясна. Войната в Украйна е - в случай че не прецизен неуспех на възпирането за Съединени американски щати - то най-малко явен неуспех на политическите решения на Съединени американски щати през последните няколко десетилетия за поддържане на мира в Европа. Със сигурност е правилно, че войната сподели готовността на Запада да се изправи против завръщането на политиката на силата. Но тя сподели и практическите ограничавания на тази тактика. Последната година не беше опровергаване на света на съперничеството, конкуренцията на великите сили или сферите на въздействие, както го разказват някои, а по-скоро проява на това по какъв начин наподобяват всички те на процедура. Тя потвърждава, че Съединените щати не могат постоянно да възпрат една решителна реваншистка страна, без да поемат недопустимо високи разноски и опасности.
Тази неправилна диагноза е от голяма важност: в случай че политиците възприемат войната в Украйна като успех на американската политика, те ще са по-склонни да вършат сходни неточности и на други места. И защото Съединените щати навлизат в интервал на възходящо оборване на границите на западната сфера на въздействие и на метода, по който тя ще взаимодейства с тези на Русия и Китай, научаването на верните уроци от Украйна не би могло да бъде по-належащо.
Политически неуспех
Много от оценките, оповестени откакто мандатът на Байдън доближи две години, подценяват първата година от мандата на президента, като хвалят реакцията му на нахлуването в Украйна, без да регистрират посланията му за идната рецесия през 2021 година " Политиката на Байдън към Русия е може би най-успешната от повече от десетилетие насам ", акцентира изследователката Лиана Фикс. Дори критиците на външнополитическото статукво считат, че администрацията се оправя ловко с рецесията, като Стивън Уъртхайм и Мат Дъс да вземем за пример настояват, че " Байдън се оправи с Русия изкусно ". Те безспорно са прави. Администрацията на Байдън реагира прагматично и умело на най-голямата геополитическа рецесия от десетилетия насам, като първо предизвести за вероятността от война, а по-късно оказа поддръжка на Украйна, като в това време държеше под око риска от ескалация.
Но малко на брой наблюдаващи разясниха първата година от мандата на Байдън по същия метод. Повечето от тях не съумяха да подчертаят несъответствието сред изказванията на администрацията преди нахлуването на Русия и реакцията на Белия дом по-късно. Така да вземем за пример още през декември 2021 година представители на администрацията обещаваха, че задължението на Съединените щати към украинския суверенитет е " хладнокръвен " ; през ноември същата година те обсъждаха на четири очи изпращането на американски военни съветници в помощ на украинците. Но до 24 февруари 2022 година тонът на администрацията уверено се промени: Съединените щати няма да се ангажират директно в бойните дейности в Украйна. Отговорът на Съединени американски щати ще да бъде " не директен ", като щеше да взе участие във войната посредством наказания, помощ и разследваща поддръжка.
Това явно беше верният избор. Прякото присъединяване на Съединени американски щати във война с нуклеарна Русия би било пагубна неточност. Но това слага под въпрос тактиката на администрацията за попречване на войната през предходните месеци. По всичко проличава, че Байдън е решил седмици или даже месеци преди нашествието, че цената на директната битка с Русия ще бъде прекомерно висока. Служители на администрацията намерено размишляваха за въоръжаване на бъдещо украинско въстание след необятно предстоящата съветска победа. И въпреки всичко, в случай че от самото начало са знаели, че възможностите за попречване на спора са дребни - и че Съединените щати няма да се ангажират директно - тогава за какво не са обмислили други политически разновидности, като да вземем за пример да предложат мораториум върху приемането на Украйна в НАТО? Защо да не престават да играят с такива извънредно неприятни карти с вярата, че това ще възпре съветските дейности?
Извличането на верните поучения от Украйна не би могло да бъде по-належащо.
Най-вероятният отговор е, че те не желаеха да признаят какво би означавало занемаряване на Украйна в по-широк проект за силата на Съединени американски щати: че тя е лимитирана в това, което може да реализира. За този когнитивен дисонанс не може да бъде упреквана напълно администрацията на Байдън. Идеята, че Украйна и Грузия един ден ще се причислят към НАТО - и че приемането на всевъзможен различен курс би означавало да се одобряват рестриктивните мерки на американската мощност - е съществена причина на външната политика на Съединени американски щати най-малко от администрацията на Джордж Буш, даже когато доста други държави-членки отхвърлят концепцията.
Всъщност, изключително след нахлуването на Русия в Украйна през 2014 година, измежду външнополитическия хайлайф беше общоприето разбирането, че участието на Украйна и Грузия в НАТО е по-скоро блян, в сравнение с процедура. Както се изрази ученият Майкъл О " Ханлън през февруари предходната година, седмици преди нашествието: " Да се каже, че Украйна няма да се причисли към НАТО скоро (ако въобще в миналото се присъедини), не е отстъпка пред Путин, а признание на действителността. " Но даже когато войната се обрисуваше, американските политици не бяха склонни да признаят тази действителност, давайки ясно да се разбере, че няма да разискват политиката на отворени порти на НАТО с Русия.
Невъзможно е да се каже дали предлагането на някакъв компромис във връзка с евентуалното участие на Украйна в НАТО щеше да предотврати войната. Руските претенции Украйна да остане необвързана можеше също по този начин да изключат по-тесни връзки с Европейски Съюз, нещо, което доста украинци не биха приели. Други допускат, че войната е неминуем резултат от ненаситните реваншистки и империалистически импулси на президента Владимир Путин. Неговата изразителност постоянно подсказва, че той гледа на Украйна не толкоз като на страна, колкото като на непокорна съветска провинция. Възможно е да е избрал да хвърли заровете, считайки евентуалните териториални придобивки за по-ценни от политическите отстъпки на Запада.
Но би било належащо в действителност лимитирано схващане за района, с цел да се твърди, че негъвкавата политика, провеждана от американските политици в Източна Европа през последните няколко десетилетия, не е изиграла роля в навечерието на войната. Нежеланието да се обмисли какъвто и да е различен път за Украйна, Грузия, Молдова и други страни способства за токсична каша от политически разногласия, страхове за сигурността и империалистически упоритости, които в последна сметка доведоха района до ръба на войната. Какъвто и да е крайният резултат от тази война, фактът, че тя въобще се случи, е неуспех на политиката.
Защо " сферите на въздействие " се завръщат
През 2017 година, когато Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп приветства завръщането на " конкуренцията на великите сили ", тя даде началото на спор във Вашингтон по отношение на определението на този термин. Малцина допуснаха, че то може да значи завръщане към открит спор в периферията на Европа. Но войната в Украйна акцентира последствията, които конкуренцията сред великите сили може да донесе, в случай че е неприятно ръководена. И демонстрира капацитета за злополука, в случай че политиците на Съединени американски щати не могат да преодолеят еднополюсния си метод на мислене.
В по-широк геополитически смисъл войната в Украйна бележи завръщането на съперничеството за сфери на въздействие в международната политика. Най-просто казано, сферата на въздействие е област, в която дадена велика мощ може да дефинира политическите или икономическите резултати и да се пробва да изключи съперничещите си страни от това, макар че не управлява директно територията. Може би тъй като " сфера на въздействие " се е появява като термин по време на разцвета на имперския колониализъм, а може би просто тъй като постоянно е прилагана на процедура по аморален метод, този термин придобива мощно отрицателна конотация. Понятието провокира облици на Ялтенската конференция и случайното разделяне на Европа след Втората международна война или на английския министър-председател Невил Чембърлейн, който угажда на Хитлер в Мюнхен през 1938 година Противниците настояват, че сферите на въздействие са морално неоправдани, защото великите сили обричат по-малките страни да страдат от ръцете на по-големите си съседи.
Това обаче е фундаментално недоумение на концепцията. Сферата на въздействие не би трябвало да бъде някакъв тип вежливост, която една велика мощ предлага на друга над главите на по-малки, по-уязвими страни. По-често тя е просто факт, одобряване на географията и властта. Сферата на въздействие е просто място, където една велика мощ утвърждава своето владичество, а друга се опасява или не желае да я оспори, тъй като хипотетичната цена е прекомерно висока. Да разгледаме случая с Афганистан: в писмо от 1869 година съветският външен министър се пробва да увери английския си сътрудник, че Афганистан се намира " изцяло отвън сферата, в която Русия може да упражнява своето въздействие ". По-късно двете страни ще формализират тази договореност, както и ще дефинират ясни граници за това коя страна в кои елементи на Персия ще има въздействие в англо-руската Антанта от 1907 година И двете отразяват една елементарна действителност: руснаците не имат вяра, че изгодите от битката с британците за Афганистан или за контрола над цяла Персия ще си заслужават разноските.
Някои коментатори допускат, че не можем да приемем сходни договорености, като настояват, че светът е минал оттатък тези остарели, колониални хрумвания в една по-просветена ера. Истината обаче е по-прозаична. По време на еднополюсния миг, интервалът на световно владичество на Съединени американски щати, последвал разпадането на Съветския съюз, на Съединените щати просто не им се постановяваше да се занимават доста с въпроса за сферите на въздействие, тъй като властта им беше неоспорима. Политологът Греъм Алисън го формулира в резюме: Американските политици са престанали да признават сфери на въздействие " не тъй като концепцията е остаряла ", а тъй като " целият свят де факто се е трансформирал в американска сфера ".
Така, когато през 1999 година по време на интервенцията на НАТО в Косово Русия съобщи, че някогашна Югославия попада в нейната сфера на въздействие, стигайки до такава степен, че изпрати съветски парашутисти на кичозна задача да завладяват летището в Прищина, Съединените щати съумяха значително да го пренебрегват. Беше ясно, че Русия, чиито десантчици бяха принудени да молят сътрудниците си от НАТО за храна и доставки, не разполагаше със мощ, с цел да поддържа изказванията си. По сходен метод, когато в средата на 90-те години на предишния век Китай стартира да заплашва Тайван, Съединените щати дадоха отговор с огромна проява на военна мощност, като преведоха група самолетоносачи през Тайванския пролив и принудиха китайските водачи да правят отстъпка.
Упорството на Вашингтон през последните десетилетия, че сфери на въздействие не би трябвало да съществуват, беше декларация за личния му световен обсег и предимство. Днес обаче светът навлиза в интервал на оборване на границите на американската власт, като Русия и Китай са все по-способни да отстояват личните си ползи в областите, намиращи се най-близо до техните граници.
Съединените щати отхвърлиха да разискват политиката на отворени порти на НАТО преди нахлуването в Украйна заради една съществена причина: че това може да лиши страните в Източна Европа от опцията да вършат личен външнополитически избор. Само няколко седмици преди нашествието държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен беше запитан за политиката на отворени порти. " Няма да има смяна ", сподели той. " Съществуват съществени правила, които сме решени да поддържаме и пазиме ", добави той, в това число " правото на страните да избират сами своите договорености и съюзи в региона на сигурността ".
Но последната година сподели, че този метод е непълен, отчасти тъй като не съумя да регистрира съветското ходатайство. Изправен пред вероятността Украйна да се изплъзне от неговата орбита и некадърен да реализира каквито и да било отстъпки от западните страни, Путин избра вместо това да заложи на рискована и скъпоструваща военна експедиция. Дори когато военната акция претърпя обилни неуспехи, той беше подготвен да предприеме все по-драматични стъпки, с цел да се опита да управлява Украйна - от всеобща готовност на съветски войски до широкомащабни бомбардировки на гражданската инфраструктура.
Резултатите сигурно са пагубни за Русия: тя не е постигнала съвсем нищо от първичните си цели, Киев остава самостоятелен, съветската стопанска система е в крах, а десетки хиляди съветски бойци са починали. Но нашествието също по този начин наложи големи разноски на народа на Украйна, дружно със обилни разноски и риск от ескалация за Европа и Съединените щати. Ако войната в Украйна е триумф за администрацията на Байдън или за нейните прародители, то тя е пирова.
Конкуренцията сред великите сили
В речта си през 2008 година държавният секретар Кондолиза Райс изрази увереността си във визията за " свят, в който великата мощ се дефинира не от сфери на въздействие или конкуренция с нулев резултат, или мощните да постановат волята си на слабите ". Но 15 години по-късно всички тези характерности се завръщат с цялостна мощ. Войната в Украйна надалеч не опровергава бруталния темперамент на интернационалната политика, а демонстрира неприятните действителности на съперничеството за сфери на въздействие сред великите сили.
Тя също по този начин изрично разкри границите на опциите на Съединени американски щати да възпират настоящите лица в най-близките и скъпи за тях места с невоенни средства. Ангажирането на Съединените щати да се бият директно в тези региони би довело до недопустимо високи опасности и разноски за американския народ - нещо, което самият Байдън призна, казвайки пред кореспонденти: " Няма да водим трета международна война в Украйна. "
В същото време обаче външнополитическият хайлайф на Вашингтон показва едва самопризнание, че правилото за отбягване на война сред великите сили поради периферни ползи може да се приложи и другаде. Да вземем да вземем за пример Тайван: публичното мнение изрично се опълчва на директни военни дейности с Китай за Тайван, а военните игри демонстрират, че сходен избор може да бъде пагубен за Съединените щати. Въпреки това американските политици не престават да се заиграват с концепцията да преминат от дългогодишната политика на стратегическа неизясненост на американското държавно управление към по-твърда позиция на открита военна поддръжка за Тайван. Като се има поради очевидната възходяща решителност на Пекин да реализира " обединяване " с острова, сходен ход на Съединените щати може да се равнява на допускане на същите неточности, които направиха в Украйна. Всеки опит за изясняване на обстоятелството, че Тайван е отвън сферата на въздействие на Пекин, може да докара до провокиране на войната, която Съединените щати желаят да избегнат.
Светът навлиза в интервал на оборване на границите на американската мощност.
Независимо от това какво споделят критиците, приемането на обстоятелството, че някои страни ще могат да упражняват повече власт в най-близките до тях райони, не обрича безусловно дребните страни на завземане от по-големите им съседи. Помислете още веднъж за последната година: макар че одобриха, че директната интервенция би била прекомерно скъпа, да вземем за пример, Съединените щати не изоставиха Украйна на нейната орис. Напротив, американското държавно управление даде забележителна военна и финансова помощ, деликатно калибрирана, с цел да остане под прага, който може да докара до по-широка война. Украйна може и да е отвън американската сфера на въздействие, само че Съединените щати ѝ оказват помощ да не бъде включена в съветската сфера.
Такива тактики могат и би трябвало да се ползват и другаде. Малките страни могат да изградят личен боен капацитет и да получат поддръжка от други страни, с цел да се трансфорат в неапетитна храна за по-големите си съседи. Вместо перформативни жестове, които внушават поддръжка за независимостта на Тайван, да вземем за пример, политиците би трябвало да влагат в този момент в подкрепяне на острова да се отбрани посредством уместно диверсифицирана тактика " porcupine ". Не единствено че е доста по-ефективно да се прави такова подсилване преди всяка евентуална война, само че в случай че се ползва рационално, този метод може даже да предотврати тази война.
За да възприемат тези тактики обаче, политиците би трябвало да извлекат верните поучения от войната в Украйна. Ако политиците съумеят да отхвърлят преждевременния триумфализъм, да признаят практическите ограничавания на американската мощност, да се научат да делегират защитата на страните, които са на върха на копието, да се усещат по-комфортно с неяснотите, нужни за насочване в рисковите зони, където сферите на въздействие се припокриват, те може би ще съумеят да избегнат злополуката. /БГНЕС
-----------------------------
Ема Ашфорд, старши теоретичен помощник в Центъра " Стимсън " и помощник в университета " Джорджтаун ". Тя е създател на книгата Oil, the State, and War: The Foreign Policies of Petrostates. Нейният разбор е оповестен във „ Форин афеърс “.
Една година след началото на войната този мироглед - че сферите на въздействие са нещо от предишното - е по-широко публикуван от всеки път. Първата огромна война на европейска земя след Втората международна война се възприема от доста американски и европейски външнополитически елити, парадоксално. Не като знак, че действителностите на съперничеството и интернационалната политика на силата са се завърнали, а по-скоро, че западните полезности и съдействието в региона на сигурността могат да побеждават над тях. За доста коментатори в Съединените щати отговорът на президента на Съединени американски щати Джо Байдън на войната е най-големият му външнополитически успех и явен знак, че външната политика на Съединени американски щати е на прав път. Всъщност Стратегията за национална сигурност, която Белият дом разгласява през октомври, съвсем направи победна обиколка, като означи: " Ние водим обединен, кардинален и съдбоносен отговор на съветското навлизане и обединихме света, с цел да подкрепим украинския народ, който самоуверено пази страната си. "
Ако се отдръпнем от триумфалността обаче, картината не е толкоз ясна. Войната в Украйна е - в случай че не прецизен неуспех на възпирането за Съединени американски щати - то най-малко явен неуспех на политическите решения на Съединени американски щати през последните няколко десетилетия за поддържане на мира в Европа. Със сигурност е правилно, че войната сподели готовността на Запада да се изправи против завръщането на политиката на силата. Но тя сподели и практическите ограничавания на тази тактика. Последната година не беше опровергаване на света на съперничеството, конкуренцията на великите сили или сферите на въздействие, както го разказват някои, а по-скоро проява на това по какъв начин наподобяват всички те на процедура. Тя потвърждава, че Съединените щати не могат постоянно да възпрат една решителна реваншистка страна, без да поемат недопустимо високи разноски и опасности.
Тази неправилна диагноза е от голяма важност: в случай че политиците възприемат войната в Украйна като успех на американската политика, те ще са по-склонни да вършат сходни неточности и на други места. И защото Съединените щати навлизат в интервал на възходящо оборване на границите на западната сфера на въздействие и на метода, по който тя ще взаимодейства с тези на Русия и Китай, научаването на верните уроци от Украйна не би могло да бъде по-належащо.
Политически неуспех
Много от оценките, оповестени откакто мандатът на Байдън доближи две години, подценяват първата година от мандата на президента, като хвалят реакцията му на нахлуването в Украйна, без да регистрират посланията му за идната рецесия през 2021 година " Политиката на Байдън към Русия е може би най-успешната от повече от десетилетие насам ", акцентира изследователката Лиана Фикс. Дори критиците на външнополитическото статукво считат, че администрацията се оправя ловко с рецесията, като Стивън Уъртхайм и Мат Дъс да вземем за пример настояват, че " Байдън се оправи с Русия изкусно ". Те безспорно са прави. Администрацията на Байдън реагира прагматично и умело на най-голямата геополитическа рецесия от десетилетия насам, като първо предизвести за вероятността от война, а по-късно оказа поддръжка на Украйна, като в това време държеше под око риска от ескалация.
Но малко на брой наблюдаващи разясниха първата година от мандата на Байдън по същия метод. Повечето от тях не съумяха да подчертаят несъответствието сред изказванията на администрацията преди нахлуването на Русия и реакцията на Белия дом по-късно. Така да вземем за пример още през декември 2021 година представители на администрацията обещаваха, че задължението на Съединените щати към украинския суверенитет е " хладнокръвен " ; през ноември същата година те обсъждаха на четири очи изпращането на американски военни съветници в помощ на украинците. Но до 24 февруари 2022 година тонът на администрацията уверено се промени: Съединените щати няма да се ангажират директно в бойните дейности в Украйна. Отговорът на Съединени американски щати ще да бъде " не директен ", като щеше да взе участие във войната посредством наказания, помощ и разследваща поддръжка.
Това явно беше верният избор. Прякото присъединяване на Съединени американски щати във война с нуклеарна Русия би било пагубна неточност. Но това слага под въпрос тактиката на администрацията за попречване на войната през предходните месеци. По всичко проличава, че Байдън е решил седмици или даже месеци преди нашествието, че цената на директната битка с Русия ще бъде прекомерно висока. Служители на администрацията намерено размишляваха за въоръжаване на бъдещо украинско въстание след необятно предстоящата съветска победа. И въпреки всичко, в случай че от самото начало са знаели, че възможностите за попречване на спора са дребни - и че Съединените щати няма да се ангажират директно - тогава за какво не са обмислили други политически разновидности, като да вземем за пример да предложат мораториум върху приемането на Украйна в НАТО? Защо да не престават да играят с такива извънредно неприятни карти с вярата, че това ще възпре съветските дейности?
Извличането на верните поучения от Украйна не би могло да бъде по-належащо.
Най-вероятният отговор е, че те не желаеха да признаят какво би означавало занемаряване на Украйна в по-широк проект за силата на Съединени американски щати: че тя е лимитирана в това, което може да реализира. За този когнитивен дисонанс не може да бъде упреквана напълно администрацията на Байдън. Идеята, че Украйна и Грузия един ден ще се причислят към НАТО - и че приемането на всевъзможен различен курс би означавало да се одобряват рестриктивните мерки на американската мощност - е съществена причина на външната политика на Съединени американски щати най-малко от администрацията на Джордж Буш, даже когато доста други държави-членки отхвърлят концепцията.
Всъщност, изключително след нахлуването на Русия в Украйна през 2014 година, измежду външнополитическия хайлайф беше общоприето разбирането, че участието на Украйна и Грузия в НАТО е по-скоро блян, в сравнение с процедура. Както се изрази ученият Майкъл О " Ханлън през февруари предходната година, седмици преди нашествието: " Да се каже, че Украйна няма да се причисли към НАТО скоро (ако въобще в миналото се присъедини), не е отстъпка пред Путин, а признание на действителността. " Но даже когато войната се обрисуваше, американските политици не бяха склонни да признаят тази действителност, давайки ясно да се разбере, че няма да разискват политиката на отворени порти на НАТО с Русия.
Невъзможно е да се каже дали предлагането на някакъв компромис във връзка с евентуалното участие на Украйна в НАТО щеше да предотврати войната. Руските претенции Украйна да остане необвързана можеше също по този начин да изключат по-тесни връзки с Европейски Съюз, нещо, което доста украинци не биха приели. Други допускат, че войната е неминуем резултат от ненаситните реваншистки и империалистически импулси на президента Владимир Путин. Неговата изразителност постоянно подсказва, че той гледа на Украйна не толкоз като на страна, колкото като на непокорна съветска провинция. Възможно е да е избрал да хвърли заровете, считайки евентуалните териториални придобивки за по-ценни от политическите отстъпки на Запада.
Но би било належащо в действителност лимитирано схващане за района, с цел да се твърди, че негъвкавата политика, провеждана от американските политици в Източна Европа през последните няколко десетилетия, не е изиграла роля в навечерието на войната. Нежеланието да се обмисли какъвто и да е различен път за Украйна, Грузия, Молдова и други страни способства за токсична каша от политически разногласия, страхове за сигурността и империалистически упоритости, които в последна сметка доведоха района до ръба на войната. Какъвто и да е крайният резултат от тази война, фактът, че тя въобще се случи, е неуспех на политиката.
Защо " сферите на въздействие " се завръщат
През 2017 година, когато Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп приветства завръщането на " конкуренцията на великите сили ", тя даде началото на спор във Вашингтон по отношение на определението на този термин. Малцина допуснаха, че то може да значи завръщане към открит спор в периферията на Европа. Но войната в Украйна акцентира последствията, които конкуренцията сред великите сили може да донесе, в случай че е неприятно ръководена. И демонстрира капацитета за злополука, в случай че политиците на Съединени американски щати не могат да преодолеят еднополюсния си метод на мислене.
В по-широк геополитически смисъл войната в Украйна бележи завръщането на съперничеството за сфери на въздействие в международната политика. Най-просто казано, сферата на въздействие е област, в която дадена велика мощ може да дефинира политическите или икономическите резултати и да се пробва да изключи съперничещите си страни от това, макар че не управлява директно територията. Може би тъй като " сфера на въздействие " се е появява като термин по време на разцвета на имперския колониализъм, а може би просто тъй като постоянно е прилагана на процедура по аморален метод, този термин придобива мощно отрицателна конотация. Понятието провокира облици на Ялтенската конференция и случайното разделяне на Европа след Втората международна война или на английския министър-председател Невил Чембърлейн, който угажда на Хитлер в Мюнхен през 1938 година Противниците настояват, че сферите на въздействие са морално неоправдани, защото великите сили обричат по-малките страни да страдат от ръцете на по-големите си съседи.
Това обаче е фундаментално недоумение на концепцията. Сферата на въздействие не би трябвало да бъде някакъв тип вежливост, която една велика мощ предлага на друга над главите на по-малки, по-уязвими страни. По-често тя е просто факт, одобряване на географията и властта. Сферата на въздействие е просто място, където една велика мощ утвърждава своето владичество, а друга се опасява или не желае да я оспори, тъй като хипотетичната цена е прекомерно висока. Да разгледаме случая с Афганистан: в писмо от 1869 година съветският външен министър се пробва да увери английския си сътрудник, че Афганистан се намира " изцяло отвън сферата, в която Русия може да упражнява своето въздействие ". По-късно двете страни ще формализират тази договореност, както и ще дефинират ясни граници за това коя страна в кои елементи на Персия ще има въздействие в англо-руската Антанта от 1907 година И двете отразяват една елементарна действителност: руснаците не имат вяра, че изгодите от битката с британците за Афганистан или за контрола над цяла Персия ще си заслужават разноските.
Някои коментатори допускат, че не можем да приемем сходни договорености, като настояват, че светът е минал оттатък тези остарели, колониални хрумвания в една по-просветена ера. Истината обаче е по-прозаична. По време на еднополюсния миг, интервалът на световно владичество на Съединени американски щати, последвал разпадането на Съветския съюз, на Съединените щати просто не им се постановяваше да се занимават доста с въпроса за сферите на въздействие, тъй като властта им беше неоспорима. Политологът Греъм Алисън го формулира в резюме: Американските политици са престанали да признават сфери на въздействие " не тъй като концепцията е остаряла ", а тъй като " целият свят де факто се е трансформирал в американска сфера ".
Така, когато през 1999 година по време на интервенцията на НАТО в Косово Русия съобщи, че някогашна Югославия попада в нейната сфера на въздействие, стигайки до такава степен, че изпрати съветски парашутисти на кичозна задача да завладяват летището в Прищина, Съединените щати съумяха значително да го пренебрегват. Беше ясно, че Русия, чиито десантчици бяха принудени да молят сътрудниците си от НАТО за храна и доставки, не разполагаше със мощ, с цел да поддържа изказванията си. По сходен метод, когато в средата на 90-те години на предишния век Китай стартира да заплашва Тайван, Съединените щати дадоха отговор с огромна проява на военна мощност, като преведоха група самолетоносачи през Тайванския пролив и принудиха китайските водачи да правят отстъпка.
Упорството на Вашингтон през последните десетилетия, че сфери на въздействие не би трябвало да съществуват, беше декларация за личния му световен обсег и предимство. Днес обаче светът навлиза в интервал на оборване на границите на американската власт, като Русия и Китай са все по-способни да отстояват личните си ползи в областите, намиращи се най-близо до техните граници.
Съединените щати отхвърлиха да разискват политиката на отворени порти на НАТО преди нахлуването в Украйна заради една съществена причина: че това може да лиши страните в Източна Европа от опцията да вършат личен външнополитически избор. Само няколко седмици преди нашествието държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен беше запитан за политиката на отворени порти. " Няма да има смяна ", сподели той. " Съществуват съществени правила, които сме решени да поддържаме и пазиме ", добави той, в това число " правото на страните да избират сами своите договорености и съюзи в региона на сигурността ".
Но последната година сподели, че този метод е непълен, отчасти тъй като не съумя да регистрира съветското ходатайство. Изправен пред вероятността Украйна да се изплъзне от неговата орбита и некадърен да реализира каквито и да било отстъпки от западните страни, Путин избра вместо това да заложи на рискована и скъпоструваща военна експедиция. Дори когато военната акция претърпя обилни неуспехи, той беше подготвен да предприеме все по-драматични стъпки, с цел да се опита да управлява Украйна - от всеобща готовност на съветски войски до широкомащабни бомбардировки на гражданската инфраструктура.
Резултатите сигурно са пагубни за Русия: тя не е постигнала съвсем нищо от първичните си цели, Киев остава самостоятелен, съветската стопанска система е в крах, а десетки хиляди съветски бойци са починали. Но нашествието също по този начин наложи големи разноски на народа на Украйна, дружно със обилни разноски и риск от ескалация за Европа и Съединените щати. Ако войната в Украйна е триумф за администрацията на Байдън или за нейните прародители, то тя е пирова.
Конкуренцията сред великите сили
В речта си през 2008 година държавният секретар Кондолиза Райс изрази увереността си във визията за " свят, в който великата мощ се дефинира не от сфери на въздействие или конкуренция с нулев резултат, или мощните да постановат волята си на слабите ". Но 15 години по-късно всички тези характерности се завръщат с цялостна мощ. Войната в Украйна надалеч не опровергава бруталния темперамент на интернационалната политика, а демонстрира неприятните действителности на съперничеството за сфери на въздействие сред великите сили.
Тя също по този начин изрично разкри границите на опциите на Съединени американски щати да възпират настоящите лица в най-близките и скъпи за тях места с невоенни средства. Ангажирането на Съединените щати да се бият директно в тези региони би довело до недопустимо високи опасности и разноски за американския народ - нещо, което самият Байдън призна, казвайки пред кореспонденти: " Няма да водим трета международна война в Украйна. "
В същото време обаче външнополитическият хайлайф на Вашингтон показва едва самопризнание, че правилото за отбягване на война сред великите сили поради периферни ползи може да се приложи и другаде. Да вземем да вземем за пример Тайван: публичното мнение изрично се опълчва на директни военни дейности с Китай за Тайван, а военните игри демонстрират, че сходен избор може да бъде пагубен за Съединените щати. Въпреки това американските политици не престават да се заиграват с концепцията да преминат от дългогодишната политика на стратегическа неизясненост на американското държавно управление към по-твърда позиция на открита военна поддръжка за Тайван. Като се има поради очевидната възходяща решителност на Пекин да реализира " обединяване " с острова, сходен ход на Съединените щати може да се равнява на допускане на същите неточности, които направиха в Украйна. Всеки опит за изясняване на обстоятелството, че Тайван е отвън сферата на въздействие на Пекин, може да докара до провокиране на войната, която Съединените щати желаят да избегнат.
Светът навлиза в интервал на оборване на границите на американската мощност.
Независимо от това какво споделят критиците, приемането на обстоятелството, че някои страни ще могат да упражняват повече власт в най-близките до тях райони, не обрича безусловно дребните страни на завземане от по-големите им съседи. Помислете още веднъж за последната година: макар че одобриха, че директната интервенция би била прекомерно скъпа, да вземем за пример, Съединените щати не изоставиха Украйна на нейната орис. Напротив, американското държавно управление даде забележителна военна и финансова помощ, деликатно калибрирана, с цел да остане под прага, който може да докара до по-широка война. Украйна може и да е отвън американската сфера на въздействие, само че Съединените щати ѝ оказват помощ да не бъде включена в съветската сфера.
Такива тактики могат и би трябвало да се ползват и другаде. Малките страни могат да изградят личен боен капацитет и да получат поддръжка от други страни, с цел да се трансфорат в неапетитна храна за по-големите си съседи. Вместо перформативни жестове, които внушават поддръжка за независимостта на Тайван, да вземем за пример, политиците би трябвало да влагат в този момент в подкрепяне на острова да се отбрани посредством уместно диверсифицирана тактика " porcupine ". Не единствено че е доста по-ефективно да се прави такова подсилване преди всяка евентуална война, само че в случай че се ползва рационално, този метод може даже да предотврати тази война.
За да възприемат тези тактики обаче, политиците би трябвало да извлекат верните поучения от войната в Украйна. Ако политиците съумеят да отхвърлят преждевременния триумфализъм, да признаят практическите ограничавания на американската мощност, да се научат да делегират защитата на страните, които са на върха на копието, да се усещат по-комфортно с неяснотите, нужни за насочване в рисковите зони, където сферите на въздействие се припокриват, те може би ще съумеят да избегнат злополуката. /БГНЕС
-----------------------------
Ема Ашфорд, старши теоретичен помощник в Центъра " Стимсън " и помощник в университета " Джорджтаун ". Тя е създател на книгата Oil, the State, and War: The Foreign Policies of Petrostates. Нейният разбор е оповестен във „ Форин афеърс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ