Подводна „прахосмукачка“ изсмуква ценни метали от морското дъно
На доста места морското дъно е безусловно осеяно с полиметални парченца с размери към 10 - 15 сантиметра, които съдържат мед, кобалт, никел, манган и други метали, употребявани в електрониката, източниците на възобновима сила и други Всички тези парченца просто лежат на дъното, само че стандартното им извличане има унищожителен резултат върху морската среда, издигайки облаци от утайки, които нарушават откритите хранителни вериги на морските жители.
За да се реши казусът с извличането на скъпи метали от морското дъно, преди време беше проведен план, наименуван Blue Harvesting, който се извършва от девет разнообразни институции от пет страни. И вследствие на двугодишна работа по този план се роди Аpollo 2 - първият първообраз на подводна " прахосмукачка ", която може да събира самородни парчета с минимално влияние върху околната среда.
Тази машина в действителност работи като прахосмукачка. Задвижва се от електричество и хидравлика и употребява единствено морска вода за добиване на парченца. Разбира се, когато работи, облаци от кал и други частици също се издигат, само че множеството от тях попадат в специфичен колектор, а не се издигат във водата зад работещата машина. Инсталацията на Аpollo 2 неотдавна беше включена в триседмични тествания в регион на 15 до 20 километра южно от Малага, Испания. На дъното, на дълбочина 300 метра, " изкуствени имитации на скъпи метали " бяха разпръснати на линии с дължина 50 метра. Ефективността на Apollo 2 се измерваше с броя на събраните части, а самостоятелни подводни роботи, оборудвани с камери, сонари и други датчици, следиха работата на инсталацията.
„ Аpollo 2 се оказа доста ефикасен при събирането на самородни парченца, без да предизвиква огромни вреди на околната среда “, споделя Руди Хелмънс, координатор на плана Blue Harvesting. частици, в сравнение с чакахме. “ Следващият тест на системата Apollo 2 ще бъде извършен в дълбоките води на североизточния Атлантически океан и системата към този момент ще събира същински парчета от разнообразни метали.
За да се реши казусът с извличането на скъпи метали от морското дъно, преди време беше проведен план, наименуван Blue Harvesting, който се извършва от девет разнообразни институции от пет страни. И вследствие на двугодишна работа по този план се роди Аpollo 2 - първият първообраз на подводна " прахосмукачка ", която може да събира самородни парчета с минимално влияние върху околната среда.
Тази машина в действителност работи като прахосмукачка. Задвижва се от електричество и хидравлика и употребява единствено морска вода за добиване на парченца. Разбира се, когато работи, облаци от кал и други частици също се издигат, само че множеството от тях попадат в специфичен колектор, а не се издигат във водата зад работещата машина. Инсталацията на Аpollo 2 неотдавна беше включена в триседмични тествания в регион на 15 до 20 километра южно от Малага, Испания. На дъното, на дълбочина 300 метра, " изкуствени имитации на скъпи метали " бяха разпръснати на линии с дължина 50 метра. Ефективността на Apollo 2 се измерваше с броя на събраните части, а самостоятелни подводни роботи, оборудвани с камери, сонари и други датчици, следиха работата на инсталацията.
„ Аpollo 2 се оказа доста ефикасен при събирането на самородни парченца, без да предизвиква огромни вреди на околната среда “, споделя Руди Хелмънс, координатор на плана Blue Harvesting. частици, в сравнение с чакахме. “ Следващият тест на системата Apollo 2 ще бъде извършен в дълбоките води на североизточния Атлантически океан и системата към този момент ще събира същински парчета от разнообразни метали.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ