Почти щастливи сме. Ура!
На мен персонално ми е омръзнало от отрицателни статистики, показващи какъв брой сме зле. Бедни, нещастни, безпреспективни, смут. Знам, че не е добре човек да стои с глава в пясъка, че българският жител води трагичен, сложен живот, че скептицизмът е част от народопсихологията ни, само че пък и считам, че е доста нужно всеки лъч светлина да се вижда и отбелязва.
Ето малко положителни вести. Българите нито сме толкоз нещастни, нито толкоз неприятни, колкото си мислим. Например сме доста над междинното равнище в света във връзка с обществената поддръжка. В един свят на отчайваща обществена самотност, когато всичко, което ни свързва (социалните медии), ни и разделя, това е доста огромна вест!
Какво друго споделя за щастието ни проучването, осъществено по поръчка на сп. „ Мениджър “ от „ Джи Кънсалтинг “ в края на 2018 година:
Най-голяма група от българите, 45%, се разказват като съвсем щастливи , а 31% като нещастни. Средният показател на щастието за страната в края на 2018 година е 56 точки от 100. Средният световен показател на щастието за 2018 година е 60.9 точки съгласно проучването на The Happiness Alliance. България е с съвсем 5 пункта под него. По няколко измерения – психологично здраве, физическо здраве, задоволеност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от междинните в световен мащаб.
С повишаване на възрастта стойностите на показателя на благополучие се намаляват , което също е разумно, само че при нас има и два съществени срутва. Първият е след 30-годишна възраст, а вторият – след 70 години. С повишение на просветителното равнище нараства и щастието. Точки благополучие се натрупат и от прилични персонални приходи, изключително, в случай че надвишават 1500 лева
Най-щастливи у нас са хората в четиричленни семейства – фамилии с две деца. Индексът на щастието пада при самотните, само че и при многочленните семейства от над 5 индивида.
Представителите на малцинствата са надалеч по-нещастни ... българските турци имат 10, а ромите 20 пункта по-нисък показател на щастието от болшинството. Най-нещастните хора в България живеят в дребните градове.
Разбира се, в проучването има и много отрицателни неща, да вземем за пример достъпът ни до просвета, изкуство и обучение през целия ни живот е 11%, което е злополука! Но откликвам глава от отрицателното през днешния ден.
Почти щастливи сме. Ура!
Още нещо хубаво за четене през днешния ден? Планината построява!
Ето малко положителни вести. Българите нито сме толкоз нещастни, нито толкоз неприятни, колкото си мислим. Например сме доста над междинното равнище в света във връзка с обществената поддръжка. В един свят на отчайваща обществена самотност, когато всичко, което ни свързва (социалните медии), ни и разделя, това е доста огромна вест!
Какво друго споделя за щастието ни проучването, осъществено по поръчка на сп. „ Мениджър “ от „ Джи Кънсалтинг “ в края на 2018 година:
Най-голяма група от българите, 45%, се разказват като съвсем щастливи , а 31% като нещастни. Средният показател на щастието за страната в края на 2018 година е 56 точки от 100. Средният световен показател на щастието за 2018 година е 60.9 точки съгласно проучването на The Happiness Alliance. България е с съвсем 5 пункта под него. По няколко измерения – психологично здраве, физическо здраве, задоволеност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от междинните в световен мащаб.
С повишаване на възрастта стойностите на показателя на благополучие се намаляват , което също е разумно, само че при нас има и два съществени срутва. Първият е след 30-годишна възраст, а вторият – след 70 години. С повишение на просветителното равнище нараства и щастието. Точки благополучие се натрупат и от прилични персонални приходи, изключително, в случай че надвишават 1500 лева
Най-щастливи у нас са хората в четиричленни семейства – фамилии с две деца. Индексът на щастието пада при самотните, само че и при многочленните семейства от над 5 индивида.
Представителите на малцинствата са надалеч по-нещастни ... българските турци имат 10, а ромите 20 пункта по-нисък показател на щастието от болшинството. Най-нещастните хора в България живеят в дребните градове.
Разбира се, в проучването има и много отрицателни неща, да вземем за пример достъпът ни до просвета, изкуство и обучение през целия ни живот е 11%, което е злополука! Но откликвам глава от отрицателното през днешния ден.
Почти щастливи сме. Ура!
Още нещо хубаво за четене през днешния ден? Планината построява!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ