През 1919 г. САЩ искат Тракия за свой щат
На косъм е било през днешния ден да граничим с Америка... Да, звучи като долнопробна фантастика, глуповато, пък и жълтеникаво е колкото си желае. Но то е истина, истина и нищо друго с изключение на истина. И милиграм метафора няма в него. Неведнъж сме изразявали отрицателно отношение към неналичието на професионална героизъм у мнозина днешни историци и публицисти, които се подчиняват с наслада на политическите поръчки към тях. Те отхвърлят да вземем за пример да е имало каквото и да е позитивно в активността на Българска комунистическа партия от който и да е исторически интервал, очернят Русия и Съветския съюз за каквото и да става дума и коленичат пред звездно-раирания байрак, а напоследък и пред полумесеца. Защо, те си знаят. И набиват в главите на българите, че Съединени американски щати са избавили България от цялостна злополука в Парижкото предградие Ньой през 1919 година И че американският президент Удроу Уилсън надали не самоотвержено се бил противопоставил на патологичната алчност на нашите балкански съседи, които са желали да раздерат страната ни на три области и да си ги поделят по приятелски, като всеки причисли една от тях към себе си.
Който обаче прочете четивата по-долу, ще разбере, че янките никак не ги е било еня за нас, а са се грижили на първо място за това да образуват на Балканския полуостров под свое ръководство интернационална страна със столица Цариград, като в нея влезе и българската част на Тракия. И поради това са били подготвени да ни дадат, единствено на думи, несъмнено, така бленувания от нас изход на Бяло море. Дори видният политик проф. Венелин Ганев се чуди по това време кое е по-изгодно за България - Тракия да я вземат гърците, или да я прилапат американците. Защото с гърците сме могли да се оправим и някой ден да си я върнем, само че американците нямало по какъв начин да победим.
Комични са опитите напоследък, в това число на сегашната патриотарска коалиция, чиито лупинги, за кой ли път, с изключение на смях провокират страдание и пренебрежение. Та помислете си - през 2017 година сегашният венцехвален патриотар и отново претендент за Европарламента Ангел Джамбазки, за който има изказвания, че бил с профашистки уклон, изгаря с блеснали от възбуденост очи копие от надълбоко несправедливия Ньойски контракт, подписан и от Америка. А единствено след 72 часа предлага... да се кръсти улица в София и монумент да се вдигне на президента Уилсън, парафирал същия този Ньойски контракт. Наскоро се лепна барелеф на Уилсън в Пловдив, и то върху постройката на Тракийското сдружение " Войвода Руси Славов "! Да му се чуди човек и на американския дипломат в България Ерик Рубин, който е взел присъединяване в откриването му. Ако той не знае, и съветниците му ли са толкоз невежи? Това минава границите освен на историческата истина, само че и на обикновеното възпитание. И един въпрос - откакто желаеме да изразим всенародна признателност към " българския другар " президента Уилсън за нещо, което не е направил, не заслужава ли доста повече такава признателност ръководителят на руското държавно управление Вячеслав Молотов, който по ослепителен метод и действително отбрани родината ни в Париж през 1946 година от стопяване и от угрозата границата сред България и Гърция да минава покрай Пловдив?
Мечтата на Съединени американски щати да управляват Проливите и те да вземат решение кой да влиза и излиза през тях тази година има празник - цели 100 години.
Послеслов: Съгласно член 48 на Ньойския контракт България би трябвало да получи стопански достъп до Егейско море. Но една година по-късно, на конференцията в Сан Ремо (19-26 април 1920 г.), Беломорска Тракия е предадена на Гърция. На думи Съединени американски щати пазят българските териториални претенции, а на процедура - ах, тая процедура - американската делегация ни предава, като напуща конференцията, тъй като членовете й били доста нужни на президента Уилсън в Съединени американски щати. С две думи - той не ни пази, а ни предава! Но и неговата фантазия Америка да се намърда в Балканите още тогава е рухнала.
Чл. 48 на Ньойския контракт
България се отхвърля в интерес на Основните Съюзнически и Асоциирани Сили от всички права върху териториите в Тракия, които са принадлежали на българската монархия и които се намират отвън границите на България, както е посочено в член 27 (3), част II (граници на България), и които не са били предоставени сега на която и да е страна.
България се задължава да одобри съглашението на Основните Съюзнически и Асоциирани сили във връзка с тези територии, изключително онази част от него, която касае националността на жителите.
Основните Съюзнически и Асоциирани сили се задължават да обезпечат икономическия изход на България на Егейско море.
Условията на тази гаранция ще бъдат закрепени на по-късна дата.
" Метаморфозите " на Джамбазки
26.11.2017 година
Пред паметника на 24-ти пехотен черноморски полк, ВМРО-Бургас и евродепутатът Ангел Джамбазки изгори копие на Ньойския контракт във връзка 98-ата годишнина от неговото сключване.
Договорът е срам за България, обявиха от Вътрешна македонска революционна организация...
burgasdream.com
29.11.2017 година
До Г-н Елен Герджиков
Председател на Столичен общински съвет
Предложение
от Ангел Джамбазки - член на Европейския парламент от Р България,
Карлос Контрера - общински консултант в Столичен общински съвет,
Уважаеми господин Герджиков,
Обръщаме се към Вас по отношение на пълномощието на Столичен общински съвет да дефинира слагането монументи и други възпоменателни знаци на територията на Столична община и именуването на улици и площади.
Предвид горепосочената нормативно уредена опция, предоставена на СОС, насочваме към Вас предложение за установяване на пространство и започване на процедура по слагане на монумент и именуване на улица на двадесет и осмия президент на Съединени американски щати - Удроу Уилсън, на територията на столицата...
Удроу Уилсън е заслужил достойнството на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде построен монумент в негова чест, защото с помощта на твърдите си дейности по време на Ньойските договаряния е запазил суверенитета и териториалната целокупност на България и е предотвратил събития, които биха били национална злополука...
Факти бг
Из дневника на проф. Венелин Ганев (1880-1966)
Венелин Ганев, " Дневник (1919 г.). Ньойският кротичък контракт ", съставители Цочо Билярски, Лиляна Ванова, ИК " Синева ", 2005 година
30 юли 1919 година
Оптимизмът още веднъж ни завладя безусловно. " Jurnal " възпроизвежда усещанията на своя сътрудник от един диалог с Polk, съгласно който Америка, с цел да резервира общия мир, ще се опълчи на всяко решение, лишаващо България от Кавала. Вчера ние се страхувахме за Деде Агач, през днешния ден ни галят с вярата за Кавала!... Във всякой случай настъпват решителни минути. Изглежда, че мнението на Америка е уверено. То не може да не провокира един поврат, удобен за нас.
8 август 1919 година
...След вечеря имахме няколко неприятности. Вечерните вестници отначало бяха безпощадни по отношение на нас. L`Intrasigeant означи една нова еволюция по тракийския въпрос: отстъпването на най-западната част на Гърция, а основаването от другата част, т.е. Деде Агач и Гюмурджина - на една интернационална област. Възможно е да бъдем сюрпризирани и с такова позволение на въпроса, колкото и неестествено да е то. Възможно е, с цел да се накаже България и да се задоволи Гърция, да се сътвори сходна интернационална област, въпреки че тя никому не е нужна: тя не се конституира като свободен достъп към море за страна, на която не може да се даде, тъй като я вземат от нас, които имаме потребност от тоя достъп; въпреки това, по какъв начин би могла да съществува икономически и политически тая област като обезвредена интернационална единица? Всичко това е необяснимо. Но толкоз необясними работи стават на тая конференция!...
14 август 1919 година
Отново безредици и обезверения!... Изглежда, че планът да се даде част от Тракия на Гърция и останалата да се прогласи като интернационална страна единствено с цел да не се остави на България, намира от ден на ден последователи. Вестниците показват тоя план като американски. Но той, изключително така както е показан през днешния ден, е така малко натурален и така малко изпълним, че мъчително може да се допусне поддържането му от съществени хора. И гърците, несъмнено, печелят лека популярност и лека победа, когато го оборват и свеждат към парадокс. Те, дружно с всички техни вестници, се нахвърлят срещу него с огромна гняв. И точно това събитие, дружно с неестествеността на самия план, ме принуждава да си мисля дали той не е едно гръцко откритие, вложено в устата на американците, с цел да ги изложат и да реализират по-пълно уважаване на техните претенции?
30 август 1919 година
Според австрийците американската анкетна комисия и нейният ръководител година Grane щели да посъветват американското държавно управление и Wilson да поеме мандата за Месопотамия, Сирия и Турция. Съобщението е несъмнено неопределено. Америка да поеме мандат за Месопотамия и Сирия е необикновено. Но да, би могло да поеме мандат за Турция, т.е. за Цариград! Засега по-благоприятно позволение за позволение на въпроса в наша изгода ние не можем да чакаме. Щом като не може да бъде Русия, дано Америка се настани в Цариград. Тогава и въздигането на Тракия в неутрална страна става по-малко горчив хап...
3 септември 1919 година
Вилсон дал отговора си. Той упорства да имаме изход на Егейско море и, съгласно някои вестници, като приема едно закръгляване на границата в интерес на Гърция от към запад - евентуално Ксанти - желае цялата останала Западна и Източна Тракия да се трансформира в една интернационализирана страна дружно с Цариград. Навярно и тоя отговор на Wilson е заставил конференцията да се спре на решението, което е взела през вчерашния ден. Тракийският въпрос не се взема решение дефинитивно, само че мир ще имаме и без него. Всички наши очаквания не се лишават. Ние ще можем да имаме религия в бъдещето и жертвите, които ще би трябвало да дадем в този момент за Тракия, ще бъдат по-леки, в сравнение с в случай че Гърция си я беше включила. Те са по-леки, само че като че ли повече непознати на българския политически характер... А вън от това съседството с Америка, която по всяка възможност ще поеме мандат в Цариград, не е напълно комфортно. То ще ни ползува с по-голямата просвета, техника и стопанска организация на американците. Но стопанската и социална битка доста ще се изострят и усложнят. Но нека имаме сили, умелост и умеене да не бъдем подавени...
12 септември 1919 година
...След вечеря господин Теодоров ни прочете депеша от Берн, която възпроизвежда писмо на господин Панаретов от Вашингтон. Според телеграмата, ситуацията ни напълно не е розово. Ксанти и Марония се дават на Гърция. Тракия се лишава от нас и се дава на самостоятелната страна към Цариград. Спрямо Сърбия вършим отстъпки и дори областите от към Доруте не ще получим в този момент. Това е било говорено на господин Панаретов от господин Lansing (държавен секретар на Съединени американски щати 1915-1920 година - б.а.) И аз си помислих: Ако при такива условия Тракия се лишава от нас и в случай че лигата на народите излезе витална организация, дали поради нас не ще бъде по-трудно да спечелим още веднъж Егейския си бряг? Не ще ли бъде по-леко да се работи срещу Гърция, в сравнение с срещу Америка и срещу Лигата.
Из дневника на Михаил Сарафов (1854-1924), министър, след Теодор Теодоров той управлява нашата делегация в Ньой:
26 юли 1919 година
...Wilson и Lansing евентуално няма да се върнат в Европа. Mr Polk, подсекретар в Departement of State, добър почтен господин, само че не познава по никакъв начин балканските работи. Murpfi, когато бил в Париж, опитал се да осведоми Mr Daid, който не желал да го слуша. Според година Панаретов събитията се по този начин стекли, че малко можем се надяваме за поддръжка от американците...
Из дневника на проф. Стефан Панаретов (1853-1931), пълномощен министър във Вашингтон 1914-1925 с къси спирания:
21 август 1919 година
Сутринта посетих секр[етаря] Лансинг, който ми сподели, че Съединени американски щати ще правят отстъпка от своята позиция за Тракия. Попитах го за Македония. Той ми сподели, че не знае нищо за това...
27 октомври 1919 година, понеделник
Изпратих нота (№ 378) с днешна дата на Лансинг за мирния контракт с България, акцентирайки суровостта на неговите условия и несъвместимостта им с правилата на през[идента] Уилсън. Но защото и Лансинг, и Уилсън сега са заболели, от моята нота надали ще има изгода. Изпратих я не тъй като тя би трансформирала нещо в контракта, а като един митинг против фалша на уверенията, че " България ще получи правдивост ", а и фиаското на Уилсън в неговите бомбастични обещания за уреждането и регулирането на международните въпроси. Колко тъпо!...
Из дневника на Харолд Никълсън (1886-1968), изтъкнат английски посланик и публицист, другар на България:
15 януари 1919 година, сряда
...Излизам и виждам Венизелос (1865-1936, 9 пъти министър-председател на Гърция - б.а). Венизелос ми демонстрира своите етнически статистики. Той се базира на Дитрих, като удостоверява неговите лични числа и твърди, че целият бряг западно от меридиана на Константинопол е гръцки и съгласно физическите, и климатичните си детайли.
Отговарям му, че България би трябвало да има стопански излаз към Егея. Той споделя: " Ами Варна и Бургас, няма ли да бъде надалеч по-важно в този момент проливите да са непрекъснато отворени? Румъния има изход единствено на Черно море, за какво България би трябвало да има повече ". Той се сбогува хладно...
19 май, понеделник
Голяма част от кабинета дойде от Лондон, с цел да дискутира бъдещето на Турция. Винстън желае нещата да останат както са, само че Америка да ръководи Константинопол и проливите, дружно със зоната, разпростряла се до Требизонд. Балфур желае Константинопол с американско ръководство. Смирна на Гърция, а останалата част от Турция да бъде без значение кралство, следено от задгранични " съветници ". Не стигат до никакво решение.
Който обаче прочете четивата по-долу, ще разбере, че янките никак не ги е било еня за нас, а са се грижили на първо място за това да образуват на Балканския полуостров под свое ръководство интернационална страна със столица Цариград, като в нея влезе и българската част на Тракия. И поради това са били подготвени да ни дадат, единствено на думи, несъмнено, така бленувания от нас изход на Бяло море. Дори видният политик проф. Венелин Ганев се чуди по това време кое е по-изгодно за България - Тракия да я вземат гърците, или да я прилапат американците. Защото с гърците сме могли да се оправим и някой ден да си я върнем, само че американците нямало по какъв начин да победим.
Комични са опитите напоследък, в това число на сегашната патриотарска коалиция, чиито лупинги, за кой ли път, с изключение на смях провокират страдание и пренебрежение. Та помислете си - през 2017 година сегашният венцехвален патриотар и отново претендент за Европарламента Ангел Джамбазки, за който има изказвания, че бил с профашистки уклон, изгаря с блеснали от възбуденост очи копие от надълбоко несправедливия Ньойски контракт, подписан и от Америка. А единствено след 72 часа предлага... да се кръсти улица в София и монумент да се вдигне на президента Уилсън, парафирал същия този Ньойски контракт. Наскоро се лепна барелеф на Уилсън в Пловдив, и то върху постройката на Тракийското сдружение " Войвода Руси Славов "! Да му се чуди човек и на американския дипломат в България Ерик Рубин, който е взел присъединяване в откриването му. Ако той не знае, и съветниците му ли са толкоз невежи? Това минава границите освен на историческата истина, само че и на обикновеното възпитание. И един въпрос - откакто желаеме да изразим всенародна признателност към " българския другар " президента Уилсън за нещо, което не е направил, не заслужава ли доста повече такава признателност ръководителят на руското държавно управление Вячеслав Молотов, който по ослепителен метод и действително отбрани родината ни в Париж през 1946 година от стопяване и от угрозата границата сред България и Гърция да минава покрай Пловдив?
Мечтата на Съединени американски щати да управляват Проливите и те да вземат решение кой да влиза и излиза през тях тази година има празник - цели 100 години.
Послеслов: Съгласно член 48 на Ньойския контракт България би трябвало да получи стопански достъп до Егейско море. Но една година по-късно, на конференцията в Сан Ремо (19-26 април 1920 г.), Беломорска Тракия е предадена на Гърция. На думи Съединени американски щати пазят българските териториални претенции, а на процедура - ах, тая процедура - американската делегация ни предава, като напуща конференцията, тъй като членовете й били доста нужни на президента Уилсън в Съединени американски щати. С две думи - той не ни пази, а ни предава! Но и неговата фантазия Америка да се намърда в Балканите още тогава е рухнала.
Чл. 48 на Ньойския контракт
България се отхвърля в интерес на Основните Съюзнически и Асоциирани Сили от всички права върху териториите в Тракия, които са принадлежали на българската монархия и които се намират отвън границите на България, както е посочено в член 27 (3), част II (граници на България), и които не са били предоставени сега на която и да е страна.
България се задължава да одобри съглашението на Основните Съюзнически и Асоциирани сили във връзка с тези територии, изключително онази част от него, която касае националността на жителите.
Основните Съюзнически и Асоциирани сили се задължават да обезпечат икономическия изход на България на Егейско море.
Условията на тази гаранция ще бъдат закрепени на по-късна дата.
" Метаморфозите " на Джамбазки
26.11.2017 година
Пред паметника на 24-ти пехотен черноморски полк, ВМРО-Бургас и евродепутатът Ангел Джамбазки изгори копие на Ньойския контракт във връзка 98-ата годишнина от неговото сключване.
Договорът е срам за България, обявиха от Вътрешна македонска революционна организация...
burgasdream.com
29.11.2017 година
До Г-н Елен Герджиков
Председател на Столичен общински съвет
Предложение
от Ангел Джамбазки - член на Европейския парламент от Р България,
Карлос Контрера - общински консултант в Столичен общински съвет,
Уважаеми господин Герджиков,
Обръщаме се към Вас по отношение на пълномощието на Столичен общински съвет да дефинира слагането монументи и други възпоменателни знаци на територията на Столична община и именуването на улици и площади.
Предвид горепосочената нормативно уредена опция, предоставена на СОС, насочваме към Вас предложение за установяване на пространство и започване на процедура по слагане на монумент и именуване на улица на двадесет и осмия президент на Съединени американски щати - Удроу Уилсън, на територията на столицата...
Удроу Уилсън е заслужил достойнството на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде построен монумент в негова чест, защото с помощта на твърдите си дейности по време на Ньойските договаряния е запазил суверенитета и териториалната целокупност на България и е предотвратил събития, които биха били национална злополука...
Факти бг
Из дневника на проф. Венелин Ганев (1880-1966)
Венелин Ганев, " Дневник (1919 г.). Ньойският кротичък контракт ", съставители Цочо Билярски, Лиляна Ванова, ИК " Синева ", 2005 година
30 юли 1919 година
Оптимизмът още веднъж ни завладя безусловно. " Jurnal " възпроизвежда усещанията на своя сътрудник от един диалог с Polk, съгласно който Америка, с цел да резервира общия мир, ще се опълчи на всяко решение, лишаващо България от Кавала. Вчера ние се страхувахме за Деде Агач, през днешния ден ни галят с вярата за Кавала!... Във всякой случай настъпват решителни минути. Изглежда, че мнението на Америка е уверено. То не може да не провокира един поврат, удобен за нас.
8 август 1919 година
...След вечеря имахме няколко неприятности. Вечерните вестници отначало бяха безпощадни по отношение на нас. L`Intrasigeant означи една нова еволюция по тракийския въпрос: отстъпването на най-западната част на Гърция, а основаването от другата част, т.е. Деде Агач и Гюмурджина - на една интернационална област. Възможно е да бъдем сюрпризирани и с такова позволение на въпроса, колкото и неестествено да е то. Възможно е, с цел да се накаже България и да се задоволи Гърция, да се сътвори сходна интернационална област, въпреки че тя никому не е нужна: тя не се конституира като свободен достъп към море за страна, на която не може да се даде, тъй като я вземат от нас, които имаме потребност от тоя достъп; въпреки това, по какъв начин би могла да съществува икономически и политически тая област като обезвредена интернационална единица? Всичко това е необяснимо. Но толкоз необясними работи стават на тая конференция!...
14 август 1919 година
Отново безредици и обезверения!... Изглежда, че планът да се даде част от Тракия на Гърция и останалата да се прогласи като интернационална страна единствено с цел да не се остави на България, намира от ден на ден последователи. Вестниците показват тоя план като американски. Но той, изключително така както е показан през днешния ден, е така малко натурален и така малко изпълним, че мъчително може да се допусне поддържането му от съществени хора. И гърците, несъмнено, печелят лека популярност и лека победа, когато го оборват и свеждат към парадокс. Те, дружно с всички техни вестници, се нахвърлят срещу него с огромна гняв. И точно това събитие, дружно с неестествеността на самия план, ме принуждава да си мисля дали той не е едно гръцко откритие, вложено в устата на американците, с цел да ги изложат и да реализират по-пълно уважаване на техните претенции?
30 август 1919 година
Според австрийците американската анкетна комисия и нейният ръководител година Grane щели да посъветват американското държавно управление и Wilson да поеме мандата за Месопотамия, Сирия и Турция. Съобщението е несъмнено неопределено. Америка да поеме мандат за Месопотамия и Сирия е необикновено. Но да, би могло да поеме мандат за Турция, т.е. за Цариград! Засега по-благоприятно позволение за позволение на въпроса в наша изгода ние не можем да чакаме. Щом като не може да бъде Русия, дано Америка се настани в Цариград. Тогава и въздигането на Тракия в неутрална страна става по-малко горчив хап...
3 септември 1919 година
Вилсон дал отговора си. Той упорства да имаме изход на Егейско море и, съгласно някои вестници, като приема едно закръгляване на границата в интерес на Гърция от към запад - евентуално Ксанти - желае цялата останала Западна и Източна Тракия да се трансформира в една интернационализирана страна дружно с Цариград. Навярно и тоя отговор на Wilson е заставил конференцията да се спре на решението, което е взела през вчерашния ден. Тракийският въпрос не се взема решение дефинитивно, само че мир ще имаме и без него. Всички наши очаквания не се лишават. Ние ще можем да имаме религия в бъдещето и жертвите, които ще би трябвало да дадем в този момент за Тракия, ще бъдат по-леки, в сравнение с в случай че Гърция си я беше включила. Те са по-леки, само че като че ли повече непознати на българския политически характер... А вън от това съседството с Америка, която по всяка възможност ще поеме мандат в Цариград, не е напълно комфортно. То ще ни ползува с по-голямата просвета, техника и стопанска организация на американците. Но стопанската и социална битка доста ще се изострят и усложнят. Но нека имаме сили, умелост и умеене да не бъдем подавени...
12 септември 1919 година
...След вечеря господин Теодоров ни прочете депеша от Берн, която възпроизвежда писмо на господин Панаретов от Вашингтон. Според телеграмата, ситуацията ни напълно не е розово. Ксанти и Марония се дават на Гърция. Тракия се лишава от нас и се дава на самостоятелната страна към Цариград. Спрямо Сърбия вършим отстъпки и дори областите от към Доруте не ще получим в този момент. Това е било говорено на господин Панаретов от господин Lansing (държавен секретар на Съединени американски щати 1915-1920 година - б.а.) И аз си помислих: Ако при такива условия Тракия се лишава от нас и в случай че лигата на народите излезе витална организация, дали поради нас не ще бъде по-трудно да спечелим още веднъж Егейския си бряг? Не ще ли бъде по-леко да се работи срещу Гърция, в сравнение с срещу Америка и срещу Лигата.
Из дневника на Михаил Сарафов (1854-1924), министър, след Теодор Теодоров той управлява нашата делегация в Ньой:
26 юли 1919 година
...Wilson и Lansing евентуално няма да се върнат в Европа. Mr Polk, подсекретар в Departement of State, добър почтен господин, само че не познава по никакъв начин балканските работи. Murpfi, когато бил в Париж, опитал се да осведоми Mr Daid, който не желал да го слуша. Според година Панаретов събитията се по този начин стекли, че малко можем се надяваме за поддръжка от американците...
Из дневника на проф. Стефан Панаретов (1853-1931), пълномощен министър във Вашингтон 1914-1925 с къси спирания:
21 август 1919 година
Сутринта посетих секр[етаря] Лансинг, който ми сподели, че Съединени американски щати ще правят отстъпка от своята позиция за Тракия. Попитах го за Македония. Той ми сподели, че не знае нищо за това...
27 октомври 1919 година, понеделник
Изпратих нота (№ 378) с днешна дата на Лансинг за мирния контракт с България, акцентирайки суровостта на неговите условия и несъвместимостта им с правилата на през[идента] Уилсън. Но защото и Лансинг, и Уилсън сега са заболели, от моята нота надали ще има изгода. Изпратих я не тъй като тя би трансформирала нещо в контракта, а като един митинг против фалша на уверенията, че " България ще получи правдивост ", а и фиаското на Уилсън в неговите бомбастични обещания за уреждането и регулирането на международните въпроси. Колко тъпо!...
Из дневника на Харолд Никълсън (1886-1968), изтъкнат английски посланик и публицист, другар на България:
15 януари 1919 година, сряда
...Излизам и виждам Венизелос (1865-1936, 9 пъти министър-председател на Гърция - б.а). Венизелос ми демонстрира своите етнически статистики. Той се базира на Дитрих, като удостоверява неговите лични числа и твърди, че целият бряг западно от меридиана на Константинопол е гръцки и съгласно физическите, и климатичните си детайли.
Отговарям му, че България би трябвало да има стопански излаз към Егея. Той споделя: " Ами Варна и Бургас, няма ли да бъде надалеч по-важно в този момент проливите да са непрекъснато отворени? Румъния има изход единствено на Черно море, за какво България би трябвало да има повече ". Той се сбогува хладно...
19 май, понеделник
Голяма част от кабинета дойде от Лондон, с цел да дискутира бъдещето на Турция. Винстън желае нещата да останат както са, само че Америка да ръководи Константинопол и проливите, дружно със зоната, разпростряла се до Требизонд. Балфур желае Константинопол с американско ръководство. Смирна на Гърция, а останалата част от Турция да бъде без значение кралство, следено от задгранични " съветници ". Не стигат до никакво решение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ