На извънредно заседание народните представители от Комисията по правни въпроси

...
На извънредно заседание народните представители от Комисията по правни въпроси
Коментари Харесай

На извънредно заседание: Правната комисия прие по-строги наказания при лека и средна телесна повреда

На изключително съвещание народните представители от Комисията по правни въпроси към Народното събрание одобриха измененията в Наказателния кодекс.

С гласовете на 19 депутати беше признато да се завишават глобите за лека и междинна телесна щета.

Народните представители одобриха причинителят на междинна телесна щета да може да получи до 8 години затвор, вместо досегашните 6, както и да отпадне опцията за пробация при лека телесна щета. Освен това беше признато за подобен тип закононарушение да се планува до 2 години отнемане от независимост и увеличение на санкцията от 500 до 1000 лв., вместо сегашната - от 100 до 300 лв..
От групата на “Възраждане ” също имаха оферти за промени в Наказателен кодекс, измежду които да се постави най-малко от 3 месеца на наказването отнемане от независимост при лека телесна щета, както и наказването при лека телесна щета да стане от три месеца до три година или пробация. Тяхното предложение също беше признато с гласовете на 16 депутати.

Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС акцентира, че дълбокото политическо опълчване няма място в залата, както и в самият законодателен развой. Тя прикани депутатите да работят по експертно.

Марин Маринов от ГЕРБ-СДС сподели, че има някой опасения по предложенията, само че посочи, че съгласно него те ще бъдат решени сред първо и второ четене.
“Истинското заболяване е експанзията в обществото. Смятам, че страната би трябвало да обърне повече внимание на предварителната защита, не на генералната, а по-скоро върху една по-всеобхватна предварителна защита в обществено-политическия живот ”, сподели той.

Емил Дечев, заместник-министър на правораздаването уточни, че нарастването на размера на наказването е един от методите, само че не единственият механизъм за противопоставяне на престъпността.

Хамид Хамид от Движение за права и свободи уточни, че Народно събрание има редица отговорности, измежду които да управлява всички самостоятелни органи, които не са част от държавното управление. “Как жителите имат надзор върху самата правосъдна система, ами с публичния надзор. Това слага тематиката дали си коства Народно събрание да понижава наличието си в тези органи, което пък разрешава на тези органи да вършат каквото си желаят ”, запита той и разяснява, че съгласно него на брифинга арбитър Гьонева е изглеждала все едно се усеща безнаказуема.

Институциите закъсняха в известна степен с реакцията си, а публичната реакция дава вяра, сподели по-рано правосъдният министър Атанас Славов. Станахме очевидци на случаи, когато бъдат сложени проблеми, свързани с домашното принуждение, Народното събрание да бъде употребено за развихряне на пристрастености. Позицията на Министерството на правораздаването е, че е значимо да има калибриране на глобите на телесни повреди и квалифициращи признаци.

Министърът на правораздаването Атанас Славов означи, че съгласно него институциите в известна степен са закъснели със своята реакция, само че генерираната социална реакция е фактор за генериране на смяна. “По отношение на показаните планове в Наказателен кодекс, значимо е да имаме прецизиране на глобите във връзка с другите типове телесни повреди. Също по този начин стичам, че е значимо измененията да не останат единствено на законодателно равнище ”, разяснява той и добави, че съгласно него е извънредно значимо изпълнителната власт да усъвършенства своята съгласуваност за отбрана на жертвите на домашно принуждение незабавно след подаване на сигнала. “Подкрепа за законодателната намеса, само че с ясното схващане, че са нужни ограничения на законодателно и организационно равнище ”, сподели още правосъдният министър.

Рая Назарян от ГЕРБ-СДС сподели, че казусът идва от квалификацията на съда, който квалифицират действията като лека телесна щета вместо междинна телесна щета. “Грешката, която се получава в правоприлагането идва от една тълкувателна процедура от разпореждане от 1979г. ”, сподели тя и посочи, че тази процедура се употребява от съдиите и до ден сегашен. Тя предложи да прегледат това разпореждане на Пленума на Върховния съд.

Мирослав Иванов от ПП-ДБ разяснява, че не може да се съгласи, че с повишението на наказванията в Наказателен кодекс ще наложат модел на държание и правоприлагане на съдиите. “Целеният резултат е предварителна защита на сходни прояви. Ще подкрепим препоръчаните законопроекти ”, сподели той и добави, че съгласно него съдиите би трябвало да имат независимост на преценка на база на събраните доказателства.

Гроздан Караджов от Има Такъв Народ пък подсети, че парламентарната му група е внесла законопроект за промени още през месец април, само че тогава техните оферти са били отхвърлени. “Днес нямаше да сме тук в случай че бяхте приели най-малко част от предложенията ”, счита той.
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР