На Ивановден в павликенското село Караисен празникът се отбелязва от

На Ивановден в павликенското село Караисен празникът се отбелязва от епохи с неповторим за страната ни бит , при който именниците, младоженците, момите и ергените се теглят към чешмата, с цел да бъдат ритуално изкъпани за здраве . Обичаят се назовава Иванови влачуги .
От незапомнени времена хората в Караисен имат вяра, че Ивановите влачуги очистват неприятната сила и гонят злото , носят здраве и благодат на имениците, само че и на цялото село. 
Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците изобилие, а момите и ергените ще се оженят, ще се раждат доста деца: 

„ Я ела, младоженка, да ти полеем, да си ни жива и здрава, анулация да ни станеш, за децата да помислиш, няколко да бъдат, може и близнета “, са част от наричанията . 



„ Този празник го честваме от доста години и той се трансформира като визитна картичка на нашето читалище. На „ Копривщица-1986 “ печелим 8 златни медала с пресъздаването на този бит и оттогава всяка година ние си го пресъздаваме тук, на тази чешма. Това е третият ден от по този начин наречените Водици. Мълчаната вода измива отрицателните страсти, които са се натрупали в хората. Нарича се за здраве, за благодат, за добра и мирна година и за всички хубави неща “,  споделя в " Хоризонт за вас " Галя Личева, секретар на читалище „ Добра вяра “ в село Караисен и добавя, че тази година на селската чешма в ритуала са включени и моменти, присъщи в празнуването му преди Освобождението : 

„ Тогава са се откупували баш големците на селото, с цел да не ги мокрят, за не ги къпят, са плащали, давали са грошове, които са се събирали и след това са се употребявали за почерпка на Ивановци, на младоженците, за трапезата “.



Корените на влачугите са надълбоко в предишното ни , споделя музеологът  Диана Митева: 

„ Вероятно произлиза още от покръстването на българите , тъй като, когато са ги кръщавали, са ги влачели, то е било принудително и може би още от 864-а година произлиза този бит. Празникът се е чествал годишно в България. За Търновска област е бил доста известен до преди Кримската война през 1853 година ".

Празникът е изключително уважаван от локалните хора, споделя един от старейшините на Караисен Александър Балканджиев – Скалата: 

„ Връща ни стотина-двеста години обратно в събитията. Един боязън, тъй че това е нещо съкровено, българско, същинско, не инцидентно 350 хиляди са Ивановците и Иванките. Това е преимуществото на нашето село да има подобен празник. Да има здраве, благодат, хубава годишна продукция, мир да има . За мен най-важно е здравето, подкрепено с вярата “. 

29 са Ивановците и Иванките в село Караисен. Сред имениците през днешния ден е 54-годишният Иван Стойчев: 

„ Днес е един огромен празник за България и за Ивановците . Тук е традиция, честваме на тази чешма. След това в къщите. Пожелаваме си здраве и тези заболявания да ги няма, единствено хубави неща да се случват “. 



„ Аз се споделям Румена и ще играя ролята на Иванка. Аз ще бъда най-последна и ще ме капят последна. Пожелавам на именниците да са живи, да са здрави чак следващата година “!  

Традициите са ни избавили , помогнали са да съхраним българщината и по тази причина пазим и пресъздаваме обичая „ Иванови влачуги “, споделя кметът на Караисен Стефан Николов: 

„ Традициите би трябвало да се съблюдават, тъй като те са взор към предишното, къде сме били, къде минаваме. Заради това аз се веселя, че както в Караисен, по този начин и на други места в България съумяват да се съблюдават традициите. Ако не се съблюдават сходни празници, актуалният глобализъм доста бързо ще погълне всички ни, ще забравим нашата история “, уверен е кметът Николов.

Още по тематиката в звуковия файл.