На Гергьовден, в предаването Радиокафе ви срещаме с един от

На Гергьовден, в предаването Радиокафе ви срещаме с един от най-обичаните български писатели – Георги Господинов . 
В края на април, авторитетното издание „ Таймс “ (The Times) съпостави Георги Господинов с именития английски антиутопист Джордж Оруел, а публикацията е отдадена на романа му " Времеубежище " .
Много е мъчно да се приказва за празник в един свят, в който има война, сподели в ефира на Радио София писателят.
„ Понеже този празник е обвързван с армията, обвързван е и със змейове и чудовища, си мисля – лицето на Св. Георги е едно от най-умиротворените, най-благите лица , които може да има човек убиващ дракон. Мислех си, че в това евентуално има прикрито някакво обръщение – какъв брой е значимо като убиваш змея, да не се превърнеш в него, да не минеш тази линия сред индивида и звяра, тъй като това, което се случва през днешния ден - доста елементарно се минава тази линия. Ние имаме явен образец за деспот, който е минал тази линия “, сподели Господинов.
Нарича храбри хората, които оказват помощ на бежанците от Украйна и остават до дъно хора.
„ Днес приказваме за сърце – тази храброст на сърцето да застанеш от страната на жертвите, на слабите, на гонените, на децата и майките, които бягат, а не от страната на диктатора. Това е лицето на храбростта през днешния ден “, добави Георги Господинов.
Романът му „ Времеубежище “ е измежду десетте най-очаквани книги за месец май в Обединеното кралство , в Австрия беше оповестена за „ Книга на месеца “ в избора на Австрийското радио и телевизия, в Италия е измежду най-номинираните за най-престижните награди в страната. „ Предупреждение към Европа и Путин “ е определението за романа на английския критик Саймън Ингс.
„ Когато писах книгата желаех да хвана тези процеси на разпад, когато преди три-четири години бяха като че ли първоначално си. Исках да напиша една книга, която може да предизвести, да обърне внимание, да концентрира на това, което може да се случи. Да си призная, в никакъв случай до момента в който съм писал книгата не мислех, че може да се случи толкоз скоро . Мислех, че пиша нещо, което ще избегнем, тъй като зад нас лежи цялата просвета на 20 век. Просто желаех да уловя тревогата, не съм желал да бъда Оруел “, добави писателят. 
По думите му, предишното в този момент се завръща и сякаш ни уплаши.
„ Миналото пристигна не като леговище, а като бомбоубежище и това към този момент е ужасно. Това е една огромна метафора – предишното, от което се опитваме да се скрием, с цел да избягаме от бъдещето, в никакъв случай не е същинско леговище. Рано или късно се изправяме лице в лице против бъдещето и щем не щем би трябвало да го погледнем. Това беше концепцията на „ Времеубежище “ и за жалост, в този момент следим това в реалност “.
Войната е срив в човешкото време, човешките измерения на нещастието. Ние имаме памет за доста животи, които не са нашите животи. Имаме памет за всичко, което ни е развълнувало, одраскало, от всичко, което сме прочели и е останало в нас , от историите на други хора към нас. И това е огромно благосъстояние. Да си дадем сметка какъв брой доста непознати животи носим в себе си и за какъв брой доста животи сме виновни, споделя Георги Господинов.
Подробности можете да чуете в звуковия файл