Ще успее ли Русия да увеличи допълнително продажбите на втечнен газ в Европа
На фона на запълването на европейските подземни газови складове с повече от 90%, още веднъж бяха отправени апели за отвод освен от съветския тръбопроводен газ (делът на Руската федерация в европейския импорт на подобен газ падна от повече от 40% до по-малко от 10% %, или по-малко от 15, в случай че се комбинира с LNG), само че също и от LNG. Вносът на който след началото на СВО пораства непрестанно. Какво се случва и защо следва да се подготвим?
Формално, за разлика от нефта и въглищата, тръбопроводният газ към момента не е попаднал под европейски наказания. Сегашният раздор на връзките, изграждани още през 60-те и 70-те години на предишния век, се дължи на комплекс от аргументи и взаимни дейности, в това число едностранните отводи на някогашните съществени вносители на Газпром да продължат да имат работа с него.
Въпреки това LNG явно в този смисъл „ не мирише “ или „ мирише по-малко “, като се възприема като неопределен. Следователно още в предишното, през 2022 година, износът на съветски LNG за Европейски Съюз на фона на срутва на износа през тръбопроводите, се е нараснал с 33% по отношение на 2021 година до 14,1 милиона тона (19,4 милиарда кубически метра). Тази година наклонността се ускори: през първата половина на тази година Европейски Съюз към този момент е внесъл 22 милиона тона съветски LNG, което е растеж от 40% на годишна база, като е платил към 5,3 милиарда евро за омразната съветска хазна.
Между другото, заслужава да се означи, че Русия получава заплащане за полутечен природен газ в долари или друга конвертируема валута, а не в рубли, както беше предписано (с конвертиране посредством Газпромбанк) за тръбопроводен газ, което стана причина доста европейски вносители да се откажат от подобен скица и надлежно импорт на газ по газопровода.
Така че дано разгледаме това като още една причина за растежа на износа на LNG за Европейски Съюз от Руската федерация. На фона на износа на LNG от Съединените щати обаче съветските размери към момента наподобяват скромни. Така Съединените щати, които от дълго време мечтаеха да изместят Русия от газовия пазар в Европа - и в този момент фантазиите се сбъднаха - усилиха износа на LNG за Европа предходната година с 2,5 пъти, излизайки отпред.
Пазарът на LNG като цяло е мощно диверсифициран, доста по-гъвкав и това е главният му „ сексапил “ за купувачите. Въпреки че към този момент за него би трябвало да се заплати доста по-висока цена, в сравнение с за относително „ по-евтиния “ тръбопроводен газ. Но тук от началото на СВО абсолютно " командва " политиката, а не стопанската система.
В резултат на това общите разноски на Европейски Съюз за импорт на полутечен природен газ се усилиха 3,3 пъти предходната година, като вносът идваше от 27 страни, в това число Русия, което е поразително изключение от общата санкционна политика.
В Европейски Съюз водачи във връзка с съветския импорт на LNG са Испания (малко под 20% от общите продажби на Русия) и Белгия (17%), две страни, които не са изключително меки в връзките си с Руската федерация. В Испания, апропо, това направи допустимо внезапно понижаване на цените на електрическата енергия до края на предходната година, от които потребителите стенеха.
Други огромни вносители на съветски полутечен природен газ предходната година включват Франция (с 44% нарастване на вноса до 2021 г.) и Холандия. Сред дребните вносители бяха Англия (тази година се отхвърли напълно), както и Португалия, Италия, Гърция и даже Литва.
При това, в този момент в някои страни се ускорява политическият напън в интерес на едностранен (без санкции) отвод от съветски полутечен газ. И държавното управление на същата Испания (то едвам съумя да резервира властта си след резултатите от парламентарните избори през юни) се пробва да убеди вносителите да не подписват нови контракти за LNG с руснаците. Европейската комисия, без наказания, даде право на страните членки на Европейски Съюз да отхвърлят едностранно доставките на съветски LNG.
Въпреки това, защото пазарът на LNG е доста по-гъвкав от пазара на тръбопроводен газ, позициите на съветските производители на LNG в тази област наподобяват доста по-сигурни. И до момента опциите за експорт, за разлика от петрола, въглищата и същия тръбопроводен газ, са лимитирани не толкоз от директни и/или косвени наказания, колкото от индустриалните мощности на съветските компании.
Основният експортен капацитет на LNG се обезпечава от завода за полутечен природен газ Ямал (17,4 милиона тона годишно), чийто надзорен пакет е благосъстоятелност на съветската компания Новатек (50,1%). Останалите дялове са разпределени сред френската Total Energies (20%), китайската CNPC (20%) и китайския държавен Silk Road Fund (9,9%). Производството в Ямал е основано на западни технологии.
Вторият голямотонажен производител Сахалин-2 (11 милиона тона, 51% от акциите на Газпром), по план е основан въз основата на технологиите на англо-холандската Shell, която се отдръпна от плана, като продаде своя дял на Novatek, само че японските Mitsui и Mitsubishi останаха в него (съответно 12,5% и 10%). Сега Новатек строи втори арктически цех за LNG-2.
Има няколко други среднотонажни плана в употреба (на Газпром и Новатек), само че там размерите са доста по-малки. В момента в Русия няма свободни мощности за произвеждане на LNG. Дори предходната година, на фона на внезапното нарастване на цените и търсенето, беше допустимо да се усили производството на LNG в Русия единствено с 8% и това се дължи основно на понижаване на размера на ремонтите на фона на положителната основа, заложена в подръжката им по-рано.
При малотонажните фабрики за полутечен природен газ картината е по-добра, възнамерява се потенциалът им да бъде повишен 2,5 пъти още през 2025 година, само че това въпреки всичко ще бъдат относително дребни размери (638 хиляди тона). Сега повече от 60% от размера на производството на съоръжения за полутечен природен газ с дребен тонаж се изнася, а останалата част отива на вътрешния пазар.
Ръстът на износа е възпрепятстван до известна степен от монопола на Газпром: всички експортьори имат право да продават единствено посредством него, Новатек има право да изнася независимо, по изключение, единствено LNG, създаден в неговите уреди (в Ямал).
От друга страна, производството на LNG с дребен тонаж се основава на отечествени, локални технологии. Впрочем, както в този момент и среднотонажните. От към 2030 година се възнамерява доста нарастване на огромното произвеждане на полутечен природен газ, също с потребление на локални технологии. Например, новият цех за LNG в Мурманск за произвеждане на полутечен природен газ ще работи извънредно по съветската технология Arctic Mix с огромен потенциал. Планираният му потенциал е до 20 милиона тона LNG годишно. През 2023-2026 година ще бъдат пуснати още три линии Arctic LNG-2 с общ потенциал от 19,8 милиона тона годишно.
Започна строителството на комплекса в Уст-Луга, плануваният размер е 13 милиона тона LNG. В резултат на това, вместо сегашните почти 30 милиона тона LNG, до 2030 година производството може да нарасне до 80 милиона тона. Целевият държавен индикатор, както постоянно, е кръговиден - 100 милиона тона годишно.
Дори и в най-лошия случай, през идващите няколко години, в случай че не се случи нещо друго изключително, Европейски Съюз няма да се откаже изцяло от вноса на LNG от Русия, само че ще се концентрира върху задачата за цялостно прекъсване на вноса на съветски газ през газопроводите. По-нататък – каквото сабя покаже...
В този случай обаче, посредством увеличение на потенциала за произвеждане на полутечен газ, съветските производители ще могат да намерят голям брой пазари в други елементи на света. На първо място, Северният морски път ще бъде приспособен за преобладаващата част от износа му.
По принцип за развиването на технологиите за полутечен природен газ трябваше да се погрижим по-рано, в това число в името на газификацията на едва обитаемоте райони на самата Русия, без да разчитаме единствено на мегапроекти за създаване на от ден на ден и повече нови тръбопроводи като Северния Поток, където милиарди в следствие безусловно се оказаха „ изхвърлени през тръбата “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Формално, за разлика от нефта и въглищата, тръбопроводният газ към момента не е попаднал под европейски наказания. Сегашният раздор на връзките, изграждани още през 60-те и 70-те години на предишния век, се дължи на комплекс от аргументи и взаимни дейности, в това число едностранните отводи на някогашните съществени вносители на Газпром да продължат да имат работа с него.
Въпреки това LNG явно в този смисъл „ не мирише “ или „ мирише по-малко “, като се възприема като неопределен. Следователно още в предишното, през 2022 година, износът на съветски LNG за Европейски Съюз на фона на срутва на износа през тръбопроводите, се е нараснал с 33% по отношение на 2021 година до 14,1 милиона тона (19,4 милиарда кубически метра). Тази година наклонността се ускори: през първата половина на тази година Европейски Съюз към този момент е внесъл 22 милиона тона съветски LNG, което е растеж от 40% на годишна база, като е платил към 5,3 милиарда евро за омразната съветска хазна.
Между другото, заслужава да се означи, че Русия получава заплащане за полутечен природен газ в долари или друга конвертируема валута, а не в рубли, както беше предписано (с конвертиране посредством Газпромбанк) за тръбопроводен газ, което стана причина доста европейски вносители да се откажат от подобен скица и надлежно импорт на газ по газопровода.
Така че дано разгледаме това като още една причина за растежа на износа на LNG за Европейски Съюз от Руската федерация. На фона на износа на LNG от Съединените щати обаче съветските размери към момента наподобяват скромни. Така Съединените щати, които от дълго време мечтаеха да изместят Русия от газовия пазар в Европа - и в този момент фантазиите се сбъднаха - усилиха износа на LNG за Европа предходната година с 2,5 пъти, излизайки отпред.
Пазарът на LNG като цяло е мощно диверсифициран, доста по-гъвкав и това е главният му „ сексапил “ за купувачите. Въпреки че към този момент за него би трябвало да се заплати доста по-висока цена, в сравнение с за относително „ по-евтиния “ тръбопроводен газ. Но тук от началото на СВО абсолютно " командва " политиката, а не стопанската система.
В резултат на това общите разноски на Европейски Съюз за импорт на полутечен природен газ се усилиха 3,3 пъти предходната година, като вносът идваше от 27 страни, в това число Русия, което е поразително изключение от общата санкционна политика.
В Европейски Съюз водачи във връзка с съветския импорт на LNG са Испания (малко под 20% от общите продажби на Русия) и Белгия (17%), две страни, които не са изключително меки в връзките си с Руската федерация. В Испания, апропо, това направи допустимо внезапно понижаване на цените на електрическата енергия до края на предходната година, от които потребителите стенеха.
Други огромни вносители на съветски полутечен природен газ предходната година включват Франция (с 44% нарастване на вноса до 2021 г.) и Холандия. Сред дребните вносители бяха Англия (тази година се отхвърли напълно), както и Португалия, Италия, Гърция и даже Литва.
При това, в този момент в някои страни се ускорява политическият напън в интерес на едностранен (без санкции) отвод от съветски полутечен газ. И държавното управление на същата Испания (то едвам съумя да резервира властта си след резултатите от парламентарните избори през юни) се пробва да убеди вносителите да не подписват нови контракти за LNG с руснаците. Европейската комисия, без наказания, даде право на страните членки на Европейски Съюз да отхвърлят едностранно доставките на съветски LNG.
Въпреки това, защото пазарът на LNG е доста по-гъвкав от пазара на тръбопроводен газ, позициите на съветските производители на LNG в тази област наподобяват доста по-сигурни. И до момента опциите за експорт, за разлика от петрола, въглищата и същия тръбопроводен газ, са лимитирани не толкоз от директни и/или косвени наказания, колкото от индустриалните мощности на съветските компании.
Основният експортен капацитет на LNG се обезпечава от завода за полутечен природен газ Ямал (17,4 милиона тона годишно), чийто надзорен пакет е благосъстоятелност на съветската компания Новатек (50,1%). Останалите дялове са разпределени сред френската Total Energies (20%), китайската CNPC (20%) и китайския държавен Silk Road Fund (9,9%). Производството в Ямал е основано на западни технологии.
Вторият голямотонажен производител Сахалин-2 (11 милиона тона, 51% от акциите на Газпром), по план е основан въз основата на технологиите на англо-холандската Shell, която се отдръпна от плана, като продаде своя дял на Novatek, само че японските Mitsui и Mitsubishi останаха в него (съответно 12,5% и 10%). Сега Новатек строи втори арктически цех за LNG-2.
Има няколко други среднотонажни плана в употреба (на Газпром и Новатек), само че там размерите са доста по-малки. В момента в Русия няма свободни мощности за произвеждане на LNG. Дори предходната година, на фона на внезапното нарастване на цените и търсенето, беше допустимо да се усили производството на LNG в Русия единствено с 8% и това се дължи основно на понижаване на размера на ремонтите на фона на положителната основа, заложена в подръжката им по-рано.
При малотонажните фабрики за полутечен природен газ картината е по-добра, възнамерява се потенциалът им да бъде повишен 2,5 пъти още през 2025 година, само че това въпреки всичко ще бъдат относително дребни размери (638 хиляди тона). Сега повече от 60% от размера на производството на съоръжения за полутечен природен газ с дребен тонаж се изнася, а останалата част отива на вътрешния пазар.
Ръстът на износа е възпрепятстван до известна степен от монопола на Газпром: всички експортьори имат право да продават единствено посредством него, Новатек има право да изнася независимо, по изключение, единствено LNG, създаден в неговите уреди (в Ямал).
От друга страна, производството на LNG с дребен тонаж се основава на отечествени, локални технологии. Впрочем, както в този момент и среднотонажните. От към 2030 година се възнамерява доста нарастване на огромното произвеждане на полутечен природен газ, също с потребление на локални технологии. Например, новият цех за LNG в Мурманск за произвеждане на полутечен природен газ ще работи извънредно по съветската технология Arctic Mix с огромен потенциал. Планираният му потенциал е до 20 милиона тона LNG годишно. През 2023-2026 година ще бъдат пуснати още три линии Arctic LNG-2 с общ потенциал от 19,8 милиона тона годишно.
Започна строителството на комплекса в Уст-Луга, плануваният размер е 13 милиона тона LNG. В резултат на това, вместо сегашните почти 30 милиона тона LNG, до 2030 година производството може да нарасне до 80 милиона тона. Целевият държавен индикатор, както постоянно, е кръговиден - 100 милиона тона годишно.
Дори и в най-лошия случай, през идващите няколко години, в случай че не се случи нещо друго изключително, Европейски Съюз няма да се откаже изцяло от вноса на LNG от Русия, само че ще се концентрира върху задачата за цялостно прекъсване на вноса на съветски газ през газопроводите. По-нататък – каквото сабя покаже...
В този случай обаче, посредством увеличение на потенциала за произвеждане на полутечен газ, съветските производители ще могат да намерят голям брой пазари в други елементи на света. На първо място, Северният морски път ще бъде приспособен за преобладаващата част от износа му.
По принцип за развиването на технологиите за полутечен природен газ трябваше да се погрижим по-рано, в това число в името на газификацията на едва обитаемоте райони на самата Русия, без да разчитаме единствено на мегапроекти за създаване на от ден на ден и повече нови тръбопроводи като Северния Поток, където милиарди в следствие безусловно се оказаха „ изхвърлени през тръбата “.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ