Ще ни убеди ли дясното, че не е само софрата?
На фона на към този момент много богатите на събития последни три-четири дни, някак незабелязано мина следващата смяна в българското политическо дясно, което още веднъж наподобява се старае да откри път към политическо прераждане – с вярата най-сетне да израсне крепко дете на демокрацията, което да се трансформира в стабилен и рационален възрастен човек.
Какво толкоз се случи, ще се запитате. Движение България на жителите си избра нов ръководител – Димитър Делчев. Направи го с концепцията, че партията пострада задоволително, щом не съумя да влезе в Народното събрание, макар че опита да го направи в коалиция с " Глас Народен ". А новият ръководител сподели в прав текст: Необходимо е необятно обединяване за разбиването на модела ГЕРБ по места.
Всъщност, откогато е отвън Народното събрание, ДБГ интензивно подлага на критика ГЕРБ. Същото прави другата огромна дясна партия – ДСБ, дружно с " Да, България ", която се оказа " най-голяма вдясно " (ГЕРБ са дясна партия единствено когато им изнася). Критиките са уместни, има единствено един проблем – споменът на гласоподавателите от времето на второто ръководство на Бойко Борисов още е прекомерно свеж. А тъкмо тогава в ръководството бяха и ДБГ, и ДСБ.
Оказа се, че българският народ мъчно прости някои неща. Най-вече не прости измяната. А Реформаторският блок потегли на избори след фиаското „ Орешарски “ с твърдото заричане да е опция. И сега, в който стана ясно, че е най-хубавият претендент за съдружна опора на ГЕРБ и Борисов, всевъзможни приказки за битка против статуквото отпътуваха на кино. Дори и от Радан Кънев, който има имиджа на по-морален политик – в случай че не помните какво сподели преди три години, да си припомните: " Аз съм в заричане към българските жители, че няма да поддържа държавно управление, в което министър председател е Борисов ". Когато свинщината стана прекомерно огромна, той най-малко заявява предпочитание да се отдръпна от ръководството, въпреки че де факто не стана тъкмо по този начин и всички министри на Реформаторите си останаха министри до самия край, а депутатите на ДСБ не напуснаха Народното събрание мигновено, с цел да провокират предварителни избори незабавно след проваления " исторически компромис " за правосъдната промяна. А като се сетим и, че Движение за права и свободи влезе в този компромис... От тази позиция греховете на Кънев и ДСБ са дори по-големи от тези на Меглена Кунева – тя най-малко в никакъв случай не зае извънредно твърди позиции, нито предизборно, нито по време на ръководството.
В България на мода е " Кумгейт " - кой по места къде уредил родата и приятелите. Точно този модел в действителност държи Борисов на власт – отвращението на болшинството българи да гласоподават и готовността на имащите полза от ръководството на ГЕРБ плюс неколцина до болежка заслепени антикомунисти, които си мислят, че някогашният телохранител на Тодор Живков може да е пръв демократ. А Димитър Делчев, както и други извънпарламентарни десни политици, вижда единствено необятна коалиция вдясно като късмет да бъде преборен този модел - което кардинално е вярна теза.
Чудесно! Само че по какъв начин ще убедите гласоподавателя, г-да десни? И в ДБГ, и в ДСБ измененията в управлението наподобяват тъкмо като " стани да седна, баджо ". Димитър Делчев, колкото и да има впечатляваща визитка като обучение, е неразривно обвързван с Кунева – още когато беше неин консултант в акцията за президент през 2011 година. По-малко знае се, че Делчев е наследник на изпълнителния шеф на Петролната и газова асоциация Андрей Делчев. Знаем обаче по какъв начин реагират българите на тематика " горива " - тъй като и там в никакъв случай никой не е отговорен. Атанас Атанасов, новият ръководител на ДСБ, от дълго време е дясна ръка на Радан Кънев. За болшинството гласоподаватели тези промени в управленията по нищо не се отличават от игрите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия през годините. И не вдъхват доверие – единствено подозрение, че в случай че стигнат до властта, играчите вдясно ще вършат същото, каквото вършиха предходния път. А то не беше въобще лицеприятно.
Задача номер едно пред десните е да провокират доверие към себе си. Но не знаят по какъв начин да убедят, че думите, вижданията и обещанията им отвън властта ще се трансфорат в дейности, в случай че дойдат на власт. Никой не знае по какъв начин. Това е и политическата покруса на България - с цел да се осъзнаят, би трябвало да въстанат, а с цел да въстанат, би трябвало да се осъзнаят. И не се отнася единствено до гласоподавателите!
Автор: Ивайло Ачев
Какво толкоз се случи, ще се запитате. Движение България на жителите си избра нов ръководител – Димитър Делчев. Направи го с концепцията, че партията пострада задоволително, щом не съумя да влезе в Народното събрание, макар че опита да го направи в коалиция с " Глас Народен ". А новият ръководител сподели в прав текст: Необходимо е необятно обединяване за разбиването на модела ГЕРБ по места.
Всъщност, откогато е отвън Народното събрание, ДБГ интензивно подлага на критика ГЕРБ. Същото прави другата огромна дясна партия – ДСБ, дружно с " Да, България ", която се оказа " най-голяма вдясно " (ГЕРБ са дясна партия единствено когато им изнася). Критиките са уместни, има единствено един проблем – споменът на гласоподавателите от времето на второто ръководство на Бойко Борисов още е прекомерно свеж. А тъкмо тогава в ръководството бяха и ДБГ, и ДСБ.
Оказа се, че българският народ мъчно прости някои неща. Най-вече не прости измяната. А Реформаторският блок потегли на избори след фиаското „ Орешарски “ с твърдото заричане да е опция. И сега, в който стана ясно, че е най-хубавият претендент за съдружна опора на ГЕРБ и Борисов, всевъзможни приказки за битка против статуквото отпътуваха на кино. Дори и от Радан Кънев, който има имиджа на по-морален политик – в случай че не помните какво сподели преди три години, да си припомните: " Аз съм в заричане към българските жители, че няма да поддържа държавно управление, в което министър председател е Борисов ". Когато свинщината стана прекомерно огромна, той най-малко заявява предпочитание да се отдръпна от ръководството, въпреки че де факто не стана тъкмо по този начин и всички министри на Реформаторите си останаха министри до самия край, а депутатите на ДСБ не напуснаха Народното събрание мигновено, с цел да провокират предварителни избори незабавно след проваления " исторически компромис " за правосъдната промяна. А като се сетим и, че Движение за права и свободи влезе в този компромис... От тази позиция греховете на Кънев и ДСБ са дори по-големи от тези на Меглена Кунева – тя най-малко в никакъв случай не зае извънредно твърди позиции, нито предизборно, нито по време на ръководството.
В България на мода е " Кумгейт " - кой по места къде уредил родата и приятелите. Точно този модел в действителност държи Борисов на власт – отвращението на болшинството българи да гласоподават и готовността на имащите полза от ръководството на ГЕРБ плюс неколцина до болежка заслепени антикомунисти, които си мислят, че някогашният телохранител на Тодор Живков може да е пръв демократ. А Димитър Делчев, както и други извънпарламентарни десни политици, вижда единствено необятна коалиция вдясно като късмет да бъде преборен този модел - което кардинално е вярна теза.
Чудесно! Само че по какъв начин ще убедите гласоподавателя, г-да десни? И в ДБГ, и в ДСБ измененията в управлението наподобяват тъкмо като " стани да седна, баджо ". Димитър Делчев, колкото и да има впечатляваща визитка като обучение, е неразривно обвързван с Кунева – още когато беше неин консултант в акцията за президент през 2011 година. По-малко знае се, че Делчев е наследник на изпълнителния шеф на Петролната и газова асоциация Андрей Делчев. Знаем обаче по какъв начин реагират българите на тематика " горива " - тъй като и там в никакъв случай никой не е отговорен. Атанас Атанасов, новият ръководител на ДСБ, от дълго време е дясна ръка на Радан Кънев. За болшинството гласоподаватели тези промени в управленията по нищо не се отличават от игрите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия през годините. И не вдъхват доверие – единствено подозрение, че в случай че стигнат до властта, играчите вдясно ще вършат същото, каквото вършиха предходния път. А то не беше въобще лицеприятно.
Задача номер едно пред десните е да провокират доверие към себе си. Но не знаят по какъв начин да убедят, че думите, вижданията и обещанията им отвън властта ще се трансфорат в дейности, в случай че дойдат на власт. Никой не знае по какъв начин. Това е и политическата покруса на България - с цел да се осъзнаят, би трябвало да въстанат, а с цел да въстанат, би трябвало да се осъзнаят. И не се отнася единствено до гласоподавателите!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ