На фона на въоръжените сблъсъци в северната част на Косово

На фона на въоръжените конфликти в северната част на Косово и Метохия на 24 септември Сърбия би трябвало да реши кого поддържа на интернационалната сцена - Русия или Европейския съюз. Това мнение изрази българският министър-председател Николай Денков в изявление за австрийския вестник Der Standard, представено от ТАСС.

" Сърбия се пробва да седне на няколко стола. Но всички осъзнават, че това не може да продължи дълго. Ако тя желае да бъде проруска, дано сама да дефинира това. Ако желае да бъде проевропейска, това ще бъде различен вид. Сърбия би трябвало да реши това сама за себе си ", сподели Денков, разяснявайки апелите за налагане на наказания против Белград поради утежняването на обстановката в Косово.

Българският министър председател съпостави обстановката в връзките сред Белград и Прищина с изявлението на първия немски канцлер Ото декор Бисмарк (1815-1898 г.), който назовава Балканите " прахоляка на Европа ". Той също по този начин акцентира, че " няколко сили се пробват да разширят въздействието си на Балканите, които се намират на кръстопътя сред Мала Азия, Русия и силите на Европа ".

Премиерът на непризнатото Косово Албин Курти съобщи по-рано, че маскирани въоръжени лица са нападнали служители на реда в северната част на провинцията през нощта на 24 септември с поддръжката на сръбските управляващи, като са умъртвили един служител на реда. По-късно сръбският президент Александър Вучич съобщи в послание към нацията, че косовските полицейски елементи са умъртвили трима сърби и че представителите на силите на НАТО в Косово (KFOR) на процедура са дали на Курти картбланш да убива сърби в северната част на страната. Той съобщи, че представители на KFOR са подпомагали косовската полиция в интервенция против локални сърби. Вучич добави, че след случилото се Белград в никакъв случай няма да признае независимостта на провинцията. По-късно Прищина прикани интернационалната общественост да наложи наказания против Белград и изрази желанието си за военна база на Съединени американски щати в северната част на провинцията, с цел да се " опълчи на " геополитическата война " сред Сърбия и Русия ".

Българският министър председател съобщи, че отводът да се одобри страната в Шенген ще ускори проруската съпротива.

" Отказът за приемане на България в Шенгенското пространство ще ускори позициите на проруската съпротива в страната и в някои прилежащи балкански страни ", споделя още Денков в изявлението за австрийския вестник.

" Ако си напишем домашното и в това време не успеем да се присъединим към Шенгенската зона и еврозоната, опозицията ще каже: " Каквото и да предлага Западът, той не ни възприема като равни ". Това би било удобно освен за другарски настроената към Кремъл съпротива тук, само че и за сходни сили в Северна Македония и Сърбия. Всичко това демонстрира, че се води огромна и доста значима битка за европейското бъдеще на Балканите ", акцентира българският министър-председател.

Денков съобщи и устрема на София " да бъде приета за равносилен сътрудник на другите западни страни ". Той окачестви българската съпротива като " гледаща на Изток ".

На 8 декември 2022 година, на съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по вътрешни работи и правораздаване в Брюксел, кандидатурите на България и Румъния за присъединение към Шенгенското пространство бяха отхвърлени с гласовете на Австрия и Нидерландия. В същото време страните от Европейски Съюз утвърдиха присъединението на Хърватия към Шенгенското пространство. Австрия счита, че сега разширението на Шенгенското пространство няма смисъл заради повишаването на противозаконната миграция. На 14 септември румънският министър-председател Марсел Чолаку съобщи, че страната му ще се обърне към Съда на Европейския съюз, в случай че Виена продължи да блокира разширението на Шенген. Букурещ също по този начин блокира присъединяване на австрийски представители в съвещанията на НАТО.

Източници: ТАСС, Der Standart