На фона на усложнената зимна обстановка от последните дни в

На фона на усложнената зимна конюнктура от последните дни в България , снежните стихии , които обгърнаха част от страната и доведоха до бедствено състояние, блокади и места без ток, вода и топло, въпреки всичко българинът устоя на времето и за следващ път сподели, че и в най-трудните моменти съумява да резервира възприятието си за комизъм и да се майтапи със обстановката.

Родният, актуален фолклор на обществените мрежи роди нови думи - „ снегокалипсис “, „ дървопад “ и „ токонет “. Facebook и инстаграм бяха претрупани от фотоси с апокалиптични обстановки, само че озаглавени от тези новородени, занимателни думи.

Най-често закъсалите в снежни преспи по пътищата на страната или просто в квартала бяха кръстени „ снегокалипсис “, а натежалите от сняг паднали дървета и клони в София и страната - „ дървопад “. „ Токонет “-ът също връхлетя редица градове и села, които се оказаха без ток часове, а за някои и дни.

Според психолози хуморът в сходни обстановки е освобождение, разтуха, сламка и отдушник при компликации. Особено за нашите ширини, в които вицове се раждат на всяка крачка.
iStock/Getty Images
Допитахме се и до специалисти, експерти в региона на родния ни език какво мислят за тези новопоявили се думи. Проф. доктор Петя Осенова , дълготраен учител във Факултета по славянски филологии, създател на редица научни публикации и материали и наставник съобщи особено за Dariknews.bg , че в действителност образуването на комплицирани думи от два корена е доста типично за българските отглаголни съществителни и даде образец с кръводаряване, снеговалеж, дърводобив, водоснабдяване, самозабравяне и други

„ Този модел се среща и при глаголите, само че е най-малко три пъти по-слабо деен. В речника ни няма, да вземем за пример, дейни сказуеми, като снеговаля и дърводобивам. Глаголите избират да показват аналитично своите участници. Някои комплицирани сказуеми могат да се парафразират с изрази (срв. кръводарявам -> подарявам кръв; водоснабдявам -> доставям с вода; жестикулирам -> махам с ръка), само че при други парафразите им не се употребяват в актуалния език (срв. благоговея -> работя свещено, благоухая -> ухая благо) “, уточни проф. Осенова.

Според нея думата „ дървопад “ явно следва модела на думата „ водопад “, тъй че тя е конструирана по разпоредбите на словообразуването, само че със заменен корен в първата част на думата. При „ снегокалипсис “, съгласно проф. Осенова, забавното е, че при заемка от гръцки език първата част се замества с родна дума. „ Но би трябвало да се означи, че заместването е направено по подобен метод, че да се разпознае думата апокалипсис, на основата на която е изкована новата дума “, добави тя.

По думите й сходно е ситуацията и при „ токонет “.

„ В езика ни има комплицирани съществителни с корен ток - токоносител да вземем за пример. Изкована е нова дума посредством два корена: единият домакински - ток, и другият непознат – нет. Такива думи, артикул на персонално словотворчество, се назовават оказионализми, т.е. предумишлено формирани думи за задачите на съответна обстановка посредством промяна на познати за езика модели “, уточни езиковият специалист.

Според нея някои от тези оказионализми могат да се трансфорат в неологизми, т.е. да стартират да се използват и по-широко в обществото, до момента в който изцяло се усвояват в лексикалната система и стартират да се възприемат като „ свои “.

" Но това няма по какъв начин да се знае сигурно авансово. Срещам непрекъснато такива новосътворени думи , само че за жалост, в случай че не се записват, се не помнят. Една такава дума, която съгласно мен се е трансформирала в неологизъм , е книгохолик. Много известно около пандемията стана и съчетанието „ хоум офис “, уточни още проф. доктор Петя Осенова.

Тепърва следва да забележим още какъв брой нови думи ще влязат в речника ни, въодушевени от разнообразни обстановки от живота.