Валутният борд & масовата психоза
На финала на дългия маратон по приемането ни във валутно-обменния механизъм ERM II и Европейския контролен механизъм българските институции мъчно биха отчели стремежи триумф. Вместо предстоящите поздравления за напъните си, държавното управление и Българска народна банка ще би трябвало занапред да търсят необятна социална поддръжка за завършването на процеса.
Дотук общата оценка е: Лоша връзка и подценяване на обстановката!
Само по този начин може да разбираем публичното напрежение, набиращо скорост след 23 януари, с помощта на импортираните от Менда Стоянова ремонти в Закона за Българска народна банка. Експерти и жители настръхнаха от спекулациите, че тихомълком се приготвя анулация на валутния ръб и закрепения курс на лв. към еврото. Напрежението прерасна в всеобща неуравновесеност, тъй като в продължение на дни никой не се нае да изясни какви са претекстовете за измененията и за какво се вършат по порочната, само че към този момент одобрена процедура в Народното събрание - "на мрачно " - т.е. посредством промени в преходните и заключителните разпореждания на различен закон, импортирани от група депутати в последния миг - сред двете четения, без публично разискване и оценка на въздействието.
На петия ден на нагнетяващо се напрежение Българска народна банка и финансовото министерство оповестиха, че дружно с ЕЦБ поддържат законопроекта, макар че под него стоят подписите на председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ. Седмица по-късно пък стана ясно, че текстовете са направени от специалистите от Българска народна банка по искане на Европейската централна банка.
За какво иде тирада
На 23 януари 2020 година в Народното събрание са импортирани промени в член 29 от Закона за Българска народна банка посредством преходните и заключителни разпореждания на Валутния закон. Оказва се, че това е първата смяна в текста, уреждащ валутния курс на лв. по отношение на еврото, от 20 години насам.
През далечната 1997 година в него е записано, че "официалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, формалният валутен курс на лв. към еврото се дефинира посредством умножаване на курса по ал.1 по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото ".
ГЕРБ допълват настоящия текст с трета алинея, съгласно която "Считано от датата на присъединяване на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) формалният курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван според параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за определяне на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година сред Европейската централна банка и централните банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от икономическия и паричен съюз ".
"Банкеръ " ревизира наличието на документите
В измененията в Закона за Българска народна банка са представени два европейски документа. В параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет от 1997 година се споделя, че валутният курс (в случая лев към евро - бел. ав.) и съмненията от плюс-минус 15% в него се дефинират "по взаимно единодушие на министрите на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки отвън еврозоната, участващи в механизма. Следва се обща процедура с присъединяване на Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет ". Всяка от страните в този развой, в това число ЕЦБ, има правото да изиска конфиденциална процедура за смяна на валутния курс.
Теоретично тези текстове дават право на Еврогрупата и ЕЦБ да трансформират закрепения курс при влизането ни в ERM II и по време на престоя ни в еврочакалнята след договаряния с българския финансов министър и шефа на Българска народна банка.
От уточненията на Димитър Радев и Владислав Горанов обаче най-сетне се обясни, че това може да се случи единствено с безспорен консенсус. Освен това практиката е страните с закрепен курс да го резервират след влизането си в ERM II, както да вземем за пример се е случило с прибалтийски страни.
Заради нестихващите терзания министър председателят Бойко Борисов изиска от Горанов и Радев измененията в закона да бъдат допълнени с нещо като защитна уговорка. Министър-председателят настоя курсът на лв. към еврото, който предстои на договаряния с Еврогрупата и ЕЦБ, да бъде одобряван единствено с ратификация на българския парламент.
До публицистичното привършване на броя нямаше публична информация дали Българска народна банка и финансовото министерство са подготвени с поисканите от Борисов промени.
Конкретна дата за ERM II
С една дума няма причина за целия този звук, текстът е безусловно общоприет. Появяването му значи единствено едно - държавното управление е пред довеждане докрай на приемането ни в механизма ERM II. Сроковете - до края на април 2020-а, са безусловно действителни. Реакцията на хората обаче сподели, че степента на доверие в държавното управление е доста ниска, съобщи пред "Банкеръ " финансистът Любомир Дацов.
Дацов посочи също, че курсът на лв. към еврото е въпрос на договаряния, защото той би трябвало да е равновесен, когато влизаш в ERM II. "Друг е въпросът по какъв начин се изчисля равновесен курс.
Има доста способи за пресмятане на равновесен валутен курс, само че правилният е по какъв начин ще реагира платежният баланс. Когато няма проблеми с платежния баланс и комерсиалната сметка, тогава е ясно, че валутният курс е в равновесие и няма никакви диспропорции ", изясни специалистът.
По думите му импортираните текстове са напълно естествени и не би следвало да пораждат никакви терзания. Според него такива промени в закона се вършат, когато има ясна дата за ERM II. "По-добра вест от дълго време не бях чувал ", заключи Любомир Дацов.
Обяснителен режим - постфактум
Или влизаме в еврозоната с закрепения курс на лв. към еврото, или се отхвърляме от участието ни. Около тази позиция се сплотиха "тримата огромни " в процеса на присъединение към ERM II - министър председателят Бойко Борисов, шефът на Българска народна банка Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов. Те поставят старания всички старания до края на април България да влезе в механизма ERM II и Банковия съюз.
Министър-председателят акцентира, че присъединяване ни в тези структури е гаранция, че "повече няма да падат банки ", ще намалеят непрекъснатите опасности и че страната ни ще взе участие интензивно във вземането на решения. По думите му няма да се покачват цени, ще влизаме с този курс, който е през днешния ден, и валутният ръб няма да пада.
Горанов също увери, че държавното управление няма да подхваща нищо, което слага под риск валутния курс лев-евро, който работи сега. "Ако някой повдигне този въпрос пред нас, няма да влезем. Или ще влезем с този курс, или няма да влезем. Много е просто, ясно и тъкмо ", подчертава финансовият министър.
Успокоение внесе и гуверньорът. "Ние се намираме на финалната права по договарянията за присъединението и до присъединяване в еврозоната. Това е позиция на държавното управление. Темата с валутния курс в никакъв случай не поставяна по време на диалозите с европейските финансови институции ", акцентира на собствен ред Димитър Радев.
Плюсове и минуси на присъединението
Експертите от организация "Фич " обрисуват като плюс от участието в еврозоната достъпът до статут на аварийна валута, който отстрани риска от независимо деяние при валутни рецесии. Въвеждането на еврото също по този начин подкрепя задграничното търсене на вътрешни финансови активи и способства за еластичност на фискалните и външните финанси. Намалява се кредитният риск, а и се получава достъп до надеждната рамка на ЕЦБ за парична политика и средства за ликвидност за банките. Агенцията регистрира и по-ниски транзакционни разноски и увеличени търговски и финансови потоци с останалата част от еврозоната, както и спомагателни благоприятни условия за външно финансиране за страни в неволя.
Основните дефекти пък са загубата на еластичност на паричната политика и гъвкавостта на валутната политика. Има макро и финансови опасности от несъразмерния приток на капитал, в това число евентуален скок на цените на заемите. Забелязва се капацитет за мощен дефлационен напън. Тежест се явява и евентуалното обвързване на членките на еврозоната да дават на финансова поддръжка на други страни от валутния съюз при положение на рецесии и нужда от избавителни стратегии.
Комуникационната тактика издиша
Никой в никакъв случай не е имал желание да сменя валутния курс, при никакви условия, удостовери пред изданието и някогашният вицепремиер от кабинета "Сакскобургготски " Николай Василев. "Втората тематика е информационната тактика на държавното управление. Влизането ни еврозоната е цялостна мъгла, това не е от през вчерашния ден или през днешния ден и не визира единствено настоящето държавно управление. Ту желаеме, ту не желаеме. Ще влизаме тази година или следващата година. После срокът бе края на българското председателство на Европейски Съюз, което към този момент забравихме през коя година се организира ", разяснява Василев.
Без да навлиза в елементи, той показа, че измененията в закона са механически въпрос сред Българска народна банка и ЕЦБ, който не визира всеобщата аудитория. "Това се детайлности, които нямат никакво значение за валутния курс. Но всичко това е резултат от неналичието на добра информационна политика по тематиката ", изясни някогашният вицепремиер.
Все отново Николай Василев видя в проблема и един огромен позитив: "Популистите в страната, те си знаят кои са, те преди време бяха срещу влизането в НАТО, срещу Европейски Съюз, срещу валутния ръб. Сега внезапно доста от тези популисти или всеобщо популацията, което не поддържа каквито и да е промени, като чуха, че ще трансформират валутния курс - писнаха. И се оказа, че поддържат валутния ръб. Всъщност това е ужасно ", заключи Василев.
Ексминистърът съобщи, че през 2009 година страната ни е била по-близо до участие в еврозоната, в сравнение с през 2020 година.
Дотук общата оценка е: Лоша връзка и подценяване на обстановката!
Само по този начин може да разбираем публичното напрежение, набиращо скорост след 23 януари, с помощта на импортираните от Менда Стоянова ремонти в Закона за Българска народна банка. Експерти и жители настръхнаха от спекулациите, че тихомълком се приготвя анулация на валутния ръб и закрепения курс на лв. към еврото. Напрежението прерасна в всеобща неуравновесеност, тъй като в продължение на дни никой не се нае да изясни какви са претекстовете за измененията и за какво се вършат по порочната, само че към този момент одобрена процедура в Народното събрание - "на мрачно " - т.е. посредством промени в преходните и заключителните разпореждания на различен закон, импортирани от група депутати в последния миг - сред двете четения, без публично разискване и оценка на въздействието.
На петия ден на нагнетяващо се напрежение Българска народна банка и финансовото министерство оповестиха, че дружно с ЕЦБ поддържат законопроекта, макар че под него стоят подписите на председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ. Седмица по-късно пък стана ясно, че текстовете са направени от специалистите от Българска народна банка по искане на Европейската централна банка.
За какво иде тирада
На 23 януари 2020 година в Народното събрание са импортирани промени в член 29 от Закона за Българска народна банка посредством преходните и заключителни разпореждания на Валутния закон. Оказва се, че това е първата смяна в текста, уреждащ валутния курс на лв. по отношение на еврото, от 20 години насам.
През далечната 1997 година в него е записано, че "официалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, формалният валутен курс на лв. към еврото се дефинира посредством умножаване на курса по ал.1 по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото ".
ГЕРБ допълват настоящия текст с трета алинея, съгласно която "Считано от датата на присъединяване на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) формалният курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван според параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за определяне на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година сред Европейската централна банка и централните банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от икономическия и паричен съюз ".
"Банкеръ " ревизира наличието на документите
В измененията в Закона за Българска народна банка са представени два европейски документа. В параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет от 1997 година се споделя, че валутният курс (в случая лев към евро - бел. ав.) и съмненията от плюс-минус 15% в него се дефинират "по взаимно единодушие на министрите на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки отвън еврозоната, участващи в механизма. Следва се обща процедура с присъединяване на Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет ". Всяка от страните в този развой, в това число ЕЦБ, има правото да изиска конфиденциална процедура за смяна на валутния курс.
Теоретично тези текстове дават право на Еврогрупата и ЕЦБ да трансформират закрепения курс при влизането ни в ERM II и по време на престоя ни в еврочакалнята след договаряния с българския финансов министър и шефа на Българска народна банка.
От уточненията на Димитър Радев и Владислав Горанов обаче най-сетне се обясни, че това може да се случи единствено с безспорен консенсус. Освен това практиката е страните с закрепен курс да го резервират след влизането си в ERM II, както да вземем за пример се е случило с прибалтийски страни.
Заради нестихващите терзания министър председателят Бойко Борисов изиска от Горанов и Радев измененията в закона да бъдат допълнени с нещо като защитна уговорка. Министър-председателят настоя курсът на лв. към еврото, който предстои на договаряния с Еврогрупата и ЕЦБ, да бъде одобряван единствено с ратификация на българския парламент.
До публицистичното привършване на броя нямаше публична информация дали Българска народна банка и финансовото министерство са подготвени с поисканите от Борисов промени.
Конкретна дата за ERM II
С една дума няма причина за целия този звук, текстът е безусловно общоприет. Появяването му значи единствено едно - държавното управление е пред довеждане докрай на приемането ни в механизма ERM II. Сроковете - до края на април 2020-а, са безусловно действителни. Реакцията на хората обаче сподели, че степента на доверие в държавното управление е доста ниска, съобщи пред "Банкеръ " финансистът Любомир Дацов.
Дацов посочи също, че курсът на лв. към еврото е въпрос на договаряния, защото той би трябвало да е равновесен, когато влизаш в ERM II. "Друг е въпросът по какъв начин се изчисля равновесен курс.
Има доста способи за пресмятане на равновесен валутен курс, само че правилният е по какъв начин ще реагира платежният баланс. Когато няма проблеми с платежния баланс и комерсиалната сметка, тогава е ясно, че валутният курс е в равновесие и няма никакви диспропорции ", изясни специалистът.
По думите му импортираните текстове са напълно естествени и не би следвало да пораждат никакви терзания. Според него такива промени в закона се вършат, когато има ясна дата за ERM II. "По-добра вест от дълго време не бях чувал ", заключи Любомир Дацов.
Обяснителен режим - постфактум
Или влизаме в еврозоната с закрепения курс на лв. към еврото, или се отхвърляме от участието ни. Около тази позиция се сплотиха "тримата огромни " в процеса на присъединение към ERM II - министър председателят Бойко Борисов, шефът на Българска народна банка Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов. Те поставят старания всички старания до края на април България да влезе в механизма ERM II и Банковия съюз.
Министър-председателят акцентира, че присъединяване ни в тези структури е гаранция, че "повече няма да падат банки ", ще намалеят непрекъснатите опасности и че страната ни ще взе участие интензивно във вземането на решения. По думите му няма да се покачват цени, ще влизаме с този курс, който е през днешния ден, и валутният ръб няма да пада.
Горанов също увери, че държавното управление няма да подхваща нищо, което слага под риск валутния курс лев-евро, който работи сега. "Ако някой повдигне този въпрос пред нас, няма да влезем. Или ще влезем с този курс, или няма да влезем. Много е просто, ясно и тъкмо ", подчертава финансовият министър.
Успокоение внесе и гуверньорът. "Ние се намираме на финалната права по договарянията за присъединението и до присъединяване в еврозоната. Това е позиция на държавното управление. Темата с валутния курс в никакъв случай не поставяна по време на диалозите с европейските финансови институции ", акцентира на собствен ред Димитър Радев.
Плюсове и минуси на присъединението
Експертите от организация "Фич " обрисуват като плюс от участието в еврозоната достъпът до статут на аварийна валута, който отстрани риска от независимо деяние при валутни рецесии. Въвеждането на еврото също по този начин подкрепя задграничното търсене на вътрешни финансови активи и способства за еластичност на фискалните и външните финанси. Намалява се кредитният риск, а и се получава достъп до надеждната рамка на ЕЦБ за парична политика и средства за ликвидност за банките. Агенцията регистрира и по-ниски транзакционни разноски и увеличени търговски и финансови потоци с останалата част от еврозоната, както и спомагателни благоприятни условия за външно финансиране за страни в неволя.
Основните дефекти пък са загубата на еластичност на паричната политика и гъвкавостта на валутната политика. Има макро и финансови опасности от несъразмерния приток на капитал, в това число евентуален скок на цените на заемите. Забелязва се капацитет за мощен дефлационен напън. Тежест се явява и евентуалното обвързване на членките на еврозоната да дават на финансова поддръжка на други страни от валутния съюз при положение на рецесии и нужда от избавителни стратегии.
Комуникационната тактика издиша
Никой в никакъв случай не е имал желание да сменя валутния курс, при никакви условия, удостовери пред изданието и някогашният вицепремиер от кабинета "Сакскобургготски " Николай Василев. "Втората тематика е информационната тактика на държавното управление. Влизането ни еврозоната е цялостна мъгла, това не е от през вчерашния ден или през днешния ден и не визира единствено настоящето държавно управление. Ту желаеме, ту не желаеме. Ще влизаме тази година или следващата година. После срокът бе края на българското председателство на Европейски Съюз, което към този момент забравихме през коя година се организира ", разяснява Василев.
Без да навлиза в елементи, той показа, че измененията в закона са механически въпрос сред Българска народна банка и ЕЦБ, който не визира всеобщата аудитория. "Това се детайлности, които нямат никакво значение за валутния курс. Но всичко това е резултат от неналичието на добра информационна политика по тематиката ", изясни някогашният вицепремиер.
Все отново Николай Василев видя в проблема и един огромен позитив: "Популистите в страната, те си знаят кои са, те преди време бяха срещу влизането в НАТО, срещу Европейски Съюз, срещу валутния ръб. Сега внезапно доста от тези популисти или всеобщо популацията, което не поддържа каквито и да е промени, като чуха, че ще трансформират валутния курс - писнаха. И се оказа, че поддържат валутния ръб. Всъщност това е ужасно ", заключи Василев.
Ексминистърът съобщи, че през 2009 година страната ни е била по-близо до участие в еврозоната, в сравнение с през 2020 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ