Скарабей – бръмбарът на Слънцето
На древноегипетски скарабей е „ хепри “. Това е името на бога на утринното слънце, който бил изобразяван като човек с бръмбар скарабей вместо глава.
Хората виждали по какъв начин бръмбарите вършат от животинския тор топчета, които са по-обемни и тежки от самото насекомо, а след това ги трансформират в идеална сфера. По време на този „ сизифов труд “ самецът даже се изхитрява да си откри партньорка. Двойката намира уместно място, копае дупка, слага в нея топчето и женската снася яйце в него, след което дупката бива запълнена. Няколко седмици по-късно се появява поколение, което на собствен ред стартира да търкаля топчета.
В визиите на античните египтяни Слънцето е огнено кълбо, което е бутано по небето от провидение с глава на скарабей. По същия метод и дребният бръмбар повтаря пътя на слънцето от изток на запад, като пази в топчето зародиша на бъдещия живот. И даже в рогата му виждали сходство на слънчевите лъчи.
Скарабеят, като знак на възкресението и прераждането, съпровождал египтяните и в задгробния живот. Те вярвали, че душата, освобождавайки се от тялото след гибелта, възкръсва и продължава пътя си към другия свят. Затова при мумифицирането поставяли в тялото керамично сърце, камъни и други предмети с издълбано изображение на скарабей – или даже слагали негова дрънкулка вместо сърце.
Освен това, в Древен Египет скарабеят бил знак на ученика и на неговия път към мъдростта. Точно както скарабеят настойчиво и упорито трансформира безформената и мека топка тор в идеална сфера, с цел да сложи в нея семената на живота, по този начин и ученикът, който върви по пътя на мъдростта, би трябвало да трансформира безформената маса на своите дефекти в идеална, съвършена, огнена и транспарантна сфера, която да отразява светлината на Духа.
Скарабей от гробницата на Тутанкамон, декориран със признака на бога на слънцето – объл жълт камък, заинтересувал през 1999 година учените от Природонаучния музей в Милано. Те видели в камъка ключ към една от тайните на пустинята Сахара. Проучванията, осъществени от италианците, удостоверили техните догатки. Камъкът, който откривателят на гробницата на Тутанкамон Хауърд Картър в миналото сметнал за полускъпоценен халцедон, в действителност се оказал стъкло. Но то било напълно неизмеримо – най-чистото, което в миналото е откривано в природата. Тази непорочност му придава особени свойства. Например, стартира да се топи при 1700 градуса по Целзий, което е с 500 градуса повече от температурата на размразяване на другите естествени стъкла. Ако бъде нажежено до алено, а по-късно потопено в студена вода – не се пука. Т.е., по своите характерности това естествено силикатно стъкло превъзхожда доста от днешните високотехнологични стъкла. И скарабеят не е единственият образец от него. В Сахара има цели находища – от дребни части до цели буци с тегло 26 кг. Този необикновен естествен феномен бил видян още през 1930 година Според оценките, единствено в региона на платото Саад са разпръснати над 1400 тона чисто естествено стъкло с жълто-зелен цвят. В някои от откритите мостри се виждат черни линии. Голямото наличие на иридий сочи извънземен генезис, защото този детайл се съдържа в някои астероиди и комети. Учените допускат, че в миналото в Сахара е паднал огромен астероид, сходен на Тунгуския. Високата температура разтопила пясъка, богат на силикати, и го трансформирала в стъкло.
То било употребявано от хората още в праисторически времена – в пустинята са намирани ножове, брадви и върхове на стрели, направени от този материал преди съвсем 100 хиляди години. Но преди откриването на скарабея на Тутанкамон никой не подозирал, че античните египтяни знаели за съществуването му, на стотици километри от най-близките им селища. Този скарабей е единствената драгоценност от естествено силикатно стъкло, открита измежду съкровищата на Древен Египет.
