Писателят Георги Господинов: Книгите и читателите минават през кризите и остават
Ние сме по-трайни от рецесиите, които ни се случват, книгите и читателите остават и минават през рецесиите. Това, което не ги убива, би трябвало да ги прави по-силни, в случай че перифразираме..., в случай че цитираме Ницше. Това сподели за Българска телеграфна агенция писателят и притежател на Международната премия „ Букър “ Георги Господинов, който се срещна със своите читатели в границите на Пролетния панаир на книгата пред Националния замък на културата (НДК).
„ Пролетният панаир на книгата е нещо, което потегли преди няколко години. Все повече и повече хора го посещават, тъй като схващат, че това е значимо за техния живот. Най-хубавото е, когато идват хора, които купуват книги за децата си. През годините непрестанно има млади фамилии с дребни деца, които желаят да им дам подпис за тях. Те още не могат да четат, само че това е началото на тяхната библиотека “, описа Господинов.
Той добави, че тези, „ които мислят за бъдещето на децата си като четящи деца, четящи хора и им вършат библиотеки занапред, дават максимален източник на оптимизъм в днешно време “.
„ Светът става все по-неразбираем и е напълно обикновено да търсиш книгата, инструмента, с цел да схванеш света и себе си, да прочетеш света и себе си. Когато четем една книга, четем също света, четем и себе си. Книгата е единствено път и канал, през който се опитваме да разберем всичко към нас “, изясни носителят на Международната премия „ Букър " за 2023 година за романа си „ Времеубежище ". Преводът му на британски език е на Анджела Родел.
По думите му „ литературата постоянно е била източник на смисъл, на емпатия и наизуст - три неща, при които има изострен недостиг през днешния ден. И мисля, че това е задоволително. Мога да изброя още 100 неща, които литературата може и съм го правил, само че тези три източника са значими “.
На въпрос дали хората не престават да бъдат неговото обръщение, Георги Господинов отговори: „ Все по този начин, да. Все още са. Всъщност, една книга не съществува, преди да бъде отворена. Тя е просто предмет в библиотеката. Когато я отвориш, всичко в нея оживява. И тази година съм тук, с цел да показва „ Черешата на един народ “, една стихосбирка, която направи тъкмо 30 години и излезе през доста мрачни времена, през огромната студена зима на 1996 година Сега, когато излиза 30 години по-късно, нещата са също толкоз тревожни “.
