20 години от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров
На днешния ден тъкмо преди 20 години стартира разрушаването на мавзолея на комунистическия водач Георги Димитров в центъра на София. Премиерът по това време Иван Костов, кметът Стефан Софиянски и строителният министър Евгений Бакърджиев, който управлява събарянето, следиха първият гърмеж от терасата на Държавно ръководство Архиви на "Московска ". Първият гърмеж е осъществен в 14:37 часа, а по-късно са последвали още три огромни гърмежа, след което разрушаването продължава с машини. Последните парчета са извозени в късния следобяд на 27 август 1999 година
Решението за построяването на мавзолея е взето след гибелта на Георги Димитров на 2 юли 1949 в Москва. Тогава Министерския съвет на Народна република България взема решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон в който то да бъде изложено за безконечни поклонения. Сградата е била съвсем напълно подготвена до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено в нея. Тя е дело на проектант Георги Овчаров с присъединяване и на Рачо Рибаров и Иван Данчов.
Мавзолеят е бил обект за милиционерска защита от първостепенно значение с непрекъснат почетен гвардейски часовой, чийто обред на промяна е сходен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага. Обектът е бил оборудван с климатична апаратура, поддържаща температура от 17 °C с отклоняване плюс/минус 0,5 °C. Повечето му пространства се намират подземен. Там са се правили процедурите, нужни за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу посредством специфичен елеватор, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера. През 1974 – 1975 година е осъществена съществена реорганизация на мавзолея – разширени са пространствата под траурната зала и е сменена климатичната апаратура, сложена е пластично създадена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.
Решението за построяването на мавзолея е взето след гибелта на Георги Димитров на 2 юли 1949 в Москва. Тогава Министерския съвет на Народна република България взема решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон в който то да бъде изложено за безконечни поклонения. Сградата е била съвсем напълно подготвена до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено в нея. Тя е дело на проектант Георги Овчаров с присъединяване и на Рачо Рибаров и Иван Данчов.
Мавзолеят е бил обект за милиционерска защита от първостепенно значение с непрекъснат почетен гвардейски часовой, чийто обред на промяна е сходен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага. Обектът е бил оборудван с климатична апаратура, поддържаща температура от 17 °C с отклоняване плюс/минус 0,5 °C. Повечето му пространства се намират подземен. Там са се правили процедурите, нужни за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу посредством специфичен елеватор, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера. През 1974 – 1975 година е осъществена съществена реорганизация на мавзолея – разширени са пространствата под траурната зала и е сменена климатичната апаратура, сложена е пластично създадена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ