Янков: Французите нямаха кръв по лицата след гола на Костадинов
На днешния ден се навършват 27 година от един от най-големите подвизи на националния ни тим - успеха с 2:1 над Франция на ст. " Парк де Пренс ", която ни класира за международното състезание в Съединени американски щати. По този мотив един от участниците в този мач - Златко Янков, се върна в спомените си за вечерта на 17 ноември 1993 година в Париж.
" Ние не сме били уверени, че ще бием Франция през 93-та година, само че знаехме какъв ще бъде залогът, в случай че спечелим този мач. Нас не ни устройваше и еднакъв, единствено победа! Последните 30 минути от мача непрекъснато гледах времето. Минутите минаваха, аз единствено си повтарях: " Нямаме време, няма да ни стигне времето. " Като влезе Давид Жинола си споделих: " Този ще ни побърка. " Аз познавах Жинола от един младежки шампионат в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко съперника. Оказа се, че ни оказа помощ на " Парк де Пренс ". При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, само че видях топката по какъв начин влезе под гредата. Французите нямаха кръв по лицата (б.ред. - след гола), бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно сякаш да им е на шанс, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни пристигна въодушевление ", описа Янков пред.
Янков уточни и разликите, съгласно него, сред тогавашния и настоящия народен тим. " Да се надяваме, че ще дойдат по-добри дни. Истината е, че вършим много неточности в отбрана, пред гола сме ялови. Онзи ден не успяхме да вкараме дузпа (...) Няма неизменност, в един мач покажат малко по-добро лице, в другия – нищо. Те, в случай че играят и мислят, че ще изгубят мача… Няма такова нещо. Футболистите на съперника и те са живи хора. С какво повече от нас са финландците?! Имат един вътрешен халф и голмайстора Пуки. Какво толкова… Като мине загрявката, в случай че е имало напрежение, всичко завършва до началото на мача (...) Ние тогава бяхме съсредоточени единствено във футбола. При нас имаше сериозна дисциплинираност. Всеки преследваше освен отборната цел, само че и своите персонални цели. Един желае да се потвърди и да направи трансфер в по-силен тим в България, различен – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в " Левски ". Същото ядро бяхме и в Съединени американски щати. Представяте ли си какъв брой мощно беше вътрешното ни състезание тогава... ", напомня си още някогашният отбранителен халф.
Янков показа и забавна преживелица от престоя му в испанския " Валядолид ", когато записва 6 мача и 1 гол: " Бяхме в един тим с Каминеро, с Амависка. През пролетта на 1993 година бяхме в Сегунда дивисион. Спечелихме промоция и се върнахме в елита за идващия сезон 93/94. Някъде през март месец 1993-а играхме с " Барселона " четвъртфинал за Купата на Краля. Отборът на " Барселона " беше настанен в нашия хотел преди мача. Малко преди 22:30 часа Стоичков ми звънна по телефона: " Ще отидеш ли да ми купиш цигари? " Йохан Кройф ги следеше, в 22:30 часа всички трябваше да са по стаите – никакво излизане. Как няма да отида.... Тогава " Барса " ни поведе с 2:0 рано-рано, Гуардиола вкара единия от головете. Победиха ни с 3:1 ".
" Ние не сме били уверени, че ще бием Франция през 93-та година, само че знаехме какъв ще бъде залогът, в случай че спечелим този мач. Нас не ни устройваше и еднакъв, единствено победа! Последните 30 минути от мача непрекъснато гледах времето. Минутите минаваха, аз единствено си повтарях: " Нямаме време, няма да ни стигне времето. " Като влезе Давид Жинола си споделих: " Този ще ни побърка. " Аз познавах Жинола от един младежки шампионат в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко съперника. Оказа се, че ни оказа помощ на " Парк де Пренс ". При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, само че видях топката по какъв начин влезе под гредата. Французите нямаха кръв по лицата (б.ред. - след гола), бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно сякаш да им е на шанс, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни пристигна въодушевление ", описа Янков пред.
Янков уточни и разликите, съгласно него, сред тогавашния и настоящия народен тим. " Да се надяваме, че ще дойдат по-добри дни. Истината е, че вършим много неточности в отбрана, пред гола сме ялови. Онзи ден не успяхме да вкараме дузпа (...) Няма неизменност, в един мач покажат малко по-добро лице, в другия – нищо. Те, в случай че играят и мислят, че ще изгубят мача… Няма такова нещо. Футболистите на съперника и те са живи хора. С какво повече от нас са финландците?! Имат един вътрешен халф и голмайстора Пуки. Какво толкова… Като мине загрявката, в случай че е имало напрежение, всичко завършва до началото на мача (...) Ние тогава бяхме съсредоточени единствено във футбола. При нас имаше сериозна дисциплинираност. Всеки преследваше освен отборната цел, само че и своите персонални цели. Един желае да се потвърди и да направи трансфер в по-силен тим в България, различен – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в " Левски ". Същото ядро бяхме и в Съединени американски щати. Представяте ли си какъв брой мощно беше вътрешното ни състезание тогава... ", напомня си още някогашният отбранителен халф.
Янков показа и забавна преживелица от престоя му в испанския " Валядолид ", когато записва 6 мача и 1 гол: " Бяхме в един тим с Каминеро, с Амависка. През пролетта на 1993 година бяхме в Сегунда дивисион. Спечелихме промоция и се върнахме в елита за идващия сезон 93/94. Някъде през март месец 1993-а играхме с " Барселона " четвъртфинал за Купата на Краля. Отборът на " Барселона " беше настанен в нашия хотел преди мача. Малко преди 22:30 часа Стоичков ми звънна по телефона: " Ще отидеш ли да ми купиш цигари? " Йохан Кройф ги следеше, в 22:30 часа всички трябваше да са по стаите – никакво излизане. Как няма да отида.... Тогава " Барса " ни поведе с 2:0 рано-рано, Гуардиола вкара единия от головете. Победиха ни с 3:1 ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ