Хан Крум се прославил като победител над ромейския император Никифор
На днешния ден през 811 година в борбата при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор І, а самият василевс е погубен.
През интервала 808-809 година хан Крум поддържа протеста на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и след това причислява земите им към своята страна. През 809 година българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската цитадела Сердика. Отговорът на василевса не закъснява и при започване на 811 година византийският император Никифор I Геник провежда поход против Плиска, столицата на българските канове.
Хан Крум подхваща дипломатически ограничения, целящи мир, само че Никифор отхвърля предлагането му "заслепен от личното си зломислие и от внушенията на своите съветници ", както свидетелства хронистът Теофан. Императорът персонално повежда ромейската армия през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За идващите три дни Никифор доближава и обсажда Плиска.
Византийският император съпровожда похода си с невиждани жестокости и своеволия над локалното население без разлика на пол и възраст.
Крум наново се обърнал към него със следните думи: "Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром ", като желал по тоя метод да отклони по-нататъшното опустошение. Но императорът, главозамаян от триумфите си, не желал и да чува за мир, защото считал, че е в позицията на по-силния.
Никифор, откакто ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил назад за Константинопол като победител. Докато византийският император бил ангажиран с разоряването и опустошаването на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за заслужено отмъщение. Той бил ядосан както от отхвърли на императора да подписа мир, по този начин и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в страната му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и създали засади в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за оттегляне е отсечен и виждайки зъберите на Върбишкия проход, почнал да се отчайва. На свитата си споделил: "Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта. " Крум събрал войската си и през нощта против събота, 26 юли 811 година, нападнал изплашените византийски бойци.
На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил погубен. В нощния пердах с изключение на императорът починали доста видни велможи и военачалници, a точно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безчет бойци намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: "Цялата християнска хубост почина! ". Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, колкото да сполучил да избяга жив и в огромни премеждия достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от страшна заплаха. Българите закрепили всичките завоевания на запад дружно със Сердика и се обезпечили от бъдещи набези от страна на Византия.
Българският хан Крум се популяризирал като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, защото това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в борба. Последният император Константин XI също умира от вражеско оръжие, само че това става при рухването на столицата Константинопол през 1453 година, когато ориста на тогавашната империя е към този момент решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в описа за Никифоровата глава. "Като отрязал главата на Никифора, написа летописецът, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият. " По този метод, съгласно прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития зложелател.
Славната победа окуражава Крум, който стартира да се подготвя за възвръщане предходното състояние на България като първа мощ в Европейския югоизток.
През интервала 808-809 година хан Крум поддържа протеста на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и след това причислява земите им към своята страна. През 809 година българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската цитадела Сердика. Отговорът на василевса не закъснява и при започване на 811 година византийският император Никифор I Геник провежда поход против Плиска, столицата на българските канове.
Хан Крум подхваща дипломатически ограничения, целящи мир, само че Никифор отхвърля предлагането му "заслепен от личното си зломислие и от внушенията на своите съветници ", както свидетелства хронистът Теофан. Императорът персонално повежда ромейската армия през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За идващите три дни Никифор доближава и обсажда Плиска.
Византийският император съпровожда похода си с невиждани жестокости и своеволия над локалното население без разлика на пол и възраст.
Крум наново се обърнал към него със следните думи: "Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром ", като желал по тоя метод да отклони по-нататъшното опустошение. Но императорът, главозамаян от триумфите си, не желал и да чува за мир, защото считал, че е в позицията на по-силния.
Никифор, откакто ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил назад за Константинопол като победител. Докато византийският император бил ангажиран с разоряването и опустошаването на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за заслужено отмъщение. Той бил ядосан както от отхвърли на императора да подписа мир, по този начин и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в страната му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и създали засади в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за оттегляне е отсечен и виждайки зъберите на Върбишкия проход, почнал да се отчайва. На свитата си споделил: "Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта. " Крум събрал войската си и през нощта против събота, 26 юли 811 година, нападнал изплашените византийски бойци.
На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил погубен. В нощния пердах с изключение на императорът починали доста видни велможи и военачалници, a точно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безчет бойци намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: "Цялата християнска хубост почина! ". Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, колкото да сполучил да избяга жив и в огромни премеждия достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от страшна заплаха. Българите закрепили всичките завоевания на запад дружно със Сердика и се обезпечили от бъдещи набези от страна на Византия.
Българският хан Крум се популяризирал като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, защото това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в борба. Последният император Константин XI също умира от вражеско оръжие, само че това става при рухването на столицата Константинопол през 1453 година, когато ориста на тогавашната империя е към този момент решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в описа за Никифоровата глава. "Като отрязал главата на Никифора, написа летописецът, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият. " По този метод, съгласно прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития зложелател.
Славната победа окуражава Крум, който стартира да се подготвя за възвръщане предходното състояние на България като първа мощ в Европейския югоизток.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ