Николай Гогов и Георги Чапкънов изработват герба на България
На днешния ден през 1997 година е признат от Народното събрание гербът на Република България, който използваме и през днешния ден. Той е направен по план на Николай Гогов и Георги Чапкънов и в него са вплетени 3 лъва и 4 корони.
В българската конституционна процедура съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. Така е в Глава IV „ За герба на царството, за печата и за националното знаме “ на Търновската конституция, в Глава IX „ Герб, щемпел, знаме, столица “ на Димитровската конституция, и в Глава IX „ Герб, щемпел, знаме, столица “ на Живковската конституция.
Глава X от настоящата Конституция на Република България носи заглавието „ Герб, щемпел, знаме, химн, столица “. Член 164 от Конституцията гласи:
" Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит ", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна, подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг „ Съединението прави силата “.
Сегашният герб е утвърден от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на социалистическото ръководство в края на 80-те години на предишния век. Точният тип на герба е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
" Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „ Съединението прави силата “.
Българската хералдика в западноевропейските гербовници
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като знак на власт, мощ и смелост, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от към 1295 година. Откриването му е в резултат на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество - Иван Войников и Петър Яначков. Те го търсят и обезпечават информация за извора, факсимилета и научни мнения в библиотеки във Англия и Съединени американски щати. През 2004 година различен член на Българското хералдическо и вексилоложко общество - доктор Стоян Антонов, открива „ герба на императора на България “ в Гелдренския гербовник. До 2003 година се счита, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на неизвестен марокански странник.
В българската конституционна процедура съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. Така е в Глава IV „ За герба на царството, за печата и за националното знаме “ на Търновската конституция, в Глава IX „ Герб, щемпел, знаме, столица “ на Димитровската конституция, и в Глава IX „ Герб, щемпел, знаме, столица “ на Живковската конституция.
Глава X от настоящата Конституция на Република България носи заглавието „ Герб, щемпел, знаме, химн, столица “. Член 164 от Конституцията гласи:
" Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит ", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, извърнат на дясна хералдическа страна, подложен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има фундамент от дъбови клончета със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният лозунг „ Съединението прави силата “.
Сегашният герб е утвърден от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на социалистическото ръководство в края на 80-те години на предишния век. Точният тип на герба е предмет на продължителни разногласия сред политическите партии.
Гербът на Република България се дефинира със Закона за герба на Република България, съгласно който той е държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и българската страна:
" Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна, с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „ Съединението прави силата “.
Българската хералдика в западноевропейските гербовници
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като знак на власт, мощ и смелост, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от към 1295 година. Откриването му е в резултат на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество - Иван Войников и Петър Яначков. Те го търсят и обезпечават информация за извора, факсимилета и научни мнения в библиотеки във Англия и Съединени американски щати. През 2004 година различен член на Българското хералдическо и вексилоложко общество - доктор Стоян Антонов, открива „ герба на императора на България “ в Гелдренския гербовник. До 2003 година се счита, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на неизвестен марокански странник.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ