НДК е построен за 1300-годишнината от създаването на българската държава
На днешния ден през 1978 година е направена първата копка и стартира градежът на Националния замък на културата в София. Той е част от самодейностите за отбелязване през 1981 година на 1300 години от основаването на Първата българска страна. Архитектурният план на главната постройка е дело на колектив с началник проектант Александър Баров, а оформлението на околното пространство е на колектив отпред с арх. Атанас Агура. Главен архитект на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова, паркоустроител.
Основната група проектанти посещава и изследва опита на най-хубавите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се препоръките и помощта на видни български и задгранични експерти.
На 27 декември 1977 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава концепцията за строителството на комплекса и работата стартира, даже без подготвен план. НДК е издигнат за по-малко от три години и още преди да е приключен, там се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия.
Сградата публично е открита за 1300-годишнината на българската страна, на 31 март 1981 година. Носещата структура е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, управителен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.
Последният, трети стадий в построяването на НДК приключва в края на 1985 година.
Строителството на НДК гълтам 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1.7 млн. тона земна маса. В двореца има към 10 000 тона железни структури, почти толкоз има и в Айфеловата кула в Париж.
Комплексът е издигнат върху 18 300 m², разгънатата му повърхност е 123 300 m² и е висок 51 метра.
Софиянци работят един ден безплатно и събират над 30 млн. лева - това е една четвърт от цената на главната постройка на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното усложнение идва от неналичието на задоволително строителни служащи, по тази причина в столицата работят хиляди жители на Кипър, някогашна Югославия, Виетнам. Строежът коства 270 млн. лева тогавашни пари.
Националният замък на културата, или НДК е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Основното предопределение на постройката, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала (Зала 1) е с 3380 места. НДК е със застроена повърхност от 123 000 m², разгърната на осем етажа и три подземни равнища.
През юли 2005 година Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие "Най-добър конгресен център в света ".
Десет любопитни обстоятелството за НДК:
-При откриването си НДК носи името Народен замък на културата "София ". След гибелта на Людмила Живкова през юли 1981 година, от 3 юли 1982 година НДК се назовава Народен замък на културата "Людмила Живкова ". През 1990 година комплексът е преименуван на Национален замък на културата, а през 2006 година е направено предложение от интелектуалци да бъде възобновено названието "Людмила Живкова ". Въпреки утвърждението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, концепцията не е осъществена.
-Емблема на НДК. Запазеният знак на двореца съставлява жар-птица (феникс), завършена от извити ивици-лъчи, ситуирани в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
-Знакът, знак на НДК, подложен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и съставлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е направен от бронз, с диаметър към 7 метра. От вдлъбната хемисфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2.60 и 1.80 метра
-В централното предверие на Двореца е позлатената статуя "Възраждане " (наричана и "Майка България ") от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един внушителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към познание и светлина.
-На 31 август 2012 година е открита метростанция със същото име, ситуирана наоколо до НДК, под площад "България ". Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро.
-Националният замък на културата е измежду 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има щемпел от понеделник до петък в осведомителния център на НДК, а в събота и неделя - в Билетния център.
-НДК е дом на над 80 монументални творби на изкуството - живопис, статуя, мозайка, стенна живопис, дърворезба, металопластика, основани особено за интериора на Двореца от водещите български създатели от втората половина на XX зов. В главната постройка на НДК има творби на някои от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Христо Стефанов, Галин Малакчиев и други.
-Годишно през НДК минават над 1 млн. гости.
-През 2015 година НДК се включва в огромния план "1 000 000 кошера " на организацията "Имам си кошер " с слагането на два кошера от системата Топ бар. С предварителна спогодба всеки фен на пчелите може да посети кошерите на покрива на НДК и да се запознае от близко с плана.
- "Киномания " започва през 1987 година като Световна кинопанорама на българския пазар. В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от международното кино за предходните две години, които не са показвани на българския екран.
Основната група проектанти посещава и изследва опита на най-хубавите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се препоръките и помощта на видни български и задгранични експерти.
На 27 декември 1977 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава концепцията за строителството на комплекса и работата стартира, даже без подготвен план. НДК е издигнат за по-малко от три години и още преди да е приключен, там се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия.
Сградата публично е открита за 1300-годишнината на българската страна, на 31 март 1981 година. Носещата структура е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, управителен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.
Последният, трети стадий в построяването на НДК приключва в края на 1985 година.
Строителството на НДК гълтам 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1.7 млн. тона земна маса. В двореца има към 10 000 тона железни структури, почти толкоз има и в Айфеловата кула в Париж.
Комплексът е издигнат върху 18 300 m², разгънатата му повърхност е 123 300 m² и е висок 51 метра.
Софиянци работят един ден безплатно и събират над 30 млн. лева - това е една четвърт от цената на главната постройка на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното усложнение идва от неналичието на задоволително строителни служащи, по тази причина в столицата работят хиляди жители на Кипър, някогашна Югославия, Виетнам. Строежът коства 270 млн. лева тогавашни пари.
Националният замък на културата, или НДК е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Основното предопределение на постройката, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала (Зала 1) е с 3380 места. НДК е със застроена повърхност от 123 000 m², разгърната на осем етажа и три подземни равнища.
През юли 2005 година Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие "Най-добър конгресен център в света ".
Десет любопитни обстоятелството за НДК:
-При откриването си НДК носи името Народен замък на културата "София ". След гибелта на Людмила Живкова през юли 1981 година, от 3 юли 1982 година НДК се назовава Народен замък на културата "Людмила Живкова ". През 1990 година комплексът е преименуван на Национален замък на културата, а през 2006 година е направено предложение от интелектуалци да бъде възобновено названието "Людмила Живкова ". Въпреки утвърждението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, концепцията не е осъществена.
-Емблема на НДК. Запазеният знак на двореца съставлява жар-птица (феникс), завършена от извити ивици-лъчи, ситуирани в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
-Знакът, знак на НДК, подложен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и съставлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е направен от бронз, с диаметър към 7 метра. От вдлъбната хемисфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2.60 и 1.80 метра
-В централното предверие на Двореца е позлатената статуя "Възраждане " (наричана и "Майка България ") от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един внушителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към познание и светлина.
-На 31 август 2012 година е открита метростанция със същото име, ситуирана наоколо до НДК, под площад "България ". Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро.
-Националният замък на културата е измежду 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има щемпел от понеделник до петък в осведомителния център на НДК, а в събота и неделя - в Билетния център.
-НДК е дом на над 80 монументални творби на изкуството - живопис, статуя, мозайка, стенна живопис, дърворезба, металопластика, основани особено за интериора на Двореца от водещите български създатели от втората половина на XX зов. В главната постройка на НДК има творби на някои от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Христо Стефанов, Галин Малакчиев и други.
-Годишно през НДК минават над 1 млн. гости.
-През 2015 година НДК се включва в огромния план "1 000 000 кошера " на организацията "Имам си кошер " с слагането на два кошера от системата Топ бар. С предварителна спогодба всеки фен на пчелите може да посети кошерите на покрива на НДК и да се запознае от близко с плана.
- "Киномания " започва през 1987 година като Световна кинопанорама на българския пазар. В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от международното кино за предходните две години, които не са показвани на българския екран.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ