Връх Ботев е най-ветровитото място у нас
На днешния ден през 1966 година на връх Ботев - най-високият в Стара планина и на нейния дял Калоферска планина (2376 м), е открита телевизионна и УКВ станция.
На връх Ботев е построена и метеорологична станция, а радиорелейната и телевизионна станция покрива с ефирен и радио сигнал над 65% от територията на България.
Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата сред област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.
През годините върхът е имал разнообразни имена. До 29 юни 1942 година се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), а след това до 5 януари 1946 година е Фердинандов връх. До 14 март 1950 година още веднъж е Юмрукчал, а по-късно получава настоящето си име Ботев.
Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обгръща тези елементи от територията на България, които имат приблизителна надморска височина към и над 1000 метра. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично поради характерното местонахождение.
Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място у нас е връх Мусала - със 7.6 м/с годишна скорост напразно.
За туристи
Връх Ботев е измежду " Стоте национални туристически обекта " на Българския туристически съюз, има щемпел в туристическата спалня на върха.
Върхът е включен и в самодейността " Покорител на 10-те планински първенци “ (на трето място у нас). Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в подслон „ Ботев “.
Маршрути
Един от маршрутите е през южното било на планината от местността " Паниците " до хижа „ Рай “. Преходът лишава към 5.5-6 часа. До хижа " Рай " се следва добре маркирана (син цвят) и постоянно посещавана пътека, по-късно се минава по по този начин наречената Тарзанова пътека, която се вие леко настрана от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, само че безвредни. Надолу се открива впечатляваща панорама от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, големи и стръмни долини, невероятна зеленина и разнороден скотски свят. Виждат се също върховете Амбарица, Купена, Жълтец и така нататък Нагоре наклонът понижава и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подобаваща екипировка.
От север през хижа " Плевен " с преход от 4-4.5 часа или непосредствено качване по " Кабела “ през " Кралимаркова купа “, което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за нанагорнище до върха, а времето което ви е належащо е сред 3-3.5 часа. От Острец през хижа " Тъжа " дистанцията се взема за 7 часа.
От запад към върха води маршрут по билото, който стартира от хижа " Добрила ". Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава относително елементарно от всеки средностатистически екскурзиант. Има тук-там въжета за облекчение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде - спускане съвсем единствено на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са необичайност, маршрутът предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. От хижа " Васил Левски " може да се изкачите за 3.5-4 часа.
Връх Ботев е част от прехода " Ком – Емине “ , прочут още като маршрут „ E3 “ - наименование на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България. В предишното е именуван и „ Маршрут на дружбата “ той съставлява финалът на интернационалния туристически маршрут " Е3 ".
Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа " Равнец " – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – подслон " Ботев “ – връх Ботев. При хубаво време, само че с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето мъчно. За физически добре квалифициран човек с раница към 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, само че е много изморително. По този маршрут не е неотложно потреблението на котки, само че с тях се върви устойчиво и бързо, в случай че е заледено, и по тази причина носенето им по този маршрут е основно за облекчение.
Внимание
При непълен туристически опит и подготовка и липса на способен лидер би трябвало да се внимава в маркировката, в противоположен случай има заплаха туристите да се изгубят или да пострадат.
На връх Ботев е построена и метеорологична станция, а радиорелейната и телевизионна станция покрива с ефирен и радио сигнал над 65% от територията на България.
Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата сред област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.
През годините върхът е имал разнообразни имена. До 29 юни 1942 година се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), а след това до 5 януари 1946 година е Фердинандов връх. До 14 март 1950 година още веднъж е Юмрукчал, а по-късно получава настоящето си име Ботев.
Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обгръща тези елементи от територията на България, които имат приблизителна надморска височина към и над 1000 метра. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично поради характерното местонахождение.
Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място у нас е връх Мусала - със 7.6 м/с годишна скорост напразно.
За туристи
Връх Ботев е измежду " Стоте национални туристически обекта " на Българския туристически съюз, има щемпел в туристическата спалня на върха.
Върхът е включен и в самодейността " Покорител на 10-те планински първенци “ (на трето място у нас). Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в подслон „ Ботев “.
Маршрути
Един от маршрутите е през южното било на планината от местността " Паниците " до хижа „ Рай “. Преходът лишава към 5.5-6 часа. До хижа " Рай " се следва добре маркирана (син цвят) и постоянно посещавана пътека, по-късно се минава по по този начин наречената Тарзанова пътека, която се вие леко настрана от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, само че безвредни. Надолу се открива впечатляваща панорама от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, големи и стръмни долини, невероятна зеленина и разнороден скотски свят. Виждат се също върховете Амбарица, Купена, Жълтец и така нататък Нагоре наклонът понижава и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подобаваща екипировка.
От север през хижа " Плевен " с преход от 4-4.5 часа или непосредствено качване по " Кабела “ през " Кралимаркова купа “, което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за нанагорнище до върха, а времето което ви е належащо е сред 3-3.5 часа. От Острец през хижа " Тъжа " дистанцията се взема за 7 часа.
От запад към върха води маршрут по билото, който стартира от хижа " Добрила ". Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава относително елементарно от всеки средностатистически екскурзиант. Има тук-там въжета за облекчение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде - спускане съвсем единствено на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са необичайност, маршрутът предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. От хижа " Васил Левски " може да се изкачите за 3.5-4 часа.
Връх Ботев е част от прехода " Ком – Емине “ , прочут още като маршрут „ E3 “ - наименование на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България. В предишното е именуван и „ Маршрут на дружбата “ той съставлява финалът на интернационалния туристически маршрут " Е3 ".
Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа " Равнец " – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – подслон " Ботев “ – връх Ботев. При хубаво време, само че с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето мъчно. За физически добре квалифициран човек с раница към 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, само че е много изморително. По този маршрут не е неотложно потреблението на котки, само че с тях се върви устойчиво и бързо, в случай че е заледено, и по тази причина носенето им по този маршрут е основно за облекчение.
Внимание
При непълен туристически опит и подготовка и липса на способен лидер би трябвало да се внимава в маркировката, в противоположен случай има заплаха туристите да се изгубят или да пострадат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ