Жан-Пол Сартр отказва да приеме Нобеловата награда за литература
На днешния ден през 1964 година френският публицист Жан-Пол Сартър отхвърля да одобри присъдената му Нобелова премия за литература като израз на пацифистките си убеждения и срещу откритието на Алфред Нобел.
Жан-Пол Сартр (на френски: Jean-Paul Sartre, е френски мъдрец, публицист, драматург и държавник. Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартър (Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден в Париж. Баща му - Жан-Батист Сартр, е офицер във военноморския флот, а майка му - Ан-Мари Швайцер, е с елзаски генезис и е братовчедка на нобеловия лауреат Алберт Швайцер. В 1906 година бащата на Сартър умира и детето израства в фамилията на своята майка в парижкото предградие Мьодон, като за неговото образование изключително се грижи неговият дядо - Шарл Швайцер. Той е учител по немски език и овреме среща дребния Жан-Пол с класическата литература и го предизвиква да чете от внушителната библиотека, с която разполага. По-късно Сартър ще опише своите детски изживявния в автобиографичната си книга "Думите " (1964).
Жан-Пол Сартр е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която изяснява в своите профилирани текстове и онагледява в художествени творби - романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век. Работите на Сартр оказват въздействие и върху социологията, критическата и постколониалната доктрина и литературната рецензия.
Славата на Сартр е най-голяма в десетилетието след Втората международна война, само че тя се похабява последователно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с интернационална значителност, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други дела. Той е прочут и със своята отворена връзка с известната феминистка и писателка Симон дьо Бовоар.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Жан-Пол Сартр Нобелова премия за литература, която той отхвърля да одобри, базирайки се на своя принцип да не приема публични оценки, защото по думите му "един публицист не би трябвало да си разрешава да се трансформира в институция ".
Личната независимост
Тръгвайки от концепцията, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на персоналния избор в "Битие и Нищо ", и по-специално в образеца "Сервитьорът на кафе " (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от персоналната си независимост, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде подобен в реалност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, с цел да бъде част от обществото, без признанието на близките той не би могъл да съществува като сервитьор, тъй като в действителност той не е. Във връзка с неизбежната обязаност на всеки човек с обществото и потребността от нея за съществуването на индивида един от персонажите на Сартр споделя: "Адът, това са другите " (L'enfer, c'est les autres).
Жан-Пол Сартр умира на 15 април 1980 година в Париж и в последния му път го изпращат 50 хиляди души.
Жан-Пол Сартр (на френски: Jean-Paul Sartre, е френски мъдрец, публицист, драматург и държавник. Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартър (Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден в Париж. Баща му - Жан-Батист Сартр, е офицер във военноморския флот, а майка му - Ан-Мари Швайцер, е с елзаски генезис и е братовчедка на нобеловия лауреат Алберт Швайцер. В 1906 година бащата на Сартър умира и детето израства в фамилията на своята майка в парижкото предградие Мьодон, като за неговото образование изключително се грижи неговият дядо - Шарл Швайцер. Той е учител по немски език и овреме среща дребния Жан-Пол с класическата литература и го предизвиква да чете от внушителната библиотека, с която разполага. По-късно Сартър ще опише своите детски изживявния в автобиографичната си книга "Думите " (1964).
Жан-Пол Сартр е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която изяснява в своите профилирани текстове и онагледява в художествени творби - романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век. Работите на Сартр оказват въздействие и върху социологията, критическата и постколониалната доктрина и литературната рецензия.
Славата на Сартр е най-голяма в десетилетието след Втората международна война, само че тя се похабява последователно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с интернационална значителност, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други дела. Той е прочут и със своята отворена връзка с известната феминистка и писателка Симон дьо Бовоар.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Жан-Пол Сартр Нобелова премия за литература, която той отхвърля да одобри, базирайки се на своя принцип да не приема публични оценки, защото по думите му "един публицист не би трябвало да си разрешава да се трансформира в институция ".
Личната независимост
Тръгвайки от концепцията, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на персоналния избор в "Битие и Нищо ", и по-специално в образеца "Сервитьорът на кафе " (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от персоналната си независимост, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде подобен в реалност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, с цел да бъде част от обществото, без признанието на близките той не би могъл да съществува като сервитьор, тъй като в действителност той не е. Във връзка с неизбежната обязаност на всеки човек с обществото и потребността от нея за съществуването на индивида един от персонажите на Сартр споделя: "Адът, това са другите " (L'enfer, c'est les autres).
Жан-Пол Сартр умира на 15 април 1980 година в Париж и в последния му път го изпращат 50 хиляди души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ