Никос Казандзакис: Човек има нужда от малко лудост
На днешния ден през 1957 година е умрял Никос Казандзакис. Той е одобряван за най-влиятелния гръцки публицист и мъдрец на 20. век. Получава международна популярност след филмирането на романа му „ Алексис Зорбас “ под името „ Зорба гъркът “ през 1964 година с Антъни Куин в основната роля. Автор е на есета, новели, поеми, нещастия, пътеводители и преводи на типичен творби.
Ето и цитати от Никос Казандзакис:
Колко просто и непретенциозно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето...
Ти имаш четките, имаш твоите цветове, ти рисуваш своя парадайс и тогава влизаш в него.
Единственият метод да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.
Перфектният странник постоянно основава страната, в която пътува.
Всичко, което е належащо, с цел да чувствате, че тук и в този момент е щастието, е просто и непретенциозно сърце.
Какво е любовта? Не е съчувствие, нито добрина. Добротата са двама души - един, който го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, с цел да станат едно...
За да успеем, ние първо би трябвало да повярваме в това, което можем.
Човек има потребност от малко полуда, в противоположен случай в никакъв случай няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.
Всичко на този свят има прикрито значение.
След като не можем да променим действителността, дано да променим очите, с които я гледаме.
На света има единствено една жена. Една жена с доста лица.
Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прости.
Цялата ми душа е зов, а работата ми е коментар на този зов.
Вярващ ли си? Тогава една тресчица от някаква си остаряла врата става честният кръст. Не си ли набожен? Тогава честният кръст целият става някаква остаряла врата.
Когато всичко се обърка, имаш щастието да провериш душата си и да видиш дали има устойчивост и кураж! Тогава един незабележим и всесилен зложелател – някои му споделят Бог, други го назовават демон, ще се втурне към нас, с цел да ни погуби; само че ние не сме унищожени.
Целият живот е тягост. Само гибелта не е. Да си жив значи да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.
Истинската жена, да го знаеш, повече се радва поради насладата, която дава, в сравнение с поради насладата, която получава от мъжа.
Ето това е независимост... Да имаш някаква пристрастеност - да трупаш златни монети - и след това внезапно да забравиш всичко и да разпилееш цялото си благосъстояние във въздуха! Да се освободиш от една пристрастеност, подчинявайки се на друга, по-възвишена... Но белким всичко това не е иго?
Горчива е бавната разлъка с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш внезапно като с нож и да останеш още веднъж самичък в естествения климат на индивида - самотата.
Тъй като нямам контракт с избран период с живота си, отпущам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки рационален човек пътува по нея със спирачка...
тагове никос казандзакис зорба гъркът алексис зорбас
Ето и цитати от Никос Казандзакис:
Колко просто и непретенциозно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето...
Ти имаш четките, имаш твоите цветове, ти рисуваш своя парадайс и тогава влизаш в него.
Единственият метод да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.
Перфектният странник постоянно основава страната, в която пътува.
Всичко, което е належащо, с цел да чувствате, че тук и в този момент е щастието, е просто и непретенциозно сърце.
Какво е любовта? Не е съчувствие, нито добрина. Добротата са двама души - един, който го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, с цел да станат едно...
За да успеем, ние първо би трябвало да повярваме в това, което можем.
Човек има потребност от малко полуда, в противоположен случай в никакъв случай няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.
Всичко на този свят има прикрито значение.
След като не можем да променим действителността, дано да променим очите, с които я гледаме.
На света има единствено една жена. Една жена с доста лица.
Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прости.
Цялата ми душа е зов, а работата ми е коментар на този зов.
Вярващ ли си? Тогава една тресчица от някаква си остаряла врата става честният кръст. Не си ли набожен? Тогава честният кръст целият става някаква остаряла врата.
Когато всичко се обърка, имаш щастието да провериш душата си и да видиш дали има устойчивост и кураж! Тогава един незабележим и всесилен зложелател – някои му споделят Бог, други го назовават демон, ще се втурне към нас, с цел да ни погуби; само че ние не сме унищожени.
Целият живот е тягост. Само гибелта не е. Да си жив значи да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.
Истинската жена, да го знаеш, повече се радва поради насладата, която дава, в сравнение с поради насладата, която получава от мъжа.
Ето това е независимост... Да имаш някаква пристрастеност - да трупаш златни монети - и след това внезапно да забравиш всичко и да разпилееш цялото си благосъстояние във въздуха! Да се освободиш от една пристрастеност, подчинявайки се на друга, по-възвишена... Но белким всичко това не е иго?
Горчива е бавната разлъка с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш внезапно като с нож и да останеш още веднъж самичък в естествения климат на индивида - самотата.
Тъй като нямам контракт с избран период с живота си, отпущам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки рационален човек пътува по нея със спирачка...
тагове никос казандзакис зорба гъркът алексис зорбас
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ