Еверест е изкачен за първи път
На днешния ден през 1953 година сър Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите. Двамата покоряват върха и забиват четири флага - индийски, непалски, на Организация на обединените нации и британски. Ръководител на тази експедиция е англичанинът Джон Хънт.
Еверест (на тибетски: Джомолунгма: "Богинята - майка на света ", на непалски: Сагарматха: "Високо в небесата ") е най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята.
Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата сред Непал и Китайския Тибетски самостоятелен район. Западният и югоизточният скат на върха съставляват граничната линия сред двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8 848.20 метра. Наречен е на името на шефа на Индийската топографска работа полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830-1843 година. Откъм Непал е ситуиран в Национален парк Сагарматха, който е биосферен резерват предпазен от ЮНЕСКО.
Първи експедиции са британски през 1921, 1922 и 1924 година.
Откриването и измерването на Еверест през 1852 година е обвързвано с огромни компликации, защото управляващите на Тибет, Китай и Непал не разрешават достъпа на Индийската топографска работа до Хималаите. Еверест е най-голям връх на планетата от 1852 година. Отбелязан до тогава като Пик XV, след това е преименуван (1865 г.) на Еверест, а височината e поправена на 8 848 м през 1955 година след премерване от индийския топограф Гулатий, само че защото Хималаите се издигат с 5 см годишно е допустимо височината му към този момент да е над 8 850 метра.
Статутът на Еверест на най-голям връх в света притегля катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, подготвени да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, с цел да създадат сполучливо нанагорнище. Планината не изпъква с изключителни алпинистки компликации при изкачването по общоприетия маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат. Въпреки това съществуват голям брой характерни рискове, като височинна болест, неприятното време и мощният вятър.
Експедициите до върха са забележителен източник на туристически доходи за Непал, чието държавно управление изисква от експедициите позволение за нанагорнище, което може да доближи от 10 000 до 25 000 щатски $ на човек, настрана другите разходи варират до към 65 000 щ.д. на човек. Условията в "Зоната на гибелта " са толкоз тежки, че множеството трупове са оставени там, където индивидът е умрял, и от време на време са демотивиращ фактор, защото се виждат по общоприетия и други направления за нанагорнище.
Съществуват два съществени маршрута за нанагорнище на връх Еверест - югоизточният борд с начало в Непал и североизточният борд с начало в Тибет. Освен тях има и голям брой второстепенни и по-рядко употребявани направления. От двата основни маршрута, югоизточният е механически по-лесен и по-често употребен. Този маршрут е бил употребен от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 година, при първото подчинение на върха.
Щурмуването на върха се прави най-вече през месец май, преди да стартира сезонът на мусоните.
Българи, изкачили върха
На 20 април през 1984 година Христо Проданов е първият българин изкачил върха и 13-ят човек в света, направил това без кислороден апарат. По-късно същата година върхът е обуздан и от Методи Савов и Иван Вълчев (на 8 май) и Кирил Досков и Николай Петков (на 9 май), а началник на тази експедиция е бил Аврам Аврамов.
Още няколко българи са стигнали до върха - Дойчин Василев (на 20 май 1997 г.), Петко Тотев (18 май), Христо Христов (без кислороден уред), Дойчин Боянов (без кислород) и Николай Петков (второ нанагорнище, на 19 май 2004 г.).
На 24 май през 2014 година Атанас Скатов става първият веган в света, изкачил Еверест. А на 22 май три години по-късно той прави второ нанагорнище, по югоизточния борд и е първият и досега единствен българин, изкачил Еверест и по северния, и по южния борд.
Еверест (на тибетски: Джомолунгма: "Богинята - майка на света ", на непалски: Сагарматха: "Високо в небесата ") е най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята.
Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата сред Непал и Китайския Тибетски самостоятелен район. Западният и югоизточният скат на върха съставляват граничната линия сред двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8 848.20 метра. Наречен е на името на шефа на Индийската топографска работа полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830-1843 година. Откъм Непал е ситуиран в Национален парк Сагарматха, който е биосферен резерват предпазен от ЮНЕСКО.
Първи експедиции са британски през 1921, 1922 и 1924 година.
Откриването и измерването на Еверест през 1852 година е обвързвано с огромни компликации, защото управляващите на Тибет, Китай и Непал не разрешават достъпа на Индийската топографска работа до Хималаите. Еверест е най-голям връх на планетата от 1852 година. Отбелязан до тогава като Пик XV, след това е преименуван (1865 г.) на Еверест, а височината e поправена на 8 848 м през 1955 година след премерване от индийския топограф Гулатий, само че защото Хималаите се издигат с 5 см годишно е допустимо височината му към този момент да е над 8 850 метра.
Статутът на Еверест на най-голям връх в света притегля катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, подготвени да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, с цел да създадат сполучливо нанагорнище. Планината не изпъква с изключителни алпинистки компликации при изкачването по общоприетия маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат. Въпреки това съществуват голям брой характерни рискове, като височинна болест, неприятното време и мощният вятър.
Експедициите до върха са забележителен източник на туристически доходи за Непал, чието държавно управление изисква от експедициите позволение за нанагорнище, което може да доближи от 10 000 до 25 000 щатски $ на човек, настрана другите разходи варират до към 65 000 щ.д. на човек. Условията в "Зоната на гибелта " са толкоз тежки, че множеството трупове са оставени там, където индивидът е умрял, и от време на време са демотивиращ фактор, защото се виждат по общоприетия и други направления за нанагорнище.
Съществуват два съществени маршрута за нанагорнище на връх Еверест - югоизточният борд с начало в Непал и североизточният борд с начало в Тибет. Освен тях има и голям брой второстепенни и по-рядко употребявани направления. От двата основни маршрута, югоизточният е механически по-лесен и по-често употребен. Този маршрут е бил употребен от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 година, при първото подчинение на върха.
Щурмуването на върха се прави най-вече през месец май, преди да стартира сезонът на мусоните.
Българи, изкачили върха
На 20 април през 1984 година Христо Проданов е първият българин изкачил върха и 13-ят човек в света, направил това без кислороден апарат. По-късно същата година върхът е обуздан и от Методи Савов и Иван Вълчев (на 8 май) и Кирил Досков и Николай Петков (на 9 май), а началник на тази експедиция е бил Аврам Аврамов.
Още няколко българи са стигнали до върха - Дойчин Василев (на 20 май 1997 г.), Петко Тотев (18 май), Христо Христов (без кислороден уред), Дойчин Боянов (без кислород) и Николай Петков (второ нанагорнище, на 19 май 2004 г.).
На 24 май през 2014 година Атанас Скатов става първият веган в света, изкачил Еверест. А на 22 май три години по-късно той прави второ нанагорнище, по югоизточния борд и е първият и досега единствен българин, изкачил Еверест и по северния, и по южния борд.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ