Стамболийски подписва Ньойския договор между България и страните от Антантата
На днешния ден през 1919 година министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския контракт сред България и страните от Антантата (Франция, Британската империя и Русия), сложил завършек на присъединяване на България в Първата международна война. Подписан е от българска страна, под големия напън на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 година в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
В България е утвърден на 15 февруари 1920 година. Ньойският контракт влиза в действие на 9 август 1920 година. От отделените земи в идващите три години в България идват над 100 хиляди бежанци. Около 600 хиляди българи остават оттатък граница.
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 - 14 юни 1923 г.) е политик и лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в държавното управление на Български земеделски народен съюз (1919-1823 г.).
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се опълчва на измененията в Търновската конституция през 1911 година и на присъединяване на България в Първата международна война. Когато Австро-Унгария афишира война на Сърбия през 1914 година, той показва в Народното събрание вярата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и изменник, Стамболийски декларира: "В миг, като сегашния, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин ".
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. През лятото Народното събрание изпраща българска делегация, в която е и той да взе участие в договарянията за подписване на кротичък контракт на Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват осем дни с трен за Париж без никакви улеснения, като би трябвало да минат през Белград, защитавани от самото начало от офицери и няколко батальона сенегалски бойци. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било позволено да излизат от хотел "Шато дьо Мадрид " без специфични позволения, издавани със записване ден по-рано.
На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва публично на Българската делегация изискванията за мир. В 25-дневен период Българската страна би трябвало да показа своите писмени възражения на Върховния съвет, който, откакто ги прегледа, ще дефинира нов период за окончателния общ контракт на България. След отхвърли на Теодоров да одобри наложените условия, Стамболийски оглавява държавното управление и на 27 ноември 1919 година подписва Ньойския контракт, след което, съгласно някои медии, счупва писалката. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, само че той отказал.
След извършените парламентарни избори, от 21 май 1920 година държавното управление е формирано единствено от представители на Български земеделски народен съюз.
В България е утвърден на 15 февруари 1920 година. Ньойският контракт влиза в действие на 9 август 1920 година. От отделените земи в идващите три години в България идват над 100 хиляди бежанци. Около 600 хиляди българи остават оттатък граница.
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 - 14 юни 1923 г.) е политик и лидер на Българския аграрни национален съюз (БЗНС). Той е министър-председател на България в държавното управление на Български земеделски народен съюз (1919-1823 г.).
Републиканец и пацифист по убеждения, Стамболийски остро се опълчва на измененията в Търновската конституция през 1911 година и на присъединяване на България в Първата международна война. Когато Австро-Унгария афишира война на Сърбия през 1914 година, той показва в Народното събрание вярата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и изменник, Стамболийски декларира: "В миг, като сегашния, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин ".
През януари 1919 година Стамболийски се включва в съдружното държавно управление на Теодор Теодоров. През лятото Народното събрание изпраща българска делегация, в която е и той да взе участие в договарянията за подписване на кротичък контракт на Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват осем дни с трен за Париж без никакви улеснения, като би трябвало да минат през Белград, защитавани от самото начало от офицери и няколко батальона сенегалски бойци. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било позволено да излизат от хотел "Шато дьо Мадрид " без специфични позволения, издавани със записване ден по-рано.
На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва публично на Българската делегация изискванията за мир. В 25-дневен период Българската страна би трябвало да показа своите писмени възражения на Върховния съвет, който, откакто ги прегледа, ще дефинира нов период за окончателния общ контракт на България. След отхвърли на Теодоров да одобри наложените условия, Стамболийски оглавява държавното управление и на 27 ноември 1919 година подписва Ньойския контракт, след което, съгласно някои медии, счупва писалката. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, само че той отказал.
След извършените парламентарни избори, от 21 май 1920 година държавното управление е формирано единствено от представители на Български земеделски народен съюз.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ