Българското село Сан Стефано пази спомена за историческото събитие
На днешния ден през 1878 година Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански кротичък контракт, с който се поставя завършек на войната сред двете страни (1877-1878 г.) и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Трета българска страна след близо пет века османско господство в България. Договорът е парафиран в Сан Стефано, което през днешния ден е квартал на Истанбул, само че с името Йешилкьой. От мястото, където е бил подписан Санстефанският кротичък контракт през днешния ден няма и помен.
В България обаче има едно малко село в община Карнобат, което носи името Сан Стефано. Намира се на 17 км южно от град Карнобат и на 60 км от регионалния център Бургас. То е учредено през XIV век, като името му е било Исмаил факъ, само че през 1934 година е променено. Населението му обаче понижава през годините и през днешния ден в него живеят не повече от 100 индивида. Но не пропущат да отбележат събитието и да почетат паметта на починалите за Освобождението на България.
Историческото място Сан Стефано (на латински: San Stefano, на гръцки: Агиос Стефанос, Айос Стефанос) след 1926 година е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село). Днес то е на към 10 км западно от историческия център на Цариград (Константинопол). Селището граничи с интернационалното летище, наречено на създателя на Турската република "Мустафа Кемал Ататюрк ". Допреди бързото разгръщане на агломерацията през 70-те години на ХХ век селището е малко вилно и рибарско предградие с пристанище, ситуирано на брега на Мраморно море.
То е кръстено по този начин на Свети Стефан - латиноезично "Сан Стефано " и "Агиос Стефанос " на гръцки. Името произлиза от легендата, че във византийските времена корабът, пренасящ мощите на Светеца от Константинопол за Рим, бил заставен да се прислони тук поради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското населено място, до момента в който морето се успокои. Така останало името на църквата и на селото Сан Стефано. В предградието има три църкви, отдадени на Свети Стефан - православна, римокатолическа и арменска.
През вековете Сан Стефано е било в центъра на разнообразни исторически събития. През 1203 година латинската войска на Четвъртия кръстоносен поход дебаркира на брега на Сан Стефано, с цел да превземе година по-късно Константинопол. По време на Кримската война пък тук са ситуирани френските сили.
Сан Стефано е селището, където русите стопират настъплението си и приключва Руско-турската освободителна война (1877-1878). На 21 февруари през 1878 година Великият съветски княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата врата за влизане на съветски елементи в Сан Стефано. Тук Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския кротичък контракт, освободил българите от османско господство и възстановил Българската страна.
До началото на ХХ век селото е християнско - обитаемо е с арменци и с гърци, След Арменския геноцид, сбъднат от турците в края на XIX и началото на XX век, арменското население изчезва, а след Гръцко-турската война (1919-1922 г.) и гърците са изселени в Гърция. През 1926 година селището е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село) съгласно признатото в Турция законодателство, налагащо всеки обитаем пункт да е с турско име.
На това градче е кръстена и една централна улица в София. Името ѝ - "Сан Стефано ", идва от мястото на сключването на Санстефанския кротичък контракт, посредством който е обособена българската страна след петвековно османско господство. Тя се простира сред парка "Заимов " при бул. "Янко Сакъзов " и бул. "Цар Освободител " при Орлов мост.
По продължение на ул. "Сан Стефано " или в нейния регион (от север на юг) са ситуирани: Националният център по заразни и паразитни заболявания, 5-то РПУ, Посолството на Франция, Посолството на Сърбия, Руският културно-информационен център, Българска национална телевизия и Посолство на Гърция.
В България обаче има едно малко село в община Карнобат, което носи името Сан Стефано. Намира се на 17 км южно от град Карнобат и на 60 км от регионалния център Бургас. То е учредено през XIV век, като името му е било Исмаил факъ, само че през 1934 година е променено. Населението му обаче понижава през годините и през днешния ден в него живеят не повече от 100 индивида. Но не пропущат да отбележат събитието и да почетат паметта на починалите за Освобождението на България.
Историческото място Сан Стефано (на латински: San Stefano, на гръцки: Агиос Стефанос, Айос Стефанос) след 1926 година е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село). Днес то е на към 10 км западно от историческия център на Цариград (Константинопол). Селището граничи с интернационалното летище, наречено на създателя на Турската република "Мустафа Кемал Ататюрк ". Допреди бързото разгръщане на агломерацията през 70-те години на ХХ век селището е малко вилно и рибарско предградие с пристанище, ситуирано на брега на Мраморно море.
То е кръстено по този начин на Свети Стефан - латиноезично "Сан Стефано " и "Агиос Стефанос " на гръцки. Името произлиза от легендата, че във византийските времена корабът, пренасящ мощите на Светеца от Константинопол за Рим, бил заставен да се прислони тук поради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското населено място, до момента в който морето се успокои. Така останало името на църквата и на селото Сан Стефано. В предградието има три църкви, отдадени на Свети Стефан - православна, римокатолическа и арменска.
През вековете Сан Стефано е било в центъра на разнообразни исторически събития. През 1203 година латинската войска на Четвъртия кръстоносен поход дебаркира на брега на Сан Стефано, с цел да превземе година по-късно Константинопол. По време на Кримската война пък тук са ситуирани френските сили.
Сан Стефано е селището, където русите стопират настъплението си и приключва Руско-турската освободителна война (1877-1878). На 21 февруари през 1878 година Великият съветски княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата врата за влизане на съветски елементи в Сан Стефано. Тук Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския кротичък контракт, освободил българите от османско господство и възстановил Българската страна.
До началото на ХХ век селото е християнско - обитаемо е с арменци и с гърци, След Арменския геноцид, сбъднат от турците в края на XIX и началото на XX век, арменското население изчезва, а след Гръцко-турската война (1919-1922 г.) и гърците са изселени в Гърция. През 1926 година селището е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село) съгласно признатото в Турция законодателство, налагащо всеки обитаем пункт да е с турско име.
На това градче е кръстена и една централна улица в София. Името ѝ - "Сан Стефано ", идва от мястото на сключването на Санстефанския кротичък контракт, посредством който е обособена българската страна след петвековно османско господство. Тя се простира сред парка "Заимов " при бул. "Янко Сакъзов " и бул. "Цар Освободител " при Орлов мост.
По продължение на ул. "Сан Стефано " или в нейния регион (от север на юг) са ситуирани: Националният център по заразни и паразитни заболявания, 5-то РПУ, Посолството на Франция, Посолството на Сърбия, Руският културно-информационен център, Българска национална телевизия и Посолство на Гърция.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ