Петко Славейков е редактор на хумористичния вестник Гайда
На днешния ден през 1863 година излиза първият брой на вестник " Гайда ". Негов редактор е Петко Рачов Славейков, който се изявява като стихотворец, журналист, фолклорист и политик.
" Гайда " е български язвителен вестник, издаван в Истанбул (най-големият бългаски град по време на Османската империя). Подзаглавието на вестника е " Сатирический вестник за свестявание на българите ". Издава се всеки 15 дни, а годишният абонамент е 2 бели меджидиета.
Първият му брой излиза на 15 юни 1863 година, а последният - на 15 април 1867 година. Вестникът е спрян от турската цензура за интервала 24 април 1865 година - 1 януари 1866 година. След подновяването излиза като филологическо списание, нравствената цел на което ще е " със занимателното си наличие да приучи на прочитание нашите съотечественици ".
Първото стихотворение на Христо Ботев - " Майце си ", е отпечатано в последния брой на този вестник.
В анкета, проведена от Съюза на българските публицисти измежду публицисти от българските национални медии, извършена през 2003 година и отдадена на 140-годишнината на вестника, " Гайда " е посочен преди всичко в отговора на въпроса: " Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през интервала 1863-2003 година? "
Петко Рачов Славейков
(1827-1895 г.) е измежду водачите на Либералната партия след Освобождението, бил е ръководител на Народното събрание (1880 г.) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885 г.).
Той развива необятна културно-просветна активност. До 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 година отпечатва първите си книги – „ Смесена китка ", „ Песнопойка “. Пише поемата „ Бойка челник “ (1853 г.) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. Участва в заговора за несполучливото въстание на дядо Никола в Търново (1856 г.).
През 1864 година отпътува за Цариград да редактира българския превод на Библията (на източнобългарско наречие) от Българското библейско сдружение. Нейният повсеместен превод, прочут като Славейковата Библия, е отпечатан в Цариград през 1871 година.
Славейков се обрисува като най-известния български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика:
вестници: „ Гайда " (1863 – 1867 г.), „ Македония “ (1866 – 1872 г.), „ Шутош “ (1873 – 1874 г.), „ Костурка “ (1874 г.);
списания: „ Ружица “ (1871 г.), „ Пчелица “ (1871 г.), „ Читалище “ (1872 – 1873 г.), „ Звънчатий глумчо “ (1872 г.).
Петко Славейков е измежду ръководителите на църковната битка. По-късно е преподавател в Българската екзархия.
" Гайда " е български язвителен вестник, издаван в Истанбул (най-големият бългаски град по време на Османската империя). Подзаглавието на вестника е " Сатирический вестник за свестявание на българите ". Издава се всеки 15 дни, а годишният абонамент е 2 бели меджидиета.
Първият му брой излиза на 15 юни 1863 година, а последният - на 15 април 1867 година. Вестникът е спрян от турската цензура за интервала 24 април 1865 година - 1 януари 1866 година. След подновяването излиза като филологическо списание, нравствената цел на което ще е " със занимателното си наличие да приучи на прочитание нашите съотечественици ".
Първото стихотворение на Христо Ботев - " Майце си ", е отпечатано в последния брой на този вестник.
В анкета, проведена от Съюза на българските публицисти измежду публицисти от българските национални медии, извършена през 2003 година и отдадена на 140-годишнината на вестника, " Гайда " е посочен преди всичко в отговора на въпроса: " Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през интервала 1863-2003 година? "
Петко Рачов Славейков
(1827-1895 г.) е измежду водачите на Либералната партия след Освобождението, бил е ръководител на Народното събрание (1880 г.) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885 г.).
Той развива необятна културно-просветна активност. До 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 година отпечатва първите си книги – „ Смесена китка ", „ Песнопойка “. Пише поемата „ Бойка челник “ (1853 г.) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. Участва в заговора за несполучливото въстание на дядо Никола в Търново (1856 г.).
През 1864 година отпътува за Цариград да редактира българския превод на Библията (на източнобългарско наречие) от Българското библейско сдружение. Нейният повсеместен превод, прочут като Славейковата Библия, е отпечатан в Цариград през 1871 година.
Славейков се обрисува като най-известния български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика:
вестници: „ Гайда " (1863 – 1867 г.), „ Македония “ (1866 – 1872 г.), „ Шутош “ (1873 – 1874 г.), „ Костурка “ (1874 г.);
списания: „ Ружица “ (1871 г.), „ Пчелица “ (1871 г.), „ Читалище “ (1872 – 1873 г.), „ Звънчатий глумчо “ (1872 г.).
Петко Славейков е измежду ръководителите на църковната битка. По-късно е преподавател в Българската екзархия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ