Преди 161 г. църквата ни се отделя от Гръцката патриаршия
На днешния ден през 1860 година на Великден в цариградската черква " Свети Стефан " при църковната работа свещеник Иларион Макариополски не загатва името на Вселенския гръцки патриарх. Това значи, че Българската православна черква декларира своето отделя от Гръцката патриаршия.
Всичко се случва по време на по този начин наречената Великденска акция , наричана още в известната литература и Българският Великден. На 3 април 1860 г. е кулминационният миг в българо-гръцките връзки и в битката за църковна самостоятелност.
На този ден по време на тържествената великденска работа във към момента дървения български храм " Свети Стефан " в Цариград епископ Иларион Макариополски не загатва името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „ всякое епископство православных “, което се произнася единствено от предстоятел на автокефална черква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султан Абдул Меджид I.
По това време суверен на българските земи е османския султан. По този метод канона официално е спазен и бългаските духовници не могат да бъдат упрекнати в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски алегорично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е наново заточен в Света гора (1861-1864 г.) дружно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивска.
Великденската акция е авансово замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските претенции. Исканията са три:
изборност на архиереи от паството по епархии;
архиереите да правят богослужението на родния на паството новобългарски език;
архиереите да са на закрепена заплата, с цел да не могат да се облагодетелстват от служебното си състояние за сметка на паството.
Още преди и по време на Кримската война (1853-1856 г.) българите формулират претенции за духовна самостоятелност. През 40-те години на XIX век придвижването прераства в българо-гръцка църковна свада, защото националния будител Неофит Бозвели - един от водачите на националното просветно и църковно придвижване през Възраждането, умира в изгнание на Света гора.
Българският народ има в продължение на епохи своя автокефална черква. Вселенският гръцки патриарх Самуил Ханджери е упрекван от българските възрожденци в целенасочена разпродажба на Охридската архиепископия (през 1767 г.). Историографията е изяснила, че тази историческа теза е в огромната си част недостоверна, обаче послужва като предлог на българските възрожденци и духовни водачи да стимулират паството си против " Фенер ", чиято политика по българския църковен въпрос е недипломатична и в последна сметка Кирил VII Константинополски става втория космополитен патриарх след Григорий V Константинополски, който е погубен на 18 април 1872 година. След завладяването на Константинопол през 1453 г. повечето от православните му поданици се реалокират във " Фенер ". В 1601 година в квартала се придвижва и седалището на Вселенската партиаршия, където е и до през днешния ден. В резултат на това " Фенер " често се употребява в български и в други езици като малко означение на патриаршията.
Преди Коледа на миналата календарна година на акцията на Възкресението, се случват няколко други събития. На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя главния камък на Желязната българска черква " Свети Стефан ". А на 11 ноември пък е е осветена остарялата възрожденска черква в Кюстендил, отдадена на свети Мина.
Великденската акция се посреща с възторг. В доста от българските селища популацията принуждава духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската черква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във етапа на битка за признание на самостоятелна българска черква.
Иларион Макариополски , роден като Стоян Стоянов Михайловски , е български свещеник, макариополски свещеник на Цариградската партиаршия и един от водачите на черковно-националната битка. Той е роден през 1812 година в Елена. От 1844 година управлява, дружно с Неофит Бозвели, църковно-националната битка в Цариград.
След Кримската война (1853-1856 г.), обнародването на Хатихумаюна донесло нови очаквания на българите. По молба на българската община е ръкоположен за свещеник на българската черква в Цариград. Тогава той получава купата Макариополски. Ръкополагането му за свещеник му дава право да показва своите сънародници в Цариград, както пред Цариградската патриаршия, по този начин и пред Високата врата.
След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е член на Временния разбъркан екзархийски съвет и на първия Синод.
Българската православна черква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 година сан на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна черква в Европа.
Всичко се случва по време на по този начин наречената Великденска акция , наричана още в известната литература и Българският Великден. На 3 април 1860 г. е кулминационният миг в българо-гръцките връзки и в битката за църковна самостоятелност.
На този ден по време на тържествената великденска работа във към момента дървения български храм " Свети Стефан " в Цариград епископ Иларион Макариополски не загатва името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „ всякое епископство православных “, което се произнася единствено от предстоятел на автокефална черква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султан Абдул Меджид I.
По това време суверен на българските земи е османския султан. По този метод канона официално е спазен и бългаските духовници не могат да бъдат упрекнати в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски алегорично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е наново заточен в Света гора (1861-1864 г.) дружно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивска.
Великденската акция е авансово замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските претенции. Исканията са три:
изборност на архиереи от паството по епархии;
архиереите да правят богослужението на родния на паството новобългарски език;
архиереите да са на закрепена заплата, с цел да не могат да се облагодетелстват от служебното си състояние за сметка на паството.
Още преди и по време на Кримската война (1853-1856 г.) българите формулират претенции за духовна самостоятелност. През 40-те години на XIX век придвижването прераства в българо-гръцка църковна свада, защото националния будител Неофит Бозвели - един от водачите на националното просветно и църковно придвижване през Възраждането, умира в изгнание на Света гора.
Българският народ има в продължение на епохи своя автокефална черква. Вселенският гръцки патриарх Самуил Ханджери е упрекван от българските възрожденци в целенасочена разпродажба на Охридската архиепископия (през 1767 г.). Историографията е изяснила, че тази историческа теза е в огромната си част недостоверна, обаче послужва като предлог на българските възрожденци и духовни водачи да стимулират паството си против " Фенер ", чиято политика по българския църковен въпрос е недипломатична и в последна сметка Кирил VII Константинополски става втория космополитен патриарх след Григорий V Константинополски, който е погубен на 18 април 1872 година. След завладяването на Константинопол през 1453 г. повечето от православните му поданици се реалокират във " Фенер ". В 1601 година в квартала се придвижва и седалището на Вселенската партиаршия, където е и до през днешния ден. В резултат на това " Фенер " често се употребява в български и в други езици като малко означение на патриаршията.
Преди Коледа на миналата календарна година на акцията на Възкресението, се случват няколко други събития. На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя главния камък на Желязната българска черква " Свети Стефан ". А на 11 ноември пък е е осветена остарялата възрожденска черква в Кюстендил, отдадена на свети Мина.
Великденската акция се посреща с възторг. В доста от българските селища популацията принуждава духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската черква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във етапа на битка за признание на самостоятелна българска черква.
Иларион Макариополски , роден като Стоян Стоянов Михайловски , е български свещеник, макариополски свещеник на Цариградската партиаршия и един от водачите на черковно-националната битка. Той е роден през 1812 година в Елена. От 1844 година управлява, дружно с Неофит Бозвели, църковно-националната битка в Цариград.
След Кримската война (1853-1856 г.), обнародването на Хатихумаюна донесло нови очаквания на българите. По молба на българската община е ръкоположен за свещеник на българската черква в Цариград. Тогава той получава купата Макариополски. Ръкополагането му за свещеник му дава право да показва своите сънародници в Цариград, както пред Цариградската патриаршия, по този начин и пред Високата врата.
След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е член на Временния разбъркан екзархийски съвет и на първия Синод.
Българската православна черква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 година сан на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна черква в Европа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ