Най-богатият българин от края на XIX век, който построи Софийския университет
На днешния ден през 1819 година е роден Евлоги Георгиев Недев , български бизнесмен, считан за най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век. Той прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, само че не престава да се усеща надълбоко обвързван със ориста на своя народ. Заедно с брат си Христо Георгиев вземат участие в голям брой благотворителни начинания със обилни суми.
Христо Георгиев е роден в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив, като след привършване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 година той отпътува за Галац, където двамата братя на майка му - Христо Пулиев и Никола Пулиев, имат компания за търговия с ориз. На 1 март 1839 година тримата подписват общ протокол за комерсиална активност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - 50 000, а Евлоги - 27 000. Скоро в Галац идва и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята стартират съдействие с гръцката компания "Теолого " в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Братята откриват и тайните на банкерството - наблюдават лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 година 90% от приходите им са от банкови интервенции. Ако съпоставим капиталите на компанията през 1839 година (145 000 гроша) и 1878 година (11 631 000 гроша), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то нарастването е над 95 пъти. При гибелта на Евлоги положението му е 23 милиона.
Поетът Христо Ботев е родственик с братя Георгиеви по майчина линия, само че макар всички компликации по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.
През 1880 година Евлоги Георгиев е определен за народен представител във II Обикновено национално заседание, само че изборът му е касиран, защото не е български, а съветски жител.
В продължение на доста години Евлоги Георгиев подкрепя издръжката на небогати възпитаници в чужбина, разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други.
Венец на филантропската му активност е постройката на Софийският университет . Откритото през 1888 година първо и само Висше учебно заведение в Княжество България се нуждае от личен дом. През 1896 година той подарява на българската страна 800 хиляди лева за изграждане постройка на университета и дава имот от 10 134 кв. м в центъра на София (на стойност 200 хиляди лв).
В наследството си Евлоги Георгиев написа: "Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра умерено ". С прагматизма на настоятелен човек той знае, че просперитетът на българското общество е невъобразим без висше учебно заведение, в което да се преподават предмети "преимуществено от позитивните науки с приложение към промишлеността ". За тази цел той дава 6 млн. лева от цялото си положение и с прихода от тях да се основе и поддържа такова учебно заведение.
Съдебният развой към оспорването на наследството му забавя основаването на Висше учебно заведение, каквото планува член 13 от наследството на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хиляди лева и място от 10.5 дка на улиците "Дондуков " и "Цариградско шосе ". Желанието му било учебното заведение да се споделя "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово ".
Едва през 1934 година от основания от Евлоги Георгиев фонд на първо време е издигнат днешният ректорат на Софийски университет, а по-късно се построяват и другите две крила. Пред парадния му вход стоят бронзовите фигури на двамата братя, дело на статуя Кирил Шиваров.
С дарени от Евлоги Георгиев средства е издигнато и приблизително техническо учебно заведение и фабрика за вълнени платове в родния му град Карлово.
Христо умира прекомерно млад - едвам на 48 година през 1872-а, а Евлоги продължва общото им дело чак до края на дните си. Евлоги и Христо Георгиеви са заровени в гробището Белу в румънската столица Букурещ, а гробницата им е приета за архитектурен монумент от румънската страна.
Христо Георгиев е роден в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив, като след привършване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 година той отпътува за Галац, където двамата братя на майка му - Христо Пулиев и Никола Пулиев, имат компания за търговия с ориз. На 1 март 1839 година тримата подписват общ протокол за комерсиална активност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - 50 000, а Евлоги - 27 000. Скоро в Галац идва и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята стартират съдействие с гръцката компания "Теолого " в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Братята откриват и тайните на банкерството - наблюдават лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 година 90% от приходите им са от банкови интервенции. Ако съпоставим капиталите на компанията през 1839 година (145 000 гроша) и 1878 година (11 631 000 гроша), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то нарастването е над 95 пъти. При гибелта на Евлоги положението му е 23 милиона.
Поетът Христо Ботев е родственик с братя Георгиеви по майчина линия, само че макар всички компликации по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.
През 1880 година Евлоги Георгиев е определен за народен представител във II Обикновено национално заседание, само че изборът му е касиран, защото не е български, а съветски жител.
В продължение на доста години Евлоги Георгиев подкрепя издръжката на небогати възпитаници в чужбина, разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други.
Венец на филантропската му активност е постройката на Софийският университет . Откритото през 1888 година първо и само Висше учебно заведение в Княжество България се нуждае от личен дом. През 1896 година той подарява на българската страна 800 хиляди лева за изграждане постройка на университета и дава имот от 10 134 кв. м в центъра на София (на стойност 200 хиляди лв).
В наследството си Евлоги Георгиев написа: "Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра умерено ". С прагматизма на настоятелен човек той знае, че просперитетът на българското общество е невъобразим без висше учебно заведение, в което да се преподават предмети "преимуществено от позитивните науки с приложение към промишлеността ". За тази цел той дава 6 млн. лева от цялото си положение и с прихода от тях да се основе и поддържа такова учебно заведение.
Съдебният развой към оспорването на наследството му забавя основаването на Висше учебно заведение, каквото планува член 13 от наследството на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хиляди лева и място от 10.5 дка на улиците "Дондуков " и "Цариградско шосе ". Желанието му било учебното заведение да се споделя "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово ".
Едва през 1934 година от основания от Евлоги Георгиев фонд на първо време е издигнат днешният ректорат на Софийски университет, а по-късно се построяват и другите две крила. Пред парадния му вход стоят бронзовите фигури на двамата братя, дело на статуя Кирил Шиваров.
С дарени от Евлоги Георгиев средства е издигнато и приблизително техническо учебно заведение и фабрика за вълнени платове в родния му град Карлово.
Христо умира прекомерно млад - едвам на 48 година през 1872-а, а Евлоги продължва общото им дело чак до края на дните си. Евлоги и Христо Георгиеви са заровени в гробището Белу в румънската столица Букурещ, а гробницата им е приета за архитектурен монумент от румънската страна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ