Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска
На днешния ден през 1765 година Софроний Врачански приключва в Котел първия дубликат на История славянобългарска (оригинално заглавие: Исторїя славноболгарская). Това е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в интервала 1760-1762 година. Приема се алегорично, че то слага началото на Българското възобновление.
Творбата на светогорския духовник Паисий с право е посочена като значим повод за образуването на българското национално съзнание. В дългите години на робството българите изгубват възприятието си за общественост, родината за множеството от тях се е свила до личното им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, само че не са знаели за предишното си.
Оригиналният език на творбата е примес от приказваме български и черковнославянски.
Структурно Историята се състои от няколко елементи - два предговора, няколко глави, в които се излагат разнообразни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и заключение.
История славянобългарска е сборна творба, която преплита детайли на история, автобиография и журналистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характерности. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий преглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна участват и ренесансови детайли. Паисий декларира, че е създател и създател, нещо типично за ренесансовите създатели. Пише на наличен български език и постанова лични хрумвания за нуждата от национално съзнание. Творбата носи мощно полемичен темперамент. Паисий опълчва българите на гърци и сърби, като акцентира превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
Написаната от Паисий Хилендарски чернова е непокътната и се съхранява в мястото ѝ на написване - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Известни са близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните преписи са Софрониевият (1765 г.), Самоковският (1771 г.), Рилският (1772 г.), Жеравненският (преди 1772 г.), Никифоровият, Еленският дубликат на Дойно Граматик от 1784 година. Някои по-късни преписи са Рилска преработка от 1825 година, два преписа от 1828 и 1845 година от Сопот, Харитонова, Габровска корекция.
През 1781 година Софроний Врачански прави още един (или Втори Котленски) дубликат.
Преправен вид на История славянобългарска е от отпечатан за първи път под името Царственик или история болгарская през 1844 година в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович.
Първото печатно издание на цялостния автентичен текст е квалифицирано от Йордан Иванов и оповестено през 1914 година от Българска академия на науките.
През 2003 година университетското издателство "Св. Климент Охридски “ със съдействието на Националния исторически музей издава фототипно преписа-белова, както и преведените от акад. Петър Динеков текстове на новобългарски език.
Творбата на светогорския духовник Паисий с право е посочена като значим повод за образуването на българското национално съзнание. В дългите години на робството българите изгубват възприятието си за общественост, родината за множеството от тях се е свила до личното им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, само че не са знаели за предишното си.
Оригиналният език на творбата е примес от приказваме български и черковнославянски.
Структурно Историята се състои от няколко елементи - два предговора, няколко глави, в които се излагат разнообразни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и заключение.
История славянобългарска е сборна творба, която преплита детайли на история, автобиография и журналистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характерности. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий преглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна участват и ренесансови детайли. Паисий декларира, че е създател и създател, нещо типично за ренесансовите създатели. Пише на наличен български език и постанова лични хрумвания за нуждата от национално съзнание. Творбата носи мощно полемичен темперамент. Паисий опълчва българите на гърци и сърби, като акцентира превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.
Написаната от Паисий Хилендарски чернова е непокътната и се съхранява в мястото ѝ на написване - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.
Известни са близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните преписи са Софрониевият (1765 г.), Самоковският (1771 г.), Рилският (1772 г.), Жеравненският (преди 1772 г.), Никифоровият, Еленският дубликат на Дойно Граматик от 1784 година. Някои по-късни преписи са Рилска преработка от 1825 година, два преписа от 1828 и 1845 година от Сопот, Харитонова, Габровска корекция.
През 1781 година Софроний Врачански прави още един (или Втори Котленски) дубликат.
Преправен вид на История славянобългарска е от отпечатан за първи път под името Царственик или история болгарская през 1844 година в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович.
Първото печатно издание на цялостния автентичен текст е квалифицирано от Йордан Иванов и оповестено през 1914 година от Българска академия на науките.
През 2003 година университетското издателство "Св. Климент Охридски “ със съдействието на Националния исторически музей издава фототипно преписа-белова, както и преведените от акад. Петър Динеков текстове на новобългарски език.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ