На днешния ден преди точно 20 години турските жени са

...
На днешния ден преди точно 20 години турските жени са
Коментари Харесай

20 години след като турските жени станаха равни на мъжете: Убийства, насилие и социално неравенство |

На днешния ден преди тъкмо 20 години турските дами са приети за равни на мъжете.

Промяната се случва с смяната на конституцията и признатия два дни по-рано нов цивилен кодекс. 

20 години по-късно обаче туркините още веднъж се борят за независимост, за тъждество и за право на живот - безусловно. (Всяка година убитите дами в Турция са стотици. Последният случай е изключително жестокото ликвидиране на Башак Ченгиз - убита с мачете на централна улица в Истанбул на 9 ноември.)

Равенство на хартия

Турските дами са едни от първите в Европа, които получават право да гласоподават и да се кандидатират за обществени длъжности. През 1934 година туркините гласоподават за първи път. От тази дата насам в южната ни съседка стартира все по-активно да се приказва за тъждество.

През 1985 година Турция става страна  по Конвенцията за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите. Протоколът е утвърден през 2002 година

Година по-рано - на 24 ноември 2001 година равенството сред дамите и мъжете влиза и в главния закон. Тогава Великото национално заседание трансформира конституцията - отстранено е условието дамата да се подчинява на брачна половинка си. Наред с това в новия цивилен кодекс е заложено, че дамите имат право на благосъстоятелност. Премахната е и концепцията за извънбрачните деца, която беше още един от механизмите за полова дискриминация.

През 2011 година Турция става първата страна в света подписала и утвърдила (2012 г.) Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и битка с насилието против дами и домашното принуждение, по-популярна като Истанбулската спогодба.

Всички тези документи регламентират равенството на дамите, тъждество, което обаче съществува единствено на хартия - туркините са все по този начин дискриминирани, все по този начин жертви на домашно принуждение, което постоянно остава безнаказано.

Борбата с домашното принуждение и равенството не са цели

Този извод беше потвърден в края на март тази година, когато. Това се случи на фона на зачестилите случаи на домашно принуждение и увеличаващата се дискриминация  в страната:

Според. Турция се подрежда на 133-то място измежду 156 страни. Според критерия за образованието на дамите страната се подрежда на 101-во място, 114-то съгласно присъединяване им в политическия живот, 105-то във връзка с опазване на здравето и заплаха за живота и 140-то място във връзка с икономическо присъединяване и благоприятни условия.

Докладът на за присъединяване на дамите в пазара на труда демонстрира сходни резултати - едвам 22% от мениджърите в огромните компании и 18% от членовете в управителните препоръки са дами. На управителни постове в такива компании дамите са единствено 11%. Дори и на тези позиции, както и на всички останали, дамите получават доста по-малки заплати от мъжете. Според отчета на Международната организация по труда разликата в заплащането сред мъжете и дамите в Турция през 2020 година е била приблизително 15,6%.

Статистистическите данни и резултатите от сокладите демонстрират, че в Турция има проблем с правата на дамите, че те са уязвими във връзка с достъпът им до обучение и здравни грижи, както и на трудовия пазар и в политическото посланичество (17% депутатите са дами, 3% са дамите - кметове. Малко повече са общински съветници - 11%), а всичко това прави турските дами лесни жертви. 

Сълзотворен газ, побои и убийства - или какво се случи след отдръпването от Конвенцията

Анкара публично се отдръпна от Истанбулската спогодба на 1 юли тази година. Ден по-късно. Жените, защитаващи равенството и битката с домашното принуждение, не бяха чути, а митингът им беше разпилян със сълзотворен газ.

Още от началото на измененията към извоюването на равни права за дамите в Турция е имало мощни рецензии от страна на религиозните и националистическите  организации. В огромната си част те бяха пренебрегнати...поне до март тази година, когато обичайните мюсюлмански полезности се трансфораха в средство за подсилване на политическата власт.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, чиято партия по начало е консервативна, реши да извади страната от съглашението за Истанбулската спогодба, тъй като тя била  " отвлечена " от тези, " които се пробват да възстановяват хомосексуалността - което е несъвместимо със обществените и фамилните полезности на Турция ".

С тези думи пред март 2021 година той жигосах интернационалния договор за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Той не се е изказвал ласкаво и за равенството - Ердоган неведнъж и насърчавал сънародничките си да имат " най-малко три деца " и е подлагал на критика тези, които дават приоритет на кариерата пред фамилията.

" Жена, която отхвърля майчинството, която се въздържа да бъде вкъщи, колкото и сполучлив да е трудовият й живот, е незадоволителна, е непълна " - с тези думи през 2016 г. той се обръща към гостите  на събитието на Асоциацията на дамите и демокрацията.

На този декор в страната приблизително всеки ден умира по една жена.

Турция няма публична статистика за убийствата на дами, само че държавното управление означи, че предходната година случаите са се нараснали. За тях обаче се схваща единствено от медийни изявления. Според данни на организацията " We Stop Femicide " от началото на годината в страната са убити 345 дами, а през предходната година - 409. 

По данни на Световната здравна организация 38% от дамите в страната са обект на принуждение от колегата си. В Европа този % е 25.

Това е и повода отдръпването на страната от конвенцията да бъде признато като стъпка обратно в битката с домашното принуждение.
Източник: offnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР