От религиозния заслон в Швеция до шпионските мрежи на ФСБ в Латвия – по какъв начин Кремъл трансформира вярата и обществените мрежи в оръжие за дестабилизация на Европа
Александър Левченко*
Междувременно в Швеция беше оповестена информация, че монахини от манастира „ Света Елизавета “ на Руската православна черква са били разобличени като шпионаж за съветското военно разузнаване. Известно е, че те са прехвърляли събраните в Швеция доходи от продажбата на религиозни артикули за потребностите на съветската войска, а също по този начин са посещавали краткотрайно окупираните територии на Украйна. Известно е, че монахините са посещавали разнообразни страни от Европейски Съюз в продължение на осем години и са продавали религиозни артикули, приходите от продажбата на които са били прехвърляни за потребностите на съветските военни, участващи във войната против Украйна. Подкрепата на тези монахини за експанзия против Украйна и тяхната проруска позиция са били известни много по-рано.
Русия употребява Руската православна черква (РПЦ) като инструмент на мека мощ и хибридно въздействие, прикривайки разследваща и пропагандна активност с вяра. Чрез ръкоположените чиновници на своите задгранични енории Кремъл популяризира разкази за „ съветския свят “,
легитимира войната против Украйна и се пробва да дискредитира Запада.
РПЦ е канал за въздействие върху диаспората, локалните общности и в някои случаи даже върху локалните управляващи. Чуждестранните енории на РПЦ в действителност са принадлежности на съветските специфични служби, по-специално на военното разузнаване. Под прикритието на религията те събират информация за лоялни лица, които могат да бъдат употребявани в ползите на съветските специфични служби, реализират неофициални канали за връзка и вземат участие в проруска агитация. Свещениците от задгранични енории на РПЦ работят освен като духовни водачи, само че и като
идеологически куратори на локалните диаспорни общности
За Запада това значи съществуването на скрити и от правна позиция легални центрове на въздействие върху обществото му.
Заплахата се крие и във обстоятелството, че задграничните клонове на РПЦ нормално се употребяват с прочут заем на доверие и правна отбрана от локалното законодателство и държавни управления. Те имат опция да въздействат на публичното мнение, да образуват удобно отношение към войната против Украйна, както и към антируските наказания. В сериозен миг сходни религиозни мрежи могат да бъдат употребявани от Кремъл
за протестни, дестабилизиращи или подривни осведомителни действия
Този риск съществува на всички места, където има клонове на РПЦ и участват съветски общности.
Затова контролът върху активността на задграничните клонове на РПЦ е нужен освен по религиозни аргументи, само че и от позиция на обезпечаване на националната и груповата сигурност на западните страни. РПЦ не е самостоятелна религиозна институция – тя публично и обществено поддържа експанзията против Украйна, употребява антизападна изразителност и е значим съставен елемент и инструмент на идеологическата и подривна политика на Кремъл. Чрез клоновете на РПЦ в Европа и други страни непрекъснато се записва разпространяването на проруска агитация, оправдаването на война, събирането на средства и материална помощ за съветската войска под прикритието на разнообразни сякаш филантропични начинания. Нейното духовенство намерено поддържа съветската войска и благославя експанзията против Украйна. Показателно е, че протойерейът на беларуския манастир „ Света Елизавета “ намерено го назова „ бойна единица “ във войната против Украйна, заради поддръжката му за съветските въоръжени сили.
През последните години имаше доста следствия за потреблението на съветски църковни структури за прикриване на разследваща активност и събиране на информация. Подобни неща надалеч надвишават границите на свободата на изповедание и съставляват поддръжка за съветския държавен тероризъм. Чуждестранните структури на РПЦ не би трябвало да се преглеждат настрана, а като част от държавната машина на Кремъл, интегрирана в неговата хибридна тактика за въздействие.
В същото време в Латвия беше разкрита агентурна мрежа на съветската ФСБ, ръководена от Сергей Колесников и Сергей Василев, които са тясно свързани с съветските специфични служби. Последният ръководи Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “. След като е избягал от Латвия, той живее в Русия и се назовава политически бежанец. Всъщност, през 2022 година С. Василиев е наказан на три години затвор във Финландия за присъединяване във финансова пирамида.
Шпионската мрежа, която се състои основно от читатели на Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “, включва хора с друг статус, по-специално бизнесдама с задължения от 40 милиона евро, деец от войната в Чечня, напуснал Русия, и охранител в супермаркет в Рига. Те наблюдават украинци и руснаци, които поддържат Украйна в Европа, както и военните и базите на НАТО, а също по този начин се
приготвят за „ деокупацията “ на балтийските страни
Един от информаторите на „ антифашистите “ се оказа брачната половинка на С. Василиев, Ивета Балоде, която живееше с него в Русия, само че продължи да посещава Латвия. На 15 януари 2026 година латвийската работа за държавна сигурност задържа И. Балоде по обвиняване в предаване на секретна информация на съветските специфични служби. „ Антифашистите на Балтийските страни “ интензивно популяризират работа по контракт в съветската войска и вербуват рускоезични чужденци в редиците на съветските въоръжени сили.
Дейността на Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “ е ориентирана към образуване на среда от хора, които възприемат балтийските страни като „ окупирани от англосаксонците “ и са евентуално подготвени да приветстват военната интервенция на Москва. Срещу уредниците на Telegram канала е формирано наказателно дело. Проруските деятели и техните организации не би трябвало да се преглеждат като маргинално събитие, а като евентуален детайл от инфраструктурата за въздействие на Кремъл.
*Александър Левченко е някогашен дипломат на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 година, консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 година Автор на разбори за руско-украинската война в украински (6 портала) и задгранични медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и учен на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)
Александър Левченко*
Междувременно в Швеция беше оповестена информация, че монахини от манастира „ Света Елизавета “ на Руската православна черква са били разобличени като шпионаж за съветското военно разузнаване. Известно е, че те са прехвърляли събраните в Швеция доходи от продажбата на религиозни артикули за потребностите на съветската войска, а също по този начин са посещавали краткотрайно окупираните територии на Украйна. Известно е, че монахините са посещавали разнообразни страни от Европейски Съюз в продължение на осем години и са продавали религиозни артикули, приходите от продажбата на които са били прехвърляни за потребностите на съветските военни, участващи във войната против Украйна. Подкрепата на тези монахини за експанзия против Украйна и тяхната проруска позиция са били известни много по-рано.
Русия употребява Руската православна черква (РПЦ) като инструмент на мека мощ и хибридно въздействие, прикривайки разследваща и пропагандна активност с вяра. Чрез ръкоположените чиновници на своите задгранични енории Кремъл популяризира разкази за „ съветския свят “,
легитимира войната против Украйна и се пробва да дискредитира Запада.
РПЦ е канал за въздействие върху диаспората, локалните общности и в някои случаи даже върху локалните управляващи. Чуждестранните енории на РПЦ в действителност са принадлежности на съветските специфични служби, по-специално на военното разузнаване. Под прикритието на религията те събират информация за лоялни лица, които могат да бъдат употребявани в ползите на съветските специфични служби, реализират неофициални канали за връзка и вземат участие в проруска агитация. Свещениците от задгранични енории на РПЦ работят освен като духовни водачи, само че и като
идеологически куратори на локалните диаспорни общности
За Запада това значи съществуването на скрити и от правна позиция легални центрове на въздействие върху обществото му.
Заплахата се крие и във обстоятелството, че задграничните клонове на РПЦ нормално се употребяват с прочут заем на доверие и правна отбрана от локалното законодателство и държавни управления. Те имат опция да въздействат на публичното мнение, да образуват удобно отношение към войната против Украйна, както и към антируските наказания. В сериозен миг сходни религиозни мрежи могат да бъдат употребявани от Кремъл
за протестни, дестабилизиращи или подривни осведомителни действия
Този риск съществува на всички места, където има клонове на РПЦ и участват съветски общности.
Затова контролът върху активността на задграничните клонове на РПЦ е нужен освен по религиозни аргументи, само че и от позиция на обезпечаване на националната и груповата сигурност на западните страни. РПЦ не е самостоятелна религиозна институция – тя публично и обществено поддържа експанзията против Украйна, употребява антизападна изразителност и е значим съставен елемент и инструмент на идеологическата и подривна политика на Кремъл. Чрез клоновете на РПЦ в Европа и други страни непрекъснато се записва разпространяването на проруска агитация, оправдаването на война, събирането на средства и материална помощ за съветската войска под прикритието на разнообразни сякаш филантропични начинания. Нейното духовенство намерено поддържа съветската войска и благославя експанзията против Украйна. Показателно е, че протойерейът на беларуския манастир „ Света Елизавета “ намерено го назова „ бойна единица “ във войната против Украйна, заради поддръжката му за съветските въоръжени сили.
През последните години имаше доста следствия за потреблението на съветски църковни структури за прикриване на разследваща активност и събиране на информация. Подобни неща надалеч надвишават границите на свободата на изповедание и съставляват поддръжка за съветския държавен тероризъм. Чуждестранните структури на РПЦ не би трябвало да се преглеждат настрана, а като част от държавната машина на Кремъл, интегрирана в неговата хибридна тактика за въздействие.
В същото време в Латвия беше разкрита агентурна мрежа на съветската ФСБ, ръководена от Сергей Колесников и Сергей Василев, които са тясно свързани с съветските специфични служби. Последният ръководи Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “. След като е избягал от Латвия, той живее в Русия и се назовава политически бежанец. Всъщност, през 2022 година С. Василиев е наказан на три години затвор във Финландия за присъединяване във финансова пирамида.
Шпионската мрежа, която се състои основно от читатели на Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “, включва хора с друг статус, по-специално бизнесдама с задължения от 40 милиона евро, деец от войната в Чечня, напуснал Русия, и охранител в супермаркет в Рига. Те наблюдават украинци и руснаци, които поддържат Украйна в Европа, както и военните и базите на НАТО, а също по този начин се
приготвят за „ деокупацията “ на балтийските страни
Един от информаторите на „ антифашистите “ се оказа брачната половинка на С. Василиев, Ивета Балоде, която живееше с него в Русия, само че продължи да посещава Латвия. На 15 януари 2026 година латвийската работа за държавна сигурност задържа И. Балоде по обвиняване в предаване на секретна информация на съветските специфични служби. „ Антифашистите на Балтийските страни “ интензивно популяризират работа по контракт в съветската войска и вербуват рускоезични чужденци в редиците на съветските въоръжени сили.
Дейността на Telegram канала „ Антифашисти на Балтийските страни “ е ориентирана към образуване на среда от хора, които възприемат балтийските страни като „ окупирани от англосаксонците “ и са евентуално подготвени да приветстват военната интервенция на Москва. Срещу уредниците на Telegram канала е формирано наказателно дело. Проруските деятели и техните организации не би трябвало да се преглеждат като маргинално събитие, а като евентуален детайл от инфраструктурата за въздействие на Кремъл.
*Александър Левченко е някогашен дипломат на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 година, консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 година Автор на разбори за руско-украинската война в украински (6 портала) и задгранични медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и учен на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ