Станка Николица-Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала стихотворение
На днешния ден можем да си спомним за Станка Николица-Спасо-Еленина (имена по брачен партньор: презиме Николица, фамилия Икономова), българска поетеса и преводачка. Тя е измежду първите български поетеси и първата българка, отпечатала стихотворение.
Станка Николица-Спасо-Еленина е умряла на 7 декември през 1920 година в Разград.
Станка Николица Спасо-Еленина е първата преводачка в България на творбите на Димитър Обрадович, сръбски публицист, стихотворец, мъдрец рационалист, възпитател, литератор и национален будител. В края на XVIII век той афишира, че ще написа на простолюден език, който да бъде разбиран освен от образовани хора, само че и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович съставлява славяносръбска комбинация, само че не и национален език.
През 1853 година Станка Николица Спасо-Еленина издава елементи от негови съчинения под заглавие "Две приказки за славните дами и за Аза человекомразеца ", с което се утвърждава като първата българка, сложила намерено въпроса за еманципацията на дамата. Книгата е въведена като образователно пособие в някои български учебни заведения през Възраждането.
Станка Николица е измежду първите български поетеси. Подготвя за щемпел преводите на "Многострадална Геновева " и "Касиа кралица ", нейн разказ, който не съумява да издаде.
Станка Николица Спасо-Еленина е родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско, тогава в границите на Османската империя, през 1835 година. Тя учи при бъдещия си брачен партньор възрожденеца Никола Икономов. Той е роден в Жеравна през 1820 година, основава първото взаимно и първото класно учебни заведения в Разград, създател е на книгата "Земледелие ", с която слага началото на селскостопанската литература в страната. Двамата се женят през 1852 година. Той приема църковен ранг през 1874 година и става духовник. Събужда у нея интерес към съветската и сръбската литература.
Станка Икономова работи като учителка в девическите учебни заведения в Разград до 1866 година и в Русе от 1866 до 1871 година. След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Членува в разградското женско сдружение, дарителка е на женското благотворително сдружение "Ступанка ".
Къщата - музей "Станка и Никола Икономови " в Разград е открита на 17 април 1980 година, като част от Регионалния исторически музей. В нея се обитава галерия от фотоси, документи и възстановка на детайли от фамилния им обичай.
На Станка Спасо-Еленина са отдадени литературните празници "Поетични хоризонти на българката " в Разград, които се организират на всеки пет години.
Станка Николица-Спасо-Еленина е умряла на 7 декември през 1920 година в Разград.
Станка Николица Спасо-Еленина е първата преводачка в България на творбите на Димитър Обрадович, сръбски публицист, стихотворец, мъдрец рационалист, възпитател, литератор и национален будител. В края на XVIII век той афишира, че ще написа на простолюден език, който да бъде разбиран освен от образовани хора, само че и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович съставлява славяносръбска комбинация, само че не и национален език.
През 1853 година Станка Николица Спасо-Еленина издава елементи от негови съчинения под заглавие "Две приказки за славните дами и за Аза человекомразеца ", с което се утвърждава като първата българка, сложила намерено въпроса за еманципацията на дамата. Книгата е въведена като образователно пособие в някои български учебни заведения през Възраждането.
Станка Николица е измежду първите български поетеси. Подготвя за щемпел преводите на "Многострадална Геновева " и "Касиа кралица ", нейн разказ, който не съумява да издаде.
Станка Николица Спасо-Еленина е родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско, тогава в границите на Османската империя, през 1835 година. Тя учи при бъдещия си брачен партньор възрожденеца Никола Икономов. Той е роден в Жеравна през 1820 година, основава първото взаимно и първото класно учебни заведения в Разград, създател е на книгата "Земледелие ", с която слага началото на селскостопанската литература в страната. Двамата се женят през 1852 година. Той приема църковен ранг през 1874 година и става духовник. Събужда у нея интерес към съветската и сръбската литература.
Станка Икономова работи като учителка в девическите учебни заведения в Разград до 1866 година и в Русе от 1866 до 1871 година. След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Членува в разградското женско сдружение, дарителка е на женското благотворително сдружение "Ступанка ".
Къщата - музей "Станка и Никола Икономови " в Разград е открита на 17 април 1980 година, като част от Регионалния исторически музей. В нея се обитава галерия от фотоси, документи и възстановка на детайли от фамилния им обичай.
На Станка Спасо-Еленина са отдадени литературните празници "Поетични хоризонти на българката " в Разград, които се организират на всеки пет години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ