Милтън Фридман получава Нобел за икономика за анализа на консумацията
На днешния ден можем да си спомним за Милтън Фридман (Milton Friedman) - статистик, прочут най-много с работата си в региона на макроикономиката и своята отбрана на свободния пазар. Той умира на 16 ноември 2006 година на 94-годишна възраст в болничното заведение в Сан Франциско заради кардиологични проблеми.
Милтън Фридман е четвъртото и последно дете, единствен наследник на Сара Етел и Хеньо Саул Фридман, еврейско семейство, емигрирало в Съединени американски щати от Кралство Унгария. Той приключва университета Rutgers през 1932-а. После учи стопанска система в Чикагския университет, където се дипломира като магистър, а след това и статистика в Колумбийския университет.
През 1976 година той получава Нобелова премия за стопанска система за "своите достижения в региона на разбора на потреблението, паричната история и доктрина и за неговата проява на сложността на стабилизационната политика ". Фридман е най-известен измежду учените с изключителния си принос в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според него е изцяло допустимо да съществува непрекъснат стопански напредък и ниски равнища на инфлацията, всичко което той акцентира като належащо за това е положителната държавна парична политика, от една страна, и фискална и регулационна политика, от друга.
Фридман е бил стопански консултант на американския президент Роналд Рейгън. Много държавни управления са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икномическата система на свободния пазар с дребна намеса от страната. Списание Economist го възхвалява като най-влиятелния икономист от втората половина на ХХ век, евентуално и като цяло (2006 г.).
Отначало Фридман е кейнсиански покровител на Новия курс и юрист на държавните интервенции в стопанската система, само че през 50-те на ХХ век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функционалност подлага на тестване главния кейнсиански модел. В Чикагския университет Фридман става покровител на опозиционерите на кейнсианската стопанска система. През 60-те той предлага различна макроикономическа политика, известна като монетаризъм.
Макар че е по-малко прочут в статистиката, Фридман е бил също по този начин отличен статистик. Един от неговите най-известни приноси за статистиката е поредното семплиране.
Нобеловата премия отдава респект към изключителния принос на Фридман в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Той е необятно приет като водач на Чикагската школа за паричната стопанска система.
Главните писания на Фридман са от 50-те години на ХХ век, като първоначално той развива разбора на търсенето на пари, преминавайки от научен към иконометричен модел. През 1956 година преглежда търсенето на пари като зависещо от избран брой променливи. През 1959 година акцентира огромното значение на една от тях - величината "постоянен действителен приход ", а останалите играят към този момент второстепенна роля.
Публикувал е голям брой книги и публикации, като някои от тях са преведени и на български. Например, "Немирството на парите " от издателство "Дамян Яков " (1994 година, превод на "Money mischief ", 1992 г.) и книгата на М. Фридман и Ана Дж. Шварц "Великата контракция, 1929-1933 ", издателство Център за публично развиване (2015 г.).
Милтън Фридман е четвъртото и последно дете, единствен наследник на Сара Етел и Хеньо Саул Фридман, еврейско семейство, емигрирало в Съединени американски щати от Кралство Унгария. Той приключва университета Rutgers през 1932-а. После учи стопанска система в Чикагския университет, където се дипломира като магистър, а след това и статистика в Колумбийския университет.
През 1976 година той получава Нобелова премия за стопанска система за "своите достижения в региона на разбора на потреблението, паричната история и доктрина и за неговата проява на сложността на стабилизационната политика ". Фридман е най-известен измежду учените с изключителния си принос в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според него е изцяло допустимо да съществува непрекъснат стопански напредък и ниски равнища на инфлацията, всичко което той акцентира като належащо за това е положителната държавна парична политика, от една страна, и фискална и регулационна политика, от друга.
Фридман е бил стопански консултант на американския президент Роналд Рейгън. Много държавни управления са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икномическата система на свободния пазар с дребна намеса от страната. Списание Economist го възхвалява като най-влиятелния икономист от втората половина на ХХ век, евентуално и като цяло (2006 г.).
Отначало Фридман е кейнсиански покровител на Новия курс и юрист на държавните интервенции в стопанската система, само че през 50-те на ХХ век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функционалност подлага на тестване главния кейнсиански модел. В Чикагския университет Фридман става покровител на опозиционерите на кейнсианската стопанска система. През 60-те той предлага различна макроикономическа политика, известна като монетаризъм.
Макар че е по-малко прочут в статистиката, Фридман е бил също по този начин отличен статистик. Един от неговите най-известни приноси за статистиката е поредното семплиране.
Нобеловата премия отдава респект към изключителния принос на Фридман в потребителските разбори, проучването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Той е необятно приет като водач на Чикагската школа за паричната стопанска система.
Главните писания на Фридман са от 50-те години на ХХ век, като първоначално той развива разбора на търсенето на пари, преминавайки от научен към иконометричен модел. През 1956 година преглежда търсенето на пари като зависещо от избран брой променливи. През 1959 година акцентира огромното значение на една от тях - величината "постоянен действителен приход ", а останалите играят към този момент второстепенна роля.
Публикувал е голям брой книги и публикации, като някои от тях са преведени и на български. Например, "Немирството на парите " от издателство "Дамян Яков " (1994 година, превод на "Money mischief ", 1992 г.) и книгата на М. Фридман и Ана Дж. Шварц "Великата контракция, 1929-1933 ", издателство Център за публично развиване (2015 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ